Решение № 2970 от 03.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2970 гр. София, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия А.а

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100510828 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Л. Д., срещу решение № 3531/02.03.2025 г. по гр. дело № 28918/2024 г., по описа на СРС, ГО, 181 състав, в частта му, в която иска за намаляване размера на месечната издръжка за детето Г. Д. Л., е отхвърлен. Моли с ъ д а да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като неправилно и да постанови друго, с което да намали размера на месечната издръжка от 1000 лева, на 500 лева. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Г. Д. Л., действащ чрез своята майка и законен представител Г. П. Г., с отговора на въззивната жалба, моли решението в обжалваната му, част да бъде потвърдено , като правилно, обосновано и законосъобразно, а въззивната жалба- отхвърлена, като неоснователна.

Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивника моли първоинстанционото решение в обжалваната част да бъде отменено. Представя списък на претендираните разноски.

1

В съдебно заседание по делото въззиваемата страна моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Представя списък по чл.

80 ГПК.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

С р ешение № 3531/02.03.2025 г. по гр. дело № 28918/2024 г., СРС, ГО, 181 състав е отхвърлил иска с правно основание чл. 150 вр. чл. 143 СК, предявен от Д. Л. Д., ЕГН********** против Г. Д. Л. ЕГН**********, действащ чрез неговата майка и законен представител Г. П. Г., ЕГН**********, за изменение на размера на месечната издръжка, който е осъден да заплаща с Решение № 11609 от 04.07.2023 по гр.д. № 5361/2021 г. на СРС, 80-ти състав, от 1 000 лв. , на 500 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 20.05.2024 г. поради промяна на обстоятелствата. Отхвърлил е насрещния иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 143 СК, предявен от Г. Д. Л., действащ чрез неговата майка и законен представител Г. П. Г., против Д. Л. Д., за изменение на размера на месечната издръжка, който е осъден да заплаща ответникът с Решение № 11609 от 04.07.2023 по гр.д. № 5361/2021 г. на СРС, 80-ти състав от 1 000 лв., на 1500,00 лв., считано от 26.08.2024 г. до настъпване на предпоставки, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , Д. Л. Д. да заплати на Г. Д. Л., действащ чрез неговата майка и законен представител Г. П.

Г., сумата от 1055,00 лева разноски в хода на производството.

Наведените от въззивникът доводи, че съдът неправилно е приел, че влошеното здравословно състояние на бащата не е изцяло ново обстоятелство, че са представени многобройни амбулаторни листи и болнични листове за влошеното здравословно състояние на въззивника, които съдът не е обсъдил, че без да анализира дадените под аренда имоти, СРС е приел, че бащата реализира доходи отделно от трудовите, че неправилно е прието, че 2 въззивникът е кредитополучател и е направил изводи за доходите на бащатакредитът е получен от самостоятелната медицинска практика, а той и съпругата му са съдлъжници, настоящия съдебен състав счита за неоснователни, поради следните съображения:

В производство по чл. 150 СК ищецът следва да докаже, че с влязъл в сила съдебен акт в негова тежест е определена месечна издръжка на ответника в съответния твърдян размер и че трайно съществено са намалели възможностите му да заплаща на ответника месечната издръжка, респ. че трайно съществено са намалели нуждите на ответника от определената месечна издръжка. Тези изменения следва да имат траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС).

В настоящия случай въззивникът- ищец, видно от обстоятелствената част на исковата му молба, е основал иска си на трайно съществено намаляване на възможностите му да плаща предходния размер на издръжката за сина си Г., тъй като се е влошило здравословното му състояние- определена му е 50% ТНР и той не е в състояние да работи така, както преди.

Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата инстанция, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, поради което не намира за необходимо да преповтаря тази доказателства и изводи и препраща към тях. От предходното определяне на месечна издръжка, до настоящия момент са изминали две години и половина, детето Г. е пораснало, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за съществуване и социално- културно развитие- настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран, но в противоположната на твърденията на въззивника-ищец насока. Действително, с раждането на детето му Л. Д. Д., Д.

Л. Д. следва да отделя средства и за издръжката на това дете. В представеното Експертно решение от 02.04.2024 г., с което на Д. Л. Д. е определена 50 % ТНР, за срок от три години, е посочено, че същото е по повод преосвидетелстване, като предходната ТНР е била 40%, без да е видно кога е установена и с какъв срок е била. Наличността на твърдяните във въззивната 3 жалба многобройни болнични листове настоящия съдебен състав не констатира по делото, но следва да се отбележи, че при временна неработоспособност, на осигуреното лице се дължи заплащане на парично обезщетение. От включените в доказателствения материал по делото нотариални актове, въззивният съдебен състав констатира извършени от Д. Л.

Д. след определяне на издръжката, намаляване на която се претендира в настоящото производство, продажби на недвижими имоти- на 05.11.2024 г.- за продажна цена от 9700 лв., на 06.11.2024 г.- за продажна цена 8900 лв. и на 14.11.2024 г.- за продажна цена в размер на 94096,40 лв., които безспорно увеличават финансовите му възможности за участие в издръжката на детето му Г., на които възможности, от друга страна, е налице намаляване, поради ограничената работоспособност на бащата.

От така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционното решение в обжалваната му част, е правилно и обосновано- доводите в жалбата в тази насока са изцяло неоснователни. При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства. Първоинстанционният съд е мотивирал липсата на предвидените в закона предпоставки за намаляване размера на определената издръжка, дължима от бащата на малолетното му дете.

И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства , които да разрушават убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, неоснователно е искането на въззивника за присъждане на разноски. Направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на разноски също е неоснователно –липсват доказателства за договорено и заплатено възнаграждение за адвокат Д. С. от въззиваемата страна- малолетното дете Г. Д. Л., действащо чрез своята майка и законен представител Г. П. Г.(представените такива са за Г. П. Г. в лично качество).

Така мотивиран, Софийският градски съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3531/02.03.2025 г. по гр. дело № 28918/2024 г., по описа на СРС, ГО, 181 състав, в обжалваната му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните, за присъждане на разноски, като неоснователни.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5