Решение № 319 от 22.03.2024, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 1657/2022
- Вид
- Решение № 319
- Подписан
- 22.03.2024
- В сила
- 27.04.2024
- Състав
- Калин Кирилов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 103 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 109 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 319 гр. Кюстендил, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Калин К. В. при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело № 20221520101657 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.
№7871/07.09.2022 г. от П. Г. К., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. София, ***, ет. 6, офис 16, чрез адв. П., против А. Н. В., ЕГН:
**********, адрес: гр. **********, кв. "*******", бл. **, вх. "*", ет. *, ап. ** и Ц. П. С., ЕГН:***********, с адрес: гр. **********, кв. "*******", бл. **, вх. "*", ет. *, ап. **
В исковата молба се сочи, че между страните по делото били възникнали облигационни правоотношения, по силата на което ищецът превел на банковата сметка на А. В. сума в размер на 14 000 лв., което било извършено посредством три преводни нареждания – на 30.11.2020 г. за сума в размер на 6 000 лв. и 01.12.2020 г. едно нареждане за 500 лв. и друго за 7 500 лв. Страните не били уговорили срок за връщане, поради което ищецът отправил покана до единия от ответниците, с което му предоставил 3-дневен срок за изпълнение. В. получил поканата на 08.03.2022 г., но не изпълнил задължението си. Втора покана до същия ответник била изпратена по мобилното приложение vyber, а трето – чрез съдебен изпълнител, получена лично от В. на 06.06.2022 г. Поради това ищецът депозирал в КРС иск с правна квалификация чл. 240 ЗЗД и при евентуалност и иск по чл. 55 от ЗЗД срещу В., въз основа на което било образувано гр. д. № 940/2022 г. По това 1 дело е допуснато обезпечение и е издадена обезпечителна заповед – възбрана върху недвижим имот. Преди да бъде наложена възбраната е извършено прехвърляне на недвижимия имот. На 23.06.2022 г. А. В. е дарил на майката си имотът, за който е издадена обезпечителната заповед. При извършена справка е установено, че В. не притежава друго недвижимо имущество.
Ищецът намира, че с това прехвърляне са увредени интересите на кредитора, тъй като е намалено имуществото на длъжника, което може да служи като обезпечение на кредитора. Изтъква се, че знанието за увреждане се предполага с оглед на обстоятелството, че приобретателят е майка на прехвърлителя.
Поради изложеното се иска на основание чл. 135 ЗЗД съдът да обяви за относително недействителна по отношение на П. Г. К., ЕГН: **********, обективираното в Нотариален акт №2, том II, рег. №1425, дело №202/2022 г. на нотариус М. от 23.06.2022 г., дарение, с което А. Н. В., ЕГН: **********, е дарил на майка си Ц. П. С., ЕГН: **********, следния свой недвижим имот: апартамент, с площ 60, 25 кв. м., с адрес: гр. ********, кв. „*****“, бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. **, с прилежащи части - мазе №31 с площ 3,5 кв.м. и 1, 399 % от общите части и правото на строеж, с ид. № ***.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците единствено Ц. С. е депозирала писмен отговор. Заявява, че не е дала повод за завеждане на иска и в случай на уважаването му да не й бъдат възлагани разноските по делото. Сочи, че не е знаела, че синът й е имал финансови задължения. Твърди, че била заплатила продажната цена на сина си, но след това се влошили взаимоотношенията им и поради това искала връщането му.
Не целяла да уврежда интересите на кредитора на сина си.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищеца, а ответниците не се явяват, не изпращат представител, чрез нарочна молба се иска отхвърля на ищцовите претенции, а алтернативно – да не се присъждат разноски в полза на ищеца или се възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приложеното по настоящото дело Решение №754/07.08.2023 г., постановено по гр. д. №940/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил /л. 74-77/ ответникът А. В. е осъден да плати на ищеца сума в размер на 14 000 лв., представляващи предоставен и невърнат заем. Решението е влязло в сила като необжалваемо, поставено като неприсъствено. В тази насока са и представените платежни нареждания към исковата молба /л. 5-6/ на 2
30.11.2020 г. и 01.12.2020 г. от К. /като наредител/ към В. /като получател/. До А. В. е изпратена покана в 3-дневен срок да върне сумата от 14 000 лв. на П.
К., която видно от отбелязването върху нея /л. 10/ е получена лично от първия на 06.06.2022 г.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №2, том II, рег.
№1425, дело №202 от 2022 г. / л.15-16/ А. В. е дарил на Ц. С. – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, адрес на имота - гр.
********, кв. „*****“, бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. **, представляващ апартамент с площ 60, 25 кв. м. Удостоверението за родствени връзки /л. 37/ с изх. №5750/13.10.2022 г. сочи, че А. В. е син на Ц. С..
Горната фактическа обстановка се установи от представените и неоспорени писмени доказателства.
При така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
По допустимостта на „Павловия иск“:
Правен интерес. Наличието на правен интерес от предявяването на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обосновано от ищеца в качеството му на кредитор на ответникa А. В., а спрямо Ц. С., като приобретател на имот, прехвърлен й от А. В..
Подсъдност на делото. Съобразно правилата на разпоредбите на чл.
103 ГПК относно родовата подсъдност и чл. 109 ГПК относно подсъдността по местонахождение на недвижимия/те имот/и, делото е подсъдно на Районен съд - Кюстендил като първа инстанция.
Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.
По основателността на „Павловия иск“:
Според законодателното решение на чл. 135 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането - т. н. “Павлов иск”. За основателността на подобна претенция законът изисква да бъдат установени със средствата на ГПК: 1. Наличие на вземане; 2. Извършване на действие, което уврежда кредитора (eventus damni ); 3. Знание за увреждане (consilium fraudis ).
От събраните по делото доказателства в случая се установява, че ищецът е титуляр на парично вземане от длъжника А. В., за което последният е осъден с влязло в сила решение на КРС.
Не спорно в случая, че вземането на кредитора към длъжника В. е налично и е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска. Нещо повече - съдът по Павловия иск не може да 3 проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение - Решение № 65/25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3800/2015 г., ГК, IV г. о. Вземането на кредитора може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти, и може да приеме обратното, само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо в процес относно вземането.
Видно от доказателствата по делото – платежни нареждания от 30.11.2020 г. и 01.12.2020 г. и връчената покана на 06.06.2022 г. , с която е определен 3-дневен срок за връщане сумата от 14 000 лв., то вземането е станало изискуемо с изтичането на срока. Прехвърлянето на процесния имот е станало след настъпване изискуемостта на вземането – на 23.06.2022 г., видно от приложото копие от нотариалния акт за дарение на недвижимия имот.
В резултат на последното е намаляла възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника.
Според приетото в Решение № 93/28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 638/2016 г., Т К , II т. о. длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане.
В настоящия случай прехвърлянето на процесния имот е безвъзмездно, а от друга знанието за увреждане у приобретателя се презуюмира, с оглед на родствената връзка на длъжника и приобретателя /син и майка/- аргумент от чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Ответниците не проведоха насрещно оборване на презумпцията относно липсата на знание у Ц. С. за увреждане.
Ето защо, исковата претенция е основателна и съдът ще обяви за относително недействителна – по отношение на П. К., на прехвърлителната сделка, с която А. В. е дарил на майка си процесния недвижим имот, обективиран в нотариалния акт за дарение на недвижим имот.
По разноските:
Съдът следва да посочи, че не е събрал в пълнота дължимата държавна такса, тъй като платената държавна такса от ищеца в размер на 147, 23 лв. е изчислена като за вещен иск, т. е. 1 % от данъчната оценка на имота, а в случая претенцията е облигационна и размерът се определя като 4 % от стойността на имуществото, което се цели да се върне в патримониума на длъжниците по вземането. Поради това ищецът по реда на чл. 77 от ГПК ще бъде осъден да плати по сметка на КРС разликата до пълния размер на дължимата държавна такса от 588, 88 лв. – 441, 66 лв.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, от ГПК на ищеца се 4 следват разноски, за които се установява по делото да са сторени, както и е заявено искане за присъждането им, а също е представен списък за разноски по чл. 80 от ГПК. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради ниска правна и фактическа сложност. Възражението е основателно и съдът съобразявайки Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ниската правна и фактическа сложност на делото то ще уважи искането за присъждане на възнаграждение директно на процесуалния представител на ищеца при условията на чл. 38 от ЗА, в размер на 1 724, 98 лв., вместо претендираните 1 800 лв. Освен това съдът ще осъди ответниците и за сумата от 197, 23 лв. – сторени разноски в производството.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в 2-седмичен срок чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА, на основание чл. 135 от ЗЗД, за недействителен по отношение на П. Г. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Позитано“ №15, ет. 6, офис 16, обективираното в Нотариален акт №2, том II, рег. №1425, дело №202 от 2022 г. на нотариус М. М. с района на действие РСКюстендил с рег. №603 в НК, от 23.06.2022 г., дарение, с което А. Н. В., ЕГН:
**********, е дарил на майка си Ц. П. С., ЕГН: **********, следния свой недвижим имот: апартамент, с площ 60, 25 кв. м., с адрес: гр. ********, кв.
„*****“, бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. **, с прилежащи части - мазе №31 с площ 3, 5 кв. м. и 1, 399 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, с ид. № ***.
ОСЪЖДА А. Н. В., ЕГН: **********, адрес: гр. ********, кв. „*****“, бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. ** и Ц. П. С., ЕГН: **********, адрес: гр. ********, кв. „*****“, бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. **, да платят на П. Г. К., ЕГН:
**********, съдебен адрес: гр. София, ***, ет. 6, офис 16, сума в размер на 197, 23 лв. /сто деветдесет и седем лева и 23 ст./ - разноски в производството.
ОСЪЖДА А. Н. В., ЕГН: **********, адрес: гр. ********, кв. „*****“, бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. ** и Ц. П. С., ЕГН: **********, адрес: гр. ********, кв. „*****“, бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. **, да платят на адв. Н. П. от САК сума в размер на 1 724, 98 лв./ хиляда седемстотин двадесет и четири лева и 98 ст./ - за осъществено процесуално представителство на ищеца при условията на 5 чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, П. Г. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ***, ет. 6, офис 16, да плати по сметка на Районен съд – Кюстендил, сума в размер на 441, 66 лв.
/четиристотин четиридесет и един лева и 66 ст./ - несъбрана държавна такса по делото.
Разпечатката съдържа 55 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/264abb53-802f-43d0-905b-6e4c9ad9d372