Определение № 1442 от 02.10.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1442 гр. Плевен, 02.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500823 по описа за 2025 година С определение №4163/ 14.08.2025г. ПлРС ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл. 248, ал.1 от ГПК, за ДОПЪЛВАНЕ на решение №956/27.06.2025г. по гр.д.№1249/2025г. по описа на ПлРС, в частта за разноските, и присъждане в полза на ответника ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК ***, на юрк. възнаграждение по настоящето дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със същото определение ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, решение №956/27.06.2025г. по гр.д.№1249/2025г. по описа на ПлРС, в частта за разноските, както следва: ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Младост, ж.к. Младост 4, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, сгр. 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Р. И. М.–Т., ДА ЗАПЛАТИ НА З. А. А., ЕГН **********, от гр. П., ул. Г. №*, сумата от 1075,96лв.- деловодни разноски.

Това определение е било съобщено на ЕОС МАТРИКС ЕООД на 25.08.20205г. с оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 09.09.2025г.

На 01.09.2025г., т.е в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК е постъпила частна жалба от ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК ***,чрез пълномощника юрк.М. М. срещу това определение на ПлРС.Частната жалба е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество в закрито съдебно заседание на осн. чл. 278, ал.1 от ГПК .

Срещу нея е постъпили и писмен отговор от противната страна – З. А. според която частната жалба следва да остане без уважение.

Плевенски окръжен съд ,като проследи извършените от страните и от съда процесуални действия по гр.д.№ 1249/2025г. на Плевенски районен съд,намира ,че спорните въпроси с които е сезиран с настоящата частна жалба са резултат от непрецизните / в т.ч. липсващи или несвоевременно 1 предприети / процесуални действия , както на страните по делото ,така и на самия РС-Плевен.

На първо място следва да се отбележи ,че с проекта си за доклад, отразен в определение № 2541/ 16.05.2025г. ПлРС е приел ,че е сезиран с иск с правно осн. чл. 439, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата от 2755,49лв.-главница и сумата 10,90 лв.- лихва за които е издаден ИЛ по ч.гр.д.№6511/ 2010г. на ПлРС. В мотивите на това свое определение ПлРС също така е посочил ,че приема ,че е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 439,ал.1 от ГПК за горните две суми по ИЛ ,но не и досежно сумите по образуваното изпълнително дело.Не е посочил защо счита ,че не е сезиран с иск по чл.

439,ал.1 от ГПК и по отношение на останалите,посочени в исковата молба суми ,за разликата до претендирания пълен размер на отрицателния установителен иск -7 593лв. при положение ,че по делото не е заявено нито частично оттегляне,нито частичен отказ от иска от страна на ищеца по делото ,нито пък е направено изменение на исковата претенция по реда на чл. 214 от ГПК.

Заедно с това ,ПлРС не е приел изрично и че счита иска по чл. 439, ал.1 от ГПК за частично недопустим по отношение на тази разлика / над сумата от 2755,49лв.-главница и сумата 10,90 лв.- лихва/ до 7 593лв. Поради това и неслучайно в определението му № 2541/ 16.05.2025г. ЛИПСВА изричен диспозитив за процесуалната съдба на предявения иск за въпросната разлика до пълния размер в който е бил предявен – 7593лв.В т.см. производството по предявения иск е останало висящо ,то не е изрично прекратено нито с определение № 2541/ 16.05.2025г. поради недопустимост на иска ,ако съдът е считал така,нито поради някаква друга причина.

При това положение според въззивната инстанция е следвало страните по делото да реагират и да поискат от ПлРС да се произнесе изрично ,с друго допълващо определение дали прекратява частично производството по делото за горницата над 2766,39лв. до пълния размер на иска – 7593 лв.поради недопустимост .Ако това беше сторено своевременно от страните по спора ,то съдът би следвало да постанови изрично определение по този въпрос в което вече щеше да трябва да присъди и деловодни разноски в полза на ответната страна на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.Тази хипотеза ,обаче ,не се е осъществила в рамките на първоинстанционното производство,поради очевиден процесуален пропуск на ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *** да направи такова искане до ПлРС.По този начин предметът на делото е останал неконсолидиран до края на делото.В т.см. въззивната инстанция няма как да приеме ,че е налице частично прекратяване на първоинстанционното производство пред ПлРС , а само в такъв случай биха важали изложените в частната жалба съображения ,че се дължат разноски на ответника на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК за прекратената част от производството.Не може да се презюмира,както счита жалбоподателят ,че щом е приел ,че е сезиран само с иск за сумите 2755,49лв.главница и сумата 10,90 лв.- лихва ,то това означавало ,че ПлРС фактически е прекратил производството за разликата до 7593лв. Процесът е формален и след като липсва изрично произнасяне на РС-Плевен за частично прекратяване ,то в правния мир такова не е налице.

2

Доколкото не е налице частично прекратяване на производството над 2766,39лв. до пълния размер на иска – 7593 лв.,то страните по делото са имали и правната възможност на чл. 250 ,ал.1 от ГПК да поискат допълване на решението по тази висяща част от иска ,но тази процесуална възможност също така е била пропусната и от двете страните по делото ,доколкото срокът за това е изтекъл/ за ответника / на 07.08.2025г.Ако беше поискано такова допълване,то ПлРС би следвало или тогава да се произнесе с решение по съществото на тази част от спора - за разликата до 7593лв.или тогава пък да постанови изрично частичното прекратяване на производството по тази негова част и с този си съдебен акт би следвало да разреши и въпроса за дължимите деловодни разноски.

При това положение / след като няма частично прекратяване на производството по делото ,нито пък има допълване на решението по останалата висяща част от правния спор ,чрез частично отхвърляне на предявения иск за разликата до 7593лв./, то действително няма основание ПлРС да изменя постановеното от него решение № 956/ 27.06.2025г. в частта за разноските ,като присъжда каквито и да било разноски в полза на ответника по делото,тъй като нито е налице частично прекратяване на производството спрямо него , нито е налице частично отхвърляне на предявения иск спрямо този ответник, а само в тези хипотези биха се дължали деловодни разноски на ответника ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК ***.

Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд намира,че в частта му с която е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл. 248, ал.1 от ГПК, за ДОПЪЛВАНЕ на решение №956/27.06.2025г. по гр.д.№1249/2025г. по описа на ПлРС, в частта за разноските, и присъждане в полза на ответника ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК ***, на юрк. възнаграждение по настоящето дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА, обжалваното определение на ПлРС се явява правилно и законосъобразно и в тази част следва да бъде потвърдена ,респ. частната жалба в тази и част следва да остане без уважение.

Що се отнася до другата част на обжалваното определение - с която се ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.

Младост 4, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, сгр. 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Р. И. М.–Т., ДА ЗАПЛАТИ НА З. А. А., ЕГН **********, от гр. П., ул. Г.

№*, сумата от 1075,96лв.- деловодни разноски,вместо първоначално присъдените в решението на ПлРС разноски в размер на 1435,96 лв.

,въззивната инстанция взе предвид следното :

За да определи размера на дължимите от ответника на ищеца деловодни разноски,ПлРС е взел предвид платената от ищеца д.т. в размер на 303,96 лв. ;

72 лв. платена такса за копие от изпълнителното дело ,както и адвокатско възнаграждение в редуциран на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК размер от 700лв.

,вместо първоначално съобразеното в решението му адвокатско възнаграждение в размер на 1060лв./според представения списък с разноски по чл. 80 от ГПК и договора за правна помощ /.

В т.вр. ,обаче ,следва да бъде посочено ,че внесената от ищцата д.т. 303,96 3 лв. е изчислена върху цена на иска от 7593 лв. ПлРС ,обаче ,както беше подчертано по –горе е разгледал иска само за сумите 2755,49лв.-главница и сумата 10,90 лв.- лихва/ или общо за сумата 2766,39 лв. ,като е уважил изцяло до този размер разгледания иск. Върху цената на разгледания иск , обаче ,дължимата от ищцата д.т. не е в размер на 303,96 лв. , а само 110 ,65 лв. и само тя според въззивната инстанция следва да бъде възстановена на ищцата ,като бъде осъден ответника да и я заплати . Няма основание да се натоварва ответника с деловодни разноски,направени от ищеца за неприет от ПлРС и неразгледан от него иск. Поради това въззивната инстанция намира ,че при определяне размера на дължимите от ответника на ищеца деловодни разноски следва да се съобрази само действително дължимата за разгледания иск държавна такса ,която както посочихме по-горе е в размер само на 110,65 лв.

Колкото до размера на адвокатското възнаграждение ,то от мотивите на РСПлевен в обжалваното определение по този въпрос става ясно ,че РС е изчислявал адвокатското възнаграждение съобразно цената на разгледания от него иск / за сумата 2766,39 лв./,която попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2 т. 2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа и така е определил,че минималния размер по тази Наредба би бил 576,64 лв. , а оттам е направил и извода ,че договореното възнаграждение в размер на 1060 лв. в конкретния случай се явява прекомерно ,поради което го е намалил до сумата 700лв. Този размер ,обаче ,не е аргументиран от ПлРС по никакъв начин и по –точно не става ясно защо РС-Плевен не е слязъл до посочения от самия него минимален размер на адвокатското възнаграждение от 576,64лв. / определен спрямо цената на действително разгледания иск / и то при положение ,че предявения иск не разкрива никаква, нито фактическа ,нито правна сложност в сравнение с други спорове по този текст на закона / чл. 439 ГПК/ ; че адвоката по делото е изготвил една не особено обстоятелствена искова молба /която впрочем според ПлОС се е нуждаела от уточнения / ; явил се е в едно съдебно заседание по делото ,като при това не е реагирал по никакъв начин по проекто доклада на съда и конкретно по въпроса какво става с тази част от претенцията ,която е останала извън решението по същество , няма положени и особени процесуални усилия по събиране на доказателства по делото,нито има изготвена писмена защита. При тези обстоятелства ,въззивната инстанция намира ,че разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат редуцирани не до 700лв. ,както е приел РС-Плевен , а до посоченият по-горе ориентировъчен минимум от 576,64лв. По този начин дължимите от ответника деловодни разноски, направени от ищеца следва да включват следните суми : д.т. в размер на 110,65 лв. ; такса от 72 лв. за копие от изпълнителното дело ,както и редуцирано адвокатско възнаграждение в размер на 576,64 лв. или техният общ размер следва да е - 759,29 лв., вместо присъдените от ПлРС с обжалваното определение разноски в размер на 1075,96 лв.

Поради изложеното , Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ обжалваното определение №4163/ 14.08.2025г. на ПлРС В ЧАСТТА МУ с която се ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, решение №956/27.06.2025г. по гр.д.№1249/2025г. по описа на ПлРС, в частта за разноските, като се ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, сгр. 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Р. И. М.–Т., ДА ЗАПЛАТИ НА З. А. А., ЕГН **********, от гр. П., ул. Г. №*, сумата от 1075,96лв.- деловодни разноски,като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал.1 от ГПК решение №956/27.06.2025г. по гр.д.№1249/2025г. по описа на ПлРС, в частта за разноските,които ответникът е осъден да заплати на ищцата , като ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от Г П К , „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, сгр. 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Р. И. М.–Т., ДА ЗАПЛАТИ НА З. А. А., ЕГН **********, от гр. П., ул. Г. №*, сумата 759,29 лв. - деловодни разноски /която включва следните суми : д.т. в размер на 110,65 лв. ; такса от 72 лв. за копие от изпълнителното дело ,както и редуцирано адвокатско възнаграждение в размер на 576,64 лв./.