Решение № 179 от 11.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110215121 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от А. М. И., подадена чрез адв. Й. Н. от САК и адв. М. Н. от САК, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 230зз-1420 от 05.10.2023г., издадена от мл. експерт Д. В. П. от 06 РУ – СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка престъпление по чл.195 от НК, на жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа” в помещение за временно задържане на 06 РУ - СДВР.

В жалбата се посочва, че Заповед № 230зз-1420 от 05.10.2023г. е незаконосъобразна, издадена в нарушение на административно-производствените правила и в нарушение с целта на закона, немотивирана и необоснована. Поради това се иска нейната отмяна. Според жалбоподателя в Заповедта липсва описание на фактическата обстановка и на обстоятелствата, при които задържаното лице се твърди да е извършило противообществената проява или престъпление. Претендират се за нарушено право на защита на задържаното лице, тъй като била преградена възможността му адекватно да организира защитата си. В жалбата се твърди, че задържането по реда на ЗМВР или НПК изисква на лицето да бъде незабавно съобщено основанието за арестуването му и обвиненията, които му се предявяват, което в конкретния случай не било сторено.

Независимо, че административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, жалбоподателят счита, че органът е следвало да изложи в Заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане. Освен това в Заповедта не било посочено дали с налагането на обжалваната принудителна

1 административна мярка се цели осуетяване прикриването на извършено престъпление и дали е необходимо да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на полицейска проверка или започване на разследване срещу вероятния извършител на престъплението.

Критикува се, че не било посочено какво е състоянието на А. Ивнов и дали същото е създавало някаки пречки пред изпълнението на поставените от закона цели, които да налагат ограничаване на личната му свобода. В жалбата се посочва, че в обжалваната Заповед не се съдържат достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Поради това се твърди, че Заповедта не е мотивирана в необходимата степен. Твърди се да е нарушен принципът за съразмерност, както и целта на закона. Самоличността на И. била установена и не се доказвало със задържането му да се предотвратява или преустановява извършването на престъпление, нито е имало данни за опасност от укриване. Според жалбоподателя има допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на задържаното лице, тъй като в Заповедта било посочено, че тя подлежи на обжалване в 14дневен срок от съобщаването й пред Административен съд – гр. София, което не отговаряло на действащата нормативна уредба. С тези аргументи се иска от съда да отмени Заповед за задържане на лице с рег. № 230зз-1420 от 05.10.2023г., както и да се присъдят направените от жалбоподателя разноски по делото.

Пред СРС жалбоподателят А. М. И. не се явява лично, но се представлява от упълномощените си защитници – адв. Н. и адв. Н.. В съдебно заседание на 10.11.2023г. те заявяват, че поддържат жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 10.11.2023г. адв. Н. пледира за отмяна на процесната Заповед за задържане на А. И. с твърдения, че същата е неправилна и незаконосъобразна. В допълнение на изложените в жалбата аргументи адв. Н. посочва, че и събраните в хода на производството пред СРС доказателства потвърждават тезата, че не са налице законовите основания за прилагане на конкретната принудителна административна мярка. Прокурорската преписка пред СРП била образувана за престъпление по чл.195, ал.5 от НК (приготовление към кражба), като по никакъв начин от материалите по делото не ставало ясно каква е съпричастността на И. към това престъплението. Според адв. Н. в материалите по делото нямало каквито и да било данни за извършено престъпление. Относно веществените доказателства, иззети с Протокол за претърсване и изземане, защитата посочва, че тези вещи не са забранени от закона, а двете устройства били технически негодни и неизправни, като и за тях няма законова забрана да бъдат притежавани или държани. Според защитата отразеното в Докладната записка, послужила като основание за издаване на Заповедта, също не обосновава законосъобразност на обжалваната Заповед, тъй като в нея няма данни за приготовление към извършване на кражба и не става ясно кое е налагало задържането в арестното помещение на 06 РУ-СДВР на А. И.. Адвокат Н. цитира и изготвената от инспектор Предьов Докладна записка, тъй като в нея е посочено, че при проведените беседи в района не били констатирани абсолютно никакви данни за извършено престъпление на 05.10.2023г. Поради това защитата достига до извода, че ограничаване на придвижването на А. И., което е било реализирано с прилагането на процесната мярка, е било абсолютно ненужно и като такова се явява незаконосъобразно.

2

Поради това се иска СРС да уважи жалбата и да присъди направените по делото разноски, във връзка с което се представя и списък.

По време на съдебните прения пред СРС на 10.11.2023г. адв. Н. заявява, че поддържа жалбата срещу Заповедта за задържане на А. И., както и изложените адв. Н. доводи. Според този адвокат от всички, приложени по делото писмени доказателства следва изводът, че не са били налице каквито и да било основания, които да изискват изолирането на И. за период от 24 часа в 06 РУ-СДВР. При неговото задържане е извършено претърсване и изземане на лекия автомобил, от който не са иззети забранени от закона вещи. Липсвали и данни за съпричастност на И. към престъплението, за което е образувано досъдебно производство.

Според адв. Н. Заповед за задържане следва да се издаде при наличие на данни, тъй като в противен случай е налице полицейски произвол. С тези аргументи защитникът иска от съда да приеме, че Заповедта за задържане на А. М. И. е незаконосъобразна и като такава да бъде отменена.

Ответникът – полицейски орган мл. експерт Д. В. П. от 06 РУ – СДВР се явява лично пред СРС и с юрк. Панайотова. В съдебно заседание на 10.11.2023г. и двамата заявяват, че оспорват жалбата. По време на съдебните прения пред СРС в същото съдебно заседание юрк. Панайотова посочва, че жалбата е неоснователна и недоказана, поради което се иска съдът да потвърди процесната Заповед за задържане като правилна и законосъобразна.

Процесуалният представител се позовава на Удостоверението за компетентност и твърди, че Заповедта е издадена от компетентен орган и съобразно полицейските му правомощия, регламентирани в чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. От всички събрани по делото писмени доказателства се установявало, че по отношение на жалбоподателя са били налице данни за извършено престъпление и те са били достатъчни, тъй като е било образувано досъдебно производство. Без значение в случая е това, че досъдебното производство е образувано за приготовление към кражба. Акцентира се на това, че в Заповедта за задържане е написан текст от НК, който е за квалифицирана кражба и се пояснява, че полицейските служители не са с юридическо образование и е ирелевантно това, че те не са преценили, че е предстояло приготовление към кражба. Пред СРС юрк. Панайотова се позовава и на Докладната записка като твърди, че в нея са обективирани всички факти и обстоятелства, които съставляват фактическите основания за издаването на процесната Заповед, а именно съмнителното поведение на спътника, който е стоял до шофьора на паркирания автомобил /т.е. до жалбоподателя/ и когато са видели, че полицаите се приближават към тях, спътникът на жалбоподателя е избягал от автомобила и същият не е могъл дори да бъде догонен. Според юрк. Панайотова вещите, които са намерени в колата от ответника по жалбата и неговия колега са предпоставка за извършване на приготовление към кражба, още повече, че жалбоподателят не е могъл да даде обяснение защо са били в колата му, нито да обясни техния произход. Твърди се, че намерените вещи и избягалият спътник съставляват данните, въз основа на които полицейските служители са си направили извод, че е извършена кражба.

Обяснява се, че полицаите няма как да знаят, ако не се съберат доказателства, дали е извършена кражба или предстои да бъде извършена. Изтъква се, че една от основните 3 функции на полицейските служители съгласно ЗМВР е да пресичат и предотвратяват престъпления. Ако полицейските служители не са задържали жалбоподателя е щяло да се създаде предпоставка за образуване на дисциплинарно производство срещу полицаите, тъй като нямало да изпълнят функциите си по закон и по длъжностна характеристика. В тази връзка юрк. Панайотова се позовава на всички, събрани на досъдебното производство материали, вкл. сведенията, дадени от жалбоподателя по време на задържането, разпитите на свидетелите, Докладните записки и Протоколите за претърсване и изземане. Твърди се, че претърсването на автомобила е станало по време на процесното задържане, поради което то се явява основателно и съразмерно съгласно целта на закона и в никаква степен не са ограничени правата на жалбоподателя, а полицейският служител е изпълнил своя служебен и нравствен дълг. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение юрк.

Панайотова изрично заявява, че не прави възражение за прекомерност, тъй като счита, че то е съобразено с минималния размер. Тя иска съдът да присъди в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение, което да бъде определено в минимален размер съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.

По време на съдебните прения пред СРС на 10.11.2023г. ответникът – полицейски орган мл. експерт Д. В. П. от 06 РУ – СДВР заявява, че поддържа казаното от юрк.

Панайотова и няма какво да допълни.

Като реплика адв. Н. заявява, че не се спори, че издадената Заповед е съставена от компетентен орган. Не се спори и че полицейските органи имат задължение по закон да пресичат и предотвратяват евентуални престъпления, стига да са налице достатъчно данни за такова. Според защитата от Докладните записки и разпитите на полицейските служители по досъдебното производство се установява, че причината за задържане на И. е фактът, че неговият спътник при приближаване на патрулния автомобил е излязъл. Дори това да е така, адвокатът счита, че не са налице данни, че А. И. е искал да извърши престъпление, тъй като той не е избягал, останал е на място, съдействал е на полицейските органи, по никакъв начин не се е опитвал да ги препятства и намирането на няколко на брой отвертки в лекия автомобил не е основание за задържане на лицето. Адвокат Н. посочва, че в ЗМВР има и други мерки – полицейски предупреждения, полицейски разпореждания, а задържането за период от 24 часа е изключителна мярка. Той посочва, че от приложените по делото материали няма нито едно обстоятелство, от което да може да се направи извод за приготовление за кражба или за квалифициран състав. Поради това защитата иска СРС да приеме, че обжалваната Заповед е абсолютно незаконосъобразна.

Като реплика адвокат Н. казва, че напълно споделя казаното от адв. Н. и допълва, че за да има приготовление, то трябва да е по конкретно престъпление, а не да се говори общо и абстрастно за приготовление към кражба. В конкретния случай от всички материали по делото адв. Н. твърди, че е видно, че няма такива данни. Дали полицейските служители са с юридическо образование или не е ирелевантно щом им е възложена компетентност и право да издават Заповеди за задържане на лица. Липсата на юридическо образование не ги освобождава от задължението ясно и точно да посочат факти и правни основания за 4 задържане на лицето, за да може на същото в необходимата степен да стане ясно кое е дало основания за прилагане на тази мярка.