Решение № 15918 от 23.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15918 гр. София, 23.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря М. Й. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110136869 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на ***, срещу Н. А. А., З. И. Г. и В. И. Г..

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, абонатен № *** в качеството си на съсобственици на процесния топлоснабден недвижим имот, придобит от тях по наследство от М. П. К.. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. При тези твърдения моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разделно следните суми:

- Н. А. А. – 2/4 от общата сума – 953,06 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2021 г. до 29.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 19.06.2024г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; 17,16 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021год. до 29.02.2024год., ведно със 1 законната лихва върху сумата за периода от 19.06.2024г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; 120,08 лева – обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 06.06.2024г. и 4,74 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 06.06.2024г.

- З. И. Г.а – квота 1/4 от общата сума – 476,53 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2021год. до 29.02.2024год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 19.06.2024г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; 8,58 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021год. до 29.02.2024год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 19.06.2024г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 60,04 лева – обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 06.06.2024г. и сума в общ размер от 2,37 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 06.06.2024г.

- В. И. Г. – 1/4 от общата сума – 476,53 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2021 г. до 29.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 19.06.2024 г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; 8,58 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 29.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 19.06.2024 г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 60,04 лева – обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 06.06.2024 г. и сума в общ размер от 2,37 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 06.06.2024г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Н. А. А., която, че след смъртта на ***, последният е оставил следните законни наследници: съпруга М. П. К., син Д. И. К. и син П. И. К.. Твърди, че първородният син на М. и И. К.и – Д. И. К., роден 1945 г. и починал 1977 г., не е включен в удостоверението за наследници нито като наследник на майка си, нито на баща си. Излага твърдения, че има водено дело във гр. ***, за да бъдат включени като наследници П. и Д. К.и. Посочва, че П. К. е починал на 10.02.2020 г., а декларация за имота на *** е пусната на 19.10.2020 г. Твърди също така, че няма деклариран имот на ***, баща на ***[1]*. Моли съдът да установи личността на ***, тъй като последният не фигурирал в документите за наследници на П. И. К. и неговата майка М. П. К., която по документи е собственик на процесния недвижим имот. Посочва, че видно от удостоверение за наследници от 2024 г., наследниците на *** са З. И. Г. – дъщеря, В. И. *** – син (който носи второто име на майка си, а третото е различно). Твърди, че ***, който е представен като внук, получава от дядо си 22 имота срещу гледане и издръжка, видно от справка на Агенция по вписванията от 2022 г.

Във връзка с това посочва, че практически наследниците на починалия *** са М. П. К. – съпруга, Д. И. К. – син и П. И. К. – син. Посочва, че на 10.03.2022 г. е платила в *** сумата от 125,09 лв. на името на *** по фактура ***.

2

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците З. И. Г. и В. И. Г. са депозирали отговор на исковата молба, с който сочат, че признават изцяло предявените искове и представят доказателства за плащане на процесните задължения към ответника. В тази връзка, съдът е указал на ищеца да заяви изрично дали оспорва обстоятелствата, че всички претендирани по делото суми от ответниците З. И. Г. и В. И. Г. са изцяло заплатени. В определения от съда срок, е постъпила молба с вх. № 310827/03.12.2024 г., в която ищецът сочи, че посочените ответници са погасили задължението си за главница за топлинна енергия и дялово разпределение, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и дялово разпределение, ведно със законната лихва върху двете главници, поради което от тях се претендират единствено направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа предявените искове и претендира разноски за производството.

Ответникът Н. А. А., се явява лично и заявява пред съда, че оспорва исковата молба, тъй като твърди, че притежава правото на собственост върху процесния имот е изцяло, а не в сочения размер – ½ ид.ч. Сочи, че не оспорва и признава задължението си към ***, така както и е посочено проекта на доклад по делото.

Ответниците З. И. Г. и В. И. Г., редовно призовани, не се явяват в проведеното открито съдебно заседание. От процесуалният им представител е постъпила молба с вх. № 83699/10.03.2025 г., с която моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие, както и да бъде допълнен изготвения проект на доклад по делото, със заявеното от тях признание на предявените искове и направеното плащане в срока за отговор на исковата молба. Ответниците молят, разноски да не бъдат възлагани в тяхна тежест, доколкото не станали повод за завеждане на делото.

В проведеното о.с.з., съдът е пропуснал да се произнесе по молбата на ответниците за допълване на проекта на доклад по делото, което не се отразява на изводите обективирани в настоящия съдебен акт, доколкото съдът е длъжен да вземе предвид фактите и обстоятелствата настъпили в хода на производството на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК, в това число и признание на неизгоден за страната факт, какъвто и е признанието за плащане.

Третото лице помагач – ***, редовно призован за о.с.з. не изпраща представител. От същия е постъпила молба вх. № 63420/21.02.2025 г., към която са приложени изисканите от съда документи.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да платят на ищеца разделно следните суми: за Н. А.

А. – 953,06 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от 3

01.05.2021год. до 29.02.2024год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 19.06.2024г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; 17,16 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021год. до 29.02.2024год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 19.06.2024г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; 120,08 лева – обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 06.06.2024г. и 4,74 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 06.06.2024г., а за ответниците З. Г.а и В. Г. – по 476,53 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2021год. до 29.02.2024год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 19.06.2024г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; по 8,58 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021год. до 29.02.2024год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 19.06.2024г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 60,04 лева – обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 06.06.2024г. и сума в общ размер от 2,37 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 06.06.2024г. за всеки ответник поотделно.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска за дялово разпределение следва да се докаже и валидно облигационно отношение на етажната собственост, в която е разположен процесния имот с ФДР по чл.139а ЗЕ, наличие на валидно облигационно отношение между ищеца и ФДР по чл.139а ЗЕ и заплащане от ищеца на ФДР на сумите за дялово разпределение за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

В случая ответниците не оспорват, а признават елементите от фактическия състав на предявените искове – наличие на право на собственост, в резултат на което е възникнала облигационна връзка, както и че ищецът е предоставил посоченото в исковата молба количество топлинна енергия, а ФДР е извършила дейност по топлинно счетоводство. Ответниците З. И. Г. и В. И. Г. са представили доказателства за заплащане на претендираните от тях суми в хода на процеса (в срока за отговор на исковата молба), като ищецът изрично е направил писмено изявление по делото, че не оспорва погасяване на всички задължения на посочените ответници, а от тях се претендират единствено направените по делото разноски. Ответникът Н. А. А., също сочи пред съда (лично в о.с.з.), че признава исковете, така както са предявени, като 4 единствения спорен за нея момент е, че притежава процесния имот изцяло.

Доколкото предметът на настоящото производство не установява със сила на пресъдено нещо правата на собственост на страните, а в случая притежанието на по-голям дял от имота (изцяло), би довело до задължение на ответника към ***, в по-голям от претендирания размер, то с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, искът срещу ответницата Н. А.

А., следва да бъде уважен в предявения размер – за ½ ид.ч. от имота и съответно ½ от общо дължимите суми за предоставена топлинна енергия и за дялово разпределение, както и за лихвите върху тях.