Определение № 5452 от 09.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 61655/2022
- Вид
- Определение № 5452
- Подписан
- 09.02.2026
- В сила
- 09.02.2026
- Състав
- РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 629 · Граждански процесуален кодекс
- чл.631 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41, т.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.8, ал.2 · Закон за предучилищното и училищното образование
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5452 гр. София, 09.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20221110161655 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
1. Производството е по реда на член 267, параграф 1 ДФЕС и Глава ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА ГПК (преюдициални запитвания)
2. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуване на чл.132-134 от ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност за това кои образователни услуги и от кой доставчик не са обложени с данък добавена стойност (ДДС). Въпросите касаят тълкуване на „свързани стоки“ при доставката на услуги по чл.132, пар.1, б. „и“ от Директивата за ДДС и прилагане на принципите за прозрачност, пропорционалност и еднакво третиране. Запитването се отнася до тълкуване на правилата за нелоялната конкуренция (чл.102 ДФЕС), свободния пазар (чл.101 ДФЕС) и държавните помощи (чл.107 ДФЕС) за това дали преференциалното облагане на определени субекти с ДДС не нарушава вътрешния пазар за образователни услуги в ЕС. Съдът повдига въпроса дали освобождаването от ДДС само на публичните училища, докато частните плащат, не нарушава принципите на свободния пазар, нелоялната конкуренция и дали не представлява неправомерна държавна помощ за публичния сектор, какво и погрешното посочване на крайната услуга с ДДС дали представлява неравноправна клауза.
СТРАНИ ПО СПОРА
3. Ищец: Частно средно училище „Ев*“ ЕООД, ЕИК *, гр. София, бул. „* III“ № *, представлявано от адвокат Г. М. със съдебен адрес: гр. С* 4. Ответник: Д. В. С., ЕГН **********, с. Д*, представлявана от адв. Р. С..
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО
1
5. Ищецът е търговско дружество – еднолично дружество с ограничена отговорност с предмет осъществяващо училищно образование. Същото не е публичноправен субект по смисъла на чл.132, пар.1 ,б. „и“ от Директива 2006/112/ЕО.
6. Ответникът е родител, който е сключил договор за обучение за малолетния си син (11 годишна възраст).
7. Страните не спорят, че са сключили договор за поръчка между ищеца и ответника с предмет – обучение на детето на ответника в пети клас.
8. Не е спорно, че договорът е с продължителност за учебната 2021/2022 година (от 15.09.2021 г. до 30.06.2022 г. ). Срещу това задължение за обучение, ответникът се е съгласил да заплаща годишна такса за обучение.
9. Таксата за обучение е в размер на 6000 лева (около 3000 евро). Срещу тази такса за обучение, ищецът се е задължил да: провежда обучение, съгласно Учебен план за учебната година, съгласно стандартите на Министерство на образованието и науката; обучение по спорт, извън учената програма, което е в размер на 105 лева (около 50 евро) за едни срок.
10. Годишната такса била разсрочена на 10 вноски по 600 лева, като дължимостта е 20-число на всеки месец. Не се спори, че е заплатената таксата за първи срок в размер на 3000 лева.
11. По делото не се спори, че детето е било записано на извънкласни дейности по спорт, а именно „карате“, за които часове се дължи отделно възнаграждение в размер на 105 лева.
12. Страните се договорили, че ответникът има право да прекрати едностранно договора с писмено предизвестие от един учебен срок. В случай на неизпълнение, възложителят дължи неустойка в размер на оставащата годишна такса до края на срока, т.е. до неспазеното предизвестие.
13. По делото не се спори, че договорът е прекратен едностранно от ответника на 06.02.2022 г. В началото на втори срок от 01.02.2022 г.
Прекратяването е осъществено без известие в уговорения срок като ответникът е записал детето в ново училище без да уведоми за това ищеца. Ищецът е разбрал за това отписване и прекратяване на договора чрез Министерство на образованието и науката.
14. Ищецът предявява иск за заплащане на уговорената неустойка в размер на 3000 лева (около 1500 евро), която е незаплатената оставаща такса за обучение за втория срок.
15. Отделно от това, ищецът предявява иск за реално изпълнение на договор за сумата от 2895 лева, която представлява разликата между незаплатената вноска за втория срок от 3000 лева 105.00 лева - заплатена такса за извънкласни часове по спорт „карате“.
16. По делото се установи, че ищецът не е регистриран по Закона за данък добавена стойност.
2
ПРИЛОЖИМИ РАЗПОРЕДБИ ОТ БЪЛГАРСКОТО ПРАВО:
17. КОНСТИТУТЦИЯ НА РУПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл. 53. (1) Всеки има право на образование.
(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.
(3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно.
(4) Висшите училища се ползват с академична автономия.
(5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определени със закон. Обучението в тях трябва да съответства на държавните изисквания.
(6) Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища.
18. ЗАКОН
ЗА
ПРЕДУЧИЛИЩНОТО
ОБРАЗОВАНИЕ (ЗПУО)
И
УЧИЛИЩНОТО
19. Раздел
IV. Право на образование. Задължително предучилищно и училищно образование
Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2020 г.) Предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 4-годишна възраст на детето, като родителите избират една от формите по чл. 67, а държавата и общините се задължават да осигурят условия за обхват на децата в детските градини и групите за предучилищно образование.
(2) Училищното образование е задължително до навършване на 16-годишна възраст и започва от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 7-годишна възраст на детето.
20. Глава четвърта.
ИНСТИТУЦИИ
В
СИСТЕМАТА
НА
ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Раздел I. Определения и статут
Чл. 25. (1) Училището е институция в системата на предучилищното и училищното образование, в която се обучават, възпитават и социализират ученици и се осигуряват условия за завършване на клас и етап и/или за придобиване на степен на образование. В определените в този закон случаи училището осигурява и условия за придобиване на професионална квалификация.
3
(2) Училището може да извършва и задължителното предучилищно образование на децата при условията и по реда на държавния образователен стандарт за предучилищното образование и на държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.
21. Чл. 29. (1) Институциите в системата на предучилищното и училищното образование са юридически лица.
(2) С изключение на частните детски градини и частните училища институциите придобиват качеството юридическо лице от деня на обнародване на акта за откриването им в „Държавен вестник“, освен ако в него не е предвидено друго.
(3) Частните детски градини и частните училища придобиват качеството на юридическо лице при условията и по реда на Търговския закон, на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, на Закона за кооперациите или на законодателството на друга държава членка.
22. Раздел II. Видове институции
Чл. 36. Училищата са държавни, общински, частни или духовни.
23. Чл. 40. (1) Частни са детските градини и училищата, които се учредяват от физически и/или юридически лица като търговски дружества, юридически лица с нестопанска цел или кооперации или като дружества по законодателството на държава членка.
(2) Частните детски градини и училища осъществяват дейността си след вписване в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование при условията и по реда на този закон.
(3) Физически и/или юридически лица може да учредяват частни училища по чл. 38, ал. 1 и 2 и чл. 39, ал. 2, т. 1 - 3.