Определение № 5228 от 19.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5228 гр. Варна, 19.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20263100502138 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 418, ал. 5 във връзка с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу Разпореждане рег. № 3270 / 26.08.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 889/2026 г. по описа на Районен съд – Провадия, в частта, с която е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК срещу Х. И. И. за разликата над уважената част главница от 1579,82 евро до претендираната 4649,05 евро; договорна лихва в размер на 765,19 евро за периода от 05.02.2026 г. до 21.07.2026 г. вкл.; мораторна лихва в размер на 50,09 евро за периода от 05.02.2026 г. до 04.08.2026 г., както и до пълния размер на претендираните разноски.

Жалбоподателят поддържа, че застрахователните премии са финансирани чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс, от страна на Ти Би Ай Банк по изрично искане на потребителя и законосъобразно са включени в общия размер на кредита като част от предоставения кредит. Твърди, че застраховките са доброволни, не са условие за получаване на кредита или за получаването му при конкретните условия, поради което премиите не са общ разход по кредита и правилно не са включени като разход при изчисляването на ГПР.

Позовава се на подписаните от потребителя декларации при кандидатстването за кредита и на правото му да прекрати застрахователното правоотношение. Аргументира се с примерни изображения от процес по онлайн кандидатстване, от които прави извод, че застраховката може да бъде включвана или изключвана. Оспорва и възможността в рамките на заповедното производство да се извършва пълно изследване на действителния размер на ГПР. Иска отмяна на разпореждането в отхвърлителната част и издаване на заповед и изпълнителен лист за всички заявени вземания.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От представените документи се установява, че на 31.03.2025 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и Х. И. И. е сключен договор за целеви потребителски кредит № 7053708304 за общо ползване. В чл. 7.1 от договора е посочен общ размер на кредита 6350,00 лева и общ размер на застрахователна премия 3380,70 лева, в т.ч. застраховка пакет „BANK ПАКЕТ 3 1

КРЕДИТ + СМЕТКА“ с цена 2781,30 лв. и застраховка пакет „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ с цена 599,40 лв. посочен е общ размер на кредита 9730,70 лева / 4975,53 евро. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент 34,12 %, посочени са ГПР 39,61 % и общо дължима сума в размер на 20 394,54 лв. (10 427,52 евро). Кредитът е разсрочен на 60 месечни погасителни вноски по 339,50 лева / 173,79 евро (последната е в размер на 340,44 лева / 173,91 евро), с краен падеж 05.04.2030 г.

Съгласно чл. 7.2.1 от договора частта от кредита, предназначена за общо ползване, се превежда по сметка на потребителя, а съгласно т. 7.2.3 частта, предназначена за застрахователните премии – по сметка на застрахователя или на застрахователния посредник. В чл. 10 изрично е посочено, че при изчисляването на ГПР като пряко свързан с кредита разход е включен единствено годишният лихвен процент, а застрахователните премии не са включени като разход, тъй като според договора застраховките не са задължително условие за получаване на кредита при предлаганите условия. В чл. 19 от договора отново е заявено, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка.

В договора са посочени и допусканията, използвани при изчисляването на ГПР – началната дата, действието на договора за целия първоначално уговорен срок при точно изпълнение, приемането на година от 360 дни и месеци от 30 дни и непроменяемостта на лихвения процент и останалите разходи.

От заявлението-декларация се установява, че потребителят е отбелязал на съответното място, че желае сключване на застраховка, като едновременно с това в предварително изготвения формуляр е отразено, че застраховката не е задължителна. На същата дата са подписани декларация за определяне на изискванията и потребностите, застрахователен сертификат, общи условия за програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и условия за допълнителните медицински услуги.

Видно от документите касаещи застрахователните услуги, програмите се предлагат на кредитополучатели на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД по групов застрахователен договор, по който банката е застраховащ и застрахователен агент, който получав комисиона, включена в премията. По програма „Защита на кредита“ банката е ползващо се лице до размера на остатъка по кредита при настъпване на част от покритите рискове. Срокът на застрахователното покритие е равен на срока на договора за кредит и приключва на 05.04.2030 г. Еднократната дължима сума по „Защита на кредита“, включително медицинските услуги, се определя като процент от първоначалния размер на кредита, умножен по продължителността му в месеци, а премията по „Защита на сметките“ – като фиксирана месечна сума, умножена по същата продължителност. Премиите са дължими еднократно при отпускане на кредита и са изцяло финансирани от банката.

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, известни на кредитора и подлежащи на заплащане от потребителя, включително разходите за допълнителни услуги и по-специално застрахователните премии, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита или когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

При преценката дали застраховката представлява условие за получаване на кредита при конкретно предложените условия следва да се обсъдят всички договорни клаузи и действителната връзка между кредита и застраховането. Самото отбелязване в стандартния европейски формуляр (СЕФ), че застраховката не е задължителна, не е достатъчно. Това разрешение е възприето в Решение № 84/19.03.2026 г. по т. д. № 1533/2025 г. на ВКС, І т. о.

ВКС е отчел включването на премията в погасителните вноски, сключването на кредита и застраховката на една дата и с посредничеството на кредитора, еднаквата продължителност на правоотношенията и е приел, че последващото превеждане на премиите на застрахователя не изключва включването им в ГПР.

2

Аналогично е положението и в настоящия случай. Независимо от текстовете на чл. 10 и чл. 19 от договора и от декларацията, съдът намира, че присъединяването към застрахователните програми е било част от конкретно предложената на потребителя пакетна сделка. Кредитът, двете застрахователни програми и медицинските услуги са договорени едновременно; срокът на покритието съвпада със срока на кредита; размерът на дължимите суми се определя непосредствено от размера и срока на кредита; премиите са финансирани изцяло от кредитора, включени са в главницата, олихвяват се с договорната лихва и се погасяват чрез един общ погасителен план; банката е едновременно кредитор, застраховащ, ползващо се лице по част от рисковете и застрахователен агент, получаващ комисиона от премията.

Заявлението за застраховане, декларацията и приемането на общите условия са стандартни предварително изготвени документи. Те удостоверяват формално изразено съгласие от потребителя, но сами по себе си не установяват, че при договаряне на конкретния кредит на потребителя е била дадена възможност да получи същия кредит при същите лихвен процент, срок и останали параметри без да приема и предложените застрахователните продукти.

Предвидената възможност за отказ или последващо прекратяване на застрахователното покритие също не установява условията, при които кредитът е бил предложен и одобрен към момента на сключването му. Това е способ за последващо прекратяване на вече приетото от потребителя застраховане и няма отношение към съдържанието на направеното предложение при сключването на договора.

Представените с частната жалба изображения не водят до различен извод. Самият жалбоподател ги определя като примерен процес на онлайн кандидатстване. Те се касаят кредит с различни размер, срок, месечна вноска и финансови параметри и не удостоверяват извършените от настоящия потребител действия. Не е представена индивидуална оферта без застраховки или друго доказателство, че след одобрението той е могъл да изключи всеки от застрахователните продукти, като запази лихвата 34,12 %, срока и останалите условия на процесния кредит.

Не съществува принципна забрана застрахователната премия да бъде финансирана с кредит и да бъде възстановявана на кредитора заедно с останалата главница, когато застрахователната услуга е реално и самостоятелно избрана. Самото финансиране обаче не разрешава въпроса дали премията е разход по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК. Ако застраховката е задължителна при конкретните условия на договора за кредит, включването на премията като част от главницата не може да промени характера и́ на общ разход по кредита, който следва от императивните законови разпоредби.

В процесния случай застрахователните продукти са част от конкретното кредитно предложение, поради което разходите за премиите е следвало да участват при изчисляването на ГПР. В чл. 10 от договора обаче изрично е посочено, че тези суми са изключени от общия разход и при изчисляването на ГПР е отчетен единствено годишният лихвен процент.

Включването на премиите в номиналния размер на главницата и погасителния план води до изчисляване на процента върху общ размер на кредита, в който е включен разход, вместо разходът да бъде отчетен отделно като цена, платима от потребителя във връзка с кредита.

Поради това посоченият ГПР от 39,61 % не съответства на действителния ГПР. За този извод не е необходимо в заповедното производство да бъде установена точната стойност на действителния процент чрез съдебно-счетоводна експертиза. Достатъчно е, че при неговото формиране съзнателно не е включен разход, който по силата на императивната законова разпоредба е част от общия разход по кредита. Обстоятелството дали преизчисленият ГПР би надхвърлил ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК е ирелевантен за преценката относно неправилно изчисления ГПР.

3

Съгласно Решение № 50013 от 05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ВКС, както и съобразно задължителното тълкуване в Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, неточното посочване на ГПР има същото значение като неговата липса и обуславя недействителност на договора по чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последицата по чл. 23 ЗПК е, че потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи договорна лихва или други разходи по кредита.

Чистата стойност на кредита съответства на предоставените средства за общо ползване – 6350,00 лв. или 3246,71 евро. От уточняващата молба се установяват извършени плащания в общ размер на 1666,88 евро, които следва да бъдат приспаднати при определяне на подлежащата на връщане чиста стойност. Остатъкът е 1579,82 евро, за която районният съд е издал заповед и изпълнителен лист.

При недействителност на договора не се дължи заявената договорна лихва от договорна лихва в размер на 765,19 евро за периода от 05.02.2026 г. до 21.07.2026 г. вкл.

Претендираната мораторна лихва в размер на 50,09 евро за периода от 05.02.2026 г. до 04.08.2026 г. също не е част от чистата стойност на кредита.

Като е отхвърлил заявлението за разликата над 1579,82 евро до 4649,05 евро главница, за договорната и мораторната лихва и за съответната част от разноските, Районен съд – Провадия е постановил правилен краен резултат. Разпореждането следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане рег. № 3270/26.08.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 889/2026 г. по описа на Районен съд – Провадия, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023 за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК срещу Х. И. И. с ЕГН **********, адрес гр.