Определение № 181 от 16.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 181 гр. Пловдив, 16.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20235000500209 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Н. Н. А. чрез назначения му представител адвокат Н. К. против определение № 106/20.02.2023 г., постановено по гр.д. № 546/2022 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд. Жалбоподателят твърди, че определението в двете му части е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и незаконосъобразно по изложените в частната жалба съображения, поради което моли съда да го отмени изцяло и да бъде постановено продължаване на гражданското производство в пълния му обем, очертан в исковата молба.

Ответникът по частната жалба Д. счита, че тя е недопустима, а по същество и неоснователна, необоснована и недоказана, поради което моли съда да я остави без разглеждане, а в случай, че я приеме за допустима, да отхвърли изцяло частната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция под форма на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по частната жалба М. моли съда да я отхвърли като неоснователна и да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Ответникът по частната жалба А. не е взел становище по нея.

1

Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от Н. Н. А. против А. иск чл. 2в от ЗОДОВ. Ищецът твърди, че по адм.д. № 819/2020 г. и по адм.д. № 916/2021 г., двете на А., са били извършени нарушения на правото на Европейския съюз, вследствие на което на ищеца са били нанесени неимуществени вреди, поради което моли съда да осъди А. да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.

С определение № 510/20.10.2022 г. на ищеца е предоставена безплатна правна помощ за процесуално представителство по делото, като от АК – Пазарджик за представител му е определен адвокат Н. К..

С определение № 535/03.11.2022 г. исковата молба е оставена без движение, като на ищеца е даден едноседмичен срок да отстрани нередовностите й, като посочи ясно и конкретно какви неимуществени вреди е претърпял в резултат на какви точно действия, респ. бездействия на ответника, да представи писмените доказателства, посочени в исковата молба, да представи препис от исковата молба и доказателствата за връчване на ответника и доказателства за заплатена държавна такса от 10 лв. по сметка на Пазарджишкия окръжен съд, като е разпоредено определението да се връчи на ищеца и на процесуалния му представител адвокат К..

С молба от 24.11.2022 г. Н. А. чрез назначения му представител адвокат Н. К. е представил подписана от него искова молба и молба за освобождаване от държавна такса, като е уточнил, че претърпените неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания в резултат на нарушаването на права, гарантирани от ХОПЕС и ЕКЗПЧОС, тъй като не можел месеци подред по време на самото административно дело и след приключването му да спи, чувствал се постоянно неспокоен, разтревожен и нервен поради това, че не получил търсеното от него правосъдие и справедливост, а действията и бездействията, от които са му нанесени вреди, описва като: не му били свалени белезниците от краката, докато се провеждали заседанията по делото, и така бил поставен от съда в унижаващо, дискриминиращо и неравнопоставено положение спрямо другите страни и 2 участници в съдебния процес, както и не било отправено преюдициално запитване за тълкуване до Съда на Европейските общности, въпреки че правилното решаване на к.адм.д. № 819/2020 г. зависело от отговора на това запитване и в същото време съдът и сам не дал тълкуване на цитираните от него в искането норми на Европейския съюз, без да се посочват логични мотиви, а това довело до неосъществен ефиктивно касационен контрол от А. и неприложение от него на цитирани норми на ХОПЕС и ЕКЗПЧОС, а вредите са били нанесени с окончателен съдебен акт – влязло в сила решение по к.адм.д. № 819/2020 г. на А..

Към тази молба и приложена искова молба от Н. Н. А. против А., Министерството на правосъдието и Р., като в нея се иска да бъде образувано гражданско производство за реализиране на отговорност по чл. 4, ал. 3 от ДЕС за извършени множество нарушения, допуснати по време на разглеждането на адм.д. № 819/2020 г., адм.д. № 324/2021 г. и адм.д. № 916/2021 г., трите по описа на А., като извършените нарушения са на разпоредби на чл. 1 от ХОПЕС, гарантиращ правото на човешко достойнство, чл. 4 от ХОПЕС, гарантиращ правото да не е подложен на изтезания, на нечовешко и унизително отношение или наказание, чл. 20 от ХОПЕС, гарантиращ равенството пред закона, чл. 21 от ХОПЕС, гарантиращ липсата на дискриминация, чл. 41 от ХОПЕС, гарантиращ правото на добра администрация, чл. 47 от ХОПЕС, гарантиращ правото на справедлив съдебен процес и на спазване на забраната за злоупотреба с право, както и на аналогичните права по чл. 6, чл. 13, чл. 14 и чл. 17 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В исковата молба са описани същите действия и бездействия на А. и претърпените вследствие на тях неимуществени вреди от ищеца, поради което се иска да бъде осъден А. да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., а при условията на евентуалност да бъдат осъдени М. за същите вреди, а ако не бъде уважен този иск, да бъде осъдена Р., представлявана от министъра на финансите, за същите вреди.

След постъпване на отговори по чл. 131 от ответниците, в които е направено възражение за недопустимост на исковете, с обжалваното определение е прекратено производството по делото по иска на Н. Н. А. по чл.

2в от ЗОДОВ против Р. и М.а Р. като недопустим и е прекратено 3 производството по делото по иска на Н. Н. А. по чл. 2в от ЗОДОВ против А. и исковата молба е изпратена за разглеждане по компетентност на Административен съд - Пазарджик.

Преди да се разгледа валидността, допустимостта и законосъобразността на обжалваното определение, следва да се отбележи, че то подлежи на въззивно обжалване в своята цялост, като противно на посоченото в самото него, на обжалване подлежи и определението в частта, в която делото е прекратено и изпратено по компетентност на А. /чл. 121 от ГПК и т. 9, б. „в“ от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият състав споделя направения от окръжния съд правен извод, касаещ това кой е компетентният съд и при какъв процесуален ред следва да се разгледа главният иск по чл. 2в от ЗОДОВ против А., като това трябва да стане по реда на АПК от административен съд /чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ/, поради което определението в тази част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

От друга страна съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ компетентен да разгледа иск по ал. 1, предявен срещу няколко ответници, един от които е административен съд, е административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, поради което Окръжен съд – Пазарджик не е имал правомощия да се произнася относно това дали евентуално съединените искове против останалите двама ответници /Р. и М.а Р./ са допустими, респ. да прекратява производството по делото в тази част, а е следвало да изпрати делото в неговата цялост на А., който да извърши тази преценка за допустимост на евентуално съединените искове на Н. А..

Произнасяйки се по посочения процесуален въпрос при липса на компетентност за това, окръжният съд е постановил едно недопустимо определение в тази част, като за допустимостта на същото въззивният съд следи служебно, поради което то следва да бъде обезсилено в тази част, а делото - изпратено на А. за разглеждане на спора, в т.ч. извършване на преценка на допустимостта на предявените при условията на евентуалност от Н. Н. А. против Р. и М.а Р. искове по чл. 2в от ЗОДОВ.

С оглед на гореизложените мотиви съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: З. - П., със съдебен адрес: гр. П., ул. Ц. /чрез адвокат Н. К./ частна жалба вх. № 2691/17.03.2023 г. против определение № 106/20.02.2023 г., постановено по гр.д. № 546/2022 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, в която е прекратено производството по делото по иска на Н. Н. А. против А. по чл. 2в от ЗОДОВ и делото е изпратено за разглеждане по компетентност на Административен съд - Пазарджик.

ОБЕЗСИЛВА определение № 106/20.02.2023 г., постановено по гр.д. № 546/2022 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, в която е прекратено производството по делото по предявените от Н. Н. А. против Р. и М.а Р. евентуално съединени искове по чл. 2в от ЗОДОВ.

ИЗПРАЩА делото на А. за произнасяне по всички предявени от Н. Н.

А. искове по чл. 2в от ЗОДОВ, включително за извършване на предварителна преценка на тяхната допустимост.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5