Решение № 160 от 03.06.2026, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 950/2025
- Вид
- Решение № 160
- Подписан
- 03.06.2026
- Състав
- Петя Димитрова Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 73, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- § 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 160 гр. Ботевград, 03.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20251810100950 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл.
22 от ЗПК за нищожност на договора за кредит, евентуален иск по чл. 26, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК за нищожност на отделни клаузи на договора, и иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищецът- С. Н. Л., чрез пълномощника си твърди, че на 26.04.2023 г. е сключил договор потребителски за кредит за общо ползване No 7053440176 с “****” ЕАД със срок до 05.05.2025 г. и следните параметри: 1. размер на кредита:
8150.26 лв.; 2. Общ размер на застрахователната премия: 1667.68 лв., в която се включва: А) застраховка Bank пакет 3 кредит+ сметка (bill): 1427.91 лв. и Б) застраховка: Bank пакет 3 сметка (bill): 239.77 лв.; 3) общ размер на кредита:
9817.94 лв. Съгласно чл. 9 т.1 от Договора лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен процент от разходите, е както следва:
41.05%. Предвиденият ГПР е 47.9% Общата сума то потребителя е 14551.71 лв.
Договорът е сключен за срок от 24 календарни месеца, съответно 24 погасителни вноски всяка на стойност от 606.35 лв. Реално усвоената сума по кредита е в размер на 8150.26 лв., от които 1500.00 лв. са получени от ищеца на каса в Изи Пей, а останалите са послужили за погасяване на предходни негови кредити. Сочи, че до момента е заплатил сумата от 9784.33 лв. за погасяване на процесния договор за кредит.
Твърди, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Застрахователната премия по договора за застраховка представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до 1 недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. В случая застрахователната премия е прибавена към главницата, а не към другите разходи по кредита, където съобразно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗПК би следвало да бъде включена. Застраховката е реално разход по кредита, а посочването й в определянето на главницата има за цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, изискваща ГПР да не надхвърля 50%. При това положение по отношение на годишния процент на разходите в договора липсва яснота относно неговия действителен размер. Налице е нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. В договора не е посочено кои точно разходи формират ГПР, което представлява нарушение на чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК в договора за кредит липсва задължителен реквизит - лихвен процент на ден, който да не зависи от друго условие, което води до недействителност на целия договор за паричен заем.
При условията на евентуалност – в случай, че съдът отхвърли иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, ищецът предявява иск с правно основание чл. 22, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за прогласяване за недействителни клаузите на чл. 7, т. 2.3 във вр. с чл. 7, т. 1 от договора. Поддържа, че застрахователната премия като част от договора трябва да отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Представената по делото декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма “Защита на кредита” и “Защита на сметките” за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от “ ****” ЕАД и Допълнителна медицинска услуга “Второ Медицинско мнение”, предоставена от Mediguide International е със шрифт, видимо по малък то изискуемия съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК шрифт 12.
Ищецът твърди, че е заплатил сумата от 9 784.33 лв., като съгласно чл. 23 от ЗПК при обявяване на кредита за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Чистата стойност на кредита възлиза на 8150.26 лв. и следователно ищецът е надплатил 1 634.07 лв. В случая ответното дружество е получило недължимо сумата от 1 634.07 лв., доколкото тя се явява дадено без правно основание, и съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД дължи връщането й.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК да прогласи нищожността на Договор потребителски за кредит за общо ползване No 7053440176 от 26.04.2023 г., а при условията на евентуалност - на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК да прогласи нищожността на клаузите на чл. 7, т. 2.3 във вр. с чл. 7, т. 1 от Договор за потребителски кредит No 7053440176 от 26.04.2023 г. в частта за дължимата застрахователна премия във вр. с декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма “Защита на кредита” и “Защита 2 на сметките” за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от “****” ЕАД и Допълнителна медицинска услуга “Второ Медицинско мнение”, предоставена от Mediguide International, както на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 1 634.07 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът- “****” ЕАД в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен ГПР, изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а именно: 47.90%, както и общо дължимата сума по кредита 14 551.71 лв.
Задължението на кредитора по чл. 11, ал. 1, т. 10 е да информира потребителя за размера на ГПР, изразен като годишен процент от общия размер на кредита, съгласно определението за ГПР дадено в чл. 19, ал. 1 от ЗПК, но кредиторът няма задължение да предоставя на потребителя информация как е изчислен ГПР и кои разходи се включват при изчисляването му. В процесния договор във всяка месечна вноска е включена само главница (заем+застраховка) и и лихва. Сочи, че при изчисляването на ГПР с общодостъпен софтуер е видно, че за процесния договор ГПР е 47.90 %. При изчисляването на ГПР съгласно искането на ищеца с включването на застраховката като разход резултатът е 81.55 %, който обаче счита за ирелевантен, тъй като застрахователната премия не следва да бъде включена при изчислението на ГПР.
Оспорва твърдението на ищеца за нарушение на договора по чл. 11, ал. 1, т.
20 от ЗППК, тъй като не е посочен лихвения процент на ден, като сочи, че в чл. 9.3 от договора е указан размерът на лихвата за 1 ден – изчислена като1/360 част от лихвения процент. Оспорва като неоснователно и твърдението на ищеца, че клаузата по чл. 7.2.3. от договора, в частта за дължимата застрахователна премия, се явява недействителна на основание чл. 22, ал. 1 във вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като същата трябва да бъде включена като разход в ГПР. Твърди, че застрахователната премия е цената на допълнителна услуга, чиято стойност се дължи от потребителя (застрахованото лице) по сключената застраховка, избрана от него, като същия в чл. 7.2.3. от договора е възложил на кредитора да преведе частта от средствата от кредита (общия размер на кредита), касаеща застрахователната премия, на съответния застраховател. Сочи, че съгласно чл. 19 от договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка. Изтъква, че съгласно § 1 от ДР на ЗЗП, застрахователната премия или друг разход, свързан с предоставяне на допълнителна услуга, са част от общите разходи, които се включват при изчислението на ГПР, но само ако са били задължително условия за сключването на договора, а в случая ищецът е заявил изрично сключването на договор за застраховка.
По отношение на твърдението на ищеца за нарушение на чл. 10, ал. 1от ЗПК относно размера на шрифта заявява, че договорът е сключен с размер на шрифта 12 pt, поради което твърдението е неоснователно.
Относно платените от ищеца и погасени суми по процесния договор 3 представя справки от системите на Банката, съгласно които общо платената сума е 9784.33 лв., от които погасена главница в размер на 5636.31 лв., погасена договорна лихва в размер на 4085.21 лв. и погасена наказателна лихва в размер на 62.81 лв. Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
По делото безспорно между страните са обстоятелствата, че са сключили процесния договор за потребителски кредит, както и че ищецът е заплатил на ответника твърдяната от ищеца сума от 9784.33 лв.
Видно от заверено копие на Договор за потребителски кредит No 7053440176, между страните на 26.04.2023 г. е сключен договор, по силата на който ответното дружество, в качеството на кредитор, е предоставило на ищеца, в качеството на кредитополучател (потребител), потребителски кредит за общо ползване в размер на 8150.26 лв., която сума кредиторът превежда по банковата сметка на потребителя, открита в “****” ЕАД, като с постъпване на кредитните средства по посочената му банкова сметка кредитът се счита усвоен. Съгласно чл.
7 от договора, общият размер на кредита и условията за усвояването му са посочени както следва: размер на кредита: 8150.26 лв.; общ размер на застрахователна премия: 1667.68 лв., включваща застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+ СМЕТКА (bill) в размер на 1427.91 лв. и застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill) в размер на 239.77 лв. Посочено е, че общият размер на кредита е 9817.94 лв. В чл. 9 от договора е предвидено заплащане на лихвен процент по кредита, който ГЛП е 41.05%. Съгласно чл. 10 от договора, годишният процент на разходите (ГПР) е 47.9%. Посочена е общата сума, дължима от потребителя – 14551.71 лв. В чл. 11.2 от договора е инкорпориран погасителния план, съгласно който изплащането на кредита е уговорено на 24 броя месечни вноски, от които 23 вноски в размер от по 606.32 лв. и последната 24 вноска в размер от 606.35 лв., или обща сума, дължима от потребителя в размер на 14 551.71 лв. Договорът е сключен за срок до 05.05.2025 г.
В чл. 7.2.3 от договора е посочено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки) застрахователна премия, се превежда от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.
Към договора са приложени и подписани от ищеца искане-договор за предоставяне на платежни услуги и издаване на платежни инструменти; декларация от 26.04.2023 г.; декларация за определяне на изискванията и потребностите за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма “Защита на кредита” и “Защита на сметките” за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от **** ЕАД; заявление-декларация за 4 установяване на договорни отношения;
Разпечатката съдържа 31 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26479e38-95f3-40fe-a5d1-51eeaa6447d2