Решение № 34 от 14.07.2021, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Търговище , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:БОНКА В. ЯНКОВА

Членове:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

ЙОРДАН П. ИВАНОВ при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от БОНКА В. ЯНКОВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20213500600119 по описа за 2021 година установи следното:

Производството е по реда на чл.313 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба, подадена от адв.А.Д. от АК Търговище, упълномощен защитник на подсъдимите по НЧХД № 71/2021 г. по описа на РС Търговище, Т. АНДР. Й., с ЕГН ....... и ИВ. Й. ИВ., с ЕГН ...... против постановената по делото първоинстанционна присъда, с която същите са били признати за виновни в това, че всеки от тях е осъществил на 09.01.2021г в гр.Търговище, престъпление по чл.148,ал,2 във вр с ал.1,т.1 и т.2, във връзка с чл.147,ал.1 от НК, като публично разгласили – първата, чрез публикация в профила си в социалната мрежа „Фейсбук“, а вторият, като споделил публикацията във Фейсбук групата „Бъдеще за Търговище“, позорни обстоятелства срещу тъжителя М. М. М. от гр.Търговище, а именно: „ Днес между 14.30 и 15.00 на „гумаджийницата на улица „Паисий“, синовете ми са били прередени от цивилни служители на МВР Търговище ...М. и неизвестен. На въпроса –Защо ни пререждате зададен от големия ми син, М. използвал благозвучната българска дума „дрисльо“ . Последвали заплахи за арест от колегите ..“, като им наложил наказания както следва: на основание чл.78а от НК освободил подсъдимата Й. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000лв, а на подс.И. наложил наказание глоба в размер на 5000лв. и обществено порицание, което да се изпълни чрез излагане на присъдата на информационното табло на Кметството в с.Б.., община Търговище.

С присъдата, съдът приел за изцяло основателен предявения граждански иск за обезщетение 1 за причинените от престъплението неимуществени вреди и осъдил всеки от подсъдимите да заплати по 1500лв обезщетение на тъжителя М., ведно със законната лихва от деня на увреждането, както и държавна такса всеки по 60лв, върху уважения размер на гражданския иск.

С присъдата съдът осъдил подсъдимите да заплатят и направените от тъжителя разноски за адвокат в размер на общо 400лв, съответно – по 200лв.

Считайки присъдата за незаконосъобразна, с подадената чрез техния защитник адвокат А.Д. от АК Търговище, въззивна жалба, подсъдимите я оспорват изцяло с искане за отмяна и постановяване на нова присъда, с която да бъдат оправдани.Аргументацията, развита в жалбата е основана главно върху тезата за несъставомерност, поради наличието на основанието по чл.147,ал.2 от НК, а именно, че изнесените обстоятелства, свързани с действията по спазване поредността при обслужването в сервиза са истина, тоест, че подсъдимият И. е бил действително „пререден“. В представените по реда на чл.320,ал.4 от НПК допълнителни съображения аргументите се доразвиват с предложен собствен доказателствен анализ, въз основа на който да се приеме истинност на обстоятелствата посочени в публикацията. Във въззивната жалба е отправено и доказателствено искане за непосредствено възприемане от въззивния съд на данните от видеофайла съдържащ запис от двете охранителни камери на обекта, приобщен по делото като веществено доказателство, което искане, както и молбата на възз.Й. за презапис и предоставяне същия видеофайл, съдът остави без уважение, като неоснователни..

В срока по чл.322 от НПК не е постъпило възражение срещу подадената въззивна жалба от частния тъжител или от неговия повереник, адвокат Н.С. от АК Търговище.

В съдебно заседание подсъдимите, редовно призовани се явяват лично и поддържат въззивната жалба на основанията, посочени в нея от упълномощения им защитник адвокат Д.. В последната си дума застъпват позиция за невиновност и отправят апел за справедливост.

В съдебно заседание тъжителят, редовно призован се явява. Споделя, без да сочи допълнителни съображения, изразеното в пледоариите становище на неговия повереник - адвокат С., за неоснователност на въззивната жалба, респективно за правилност и законосъобразност на първоинстанционата присъда. Разноски не се претендират.

Съдът, като прецени наведените в жалбата и устно доразвити във въззивното заседание съображения на защитата и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, установи следното:

Разглеждане на доводите по същество, каквито са наведените във въззивната жалба и в допълнителните съображения, както и устно през въззивния съд оплаквания, е безпредметно, поради констатираното нарушение на процесуалните правила, допуснато от първоинстанционния съд, което е съществено, защото засяга сърцевината на правото на защита, а именно: подсъдимите са осъдени по непредявено частно обвинение.

Принципното положение, заложено в наказателно правната ни система изключва възможността, подсъдим независимо дали става въпрос за дело от общ или от частен характер, да бъде осъден по ненадлежо предявено обвинение. Последното – надлежността, 2 изисква за престъпленията от общ характер, годен процесуален документ, какъвто е обвинителния акт, отговарящ на изискванията на чл. 246 от НПК, а за престъпленията от частен характер - тъжба, отговаряща на изискванията на чл.81 от НПК. При сравнение на изискванията към обвиителния акт и към частната тъжба е повече от очевидно, че за разлика от строгите издисквания към обвинителния акт, за годността на тъжбата е достатъчно в същата тъжителя само да посочи фактическите обстоятелства. И преди измененията в НПК от 2017г и при актуалната регламентация - чл.247,ал.1,т.2 от НПК и чл.252,ал.4 от НПК, правната уредба в НПК не позволява извод, че тъжбата е единствения процесуален документ за надлежно очертаване предмета на частното обвинение, респективно, че само тя е достатъчна за да се приеме, че обвинението е надлежно формулирано, както от фактическа, така и от правна страна. Видно от непроменененото и към момента съдържание на чл.81,ал.1 от НПК, освен другите формални изисквания, претенциите към съдържанието на тъжбата се изчерпват само с изискването в нея да са посочени „обстоятелствата на престъплението“, тоест твърдяните от тъжителя факти.

Непротиворечиво е разбирането в правната теория и съдебна практика, и преди изм на НПК от 2017г., и сега, че тъжителят не е длъжен да дава правната квалификация на твърдяните обстоятелства. Последното е изцяло в задължение на съда: „Квалификацията на всяко едно от престъпленията следва въз основа на данните в тъжбата да бъде определена от съда, което да намери място в разпореждането, въз основа на което подсъдимия да знае в какво е обвинен ....“ Р № 42/25.03.1997г. по н.д.№ 490/1996г на ВКС, III,н.о. В същият смисъл са и Р № 472/16.10.2001г по н.д.№ 424/2001г. на ВКС, II н.о., Р № 201/18.04.2001г. по н.д.№ 129/2001г на ВКС, II н.о. Посоченото задължение не е обвързано от начина на изготвяне на тъжбата, тоест не се изключва, когато тъжбата е изготвена от адвокат, какъвто е настоящия случай. Актуалната правна уредба, въпреки липсата на изрично разписано правомощие в чл.252,ал.4 от НПК не дава възможност да се приеме, че към момента е отпаднало посоченото задължение на съда - да даде правната квалификация на твърдяните в тъжбата фактически обстоятелства. Напротив. Принципното предназначение на тъжбата (чл.247,ал.1,т.2 от НПК), изискванията към нейното съдържание (чл.81,ал.1от НПК), правото на защита (чл.55,ал.1 от НПК), основната част от което е именно правото на обвиняемия/подсъдимия да у з н а е в какво е обвинен и вмененото в тежест на съда задължение да гарантира упражняването на това право (чл.15,ал.3 от НПК) не позволяват друг извод, освен този, че не тъжителя, в тъжбата, а именно съдията - докладчик, с Разпореждането по чл.252,ал.4 от НПК следва да даде правната квалификация на изложените в тъжбата „обстоятелства на престъплението“ и да осигури по този начин както правилното очертаване на предмета на доказване, така и да гарантира упражняването в пълен обем на правото на защита.

В случая, тъжбата словесно възпроизвежда съдържанието на публикацията и независимо, че е изготвена от повереник, предложената правна квалификация е по чл.147,ал.1 от НК, която съпоставително не разкрива съотвествие с изложените "обстоятелства на престъплението“, доколкото същите очертават квалифициран състав на клевета, най-малко по чл.148,ал.2 във връзка с ал.1,т.1от НК - нанесена публично, предвид очертания начин на 3 изпълнение – чрез публикуване на място “достъпно за множество хора“ (Уч.Наказателно право, Особена част,т.I, проф И.Ненов, изд.1956г), каквото е социалната мрежа Фейсбук. И независимо, че както се отбеляза по-горе, предложената в тъжбата правна квалификация не обвързва съда, чието задължение е именно да подведе изложените обстоятелства под правилната правна норма, видно от изготвеното Разпореждане, съдът не е изпълнил задължението си, като от първия абзац може само да се предполага, че е възприел като правна квалификация, предложеното в тъжбата престъпление, квалифицирано по чл.147,ал.1 от НК. Правната рамка на процеса не е очертана и в съдебното заседание, при доклада по чл.276,ал.1 от НПК, с който, след измененията от Д.в бр 63/2017г, отменили задължението на частния тъжител да прочете тъжбата си, се възлага изцяло на съда гарантиране правото на защита на подсъдимия, чиято сърцевина, както се отбеляза по-горе е именно ясното формулиране на обвинението, което при частното обвинение означава, освен фактите, които узнава от връчената му частна тъжба, яснота и относно правната им квалификация, за да знае срещу какво престъпление се брани. Видно от съдебния протокол (л.57 от НЧХД), съдът е докладвал основанията за образуване на съдебното производство, като отново е отразено, че същото е образувано против подсъдимите с правно основание чл.147,ал.1,пр 1 от НК. Следва да се отбележи и че не е коректно посоченото в заглавната част на мотивите към проверяваната присъда обстоятелство, тъй като не отговаря на действителното процесуално положение по делото, че двамата подсъдими са предадени на съд с обвинение по чл.148,ал.2 във вр с ал.1,т.1 и т.2 от НК. Ако изобщо може да се приеме, че подсъдимите са били уведомени за какво престъпление се води производство срещу тях, то известната им до момента квалификация е била само тази по чл.147,ал.1 от НК. В същото време, видно от постановената присъда, и двамата подсъдими са признати за виновни и осъдени за престъпление по чл.148,ал.2 във връзка с ал.1,т.1 и т.2 във връзка с чл.147, ал.1 от НК. Иначе казано, за първи път квалификацията на престъплението, за което са осъдени е доведено до знанието на двамата подсъдими едва със самата осъдителна присъда.

По този начин съдът е допуснал съществено процесуално нарушение и то в няколко посоки:

ПЪРВО, осъдил е подсъдимите по ненадлежно предявено обвинение – без да е формирал правната квалификация на зададените в тъжбата фактически обстоятелества и без да е осигурил спазване на основното право на подсъдимите – да узнаят срещу какво престъпление да организират защитата си. Както се посочи, същите са информирани за престъплението едва с осъдителната присъда, което е в разрез с процесуалните изисквания и съставлява особено съществено нарушение на правото на защита;

ВТОРО: съдът е надхвърлил с дадената правна квалификация, макар, както се отбеляза да е посочил същата едва в постановената осъдителна присъда, очертаните фактически рамки на претендираните от частния тъжител инкриминиращи обстоятелства. В тъжбата, след хронологията на събитията, във втория абзац на страница трета (л.6, НЧХД), е обобщено: „Повдигам обвинение срещу двамата за следната клевета, с която подсъдимите използвайки социалните мрежи, публично разгласиха невярно позорно обстоятелство за мен, а именно...“ , което съдът в присъдата буквално е възпроизвел, като е подвел описаните 4 фактически обстоятелства, видно от диспозитива, под квалификацията по чл.148,ал.2 във връзка с ал.1,т.1 и т.2 от НК. Видно е обаче, че в тъжбата ( а и в диспозитива на присъдата) отсъства словесно посочване на иначе цифрово възпроизведената квалификация по чл.148,ал.2 във вр с ал.1 т 2 „ разпространена чрез печатно произведение или по друг начин“. Действително съдържащото се в тъжбата фактическо посочване е само това, че „позорното обстоятелство“ е РАЗГЛАСЕНО, чрез използване на профилите си в социалната мрежа (подс.Й.) и като „споделил въпросната публикация на подсъдимата Т. АНДР. Й. във Фейсбук групата Бъдеще за Търговище“ (за подс.И.). Несъмнено е налице съществена разлика между понятието „разгласяване“, съставляващо самото изпълненително деяние на престъплението клевета и представляващо „довеждане до знанието на т р е т о лице приписвано другиму неистинско позорно обстоятелство.Присъствието на повече лица не е необходимо“ (уч.Наказателно право, Особена част,т.I, проф.И.Ненов, изд.1956г, стр.434) и квалифициращия признак по ал.1,т.2 на чл.147 от НК - „разпространена“, по примерно зададения начин – чрез печатно произведение или по друг начин. В случая е допуснато смесване, включително и от съда, между формата на изпълнителното деяние и квалифициращия признак, очевидно приети като такива с идентично съдържание. Както се посочи – разгласяването е самата форма на осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението клевета и е съвършено различно от изискуемото „разпространяване“, предвидено като квалифициращо обстоятелство и изискващо точно посочване на начина, по който доведената до знанието на трето лице клевета (разгласена) е и разпространена – тоест доведена до знанието на неограничен кръг лица, както е посочено в правната теория „Разпространението представлява довеждане на обидата или клеветата до знанието на по-широк кръг лица“ (стр 437, уч. Наказателно право, Особена част,т.I, проф.И.Ненов, изд.1956г). Несъмнено съдът е следвало да уточни, което не е направил, какви са фактическите инкриминиращи обстоятелства, които е имал предвид тъжителя и дали същите включват ползването на социалните мрежи само като начин на изпълнение на клеветата (чрез тях е разгласена) или е имал предвид и че чрез социалните мрежи клеветническата информация е била и „разпространена“. Вместо това е доразвил и задълбочил посочените пропуски в присъдата, видно от противоречието в самия диспозитив.