Решение № 367 от 19.02.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Варна , 19.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100503321 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба с вх. № 263691/01.09.2020 г., депозирана от Община Варна, в качеството на трето лице помагач на страната на ответниците, представлявана от кмета Иван Портних, действащ чрез юрисконсулт С.Ц., против Решение № 3767/07.08.2020 г., постановено по гр. д. № 6862/2018г. по описа на РС Варна , ГО, 11 съдебен състав, в частта, в която Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците С. Х. И. с ЕГН **********, с адрес: *** и И. Х. И. с ЕГН *********, с постоянен адрес в ***, от една страна и ответниците „АЛБАТРОС BE" ООД с ЕИК 103148717 , със седалище и адрес на управление: гр.

Севлиево, *** и „ АЛ РЕАЛ" ООД с ЕИК 202665094, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ***, от друга страна, че ИЩЦИТЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на реална част с площ от 272 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 1063 кв.м., при граници: имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***,

***, ***, *** по КК и КР на гр. Варна, при граници на реалната част: имоти с идентификатори: ***, останалата част от ***, ***, която реална част е заключена между точки 6, 7, 10, 11, 3, 4 и 9 на комбинирана скица № 3 от заключението на вещото лице Р.И.П. по допълнителната съдебно-техническа експертиза, приложена на л. 291 от делото, която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от съдебното решение, както и че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-1892/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, като процесната реална част неправилно е включена в имота на ответниците с идентификатор ***, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

1

Жалбоподателят твърди, че съдът не е спазил основните принципи в гражданския процес, а именно принципа за диспозитивното начало и този за служебното начало, като само формално е кредитирал приетото по делото заключение на вещото лице. Поддържа твърдението си от първа инстанция, че с конкретния индивидуален административен акт за улица от о.т. 21-20-2-3-4, между кв. 20 и 1, 21 п.р. на гр. Варна, е отчуждена част от процесния имот, като към заповедта е бил съставен и оценителен протокол 28.05.1998г., съставен от комисия при Община Варна. Съгласно протокола е прието Община Варна да заплати на собственика Л.В.Б. 104 кв.м от дворно място, отредено за улица пред прилежащи парцели XVIII-1063, XVIII-1063 и 1060. Сочи, че отчуждаването на недвижимия имот не е било отменено, както и че няма данни изплатеното обезщетение да е върнато от получилата го Л.В.С./. Твърди, че по делото не е станало ясно как Любов Владимирова е продала на двамата ищци собствения си недвижим имот, придобит на основание дарение, предвид така посочената отчуждителна процедура.

Жалбоподателят сочи, дори и да не бъде възприето, че УПИ пл. № 1063 от кв. 20, идентичен на ПИ *** по КККР, е урегулиран по силата на одобреното през 1995г.

ИЗРП, както и с влизане в сила на коментираната Заповед 1158/14.07.1998г. на Кмета на Община Варна, по която правоимаща е била праводателката на ищците, то имотът е бил урегулиран през 2002г. с влизане в сила на Заповед № Г-1б/15.02.2002г. Този акт е издаден по искане на двамата ищци, обективирано в молба вх. № АБ-00-и- 821/08.01.2001г.

Въпросният ПУП-ПРЗ е одобрен на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ. Този текст касае одобряване на първоначален подробен устройствен план. ПУП за територии с неурегулирани поземлени имоти или за такива с неприложена първа регулация, който включва план за улична регулация и ПРЗ на имотите попада под приложното поле на чл.

110, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Твърди, че в конкретния случай, Планът одобрен със Заповед № Г16/15.02.2002г. има за предмет план за улична регулация и за регулация на имота на ищците, като това е индиция за неправилност на решението на ВРС както и за неправилно приемане доводите на вещото лице в насока неприложен ПУП, както и за това, че по силата на НА № 34, том II, per. 5278, дело № 271 от 15.05.2001г. И. Х. И. и С. Х. И. са придобили правото на собственост върху неурегулиран поземлен имот.

Жалбоподателят сочи, че при постановяване на съдебното решение, съдът не е съобразил прокламираното в чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и тъй като претендираната площ от ищците е в размер на 272 кв.м., същата се явява невъзможен предмет на правото на собственост, поради липса на изискванията за минимална площ и лице, съгласно чл. 19 ЗУТ.

Предвид това жалбоподателят твърди, че съдът е следвало да отхвърли иска като недопустим. Община Варна намира решението за неправилно и поради неправилната констатация на съда относно прекратяване отчуждителното действие на плана на основание § 8 ал.1 ПР на ЗУТ, като счита, че евентуално изводите на съда могат да бъдат приети за правилни само и единствено относно процесните 173 кв.м. от претендираната реална част с площ 272 кв.м., тъй като за тях безспорно е установено, че не са включени в патримониума на ответниците. За тези 173 кв.м. няма уредени сметки по регулация и само и единствено по отношение на тях би могло да се приеме, че е налице хипотезата на Параграф 6. ал. 2 ПР на ЗУТ, но и при това положение отново не е съобразена императивната разпоредба на чл. 200. ал. 1 ЗУТ.

Предвид всичко изложено в жалбата, Община Варна моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена исковата претенция.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от „АЛБАТРОС BE" ООД и „АЛ РЕАЛ" О ОД . Дружествата намират въззивната жалба на Община Варна за основателна и обоснована, а обжалваното решение за недопустимо и неправилно. Същите обосновават твърдението за недопустимост с това, че съдът не е съобразил императивната разпоредба на 2 чл. 200, ал. 1 и 2 от ЗУТ, като претендираната от ищците реално обособена част е по-малка от 300 кв.м. Твърдят, че между тях и ищците е нямало материалноправен спор, като същите са заявили още с отговора на исковата молба, че не владеят 255 кв.м. от прецесните идеални части. Що се касае до исковата претенция, сочат че не могат да признаят същата, тъй като са засегнати и права, който не са техни, а на Община Варна, поради което и са релевирали искане за привличането като трето лице по спора. Сочат, че неправилно съдът е приел, че е прекратено отчуждителното действие на плана, одобрен със Заповед № 1158/14.07.1998г. на Кмета на гр. Варна, тъй като същата е постановена на основание чл. 93 от ЗТСУ, чл. 63, ал. 1 от ЗТСУ и чл. 262 от ППЗТСУ, поради което §6, ал. 2 от ПР на ЗУТ е неприложим относно случаите за отчуждаване на имоти за улици. Твърдят, че предвид заключението на вещото лице може да се приеме, че действието на плана е отпаднало само по отношение на 173 кв.м. от претендираните 272 кв.м.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите С. Х. И. и И. Х. И..

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът Община Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц., поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на атакуваното решение. Моли за решение по същество, с което да бъде отхвърлена исковата претенция, предявена от И. Х. И. и С. Х. И. с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, вр.чл. 124, ал.1 ГПК. Претендира и за присъждане на сторените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски, в това числа държавна таса и юрисконсултско възнаграждение.

„АЛБАТРОС BE" ООД и „АЛ РЕАЛ" ООД, редовно уведомени, не изпращат представител и не се представляват по делото.

Въззиваемите И. Х. И. и С. Х. И., чрез процесуалния си представител адвокат Я., молят атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено. Сочат, че изложените съображения за отмяна на решението във въззивната жалба са неотносими към спора, доколкото касаят улична регулация, а спорът е за дворище, за неуредени регулационни сметки, за §6, за автоматичното действие, все обстоятелства, които нямат нищо общо или поне голяма част от изложеното в жалбата нямат нищо общо с настоящото производство. Сочат, че през целия процес ответниците признават иска, като това е направено още с отговора на исковата молба, а единствено спорно е било правото на собственост върху 17 кв.м., за които в процеса се е установило, че не попадат в исковата претенция на ищците. Предвид изложеното, молят за потвърждаване на съдебното решение, както и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 6862 по описа за 2018 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по предявен положителен установителен иск от ищците С. Х. И. с ЕГН **********, с адрес:

*** и И. Х. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, срещу ответниците "АЛБАТРОС ВЕ" ООД, ЕИК 103148717, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Никола Петков“ № 20 и "АЛ РИАЛ" ООД, ЕИК 202665094, със седалище и адрес на управление: гр.

Севлиево, *** с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, за установяване в отношенията между страните, че ищците са притежатели на правото на собственост по отношение на реална част с площ 272 кв.м., затворена т.1, т.2, т.4, т.6 и т.2 на скица – лист 64 на делото от поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ от 1603 квадратни метра, при граници: имот с ид. №№ ***; ***;

***; ***; ***; ***; *** по КК и КР на гр. Варна при граници на реалната част: имоти с идентификатори: ***;

3 останалата част от ***; ***, както и че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, като процесната реална част неправилно е включена в имота на ответниците с идентификатор ***.

Ищците твърдят, че реалната част с площ от 272 кв.м. от имота на ответниците е тяхна собственост, като придадена по силата на регулацията от 15.09.1993г., с регулационен план на ж.к. "Бриз", одобрен със заповед № Г- 170/1993г., съгласно който част от имот 1063 попада в предвидената по регулационния план улица, с ширина 14 метра, а останалата част се придава към имот пл. 1061, 1060. Твърдят също, че със следващия регулационен план на ж.к. "Бриз-юг", одобрен със Заповед № Г-96/09.11.2001г., върху КП от 1977г., предвидената в предходния регулационен план улица, с площ от 14 метра, преминаваща през ПИ № 1063 се запазва, а останалата част от имота /ПИ 1063/ на юг от пътя отново се придава към УПИ №VI-1060, заключена между т.1-2-4-6-3, с площ от 272 кв.м. Този план също не е приложен на място. С приетия със Заповед Г-11б/08.06.2004г. на кмета на Община Варна регулационен план на ж.к. "Бриз юг" придадената от ПИ 1063 част е изключена от границите на новоотредения УПИ Ш-1060,1061 и процесиите 272 кв.м. реални части, не се включени в УПИ III- 1060,1061. Излагат, че към настоящия момент не е приложен нито един РП, с който се придава процесната реална част с площ от 272 кв.м., заключена между т.1-2-4-6-3 от приложената по делото скица, към ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по КККР на гр.Варна.

В исковата молба се твърди, че в кадастралната карта са допуснати грешки при отразяването на ПИ с идентификатор *** и ***. По представения проект за изменение на КК за имот с идентификатор *** от инж. С., който имот се разделя на два отделни имота, с идентификатори *** и ***, общата площ е отразена на 2497 кв.м., вместо 2242 кв.м., като новите имоти са с площи съответно 894 кв.м. за ПИ *** и 1603 кв.м. за ПИ ***. Така според твърденията на ищците, към момента на приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, респ. ж.к. "Бриз-юг", със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на АГКК, е бил в сила регулационния план на ж.к. "Бриз-юг", одобрен със заповед Г-116/08.06.2004г. на кмета на Община Варна, съгласно който придадените площи от ПИ 1063 се изключват от границите на новоотредения УПИ 111-1060,1061. Процесиите 272 кв.м. реални части, не попадат в УПИ III-1060,1061.