Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 484 от 11.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12383/2025
Вид
Решение № 484
Подписан
11.01.2026
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 535 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. София, 11.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110112383 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ с правно основание чл. 535 от Търговския закон /ТЗ/.

Ищецът „ППМ“ ООД твърди, че ответникът е издал в полза на „МПМ“ ЕАД запис на заповед за сумата от 1 807 лв. на 29.12.2021 г. Сочи, че издателят на записа на заповед е погасил само частично задълженията си. Твърди, че записът е предявен за плащане, което било удостоверено с подписа и собственоръчното изписване на имената на длъжника.

Излага, че вземането по записа на заповед му е прехвърлено с джиро от 20.10.2022 г. от страна на „МПМ“ ЕАД.

Въз основа на изложеното ищецът претендира да бъде установено спрямо ответника, че същият дължи на ищеца сумата в размер на 1 257,09 лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 29.12.2021 г., предявен за плащане на 14.09.2022 г. и прехвърлен с джиро на ищеца на 20.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 10.06.2024 г. /дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК/ до окончателно изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 25.07.2024 г. по ч.гр.д. 35100/2024 г. по описа на СРС, 175-ти състав. Претендира разноски.

Ответникът С. Г. В. оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва издаването на запис на заповед в полза на „МПМ“ ЕАД за сумата от 1 807 лв., но оспорва дължимостта на претендирания остатък от 1 257,09 лв. Твърди, че в хода на заповедното производство е издаден изпълнителен лист от 03.09.2024 г. въз основа на който било образувано изп. дело № 20248510403764 по описа на ЧСИ МП за процесната сума, ведно със законната лихва от 10.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и за събирането на разноски, от които 25,14 лв. за държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Сочи, че на 04.09.2024 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, като били наложени запори върху банковите му сметки и трудовото възнаграждение. Твърди, че на 20.09.2024 г. от банковата му сметка, разкрита в „УниКредит Булбанк“ АД към съдебния изпълнител е преведена в изпълнение на наложения запор, сума в размер на 292,66 лв., а през месеците Октомври и Ноември 2024 г. били удържани суми от трудовото му възнаграждение, отново в изпълнение на наложен 1 запор, в общ размер на 2 426,23 лв. Аргументира, че претенцията на ищеца е погасена, поради което прави искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски за адв. възнаграждение в полза на адв. М. Д. на основание 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

В своя Молба с вх. № 332223/13.10.2025 г. ищцовото дружество е посочило, че ответникът е заплатил на ищеца всички дължими суми, изпълнителното производство е прекратено, но иска признаване на вземането за съществуващо към датата на подаване на заявлението – 10.06.2024 г.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е приет запис на заповед, издаден на 29.12.2021 г. в гр. София – М, с падеж „на предявяване“, по силата на който издателят С. Г. В. безусловно и неотменяемо се е задължил да заплати сумата от 1 807,00 лв. на първоначалния поемател „МПМ“ ЕАД или на негова заповед. В документа са отразени всички данни за самоличността на издателя, включително ЕГН и адрес, както и изричното указание, че записът на заповед се издава без разноски и без протест, като може да бъде предявяван за плащане до пет години от датата на издаването му.

Представено е отбелязване за предявяване на записа на заповед за плащане на 14.09.2022 г., както и джиро от 20.10.2022 г., с което всички права по записа на заповед са прехвърлени от „МПМ“ АД на „ППМ“ ООД.

По делото е приет документ – удостоверение, издадено от „Фантастико Груп“ ООД, в което се удостоверява, че ответникът С. Г. В. е служител на дружеството и че за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. върху получаваното от него трудово възнаграждение са извършвани удръжки по наложен запор от частен съдебен изпълнител по конкретно изпълнително дело. В удостоверението са посочени конкретни дати и размери на месечните удръжки, като са индивидуализирани сумите за съответните месеци и е изчислен общият размер на удържаните средства за посочения период.

По делото е прието банково удостоверение, издадено от „УниКредит Булбанк“ АД, с което се удостоверява, че С. Г. В. е клиент на банката и ползва определени банкови продукти и услуги. В документа са индивидуализирани банкови сметки и операции, свързани с плащания по наложен запор по конкретно изпълнително дело, като са отразени данни за номера на запора, движението по съответната сметка и институцията, в полза на която се извършват плащанията. Удостоверението съдържа дата и място на издаване, както и данни за банковия служител, който го е подписал.

От правна страна съдът приема следното:

Подадената искова молба е редовна, а предявения с нея установителен иск е процесуално допустим.

Според т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по реда на чл. 422 ГПК съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на приключване на съдебното дирене по общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК, освен погасяването на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

По делото са постъпили писмени доказателства, неоспорени от ищеца, че заплатената към съдебния изпълнител сума, в резултат на удръжки от длъжника, е в размер на 2 426, 23 лв. / 1 241, 85 лв. – от м. 10.2024 г. и 1 184, 38 лв. – от м.11.2024 г./. Твърдението на ищеца е за общо дължима сума в размер на 1 807 лв. Ищецът е признал, че цялото вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение е погасено поради плащане в рамките на изпълнителния процес.

Предвид изложеното следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1 257,09 лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 29.12.2021 г.

2

При този изход на делото право на разноски има ищцовото дружество. Същото претендира заплащането на 25, 14 лв. – държавна такса за заповедното производство; 500 лв.

– адвокатско възнаграждение с ДДС за заповедното производство, 25, 14 лв. – държавна такса за исковото производство и 520 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение в исковото производство. В заповедното производство е представено доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение /л. 12/, а в исковото – доказателството се намира на л. 44. В своя Молба с вх. № 385522/25.11.2025 г. ответникът е направил възражение за прекомерност, което съдът счита за основателно. Договореното и изплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство следва да бъде намалено на 50 лв., тъй като адвокатският труд се е изразил в попълването на типизирана бланка по делото. В исковото производство адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 80 лв., тъй като в исковата молба са възпроизведени твърденията от заповедното дело, не са сочени нови доказателства и адвокат не се явил в единственото поделото о.с.з. Посочените суми са без ДДС, тъй като адвокатското дружество/адвокатът не е доказал регистрация по ДДС.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сума в общ размер на 180, 28 лв.

На ответника не се дължат разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „ППМ“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „ББ“, ул. „ХГ“ № 16, ет. 1, ап. 4 срещу С. Г.

В., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „М 2“, бл. 209А, вх. 6, ет. 5, ап. 28, иск с правно основание чл. 535 ТЗ, че същият дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1 257, 09 лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 29.12.2021 г., предявен за плащане на 14.09.2022 г. и прехвърлен с джиро на ищеца на 20.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.06.2024 г. /дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК/ до окончателно изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 25.07.2024 г. по ч.гр.д.

35100/2024 г. по описа на СРС, 175-ти състав.

ОСЪЖДА С. Г. В., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „М 2“, бл. 209А, вх. 6, ет. 5, ап. 28 да заплати на „ППМ“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „ББ“, ул. „ХГ“ № 16, ет. 1, ап. 4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в общ размер на 180, 28 лв. – съдебни разноски /25, 14 лв. – държавна такса за заповедното производство; 50 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство; 25, 14 лв. – държавна такса за исковото производство и 80 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство/.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3