Определение № 2211 от 30.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2211 гр. София, 30.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002101362 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния й представител Д. В.

С. - държавен инспектор в ТД Варна на КОНПИ, срещу въззивно решение № 216 от 18.12.2024 г. по в. гр. д. № 318/2024 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 57/29.03.2024 г. на ОС - Силистра, постановено по гр. д. № 454/2021 г., с което са отхвърлени предявените искове срещу М. Р.

М., Д. Х. К. и М. А. П., с които се претендира на основание чл. 154 от ЗОНПИ и чл. 143, т. 2 от ЗОНПИ да бъде обявена за недействителна спрямо държавата възмездна сделка за покупко-продажба на недвижим имот, с който М. Р. М. продава на М. А. П. описания в решението имот, както и са отхвърлени предявените искове за отнемане от М. Р. М. и Д. Х. К. на подробно посочено в решението имущество, на основание чл. 154 от ЗОНПИ във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 142, ал. 2, т. 5 във връзка с чл.141 и чл.149 от ЗОНПИ, като неоснователни.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон. Счита, че въззивният съд е въвел допълнителна материална предпоставка за основателност на предявения иск, липсваща в ЗОНПИ, като въвеждането на допълнително изискване за минимална стойност на имуществото от 150 000 лв. представлява неправилно разширително тълкуване, което ограничава значително приложното поле на закона. По подробно изложени в касационната жалба съображения моли за отмяна на атакуваното въззивно 1 решение и за уважаване на предявените искови претенции.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че Варненският апелативен съд се е произнесъл по въпроси, отговорите на които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касаторът поставя следните въпроси:

1. Представлява ли противоречие на закона отъждествяването на придобитото и наличното в края на периода имущество с понятието „незначително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ?

2. Следва ли в случаите на установено налично имущество в края на проверявания период под 150 000 лева да се изследват доходите, приходите и източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да се определи нетният доход и установи наличие на „значително несъответствие“, за да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито и за да са налице изискуемите от специалния закон предпоставки за гражданска конфискация?

Отделно се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Не е постъпил отговор на касационната жалба от ответната страна.

Съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С постановения от него съдебен акт въззивният съд е приел, че исковото производство е образувано по предявени от КОНПИ срещу М. Р. М., Д. Х. К. и М. А. П. искове с правно основание чл. 153 ЗОНПИ /ред. ДВ бр. 84/2023 г./ за отнемане на незаконно придобито имущество и суми, подробно посочени и индивидуализирани в исковата молба на обща стойност 227 343,67 лв. Съдът е констатирал, че в подаденото въз основа на Решение № 3941/01.12.2021 г. на КОНПИ мотивирано искане до съда са изложени твърдения, че по повод уведомление на Окръжна прокуратура Силистра с рег. № УВКПКОНПИ106/20.01.2020 г. за привличането на М. Р. М. като обвиняем по ДП № 6518 ЗМ - 138/2019 г. по описа на ОД на МВР Силистра за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 НК, вр. чл. 26 НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗПКОНПИ, комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето, с проверяван период 23.01.2010 г. 2 23.01.2020 г., като след съответен анализ относно придобитото имущество, признати доходи и направените обичайни и извънредни разходи, се излагат твърдения за несъответствие за целия проверяван период в размер на 400 037,52 лева. Съдът е отбелязал, че с оглед на тези твърдения е отправено искането за отнемане в полза на Държавата на подробно посочено имущество като в хода на процеса е заявен отказ от част от исковите претенции и производството по същите е прекратено с влязло в сила определение от 31.10.2021 г., поради което предмет на искането за отнемане е имущество на обща стойност 62 700 лв., а именно: от М. Р. М. – ½ ид. ч. от недвижим имот, находящ се в с. Б., община Г., област С., представляващ дворно място с площ от 1030 кв.м., заедно с построената в него жилищна масивна сграда със ЗП 67 кв.м. с пазарна стойност от 4 500лв.; ½ ид. ч. от недвижим имот-апартамент, находящ се в гр. Т., ул. „С. П.“ *** с пазарна стойност от 15 000 лв., след като на основание чл. 143, т. 2 ЗОНПИ бъдат обявени за недействителни спрямо държавата на възмездните сделки, обективирани в НА № *** г. и НА № *** г., с които имотите са продадени на М. А. П.; от Д. Х. К. се претендира отнемане на недвижим имот, находящ се в с. Б., община Г., представляващ дворно място с площ от 1450 кв.м., *** на стойност 5 000лв.; дворно място с площ от 674 кв.м., УПИ *** по плана на с. Б. – 1500 лв.; л.а. „Ф.“, модел „Ш.“, рег. № *** – 3 000лв., л. а. „М.“ модел ***, рег. № *** – 5 600 лв.; ½ ид. ч. от недвижим имот, находящ се в с. Б., представляващ дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо ***, ведно с построената в него сграда; ½ ид. ч. от имот, находящ се в гр. Т., ул. „С. П.“ *** - 15 000 лв., лек автомобил „О. З.“, с рег. № *** – 1 100 лв., л.а. „О., З. с рег. № *** – 1 300 лв. и Специален автомобил „М., модел „***“, с рег. № *** на стойност 4 900 лв. Във въззивното съдебно решение е посочено, че ответникът Д. К. е живял във фактическо съжителство с ответницата М. М. през проверявания период, а ответницата М. А. П. е съжителствала с ответника К. от 2018 г. и е купувач по сделките, обективирани в НА № *** г. и НА № *** г. относно – ½ ид. ч. от недвижим имот, находящ се в с. Б., ул.“П.“ ***, и ½ ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Т., ул.“С. П.“ ***, поради което имат качеството на „свързани лица“.

Въззивният съд е отбелязал, че основните спорни въпроси пред въззивната инстанция са относно това налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от ответниците имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в тази връзка дали необходима предпоставка за това право е наличното имущество в края на проверявания период да е на стойност над 150 000 лева, а също така - как следва да бъде направен изводът за несъответствие, и в частност дали следва да бъде взето предвид само наличното в края на проверявания период имущество или всичкото имущество, придобито от проверяваното лице и свързаните с него лица за целия проверяван период.

Въззивният съд се е позовал по тези въпроси на задължителните постановки на постановеното решение по тълкувателно дело № 4/2021 г. на 3

ОСГК на ВКС и разпоредбите на §1, т. 3 вр. §1, т. 2, т. 4 и т. 9 от ДР на ЗОНПИ. Въззивният съд е посочил, че съгласно приетото в посочения тълкувателен акт на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив като получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Апелативният съд е приел, че по тези съображения придобитото, но отчуждено имущество, както и преминалите през патримониума на проверяваното лице парични средства, които не са налични в края на проверявания период, не следва да участват при направата на извода за несъответствие, т.е. при формирането стойността на нетния доход, включвайки ги като направен разход, и в съпоставката му с наличното към края на периода имущество. Съдът не е споделил изложените във въззивната жалба доводи на настоящия касатор, че стойността на наличното в края на периода имущество е неотносима към изисквания праг за несъответствие от 150 000 лева. Посочил е, че в съдебната практика, както и в посоченото ТР, безпротиворечиво се приема, че при извършването на преценка налице ли е несъответствие по см. на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ първо трябва да се направи извод за наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения, и само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказани законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. Съдът е посочил, че в мотивите на ТР това разрешение се обосновава с аргументи, че целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество и се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него като такова обогатяване ще е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на периода. Съдът е приел, че само когато превишението на наличното в края на периода имущество спрямо притежаваното такова в началото на проверявания период е над 150 000 лева може да се стигне до изчисление, при което размера на несъответствието да отговаря на изискването на §1, т. 3, доколкото по см. на §1, т. 8 вр. т. 2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо. Съдът е отбелязал, че в хипотеза на 4 отрицателна величина на нетния доход, изчислен по правилото на §1, т. 8, това ще означава, че лицето въобще не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да придобива каквото и да било имущество, поради което при изчисленията дали е налице превишение нетният доход не би следвало да се прибавя към стойността на имуществото /тъй като при формулата по §1, т. 3 „нетен доход минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете суми ще трябва да се сумират/.

Съдът е навел доводи, че законът не поставя ограничение относно стойността на отнетото имущество при уважаване на иска, която може да е и по-ниска от 150 000 лева, поради това, че е възможно не всичкото притежавано в края на проверявания период имущество да подлежи на отнемане /напр. при доказан произход на средствата за придобиването му или поради погасяване по давност на правата на Комисията/ като подобни хипотези обаче не дерогират изискването придобитото и налично в края на проверявания период имущество да е на обща стойност над 150 000 лева, за да може да се обоснове извод за превишение в изискуемия се от закона размер на несъответствие.