Определение № 16220 от 04.05.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16220 гр. С., 04.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110155606 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „(ФИРМА)” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А. и И.Е., със седалище и адрес на управление – град С., ул.

(АДРЕС) против Д. М. К. с ЕГН:**********, с адрес: гр, С., п.к. ***, обл. С. град общ. Л., ж.к, (АДРЕС).

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок същият е депозирал отговор на исковата молба.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 07.12.2021 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 102996 срещу Д. М. К. с ЕГН ********** и Р.Ю. К.а с ЕГН:********** в условията на солидарна отговорност за сумата от 3026,52 лева, от които 2548,32 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.12.2021г, до изплащане на вземането, 437,25 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 25.11.2021 г.» както и суми за дялово разпределение 33,84 лева - главница за периода от м.11.2018г. до м.04.2020г,, ведно със законната лихва от 07.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,11 лева - лихва за периода от 31.12.2018г. до 25.11.2021г., както 1 и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците, като на заявителят са били дадени указания за възможността да се предяви иск относно вземането само срещу Д. М. К. с ЕГН ********** в едномесечен срок. С оглед изложеното, се мотивира правния иск от предявения иск.

Твърди се, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16- 334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Твърди се, че продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “(ФИРМА) АД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от “(ФИРМА)” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Сочи се, че в процесния период са действали и са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “(ФИРМА)” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г.

Сочи се, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно - задължението на ответникът за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

Твърди се, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.

Твърди се, че за имота на ответника за сградата, в която се намира има договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с (ФИРМА)” ЕООД.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между страните, че съществува вземане на „(ФИРМА)” ЕАД, ЕИК 2

*********, представлявано от А.А. и И.Е., със седалище и адрес на управление – град С., ул.

(АДРЕС) и Д. М. К. с ЕГН:**********, с адрес: гр, С., п.к. ***, обл. С. град общ. Л., ж.к, (АДРЕС) дължи на „(ФИРМА)” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А. и И.Е., със седалище и адрес на управление – град С., ул. (АДРЕС) солидарно с Р.Ю. К.а, ЕГН ********** – сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3885/7.2.2022 година, издадено по ч.гр.дело № 69981/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: общо сумата от 3026,52 лева, от които 2548,32 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 1.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.12.2021г. до изплащане на вземането, 437,25 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 25.11.2021г., както и суми за дялово разпределение 33,84 лева - главница за периода от 1.11.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,11 лева - лихва за периода от 31.12.2018г. до 25.11.2021г., които сумите се отнасят за имот с административен адрес – град С. гр. С., п.к. ***, обл. С. град общ. Л., ж.к.

(АДРЕС) с аб.№ 157137, ИД номер: 167894.

Прави се искане за присъждане на разноски от исковото и заповедното производство, като и искане за конституиране на трето лице – помагач на ищеца – „(ФИРМА) ЕООД.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва заявените искови претенции.

Твърди се, че няма доказателства ответникът да е собственик на топлоснабдения имот.

Оспорва се наличието на облигационно отношение между страните.

Ответникът заявява възражение за погасителна давност за периода 1.5.2018 година до 30.4.2020 година.

Оспорва се от ответника и се твърди, че не са представени доказателства за действително потребеното количество топлинна енергия.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните искови претенции:

- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за 3 задълженията и договорите.

Заявеното възражение за погасителна давност е такова по смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т.

21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия от “(ФИРМА)” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С. относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

1 - по исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава – на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът има качеството потребител.

С оглед заявеното от ответника – ищецът следва да установи действително доставеното количество енергия в топлоснабдения имот, качеството на „битов клиент“ за ответника, поставянето на ответника в забава, публикуването на фактурите в Интернет.

За ответника

Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.

По доказателствените искания

По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане като доказателства, на представените писмени такива с исковата молба – съдът счита, че същите са относими следва да бъдат допуснати от съда.

4

По доказателствените искания на ищеца за допускане и назначаване на съдебно счетоводна и съдебно техническа експертиза - съдът приема това искане за не необходимо с оглед сочените доказателства от ответника за извършено плащане.

По искането за привличане на трето лице – помагач на страната на ищеца На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, ищецът е заявил искане като трето лице да бъде привлечена фирмата за дялово разпределение – „(ФИРМА) ЕООД, фирмата извършваща дяловото разпределение на ТЕ на топлоснабдения имот, като се твърди, че това е дружеството, което е извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия за топлоснабдения имот. Сочи се, че ищецът и това трето лице имат сключен договор при общи условия - за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост. Сочи се, че през процесния период „(ФИРМА)” ЕАД е остойностявала топлинната енергия за процесния имот по данни предоставяни от това дружество.

Сочи се, че доколкото търговецът разпределя потребената топлинната енергия между потребителите в сградата за “(ФИРМА)” ЕАД съществува правен интерес от привличането на това трето лице-помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, дружеството – ищец има право на регресен иск срещу това дружество.

При така заявените твърдения на ищеца, за наличието на правен интерес от привличането на трето лице помагач на страната на ищеца, съдът е мотивиран, като съобрази и спазването на процесуалния срок – да уважи това искане и допусне до участие на страната на ищеца трето лице – помагач, посоченото от ищеца.

Разпечатката съдържа 55 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/264374eb-5705-44a1-921b-0c5e8fccf56c