Решение № 875 от 24.02.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№875/24.2.2020г. гр. Варна,24.02.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ –ри състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5365 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, ХLІІ-ри състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена искова молба заведена под регистрационен вх.номер 24 924/4.4.2019 г., уточнена с писмена молба с вх.№ 33 786/19 от 13.5.2019 г., отговаряща на изискванията за редовност по см. на чл.127 -128 ГПК. Предявеният от ищцовата страна „М. В.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от Доктор Р. П. Р., чрез адвокат от АК Варна Т. С. Д., със съдебен адрес:*** против ответната страна – *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, чрез *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** Г, представлявано от Директор Доктор Д.

Д. Д., специален установителен иск е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр.чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С предявения специален установителен иск видно от исковата и уточнителната молба ищцовата страна желае ВРС да постанови съдебно Решение по силата на което да бъде установено със СПН съществуването на паричното вземане за което е била издадена Заповед № 803 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр.дело № № 1669/2019г., по описа на съда за 2019г. XXI състав.С цитираната вече Заповед е било разпроредено длъжникът *, ЕИК *ДА ЗАПЛАТИ на кредитора – „М. В.“ ЕООД, ЕИК *,сумата от 3600 лева /три хиляди и шестстотин лева/, представляваща неизплатено задължение за извършена от кредитора „М.В.“ ЕООД, ЕИК * дейност по клинична пътека по код 104, представляващ 6 интервенции на единична стойност от 600 лева за болнична медицинска помощ по Договор № 031016/25.02.2015г. за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, начислена за периода от подаване на заявлението в съда – 01.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението.Искането на ищцовата страна – кредитор в заповедното производство насочено против ответника- длъжник в заповедното производство, видно от писмената молба от дата 13.5.2019 г. е да бъде установено съществуването на визираното по – горе главно и акцесорно вземане – напълно идентични с вписаните по размери, периоди и основания в заповедта по чл. 410 ГПК.

Обективирано е искане исковият съд да установи и присъди сторените от ищеца в качеството му на заявител в заповедното дело съдебно деловодни разноски , както и разноските сторени от ищцовата страна в настоящото исково производство.

Ищцовата страна основава исковата си молба на следните фактически твърдения: По повод на подадено от М.В.

ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, било образувано частно гр.дело№ 1669/2019 г. по описа на ВРС, ХХI – ви състав. Твърди се, че длъжникът – *, чрез Директора на *, след като бил уведомен – подал възражение /против издадената Заповед/, поради което и на основание чл. 422 ГПК, в срока за предявяване на установителния иск, МБАЛ ВАРНА предявява пред исковия съд специалния установителен иск.По същество в исковата молба се сочи, че в съответствие с НРД и на основание чл.59 , ал.1 от ЗЗО между М.В. ЕООД и *, чрез Директора на * бил сключен Договор № 031016/25.02.2015 г. – за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. По силата на този договор М.В. ЕООД в качеството си на изпълнител се задължило да оказва болнична медицинска помощ на задължително здравно осигурени лица. От своя страна – * била поела задължението по същия договор да заплаща осъществените и отчетени от болничното заведение дейности по конкретно договорени цени, чрез РЗОК. Твърди се, че за месец април 2015 година М.В.

ЕООД извършило дейност на обща стойност 8 191 лева, което било видно от месечна разпечатка на електронна система на отчитане към *.* заплащала дейностите по клинична пътека 083 – ендоскопски процедури при обструкции на долните пикочни пътища – 1 бр. на стойност 450 лв.; по клинична пътека 168 – оперативни процедури на хернии с инкарцерация – 1 бр. на стойност 601 лв., по клинична пътека 184 – оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани - 5 бр. на обща стойност 2 500 лв., или общо заплащала сумата от 3 551 лева. РЗОК, сочи ищцовата страна, заплащала дейности по клинична пътека 075- бъбречно-каменна болест – уролитиаза – екстракорпорална литотрипсия 1 бр. на стойност 380 лв., по клинична пътека 241 – физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно – двигателния апарат 1 бр. на обща стойност 330 лева , или общо заплащала сума от 1040 лева.Съгласно спецификация за болнична медицинска помощ по Договора с номер 031016/25.02.2015г., за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2015г., ищцовата страна М.В. ЕООД твърди, че била извършила следните интервенции по клинични пътеки: Декомпресиран захарен диабет при лица над 18 години- по код 104 –6 интервенции на единична стойност 600 лв., или общо дължимо се възнаграждение, но неизплатено в размер на 3600 лв.

Съответните медицински и финансово отчетен документ, твърди ищцовата страна, били връчени за плащане на *, но били върнати от ответника, т.к.надвишавали размера на стойностите определени в Приложение № 2 към индивидуалния договор на изпълнителя. Отказът на * ,чрез Директора на * за плащане, ищцовата страна намира за незаконосъобразен, т.к. медицинската помощ била оказана по спешност и по отчетната дейност по КП на ищеца не били констатирани нарушения на ЗЗО, НРД за медицински дейности между * и БЛС. В тази връзка ищцовата страна се позовава на константната съдебна практика, че ограничения при заплащане на оказаната от болничното заведение медицинска помощ като надлимитна, противоречали на законовите разпоредби,регламентиращи болничната медицинска помощ, въз основа на които индивидуалните договори били сключени а именно – чл.52 от КРБ, чл.5, чл.

35 от ЗЗО, т.к. поставяли оказването на медицинска помощ на здравноосигурените лица в зависимост от обстоятелството дали необходимостта била възникнала в рамките на определените от Здравната каса лимити. В тази връзка ищцовата страна цитира номера на решения на различни по степен съдилища по административни и търговски дела .Към момента на подаване на заявлението, отново сочи „М.В.“ ЕООД, така както и в самото заявление, че ответното дружество има непогасени към ищцовото задължения за извършена от ищцовата страна дейност по КП 104 за болнична медицинска помощ съгласно Договор №031016/25.02.2015г. Неплащането на задължение, релевира още ищцовата страна, поставило ответната страна в забава, поради което и съгл. чл.

86, ал. 1 ЗЗД се претендира и обезщетение под формата на законна лихва.В подкрепа на твърденията си ищцовата страна е направила доказателствените искания по делото да бъдат приети описаните на страница последна от исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на документи като писмени доказателства, както и да бъде приобщено заповедното дело.В последвалата уточнителна писмена молба ищцовата страна е прецизирала искането си по см. на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК, без допълнителни искания за събиране на доказателства.

Ответната страна по иска - *представлявана от д-р Д. П. Д., в качеството му на управител адрес: *, чрез процесуалния си представител- П. Д. И. С.- гл.юрисконсулт в *, адрес: * гр. Варна 9004, в срока по чл.131 ГПК застъпва следното становище по допустимостта и основателността на иска.На първо място – по допустимостта на иска – ответната страна констатира,че съобразявайки нормата на чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК предявените кумулативно съединени искове с правно основание /според ответника - чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД/ са родово подсъдни на районен съд като първа инстанция.Имайки предвид разпоредбата на чл.20, ал. 1, т. 1 и т.4 от Закона за здравнто осигуряване /ЗЗО/ при приложение хипотезата на чл.108, ал.1, изр.2 от ГПК, ищецът упражнил правото си да предяви исковете по местонахождение на поделението, от преки отношения с което възникнал настоящият правен спор, независимо, че ответник по исковете е * със седалище София /чл.6, ал.1 от 330/, поради което ответната страна намира,че е спазена и местната подсъдност. При тези фактически и правни констатации ответната страна приема, че предявените искове са допустими - доколкото в исковата молба ищецът се позовава претенцията си на договор № 031016/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки.На второ място - по основателността на иска – становището на * е ясно изложено ,при наведени много и изчерпателни правни аргументи а именно:

1. Ответната страна счита, че искът е неоснователен по отношение на претендираната сума за м. април 2015г. в размер на 3 600.00 лв., като релевира възражение за преклудирано правото на защита на ищеца тъй като вземането било погасено поради изтекла давност, съгласно чл.111 от ЗЗД. Т.е. първото възражение за неоснователност на иска е за погасяване на главното вземане по давност. Това възражение ответникът обосновава с разпоредбата на чл.35 от договора сключен между страните – а именно, че плащанията на изпълнителя се извършват чрез *до 30-то число на месеца, следващ отчетния, с изключение на плащанията, за които е предвиден друг срок в чл.31, ал. З и ал. 4. Претендираната сума не попадала в обсега на посочените изключения. Същата касаела дейност м. април 2015 г. В съответствие с цитирания по-горе член следвало да бъде заплатена до 30.05.2015г. Или началният момент, от който започвал да тече давностният срок по общото правило - сочи ответната страна, бил момента, в който се пораждало правото на кредитора да заведе иск за защита на правата му, а кога се поражда това право - зависело от вида на правоотношението. При облигационните задължения това право възниквало към момента, в който вземането било установено по основание и размер, настъпил падеж за неговото плащане. В конкретния казус това било дата 31.05.2015 г. респ. давностният срок изтичал на 31.05.2018 г. При тези пресмятания на давностния срок ответната страна отчита факта, че исковата молба е подадена след давностния срок, вкл. и самото заявление без давността да била спирана и или прекъсвана. На второ място, ответникът в отговора по чл. 131 ГПК е възразил против дължимоста на вземането, поради тяхното неотчитане по надлежния ред в * , *, неудостоверяване със съответни първични отчетни документи – фактури, спецификация към нея и първи екземпляри на направленията за хоспитализция.Формално претендираната сума, възразява ответната страна – не била фактурирана, болницата не била съставила първичен счетоводен документ, както и спецификация и не била отчетена в РЗОК, с което не били спазени изискванията на чл. 28, ал. 1 от Договора и чл.19, ал. 1 от Приложение № 2Б към чл.2 от ПМС 57/2015г., свързани със заплащане на изпълнителите на болнична помощ, а именно извършената дейност по клинични пътеки да е отчетена при съответните условия и ред. Ето защо, ответната страна счита,че може да се приеме, че бил налице отказ от ищцовата страна да получи плащане на дейността. Съгласно чл. 28, ал. 1 от процесния договор №031016/29.02.2015г., сочи още ответната страна, възложителят се задължавал да заплаща договорената и извършената дейност по КП на изпълнителя след представяне на следните първични медицински финансово-отчетни документи:

1. първия екземпляр от направление за хоспитализация, с отразена основна диагноза и извършени основни диагностични процедури;2. за дейността по КП- фактура или електронна фактура, спецификация за дейност по КП и 3. за медицинските изделия - фактура или електронна фактура, спецификация за вложени медицински изделия по КП; екземпляр на формуляр за вложени медицински изделия, стойността на които се заплащала от * извън цената по КП, с който се отчитали медицинските изделия, вложени при лечението по определени КП и заплащани извън цената на същите.Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от договора, сочи ответната страна, уреждала, че изпълнителят представял отчетните документи по чл.28 ежемесечно в *по утвърден график, до осмия работен ден на месеца, следващ месеца на дейността. В настоящия случай - нямало писмен отказ на *да приеме в посочения срок представени от ищеца финансово - отчетни документи за извършена надлимитна дейност по клинични пътеки, която касаела исковия период.