Решение № 111 от 31.03.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Горна Оряховица , 31.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20214120100189 по описа за 2021 година

Установителен иск по реда на чл.439 ввр. чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът К. Д. К.(чрез адв.А. Ст.Ч. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че oт страна на Община Л. е издаден Акт№*** за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК против К.

Д. К., с който акт се установяват задължения на К. за неплатен данък върху превозните средства за лек автомобил „Нисан Терано“ с ***_08 за: 2014г.-2018г. вкл. в общ размер на 872.35лв. Твърди се, че К. Д. К. не оспорва задължението си по акта и с платежно нареждане от 15.07.2019г. го заплатил изцяло. Впоследствие узнал, че срещу него Община Л. е образувала изпълнително дело въз основа на Акт№*** за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК - изпълнително дело№20207280400721 на ЧСИ Дияна Колева, по което получил покана за доброволно изпълнение.

На 05.01.2021г. внесъл в Община Л. молба с искане Общината да прекрати изпълнителното дело, тъй като сумата по акта е изплатена изцяло. С отговор на Община Л.(писмо от 15.01.2021г.) се отказва да прекрати изпълнителното дело с аргумента, че е сумата 872.35лв. счетоводно е разнесена за покриване на други задължения. В същото писмо се развивали несъстоятелни аргументи за връзката между физическото лице К. Д. К. и притежавания от него ЕТ„Епъл-К.Д.“, които били ирелевантни към издадения акт. Твърди се, че в самото платежно нареждане от 15.07.2019г. К. Д. К. отразил, че заплаща конкретното задължение по акта, посочвайки номера на автомобила и конкретната сума по акта. Счита, че неправомерно Община Л. е покрила с постъпилата сума 872.35лв. по-нови задължения, а не била покрила конкретно посоченото и пообременително задължение в платежното по Акт№*** за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК. Неправомерно Община Л. образувала и близо година по-късно изпълнително дело при ЧСИ Дияна Колева, като без основание обременила ищеца с лихви и допълнителни разноски по изпълнителното дело. Предявен е иск по чл.439 ввр. чл.124 ал.1 от ГПК, за приемане за установено, че К. Д. К. не дължи на Община Л. сумата 872.35лв. по Акт№*** за установяване на 1 задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК. Претендира направените по делото разноски.

Ответната страна Община Л. , представлявана от Кмет д-р И.Х.Г. и служител П.В.(по реда на чл.32 т.3 от ГПК), с отговора по реда на чл.131 от ГПК и в съдебно заседание признава предявения иск. Нямало спор, че било възникнало валидно публично общинско вземане, нито наличието на извършено от страна на ищеца плащане на 15.07.2019г. на сумата 872.35лв. В платежното нареждане от 15.07.2019г., като основание за плащане е посочено „ВТ5554ВК“ ЗП К.

Д. К.“, но за наредител и задължено лице е посочен ЕТ“EPAL-К.KIROV ЕТ“. Безспорно е, че физическото лице и ЕТ не са различни правни субекти, т.к. ЕТ всъщност е търговското качество на физическото лице, което отговаря за своите задължения с цялото притежавано от него имущество.

Поради факта, че като задължено лице е посочен ЕТ“EPAL-К.KIROV ЕТ“, и преведената сума от 872.35лв. не е разнесена за погасяване на задълженията на ищеца за данък върху превозните средства за лек автомобил с ***, а е разнесена за погасяване на задълженията на К.К., свързани с осъществяваната от него търговска дейност като ЕТ„Епъл-К.К.”. С отговора се признава изцяло твърденията на ищеца и счита, че исковата претенция е основателна. Към настоящия отговор прилага доказателства за извършена служебна корекция по отношение на задълженията както на К.К. за данък върху превозните средства за лек автомобил с ***, така и на задълженията му като едноличен търговец с фирма ЕТ„Епъл-К.К.” за притежавани от него МПС. Видно от същите, както и от издадената служебна бележка за платен изискуем данък, към настоящия момент К.К. не дължи данък върху превозните средства за лек автомобил марка „Нисан“ модел „Терано 2“ с ***. С оглед изложеното и направеното изявление, представляващо признаване на иска, моли производството по делото да бъде прекратено, т.к. към настоящия момент липсва правен спор между Община Л. и К.К. досежно заявеното за разглеждане материално право. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл.237 ал.1 от ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца за постановяване на решение по чл.237 от ГПК. Признанието на иска било свързвано със специфични правни последици – то е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца.

Въз основа на направеното признаване на иска по реда на чл. 237 от ГПК, моли да бъде приложена разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, като разноските по делото бъдат възложени на ищеца така, както са направени. В чл.78 ал.2 от ГПК се възвеждало изключение от този принцип, ако с поведението си ответникът не бил дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска. В случая, въпреки, че било образувано изп.дело№20207280400721 по описа на ЧСИ Д.Колева с per.

№728 и район на действие ВТОС срещу К. Д. К. за принудително събиране на публичното общинско вземане за данък върху превозните средства за лек автомобил марка „Нисан“, модел „Терано 2“ с ***, Община Л. никога не била оспорвала факта на извършено от страна на ищеца плащане на 15.07.2019г. Извършеното плащане на 15.07.2019г. било „разнесено“ за погасяване на задълженията за данък върху превозните средства на пет леки автомобили на К.К., свързани с осъществяваната от него търговска дейност като ЕТ„Епъл-К.К.”. Поради това, настоящото признаване на иска за несъществуване на вземането и фактът, че Община Л. никога не била оспорвала извършено от страна на ищеца плащане на 15.07.2019г., било достатъчно основание за освобождаване на Община Л. от отговорността за разноски. При условията на евентуалност, ако съдът счете, че разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК не следва да намери приложение в случая, то на основание чл.78 ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, с оглед фактическата и правна сложност на делото, още 2 повече - и при направено признание на иска.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно ГПК, приема за установено следното:

Безспорно е установено, че с Акт№143/2019/1/09.05.2019г. за установяване на задължения, издаден на основание чл.107 aл.3 от ДОПК ввр. чл.4 ал.1 от ЗМДТ от С.Ц. - Началник Отдел „Местни приходи“, оправомощен със Заповед№1362/10.07.2012г. и Заповед№321/05.03.2014г. на Кмета на Община Л., са установени публични задължения на К. Д. К. за данък върху превозните средства по данни от декларация за лек автомобил марка „Нисан“ модел „Терано 2“ с ДК№ ВТ5554ВК, заедно с лихвите за забава към 2019г., както следва: данък върху превозните средства за периода: 2014г.-2018г. – 685.40лв. и лихва върху данъка върху превозните средства към 13.09.2019г. – 186.95лв., или общо 872.35лв.

Връчването на акта за установяване на публично общинско вземане на К.К. е извършено с писмо с обратна разписка№ИД PS51400027TKD.

През м.юли.2019г. ищецът К.К. е наредил плащане в размер 872.35лв. (за която е приложено платежно нареждане от 15.07.2019г.) в полза на Община Л.. Като основание за плащане е посочено „ВТ5554ВК“ ЗП К. Д. К.“, но за наредител и задължено лице е посочен ЕТ“EPAL-К.KIROV ЕТ“.

Посочената сума е постъпила по сметка на Община Л. и е счетоводно разнесена още на същата дата за покриване на дължими към момента на плащането задължения на ищеца в качеството му на едноличен търговец ЕТ„Епъл - К.К.” за притежавани от него МПС-та, както следва: данък върху превозните средства за 2019г. и лихва за забава за лек автомобил с ДК№ВТ5554ВТ - 302.07лв.; данък върху превозните средства за 2019г. и лихва за забава за лек автомобил с ДК№ ВТ7776КА – 44.41лв.; данък върху превозните средства за 2019г. и лихва за забава за лек автомобил с ДК№ВТ0190КВ – 55.76лв.; данък върху превозните средства за 2019г. и лихва за забава за лек автомобил с ДК№ ВТ5554ВР – 441.86лв. и частично данък върху превозните средства за 2019г. за лек автомобил с ДК№ВТ1708АТ – 28.25лв. Впоследствие, по молба на Община Л. е образувано изп.дело№20207280400721 по описа на ЧСИ Д.Колева с per.№728 и район на действие ВТОС срещу длъжника К. Д. К. за принудително събиране на публичните общински вземания, установени с Акт№143/2019/1/09.05.2019г. за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК.

С Постановление от 10.03.2021г. изп.дело№20207280400721 по описа на ЧСИ Д.Колева с per.№728 и район на действие ВТОС срещу К. Д. К. е прекратено по реда на чл.433 ал.1 т.2 от ГПК, видно от съобщение от 15.03.2021г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По силата на чл.163 ал.1 от ДОПК ввр. чл.2 ал.2 от ЗЧСИ държавата може да възлага на ЧСИ и събирането на публични вземания, каквито е и посоченото в наказателното постановление задължение. Съгласно чл.163 ал.4 от ДОПК в тези случаи събирането на публичните вземания се извършва по реда на ГПК. С разпоредбата изрично е предвидено принудителното събиране на публичните вземания да се извършва от публичен изпълнител по реда на ДОПК – чл.163 ал.3 от ДОПК или от съдебен изпълнител по реда на ГПК - чл.163 ал.4 от ДОПК. Законодателят ясно и недвусмислено е установил първо, правото на органа, компетентен да установи публичните 3 задължения, да възложи събирането им или на публичен изпълнител, или на съдебен изпълнител, както и реда, по който всеки от изпълнителите събира публичното вземане. Тогава, когато събирането на публичното вземане е възложено на съдебен изпълнител той действа по реда на ГПК. Изпълнителното производство е образувано, на основание чл.163 ал.1, ал.3, ал.4 от ДОПК ввр. чл.2 ал.3 от ЗЧСИ за събиране на публичните общински вземания, установени с Акт№143/2019/1/09.05.2019г. за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК . В случая пътят за защита на длъжника би бил оспорване на изпълнението(вземането) чрез предявяване на иск по реда на чл.439 от ГПК и отправяне на искане за допускане на обезпечение по чл.397 ал.1 т.3 предл.II oт ГПК - спиране на изпълнението.

Искът по чл.439 ал.1 от ГПК е приложим и по отношение на публично задължение, когато събирането му е възложено на съдебен изпълнител, тъй като той действа по реда на ГПК и защитата срещу неговите действия се осъществява по предвидения в ГПК ред(Определение№45/08.07.2016г. по адм.дело№21/2016г., Определение№48/22.05.2018г. по адм.дело№34/2018г. и Определение№81/21.09.2018г. по адм.дело№31/2018г. на смесени петчленни състави на ВАС и ВКС; Определение№52/29.12.2020г. по гр.дело№38/2020г. на ВКС петчленен състав). И доколкото в настоящия случай на основание чл.163 ал.4 от ДОПК ввр. чл.2 ал.3 от ЗЧСИ публичното вземане е възложено за събиране на ЧСИ, то и предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК и следва да се разгледа от гражданския съд. Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който иск се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание т.е. в настоящото производство могат да бъдат разгледани само факти, настъпили след приключване на производството по издаване Акт№143/2019/1/09.05.2019г. за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК.

Съгласно чл.169 ал.1 от ДОПК публичните задължения, каквито са процесните, установени с оспорения акт, по аргумент от чл.162 ал.2 от ДОПК, се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски. Разпоредбата на чл.169 ал.3 от ДОПК предвижда, че при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно, до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. При наличието на такова изрично посочване, съобразно чл.169 ал.3 изр. I I от ДОПК административният орган е обвързан от изявлението на данъчно задълженото лице и не може по свое усмотрение да погаси задължения, различни от посочените, макар и тези задължения да са налице. По правилото на чл.154 ал.1 от ГПК - страната следва да установи положителните факти, на които основава своите искания.