Решение № 141 от 05.05.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. София, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Блага Иванова

Мая Цонева при участието на секретаря Невена Ан.а в присъствието на прокурора Момчил Бенчев като разгледа докладваното от Блага Иванова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200159 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. П. Д. срещу решение на Бургаски апелативен съд № 3 от 11.01.23 г, по ВНОХД № 188/22, с което е потвърдена присъда на Сливенски окръжен съд № 9 от 3.06.2022 г, по НОХД № 432/19.

С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че за периода от 15.05.2018 г до 30.07.2018 г в гр. Сливен, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице: полицейски инспектор в Участък „Надежда“ на РУ МВР Сливен, приел дар, който не му се следва, а именно: пари и вещи, на обща стойност 60, 49 лв, като подкупът е извършен от полицейски орган, с оглед на което и на основание чл. 302, т. 1, б. „а“ вр. чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, глоба от 1 000 лв, и „лишаване от право да заема длъжност в органите на МВР“, за срок от две години.

С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъкват се 1 следните доводи: Съдът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на превратен анализ на доказателствената съвкупност. Не са обсъдени всички възражения на подсъдимия и защитата му, а обсъдените такива не покриват критерия на чл. 339, ал. 2 НПК. Неверен е изводът, че показанията на св. С. В. подкрепят обвинителната теза. Липсват доказателства този свидетел да е предоставил на подсъдимия сумата 20 лв, за да бъде проведено мероприятието на открито, пред църквата, съпроводено със силно звучаща музика. Не е съобразено твърдението на свидетеля, че не си спомня дали е дал банкнота от 20 лв на подсъдимия. Съдът е придал съществено значение на показанията, депозирани от св. П. Хр., без да вникне в тяхното действително съдържание. Неубедителни са и показанията на св. Пл. Д., кредитирани от съда. Не е взето предвид обстоятелството, че е имало видеозапис, който не е приобщен като веществено доказателство, с което е попречено на възможността да се провери достоверността на показанията, депозирани от полицейските служители св. Хр., св. П. и св. Д.. Неправилно са отхвърлени обясненията на подсъдимия, че при водения разговор със св. В. не е ставало дума за даване на парична сума, респективно, такава не е искана и не е получена. Не е съобразено това, че по повод сватбата, организирана от св. Кр. и св. А. Д., подсъдимият е изпълнил служебните си задължения, като е приканил св. Кр. да демонтира палатката, поставена на улицата. Разговорът на св. Кр. със св. Бл. Д. относно провеждане на мероприятието е без правно значение, при положение, че към този момент, подсъдимият вече е изпълнил служебните си задължения. Игнорирани са показанията на св. Ал. Д. и на св.

Кр., дадени пред съда, че св. Бл. Д. е почерпил служителите на РУ на МВР, Сливен, а не конкретно подсъдимия. Съдът е кредитирал показанията на св.

Ц. и св. К., макар да липсват други доказателствени източници, които да послужат за проверка на тяхната достоверност. Осъждането на подсъдимия почива на приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК показания на свидетели от досъдебното производство, което е в противоречие със забраната по чл. 281, ал. 8 НПК. Съдът безкритично е възприел показанията на св. Хр., без да съобрази, че са опровергани от други доказателствени източници относно обстоятелството дали свидетелят е разговарял с подсъдимия преди 30.07.2018 г. Установено е, че на 27.07.2018 г е имало разговор относно предстояща сватба, организирана от лицата Ас. и Р.. За нейното провеждане не е търсено съдействие от св. Хр., а въпреки това, е послужила като основание да се 2 задейства полицейската акция по задържане на подсъдимия, което представлява „провокация към подкуп“. Не са оценени адекватно показанията на св. Ф., търсил съдействие от св. Хр., откъдето следва, че банкнотата от 20 лв е била предназначена за този свидетел, а не за подсъдимия. Неправилно е становището на съда относно действията на св. Хр. по отношение на св. Ф., свързани с изграждане на палатка за провеждане на сватбено тържество на улицата. Не е отчетено обстоятелството, че на 30.07.2018 г св. Хр. е проявил активност при търсене на подсъдимия, съпроводена с настояване да се яви в сградата на РУ МВР, Сливен, което не изключва възможността да е действал при хипотезата на „провокация към подкуп“. Неправилно е отхвърлянето на дадените от подсъдимия обяснения, които установяват, че процесната банкнота не е получена от него доброволно, а е поставена в джоба на панталона му от св. Хр.. Материалният закон е приложен неправилно. Липсва функционална обвързаност между получаването на инкриминираната имотна облага с неизпълнение на служебните задължения, произтичащи от чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Сливен. Не е взето предвид, че не всяко използване на музикални инструменти и озвучителни системи на обществено място налагат упражняване на контролни правомощия и следващите от тях санкционни последици. Не е съобразено, че актовете за административни нарушения по цитираната Наредба са били съставени по повод озвучаване с високи децибели на улицата, а не и за поставяне на палатка за провеждане на сватбено тържество. За съставомерността на деянието е от значение, че подсъдимият е изпълнил служебните си задължения, като е разпоредил на св.

Кр. да бъде демонтирана палатката, поставена на улицата. Осъждането на подъдимия е за бездействие по повод на бъдещи действия, за които липсва конкретизация, което изключва съставомерността на деянието. Наложеното наказание е явно несправедливо.

С жалбата се прави искане да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и жалбоподателят да бъде оправдан от настоящата инстанция или да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд.

В съдебно заседание на ВКС защитата на подсъдимия Д. пледира за уважаване на жалбата.

3

Подсъдимият жалбоподател се присъединява към доводите на своя защитник.

Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице.

Въззивният съд е направил собствен анализ на доказателствата и доказателствените средства, като е спазил изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Обстойно са анализирани показанията на свидетелите, имащи отношение към трите деяния, включени в продължаваното престъпление, като са посочени верни съображения на кои от тях е дадена вяра и по какви съображения. Правилно е становището на съда, че доверие заслужават показанията на св. С. В., дадени пред съдия на досъдебното производство, надлежно приобщени, в които свидетелят подробно е разказал, че е постигнал уговорка с подсъдимия да му предостави сумата 20 лв срещу поето задължение да не бъде упражняван полицейски контрол при провеждане на мероприятието „евангелска проповед“ на открито. В доказателствен аспект е от значение, че след прочитане на тези показания в съдебната фаза, свидетелят е заявил, че ги поддържа. Съдът е обсъдил и частта от показанията му, дадени в съдебната фаза, в които свидетелят е проявил несигурност и колебливост по въпроса дали е предал на подсъдимия инкриминираната парична сума. Съдът правилно е отбелязал, че в доказателствен аспект е от съществено значение да се изяснат причините за разминаване в приобщените показания и последващите такива, за да се прецени на кои показания да бъде дадена вяра. Съдът е констатирал, че разминаването се дължи на липса на спомен у свидетеля, а не на отричане на верността на казаното от него на досъдебното производство пред съдия.

Другият въпрос, имащ отношение към кредитираните показания на св. В., е свързан с обстоятелствата, при които свидетелят е разпитан на досъдебното производство / пред съдия /, а именно: провеждане на разпита в спокойна обстановка, непосредствено след инкриминираните събития, когато свидетелят е имал детайлен спомен за случилото се. Ето защо, правилно е 4 становището на съда, че доверие заслужават приобщените показания на свидетеля, които са поддържани от него в съдебната фаза, в които се съдържа твърдението, че подсъдимият е получил инкриминираната сума срещу задължение да не упражни полицейски контрол по повод планираното мероприятие „евангелска проповед“ на открито.

На следващо място, от съществено доказателствено значение са показанията на св. П. Хр., полицейски служител, възприел, че на 15.05.2018 г, докато е бил в сградата на полицейското управление,излизайки от кабинета на подсъдимия, св. В. е държал банкнота в ръката си, правейки опит да я скрие. От показанията на тримата служители на МВР / РУ МВР, Сливен /: св.

Д., св. П. Хр. и св. П., е изяснено, че на посочената дата пред сградата на управлението чрез жест на здрависване св. В. е поставил в ръката на подсъдимия банкнота от 20 лв. Цитираните служители на МВР идентично са описали случилото се, което напълно се вписва в кредитираните показания на евангелския пастор / св. В. /, а между показанията на четиримата свидетели е налице последователност и логичност, поради което правилно същите са ползвани при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти.

Неоснователно се сочи, че липсата на видеозаписа от случилото се на 15.05.2018 г е повлияло негативно на доказателствените изводи, изведени от съда. Това е така, защото не е възникнало съмнение в достоверността на свидетелските показания, депозирани от полицейските служители, наблюдавали случилото се, поради което не е имало необходимост от съпоставяне на казаното от тях с данните от видеозаписа на заснетите събития.

Вярно са анализирани и показанията на св. А. Д., св. Кр. и св. Бл. Д., касаещи деянието от 27.06.2018 г. Съществени в доказателствен аспект са приобщените показания на св. Бл. Д., дадени на досъдебното производство, пред съдия. Тези показания са прочетени, по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК, поради смърт на свидетеля, настъпила на 14.10.2018 г. Заявеното от този свидетел е в синхрон с кредитираните покания на св. Кр. и св. А. Д., дадени на досъдебното производство, приобщени, по реда на чл. 281, ал. 4 НПК. От съвкупната оценка на цитираните гласни доказателствени средства е изяснено, че по поръчение на св. Кр., св. Бл. Д. е предоставил на подсъдимия бутилка водка „Финландия“, за да не бъде упражнен полицейски контрол при 5 провеждане на сватбено тържество на открито, съпроводено със силно звучаща музика. Съдът е съобразил различието в показанията на св. Кр. и св.

А. Д., дадени пред съда, в контекста на заявеното от св. Бл. Д., при което е достигнал до верния извод, че доверие заслужават показанията на св. Кр. и св.

А. Д., дадени на досъдебното производство. Не може да бъде споделено възражението, че в този случай е допуснато нарушение на чл. 281, ал. 8 НПК, тъй като водещо за формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти е кредитирането на показанията на св. Бл. Д., които са извън обхвата на посочената процесуална забрана и които се явяват решаващи за изхода на делото. Верен е подходът на съда да интерпретира показанията на св. Кр. и св. А. Д. в контекста на казаното от св. Бл. Д.. Съдът е установил несъотвествие в показанията на св. Кр. и св. А. Д. в две насоки: Първо, какъв е бил поводът да бъде ангажиран св. Бл. Д., и второ, какво е съдържала торбичката, оставена от същия свидетел в барчето на св. Ан., съобразно уговорката с подсъдимия. Според показанията на св. Бл. Д., той е имал поръчение да се свърже с подсъдимия и да уточни с него какъв вид алкохол предпочита. Съобразявайки се с избора на подсъдимия, свидетелят е закупил бутилка водка „Финландия“, поставил я е в торбичка и я е оставил в барчето на св. Ан.. Според свидетелите Кр. и А. Д., те са изпратили свидетеля да занесе кутия с бонбони и бутилка ракия, за да се почерпят полицаите от участъка, а не персонално подсъдимия. Техните твърдения от съдебната фаза правилно са отхвърлени като недостоверни, от една страна, защото влизат в противоречие с ясните и последователни показания на св. Бл. Д., и, от друга страна, поради наличието на противоречие относно естеството на закупените стоки / бонбони и ракия или бутилка водка /. В същото време, достоверността на заявеното от св. Бл. Д. е проверена и чрез показанията на св. К. и св. Ц., възприели, че в багажника на служебния автомобил, ползван от подсъдимия, е имало торбичка с бутилка водка „Финландия“. При съпоставяне на заявеното от св. Бл. Д., че по настояване на св. Кр. се е свързал с подсъдимия, за да го „почерпи да не развалят палатката“, и след постигане на уговорка с него в този смисъл, е оставил торбичката с водка „Финландия“ в барчето на св. Ан., откъдето подсъдимият я е взел, вярно е становището на съда, че доверие заслужават първоначалните показания на св. Кр. и св. А. Д. относно действителната цел да бъде почерпен подсъдимия, а именно: срещу поемане на задължение за бездействие при провеждане на сватбеното тържество на 6 открито. В подкрепа на изведените от съда изводи са и показанията на св. К., узнал от св. Кр. и св. А. Д., че са предали бутилка водка на подсъдимия, за да премине необезпокоявано сватбеното тържество на техния син.