Решение № 80 от 12.06.2026, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Златоград, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100369 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.

Постъпила е Искова молба от З. Б. Т., ЕГН **********, адрес: с. С., общ. З., обл. С., ул. „С.“ № *, чрез адв. Е. В., АК – С., със съдебен адрес: гр.

Н., ул. „Ал. С.“ № ** срещу О. З., Булстат 000614938, представлявана от М. Я.

– Кмет на О. З., адрес: гр. З., ул. „Ст. С.“ № *.

Ищецът твърди, че е собственик, на основание наследство и давностно владение, на поземлен имот с кадастрален № 600, кв. 12 по Плана на с. С., одобрен със Заповед № 16/07.03.1978 г. на OHC С. с площ 190 кв.м., при граници и съседи: на североизток - ПИ № 599, на юг - терен без отреден номер; на запад - ПИ № 601.

Адв. В. сочи, че ищеца от 2000 г. до настоящия момент владее имота явно, непрекъснато и необезпокояван от никого, като преди това процесния имот от 1968 г. е владян явно и необезпокоявано от никого от проводателя на ищеца, а именно неговия баща.

З. Т. изградил в имота кладенец, а самия имот представлява дворно място – градина, което ежегодно се обработва, като се засажда с различни селскостопански култури. Имотът е в непосредствена близост и граничи с имот с кадастрален номер 67 по ПУП на с. С. от 1978 г., в който ищеца има жилищна сграда.

1

Адв. Е. В. сочи, че З. Т. в нито един момент не е губил владението над имота, както и неговия баща преди това.

Имотът е с ясно очертани граници от всички страни.

Пълномощникът на ищеца посочва, че във връзка с подготвяне на документи за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, ищеца установил, че за неговия имот е предвидено една част от същия за улица, като това обстоятелство е обективирано в приложеното Удостоверение за факти и обстоятелства по териториално селищно устройство с изх. № 622/20.09.2019 г. издадено от Кметство с. С..

Ищецът сочи, че О. З. не е собственик на процесния имот и част от него, включена и предвидена за улица. В имотът няма улица, нито реализирана, нито е налице отчуждаване от имота на З. Т. за реализиране на мероприятие - улица.

Адв. Е. В. сочи, че отразяването на даден имот в плана на населеното място за улица, която не е реализирана, не рефлектира върху действително притежаваните вещни права и това не води до промени в имуществената сфера на заинтересованите лица. Освен това, о. З., не е придобила процесния имот на годно правно основание, за процесния имот никога не е бита провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение. Тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот за о. З., включително и за улица. Процесният имот не е завзет от ответника по спора по установения законов ред.

Ищецът З. Б. Т., чрез адв. Е. В. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника О. З., Булстат 000614938, представлявана от М. Я. – Кмет на О. З., адрес: гр. З., ул. „Ст. С.“ № *, че той е собственик, на основание наследство и давностно владение, на поземлен имот с кадастрален № 600, кв. 12 по Плана на с. С., одобрен със Заповед № 16/07.03.1978 г. на OHC С. с площ 190 кв.м., при граници и съседи: на североизток - ПИ № 599, на юг - терен без отреден номер; на запад - ПИ № 601.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Е. В. поддържа предявения иск.

След изпращане на Разпореждане по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и доказателствата към нея, от ответната страна О. З., чрез пълномощника си юрк. З. Ц. е постъпил отговор, с който сочи, че претенцията на ищеца е неоснователна и недоказана, като в защита излага подробни съображения.

В съдебно заседание за О. З. се явява юрк. З. Ц., която поддържа представения отговор.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

За недвижим имот с кадастрален № 600, кв. 12, по плана на с. С., с площ 190 кв.м, съгласно действащия план на С., одобрен със Заповед № 16/07.03.1978 г. на ОНС С., е предвидено да се прокара улична регулация – 2 улица, като отнеме от имота 147 кв.м. Имотът участва в УПИ III-599, кв. 12 с 43 кв.м.

По делото е приложена скица за процесния имот, в която има записване в горния ляв край ,,ДГС по разписен лист“.

От приложеното удостоверение за наследници се установява, че В. Б.

Т. е син на Н. Р. Т., което име е идентично с Б. Р. Т..

От приложените по дело 2 бр. нотариални актове се установява, че ищецът е един от съсобствениците на имот с кадастрален № 67, кв. 11, по плана на с. С., с площ 249 кв.м. Тоест, това е съседния имот на процесния имот.

Като свидетели по делото са разпитани К. И. Т. – съсед и приятел на ищеца и Н. Д. Т., която е роднина на ищеца. От тези показания съдът приема за установено, че от около 20 г. З. Т. владее процесния имот, който е получил от баща си след неговата смърт. В съседния имот на процесния има построена къща, а в процесния имот има резервоар за вода. Братята на З. имат други имоти, където са си построили къщи и нямат спор.

От показанията на свидетелите се установява, че никой от о. З. никога не е влизал в имота, за който се води делото и не е осъществявал владение, това важи и за други хора от селото. З. няма спор с никой друг човек за този имот.

По делото адв. В. е поискал назначаване на СТЕ, като съдът е допуснал и назначил същата да бъде изготвена от вещото лице инж. М. Т.. Съдът е приел заключението на вещото лице, като обективно, компетентно и пълно.

От същото съдът приема за установено, че действащия кадастрален и регулационен план на с. С. е одобрен със Заповед № 16/07.03.1978 г., като с плана част от имот пл.№ 600, кв.12 е предвидена за улична регулация между о.т. 225 и о.т. 361.

От направена справка в О. З. - отдел „Общинска собственост“ вещото лице установило, че не са налични данни за отчуждителни процедури, касаещи процесния имот. От направения оглед и геодезическо заснемане констатира, че в имота не е реализирана уличната регулация, предвидена с плана на с. С. от 1978 г. Вещото лице сочи, че на югозапад процесния имот е ограничен с каменна подпорна стена, неукрепен откос и граничи с тесен път, на северозапад граничи с имот пл.№ 601, като границата не е трайно материализирана, на североизток граничи с имот пл. № 599 - границата не е трайно материализирана. От направеното геодезическо заснемане инж. Т. установил, че в имота попадат кладенец и резервоар за вода. Същите е нанесъл върху скица от действащия кадастрален и регулационенен план - комбинирана скица.

В съдебно заседание вещото лице инж. Т. поддържа своето заключение. Посочва, че пътят е предвиден за реализация с одобрения план от 1978 г. и от тогава до сега не е реализиран. Там, където е имотът, нито процесния имот, нито съседните имоти имат характер на гора. Инж. Т. сочи, че имота се обработва. От имота нататък няма път за коли, както е било 3 предвидено, а върви пътека. Тоест, като говорим за път, това което на място практически е оформено, няма габарит за път за кола, а само за движение на хора.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е залегнало в чл. 77 ЗС.

Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

В настоящия случай, съдът намира, че ищецът е придобил собствеността върху процесния имот, въз основа на повече от 20-годишна придобивна давност, а именно от 2000 г. Владението му е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, каквото изискване е поставено от съдебната практика, за да бъде уважен иск с горепосоченото правно основание – Решение № 68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г., I г.о .

Няма доказателства по делото за прекъсване на давността, за завладяване на процесния имот от друго лице и или други подобни действия. Извършваните действия от ищеца по обработване на имота, поддържането на кладенец в същия обуславят извод за владение от негова страна, а не за държане.

Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че ищецът, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че я държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.

ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г., по гр. д. № 4705/2015 г. второ ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска частна собственост, ищеца следва да докаже само обстоятелствата, свързани с чл. 79 ЗС. В настоящия случай, ищецът се е справил с доказателствената тежест.

От ответника, чрез юрк. Ц., е направено възражение, че в приложената скица има записване, от което може да се направи извод, че имотът е собственост на ДГС и че това е отразено в разписния лист. Настоящият състав на съда не споделя такъв извод, защото записванията в карти, скици и разписни листове към тях, не представляват годни доказателства за установяване факта на придобиване и притежаване на правото на собственост 4 при наличие на оспорване, каквото оспорване в случая прави ищеца.

Горният извод на настоящия състав на съда почива на практиката на ВСК – Решение № 79/12.06.2017 г. по гр.д. № 3792/2016 г. на ВКС, първо г.о.

На следващо място, в отговора на исковата молба се развиват съображения, че дворищно регулационните планове имат пряко отчуждително действие и след като имотът е предвиден за улица, той е станал общинска собственост. Настоящият състав на съда не споделя и този довод на представителя на ответника.

На първо място, следва да се отбележи, че планът за прокарване на улица не е мероприятие по дворищно регулационния план, а е мероприятие по плана за обществени мероприятия по чл. 22 от ЗТСУ, за който план е характерно, че няма непосредствено отчуждително действие. ВКС е имал възможност да отбележи, че с отреждането на даден имот за определено мероприятие по този план, той не се счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от държавата, а е необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти. В този смисъл е решение № 227/28.06.2010 г. на ВКС, по гр.д. № 735/2009 г., първо г.о.

Изрично ВКС приема, че до провеждане на отчуждително производство собствениците на такива имоти (отредени за обществено мероприятие), могат да ги прехвърлят на трети лица, да ги делят, да ги придобиват по давност – Решение № 132/20.05.2013 г. по гр.д. № 942/2012 г., първо г.о. на ВКС.

Тъй като планът на село С. е одобрен със Заповед № 16/07.03.1978 г. и с този план е предвидено част от имота, претендиран от ищеца, да се отнеме за изграждане на улица, то съдът намира, че в случая приложимият закон е ЗТСУ, а не ЗПИНМ. Това е така, защото ЗТСУ е в сила от 01.06.1973 г. и е отменил ЗПИНМ. Поради това и цитираното и приложено от адв. В. решение на ВКС е неотносимо към настоящия случай, но пък е относимо към сходен случай при действието на ЗПИНМ.

В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 477/2012 г., второ ГО, а също така и Решение № 428/29.10.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия случай по отношение на процесния имот не са налице пречките по чл. 86 от ЗС, чл. 5, ал.