Определение № 287 от 12.12.2019, Районен съд - Тервел

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№….. гр.Тервел 12.12.2019 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Тервелски районен съд в закрито заседание, проведено на дванадесети декември,през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Районен съдия : Росен

Балкански като разгледа гр.дело №460/2019 година по описа на Тервелски районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:

Първоначално производството е образувано по искова молба от 14.01.2019 година от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.Никола Вапцаров № 55, „Експо 2000“, представлявана от Ани Василева

Ангелова – изпълнителен директор и

Прокуриста – Маихаил Танев Патков , чрез процесуалния им представител Юрисконсулт Л.Ч.Х. срещу Г.Р.К. с ЕГН-********** *** в качеството на кредитополучател по договор за студентски кредит от 05.11.2010 година .

Предявени са ОСИ при условията на евентуалност ,както следва – главен иск :

Положителен установителен иск с правно основание чл.

124 от ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 410 ал. 1 т.1 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , като по същия се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните,че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по което е образувано ч. гр. Дело №567/2018 година по описа на Тервелски районен съд , в полза на ищцовото дружество съществува парично вземане против ответницата общо в размер на 9622,55 лева от които : редовно падежирала главница в размер на 2105,73 / два хиляди сто и пет лева и 73 ст. / лева за периода от 20.04.2015 година до 20.08.2018 година , предсрочно изискуема главница в размер на 5697,76 / пет хиляди шестстотин деветдесет и седем лева и 76 ст. / лева ,изискуема редовна / възнаградителна / лихва в размер на 1370,42 / хиляда триста и седемдесет лева и

42 ст. / лева начислен аза периода от

20.10.2015 година до 27.08.2018 година изискуема наказателна хива в размре на 448,64 / четиристотин четиридесети осем лева и 64 ст. / лева начислена за периода от 20.10.2015 година тдо 17.10.2018 година ,ведно със законнат алихва върху сумите от дата на депозиране на заявлението при съда – 23.10.2018 година до окончателоното изплащане на задължението .

При условията на евентуалност в случай , че главния установителен иск бъде отхвърлен изцяло или частично като неоснователен , то на основание чл. 79 във вр. с чл. 86 от ЗДД се заявяват претенции да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумите представляващи вземания по

Договор за студенстки кредит от 05.11.2010 година и Анекс № 1 к от

13.05.2015 година.

При уважаване на исковете се претендират законни лихви за забава върху всяко едно от отделно претендираните вземания от дата на входиране на исковата молба при съда - 14.01.2019 година до окончателното изплащане на задължението .

Заявяват се претенции съдът да се произнесе относно разноските сторени по заповедното производство , като се претендира и съдът да се произнесе по направените разноски по настоящото дело / платена ДТ евентуални разноски по вещо лице /, включително и се претендира юрисконсулстко възнаграждение в размер на 735,00 / седемстотин тридесет и пет лева

/ лева .

С Разпореждане № 42864 от 18.02.2019 година състав на Софийски районен съд III гражданско отделение по гр. Дело

№ 2056 / 2019 година на основание чл. 131 от ГПК е разпоредил на ответницата да се връчат съдебните книжа / искова молба и доказателлствата към нея / .

По делото е депозиран писмен отговор на исковата молба . мх. № 5052433 от 26.03.2019 година - ответницата чрез процесуалния си преддставител адвокат Дончо Анастасиев Дончев –

САК, със съдебен адрес ***.

В цялост

ИМ се оспорва – На първо място е направено възражение за подсъдност , исковете се считат за недопустими, като си сочат твърдения че поидентично вземане е налице влязло в сила решение и предмета на спора не може да бъде пререшааван – като ив тази връзка с дадения писмен отгоор да депозирани и копия от съответни съдебни решения .

Ответницата чрез процесуалния си представител приема че Договора за кредит е недействителен , като и мотивира претенцията си в тази насока .

По делото е депозирано становище от ищцовата страна касаещо дадения писмен отговор – вх. № 5136457 от

16.08.2019 година .

Според становището на процесуалния представител на ищцовата страна обективирано в даденото становище не е налице хипотезата на чл. 299 от ГПК, тъй като видно от представините съдебни решения те касаят

Договор за студентски кредит от 29.10.2010 година а но настоящито дело претенцията си ищцовата страна основава на вземания по Договор за стунеднтски кредит от 05.11.2010 година и Анекс

№ 1 от 13.01.2015 година .

Оспорват се твърденията на отнетницата, че в договора не е бил посочен максимален размер на договора, като се твърди ,че по договора в чл. 1 е описана целта – заплащане на 5 / пет / броя такси за обучение и всяка такса в какъв размер се явява. Според становището икономическите последици са ясни за клеинта - инвестирайки в семе си чрез обучение ползва гратисен рериод / сълг. Чл.4.2 от Договора / като ще се издължава в един бъдещ период от време.

С даденото становище се твърди, че по

Договора има техническа грешка касаеща периода, но погасителната схема е била предоговорена и потвърдена от кредитополучателя в чл. 2.2 от Анекс № 1 към договора.

Въпросния начин на погасяване уговорен в чл. 2.2 от Анекса според процесуалния представител на ищеца елиминира и слледващите възражения на ответника основаващи се на чл. 24 ал.

3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти .

С

Определение № 217959 от 16.09.2019 година по гр. Дело № 2056 / 2019 година състав на съда претратява производството по делото, като делото е изпратено за разтлеждане по компетентност на Тервелски районен съд на основание чл. 119 ал. 3 във вр. с чл. 113 от ГПК .

Съдът на основание чл. 140 от ГПК преди насрочването на делото за разглеждане в открито съдебно заседание следва да се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените искания на страните, както и да изготви писмен доклад , който да бъде съобщен на страните .

Предявения иск е процесуално допустим и вероятно основателен .

Като допустими и относими към решаването на спора от фактическа страна следва да бъдат приети представените от ищцата писмени доказателства, депозирани с исковата молба .

Частно гр. Дело

№ 567 / 2018 година е образувано по заявление от по заявление от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК:

********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.Никола Вапцаров № 55, „Експо 2000“, със законни представители Ани Василева Ангелова и Михаил Танев Петков чрез пълномощник юрисконсулт Л.Ч.Х.

***-20 срещу Г.Р.К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** в качеството на кредитополучател по договор за студентски кредит от 05.11.2010г. за издаване на за издаване на заповед за изпълнение за вземане на парична сума в размер на 2105,73 /две хиляди сто и пет лева и 73ст./ лева-представляваща редовно падежирали главници за периода 20.04.2015г. до 20.08.2018г., 5697,76 /пет хиляди шестотин деветдесет и седем лева и 76ст./ лева- представляваща предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху нея, считано датата на подаване на заявлението до съда 23.10.2018 година до окончателното изплащане на сумата;

1370,42 /хиляда триста и седемдесет лева и 42ст./ редовна лихва, натрупана за периода 20.10.2015г. до 27.08.2018г., 448,64/ четиристотин четиридесет и осем лева и 64ст./ лева- наказателна лихва натрупана за периода от 20.10.2015г. до 17.10.2018г., както и законна лихва за забава за периода от 18.10.2018г. до изплащане на вземането.

Претендират се и направените съдебно деловодни разноски в размер на 192,45 /сто деветдесет и два лева и 45ст./ лева, представляваща платена държавна такса и 150,00 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

С

Разпореждане № 976 от

25.10.2019 година по ч. гр. Дело №567 / 2018 година съдът е уважил заявлението.

Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение № 419 от 25.10.2018 година – съобщена на длъжника на 20.11.2018 година. Видно от доказателтсвата приложени по ч. гр.

Дело №

567 / 2018 година по описа на РС Тервел - приобщено към настоящото дело на 03.12.2018 година – вх. № 3225 е постъпило възражение от длъжника- което същата е посочила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед.

Именно и на основание депозираното възражение , съдът с с Разпореждане № 1110 от 04.12.2018 година е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си

. Възражението е направено в двуседмичният срок по чл.414 от ГПК и е процесуално допустимо, поради коетосъдът е разпоредил на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса Именно като пряка последица от това разпореждане е и предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 410 ал. 1 т.1 от ГПК във вр. с чл. 432 ал.