Определение № 796 от 01.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 796 гр. Пазарджик, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20265200500749 по описа за 2026 година Производството е по чл.274, ал.1, т.2, във връзка с чл.577, ал.1 от ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила жалба на Нотариус Б. Д. О., вписана в НК с рег.№721, с район на действие РС- Пазарджик, против Определение №6 от 26.08.2026г. на Съдия по вписванията М. М. при Служба по вписванията- гр.Пазарджик, с което е постановен отказ за извършване на вписване на Решение №199 от 09.02.1989г. по чл.10 от СК /отм./ на РСПазарджик, гражданска колегия, по гр.д.№1931/1988г.

Твърди се в същата, че обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. В тази насока се излагат подробни съображения.

Искането е да се отмени същото, с всички законови последици.

Окръжният съд, вземайки предвид изложените доводи в частната жалба и като извърши проверка за законосъобразност на обжалваното определение, намери за установено от фактическа страна следното:

Видно от Молба с вх.№5849/26.08.2026г. до Съдията по вписванията при РС- Пазарджик, чрез Служба по вписванията- гр.Пазарджик подадена от Б. Д.

О.- Нотариус, с рег.№721, с район на действие- Районен съд- Пазарджик се установява, че е поискано от първия да разпореди вписване на Решение №199 от 08.02.1989г. на РС- Пазарджик, гражданска колегия, постановено по гр.д.

№1931/1988г. по описа на същия съд, влязло в сила. В молбата е отразено, че 1 по силата на това решение, С. Д. М. получава изцяло следния недвижим имот, а именно: Апартамент №9, ет.5, на ул.“Н. П." №**, ведно със съответните идеални част от общите части на сградата и правото на строеж и Избено помещение №9. Посочено е, че гореописаният имот представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***-.1.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пазарджик, община Пазарджик, област Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр.Пазарджик,, ул.“Н. П." №**, ет.*, ап.*, като самостоятелния обект се намира на етаж 5 в Сграда с идентификатор *** с предназначение:

Жилищна сграда- многофамилна, брой етажи: 6, разположена в Поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент- в жилищна и вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с брой нива на обекта: 1, с площ: 95,39 кв.м., с прилежащи части: Мазе №9 и 9% идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, под обекта:

*** и над обекта:

***.

Към тази молба са приложени следните документи, а именно: Данъчна оценка с изх.№63060002638/15.04.2026г. на Отдел „Местни данъци и такси“Община Пазарджик, издадена на Я. Д. П.; Схема на идентификатор ***, издадена от СГКК- гр.Пазарджик, на името на С. Д. П.;

Молба, с която се иска развод, подадена до РС- Пазарджик; Заповед №361 от 19.03.1987г.; Заповед №2287 от 01.12.1982г.; Удостоверение за наследници №ССЕВ- ГРН-471_001 от 08.10.2025г.; Решение №1425/24.11.2025г. на РСПазарджик и Вносна бележка за държавна такса.

Видно от Определение №6/26.08.2026г. на Съдията по вписванията при РС- Пазарджик- М. М. се установява, че последната е отказала да разпореди вписване на Съдебно решение №199 от 09.02.1989г. по чл.101 от СК/отм./, постановено от РС- Пазарджик, влязло в законна сила на 09.02.1989г., с което се прекратява брака между съпрузите С. Д. М. и Д. Г. М. и са уредени имуществени отношения между тях.

При така установеното, от правна страна се установява следното:

Подадената жалба е допустима, като по съществото си е основателна.

2

Мотивирайки обжалваното определение съдията по вписванията е приел по същество, че в съдебното решение никъде не се споменава, че недвижимия имот се поставя в дял на С. Д. П., а само „Ползуването на семейното жилище“.

Предвид и на това е счел, че същото не подлежи на вписване в АВ/РСПазарджик, тъй като С. Д. П. го е придобила със собствени средства, което обстоятелство районния съд е възприел и само е отсъдил същата да върне половината от заемните средства, които заедно със съпруга си й са погасили, тъй като плащането на паричния заем от двамата съпрузи не прави имотът семейна общност, а само дава право на съпругът, който не е собственик на имота, да получи сумата, която той е внесъл за погасяване на заема.

Тези съображения в конкретният казус не могат да се възприемат от настоящата инстанция. Основанията за този извод на настоящата инстанция се основават на следното:

Съгласно т.6. от ТР №7/2012г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.

Когато се представи акт за вписване в нотариалните книги, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване: 1) ако актът не подлежи на вписване, 2) ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията- официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите, 3) ако актът няма необходимото съдържание индивидуализация на страните и на имота (ако се отнася до конкретен имот), 4) ако не е представена скица- копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, 5) ако не е внесена необходимата такса за вписването (когато такава се дължи) и 6) ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК (освен при вписването и отбелязването на съдебно решение). На друго основание вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано- в този аспект- Определение 3

№523 от 03.11.2017г. по ч.гр.д.№3584/2017г. на ВКС, ІVг.о.

Съответно категорична е разпоредбата на чл.4, б.“з“ от Правилника за вписвания, че се вписват съдебни решения, които заместват актовете по б.“а“, а именно такива, с които се прехвърля правото на собственост или с които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижимите имоти.

В случая, съобразявайки се с гореизложеното, настоящата въззивна инстанция действително установява неправилно интерпретиране в обжалваното определение на съдебния изпълнител, че съгласно представеното съдебно решение от 1989г., на съпругата се предоставя само ползването на семейното жилище и същото няма вещно- прехвърлително действие. В тази насока следва да се посочи, че не може да има спор, че съгласно процесното решение, първоинстанционният съд е утвърдил постигнатото между страните споразумение по чл.101 от СК /отм./, в което се установяват категорично данни, че освен предоставянето на ползването на семейното жилище е налице и изявлението „получаването му изцяло“ /на жилището/ на съпругата, както и получаване в дял. В потвърждение на тази констатация е и самата приложена молба от двамата съпрузи приложена на практика преди постановяване на това решение, в която изрично е посочено, че апартамента, посочен в решението се поставя в дял на съпругата- л.28.

Следва да се отбележи, че действително описания в съдебния акт на районния съд е придобит от С. Д. П. /М./, съгласно Заповед №361 от 19.03.1987г. по чл.100 от ЗТСУ /отм./, с която жилището е определено като обезщетение за отчужден недвижим имот, придобит преди брака й. Факт е, че заповедта по чл.100 от ЗТСУ /отм./ е издадена на 19.03.1987г., т.е. по време на брака между страните, който видно от самото решение той е сключен на дата 21.09.1985г.

С ПП-5-72г. в т.2 е прието, че меродавен за преценката дали имота е съпружеска имуществена общност е момента на юридическото придобиване правото на собственост. Съгласно чл.103, ал.1 от ЗТСУ /отм./ собствеността върху недвижим имот, получен в обезщетение за отчужден недвижим имот се придобива по силата на заповедта по чл.100 от ЗТСУ /отм./. С тази заповед се индивидуализира имота, който се дава в обезщетение. Съгласно разясненията, дадени в т.9 от ПП-5-72, когато срещу отчужден недвижим имот е 4 предоставяне имот като обезщетение и цената на получения имот е по- голяма от стойността на отчуждения, ако това е станало по време на брака, за разликата, съотнесена към придобивната стойност на целия имот възниква съпружеска имуществена общност. В този смисъл е и Решение №38/25.03.2019г. по гр.д.№878/2018г. на ВКС, Іг.о.

В конкретният казус данните са категорични, че заповедта по чл.100 от ЗТСУ /отм./ е издадена по време на брака и заема е бил изтеглен за доплащане на разликата и същия е изплатен също по време на брака. От тази заповед от дата 19.03.1987г., която е след сключване на брака е определено и доплащане на сумата от 21263лв./неденоминирани/.

Няма основание да не бъде възприето становището на жалбоподателя, че ако за този имот не е имало доплащане, същият е щял да остане собственост на съпругата. От визираното в т.3 на процесната заповед ясно е посочено, че на С. Д. П. е определено да заплати за отстъпеното и в обезщетение жилище парична сума. След като това заплащане е определено по време на брака, то и с оглед презумпцията за съвместен принос на съпрузите, жилището е съпружеска имуществена общност.

В допълнение следва да се отбележи, че няма как да се игнорират данните изведени от решението, че ако е налице предоставяне само на ползване, то предоставяне в дял, както е отразено в съдебното решение би се обезсмислило. Реално дял се формира при съсобственост върху недвижим имот, когато същия се предоставя на едната страна /при неподеляемост/, а на другата страна се определя уравнение на дела, както е и посочен в този съдебен акт.

Не могат да бъдат възприети като основателни доводите на съдията по вписванията, че ако се касае за делба на апартамента и поставянето му в дял на единия от съпрузите, то тогава съдът е следвало да посочи действителната стойност на апартамента, да приспадне личните средства на единия от съпрузите и за останалата част от стойността да осъди страната която го получава за върне на другия съделител. Този извод се определя от обстоятелството, че на практика в случая става дума за съдебна спогодба/споразумение, което първоинстанционния съд е одобрил по реда на чл.101 от СК.

По изложените съображения съдът приема, че с оглед основателността 5 на наведените съображения в подадената частна жалба, обжалваният отказ на съдията по вписванията се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като се уважи искането за вписване на съдебното решение от 1989г., като за тази цел преписката се върне на съдията по вписванията за фактическото извършване на действията по вписването му.

Воден от гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №6/26.08.2026г. на Съдията по вписванията при РС- Пазарджик- М. М. с което е отказано да се разпореди вписване на Съдебно решение №199 от 09.02.1989г. по чл.101 от СК/отм./, постановено от РСПазарджик, влязло в законна сила на 09.02.1989г., с което се прекратява брака между съпрузите С. Д. М. и Д. Г. М. и с което са уредени имуществени отношения между тях, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВПИШЕ Съдебно решение №199 от 09.02.1989г. по чл.101 от СК/отм./, постановено от РС- Пазарджик, влязло в законна сила на 09.02.1989г., с което се прекратява брака между съпрузите С. Д. М. и Д. Г. М. и с което са уредени имуществени отношения между тях.

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Районен съдПазарджик за извършване на надлежните действия по исканото вписване по заявление с вх.№5849/26.08.2026г. подадено от страна на Б. Д. О.- Нотариус, с рег.№721, с район на действие- РС- Пазарджик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.