Определение № 468 от 23.07.2025, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 272/2025
- Вид
- Определение № 468
- Подписан
- 23.07.2025
- В сила
- 23.07.2025
- Състав
- Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Мария Красимирова Донева
Цитирани разпоредби
- чл.126 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 468 гр. Сливен, 23.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:
Стефка Т. Михайлова Маринова
Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500272 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от И. Г. П. против Определение №390 от 04.06.2025г. по гр.д.№548/2025г. на РС – Нова Загора, с което е върната исковата молба, като недопустима и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че не е налице основанието, на което районният съд се е позовал за прекратяване на производството по делото. На първо място посочва, че двете дела – това на НЗРС и висящото пред СРС /гр.д. №3526/2024г./ са заведени на различни основания, за вреди, причинени от различни актове на ОС – Ямбол по различи негови дела. Размерът на претендираните вреди действително бил същия, тъй като и вредите били сходни, но произтичали от различни обстоятелства. На следващо място посочва, че по-късно заведеното дело не е прекратеното, а това, което е висящо пред СРС - №3526/2024г. Делото пред НЗРС всъщност е изпратено от СРС и е било с номер 52006/2023г., т.е. то било по-рано заведено. Следователно не била налице хипотезата на чл.126 от ГПК за идентичност на делата и прекратеното дело не било по-късно заведеното дело. С оглед изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на НЗРС за продължаване на производството.
Заедно с частната жалба, жалбоподателят е подал молба за освобождаване от заплащане на държавна такса за обжалването и за предоставяне на правна помощ.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на частната жалба от 1 насрещната страна – Окръжен съд – Ямбол, в който е посочено, че жалбата е неоснователна. Посочено е че действително между страните на същото правно основание, за същите факти и обстоятелства и за същия размер имало по-рано образувано гр.д. №3526/2024г. по описа на СРС, поради което правилно съда приложил чл. 126, ал.1 от ГПК и прекратил производството по гр.д. №548/2025г. по описа на НЗРС. Моли въззивният съд да потвърди обжалваното определение.
От фактическа страна се установява следното:
На 16.06.2023г. пред Софийски градски съд И. Г. П. е подал искова молба /наименувана жалба/ против ОС – Ямбол за заплащане на обезщетение в размер на 17000лв. за неимуществени вреди от забавено разглеждане, извън разумния срок, на негова жалба от 17.05.2023г. против определение по НОХД №130/22023г. на РС – Елхово. По тази искова молба е образувано гр.д. №7039/2023г. по описа на СГС.
С влязло в сила Определение №7662/22.06.2023г. по гр.д. №7039/2023г. на СГС производството по делото е прекратено и същото е изпратено за разглеждане в СРС, където е образувано под №52006/2023г.
По искане на ищеца, по гр.д. №52006/2023г. е допусната правна помощ на същия и е освободен от заплащане на държавна такса по производството.
Назначеният особен представител на ищеца – адв. С.Ц. от САК с молба от 23.08.2024г. по гр.д. №52006/2023г. на СРС е посочила, че по жалбата на ищеца от 17.05.2023г. е образувано в.ч.н.д. №184/2023г. по описа на ОС – Ямбол, прекратено с определение №161/09.06.2023г., чието съдържание обаче не било достъпно в ЕПЕП.
Посочва, че ищецът имал заведена друга искова претенция, по която било образувано гр.д. №3526/2024г. по описа на СРС за вреди от Определение№47/20.02.2023г. по в.ч.н.д. №31/2023г. на ОС – Ямбол. С молбата е посочено, че компетентния съд, съгласно чл.7, ал.1 от ЗОДОВ компетентния съд е РС – Ямбол.
С Определение от 29.08.2024г. СРС е прекратил производството по гр.д.
№52006/2023г. по описа на СРС, поради липса на родова компетентност и е изпратил делото за разглеждане на РС – Ямбол.
След отводи на съдии от РС – Ямбол и другите съдилища в района на ОС – Ямбол, с Определение №206/07.05.2025г. по в.ч.гр.д. №155/2025г. АС – Бургас е определил Районен съд – Нова Загора за компетентен да разгледа заведения с искова молба вх.№57841/16.06.2023г. на СГС иск на против ОС – Ямбол.
След получаване на делото, без да са извършени каквито и да е процесуални действия, РС – Нова Загора е приел, че са налице условията на чл.126, ал.1 от ГПК – между същите страни, на същото правно основание, за същите обстоятелства и факти, за същия размер на иска имало вече образувано гр.д. №3526/2024г. по описа на СРС, по което имало извършени редица процесуални действия и прекратил производството 2 по делото, като върнал исковата молба с Определение №390/04.06.2025г.
Определението е връчено на И. Г. П. на 10.06.2025г.
Частната жалба против него е подадена на 10.06.2025г. чрез Администрацията на Затвора – Стара Загора, входирана в НЗРС на 18.06.2025г. Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Във връзка с молбата на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса за обжалването и за предоставянето на правна помощ, следва да се посочи, че с определение от 19.09.2024г. по гр.д. №52006/2023г. на СРС ищецът е освободен от заплащане на държавна такса в производството по делото, което се отнася и за заплащането на такса за обжалване на актове, постановени в това производство и ново освобождаване не следва да се постановява.
По отношение на искането за предоставяне на правна помощ, такава също му е предоставена с нарочен акт на СРС, същата не е прекратена, поради което не следва отново такава да се предоставя. Ищецът има определен адвокат за осъществяването на допуснатата му правна помощ и следва да се отбележи, че районният съд следва да уведомява и него за всички свои актове и действия по делото, което той не е сторил.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въззивният състав, след подробно запознаване с материалите по делото, с изложеното в исковата молба и уточняващата молба от 23.08.2024г. по гр.д.
№52006/2023г. на СРС, подадена от адв. С.Ц., осъществяваща правна помощ на ищеца въз основа на надлежен акт на СРС, намира, че извода на НЗРС за пълен идентитет между изпратеното му по компетентност дело, образувано въз основа на искова молба вх.№57841/16.06.2023г. на СГС и гр.д. №3526/2024г. по описа на СРС е произволен.
Същият не почива на събраните по делото материали, а и съда не е проявил абсолютно никаква процесуална активност да изясни, както предмета на делото, образувано въз основа на изпратената му за разглеждане искова молба, така и предмета на гр.д.
№3526/2024г. на СРС. Приемането за идентичност на делата не почива на данните по делото. На първо място районният съд е следвало да предприеме действия за изясняване на предмета на своето дело чрез оставяне исковата молба без движение и даване на нарочни указания на ищеца чрез назначенията му от СРС особен представител адв. Ц.. Исковата молба в този си вид е неясна и съда е следвало да предприеме необходимите процесуални действия за отстраняване на нередовностите в нея. Едва след това, съда следва да установи чрез съответните справки и изискване на книжа /най-малкото на искова молба и уточняващи такива, в случай че има подадени/ и предмета на гр.д. №3526/2024г. по описа на СРС.
На този етап от производството, извод за идентичност на делото не може да се 3 направи.
На следващо място следва да се посочи, че видно само от номерата на двете дела, образувани въз основа на искови молби, подадени от ищеца против същия ответник - гр.д. №7039/2023г. на СГС, преобразувано в гр.д. №52006/2023г. на СРС и в гр.д. №548/20125г. на НЗРС от една страна и гр.д. №3526/2024г. по описа на СРС, на което се позовава районния съд в обжалваното определение, се вижда категорично, че настоящото дело не е по-късно заведеното по смисъла на чл.126, ал.1 от ГПК /в случай, че е налице идентичност, каквато към момента не е установена/, а напротив то е първото заведено дело – на 16.06.2023г. пред СГС.
С оглед изложеното съдът намира, че като е постановил обжалваното прекратително определение, районният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да се отмени, като делото се върне на РС – Нова Загора за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №390 от 04.06.2025г., постановено по гр.д.№548/2025г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, като
НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА гр.д.№548/2025г. по описа на НЗРС на Районен съд – Нова Загора за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4