Решение № 220 от 23.05.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Плевен, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500384 по описа за 2025 година

Производство по чл. 437 от ГПК.

С постановление № 33 / 12.03.2025г. , Частен съдебен изпълнител П.П ,като приел, че „ с молба вх.№ 5695/12.03.2025г. М. Л. Д. ,чрез пълномощника си адв.Р. И. е заявил,че на 08.03.2025г. при отиване в дома на длъжника се е видял с детето на вратата ,след което майката го е извикала и детето не е тръгнало с баща си „ , счел, че Р. Б. А. не е изпълнила задължението си и не е предала детето М. Д. на бащата за осъществяване на режим на лични отношения от 17.00 в петък до 20.03.2025г. в събота , поради което и на осн. чл. 528,ал. 5 ГПК във вр. с чл. 527, ал. 3 от ГПК наложил глоба в размер на 200 лв. на Р. Б. А..

Това постановление е било връчено на Р. Б. А. на 14.03.2025г. с оглед на което двуседмичният срок за неговото обжалване изтича на 28.03.2025г.

1.Още на 19.03.20205г. , т.е. в срока по чл. 436 ,ал.1 от ГПК срещу това постановление на ЧСИ П. е подадена ЖАЛБА от Р. Б. А. ,ЕГН ********** ,с адрес в гр.Плевен , ул.“О.“ ***, Чрез Пълномощника и АДВОКАТ В. П. .

В жалбата се сочи ,че с Постановление от 12.03.2025 година ЧСИ ПЕТЬО П.,рег.№ 905 Район на действие ОС гр.Плевен по изп. дело 20169050400915, е наложил на доверителката и „Глоба в размер на 200 лева“,за това че на 08.03.2025 година взискателят по изпълнителното дело „ при отиване в дома на длъжника/доверителката/ ми се е видял с детето на вратата, след което майката го е извикала и детето не е тръгнало с баща си“.Сочи се ,че доверителката и не е съгласна с така наложената й глоба,поради ,което обжалва Постановление за налагане на „ГЛОБА В РАЗМЕР НА 200 лева“ по изп. дело 20169050400915от 12.03.2025 год.,като моли да бъде отменено ,като 1 неправилно ,с последиците от това и да бъдат присъдени на доверителката и направените разноски по обжалването.

В жалбата се излага следната фактическа обстановка : Не се спори ,че изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист , издаден на 30.05.2016 година с взискател М. Л. Д.. Не се спори ,че на доверителката и е връчена покана за доброволно предаване на дете /изпълнение изх. № ***36/получена на 05.03.2025година ,съгласно режим на лични отношения с бащата , всяка седмица от 17.00 часа в петък до 20.00 часа в събота, един месец през лятото, когато не съвпада с отпуска на майката ,за рождения ден на бащата-4 ноември ,2 дни за коледните празници през четните години ,2 два дни през новогодишните празници през нечетните години, два дни през Великденските празници за всяка година ,както и възможността да уговорят всяко друго време помежду си за контакти на детето с бащата.

Сочи се също така ,че в тридневния срок доверителката и е отговорила ,че не възразява и е съгласна да предава детето по режим на лични контакти , но детето не желае да се вижда с бащата. Не се спори ,че с молба вх. № 5695/12.03.2025 год.взискателят е заявил ,че на 08.03.2025 година „при отиване в дома на длъжника се е видял с детето на вратата ,след което майката го е извикала и детето не тръгнало с бащата“.

Според жалбоподателката е спорно дали действително тя е осуетила срещата на бащата с детето.Счита се ,че Съдебният изпълнител е наложил глоба на доверителката и при неизяснена фактическа страна.Не се оспорва ,че на 08.03.2025 година към обяд взискателят е дошъл, управлявайки мотор, пред дома на доверителката и , находящ се в гр.Плевен , ул.“О.“ ***,без преди това да я предупреди ,че идва за среща с детето. Сочи се ,че детето М. е на 11 години и е заявило на майка си ,че не желае да се вижда с баща си . Тя ,обаче настояла , така както винаги е настоявала да имат връзка помежду си.Детето казало ,че много се притеснява. Доверителката и го напътствала, да не се притеснява, че няма нищо страшно и да излезе при баща си. Детето излязло на улицата при баща си за няколко минути и се върнало обратно , тъй като баща му бил с мотор и по никакъв начин не го е поканил да го последва ,или да се качи при него.Поради това се твърди ,че изложеното от взискателя по изпълнителното дело не отговаря на действителността.Сочи се в допълнение и това ,че в момента между родителите на единадесетгодишното дете има конфликт , който е повдигнат от взискателят,както и че последният е осъден по ЗЗДН по гр.д. 6553/2024 год. на ПРС , да се въздържа от домашно насилие по отношение на малолетния си син М. и доверителката и. По време на делото „детето е било обект на психологически изследвания ,с него продължава да работи психолог от Център за обществена подкрепа гр.Плевен , тъй като детето не желаело да се вижда с баща си , който говори срещу майка му неприлични изрази , а това го натъжава и разстройва. Твърди се ,че с детето работят психолози от ЦОП, уведомен е отдел „Закрила на детето“, тъй като е установено че с оглед на сложилите се отношения между него и родителите,то е „дете в риск“. Всички тези принудителни процедури , предприети от бащата не били в интерес на детето . Принудителното му предаване накърнява детската му психика.Необходимо е с бащата и детето да работят психолози ,ако е налице отчуждение.

Сочи се ,че неправилно е наложена глоба в размер на 200 лева , тъй като тя не е осуетявала контактите на бащата с детето. Взискателят не е търсил майката нито по телефон ,нито лично за да я уведоми ,че идва по режим на лични отношения. Всъщност бащата е трябвало да вземе детето при себе си предния ден / петък в 17.00 часа/ по решението и да го върне на другия ден / събота/ в 20.00 часа. Детето е на 11 години, срещнало се е с баща си и тъй като той не е изразил желание да тръгне с него, детето се е върнало в дома си при майката.Посещението в дома на майката в деня и часа не е бил по режим на лични отношения ,като бащата не е уведомявал майката ,че ще посети дома й за да се срещне с детето в петък от 17.00 ч. до 20.00 часа в събота.

2.Постъпил е писмен отговор от М. Л. Д. от гр.Плевен, ул.“Х.Б.“ *** ЕГН ********** ,чрез пълномощника адв.Р. И.-ПлАК . Изразено е следното следното становище: Така наложената глоба е законосъобразна и се прави искане съдът да потвърди постановлението на ЧСИ, с която е наложена като правилно и законосъобразно.Сочи се ,че М. Л. Д. не е осъществявал режим на лични отношения с детето М. М.ов Д. от 04.10.2024 г. до момента и че в основата на това неосъществяване е поведението на майката Р. Б. А., която с действията и отношението си към доверителя мотивира детето и препятства срещите между баща и дете.твърди се ,че на посочената дата- 08.03.2025г. бащата е имал право на лични контакти с детето, поради което не е било необходимо някакво уведомяване на майката и/или детето, още повече, че няма такова изрично изискване, вменено на взискателя от ПлРС.

2

Признава се ,че с решение на ПлРС по гр.д 6553/2024 г. на М. Д. е била наложена мярка за защита с която последният се задължи да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. А. и детето М. ,но други мерки не били наложени.Не се доказало по това дело осъществена агресия от страна на бащата към детето. Въпреки това А. препятствала по всякакъв начин срещите между баща и дете. А. не съдействала по никакъв начин отношенията между баща и дете да се нормализират, а напротив, с действията си допринасяла за отчуждаване на детето М. от баща му .Сочи се ,че в цитираното решение на ПлРС, съдът изрично е приел, че прекъсването на контактите на бащата с детето биха задълбочили конфликта между тях, което не е в интерес на детето. Предвид изложеното взискателят прави искане съдът да остави жалбата без уважение.

3. Съображения на Плевенски окръжен съд по същество :

Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното постановление на ЧСИ е незаконосъобразно на първо място поради факта ,че в конкретния случай то не се основава на установен по надлежния ред от ЧСИ П. отказ на длъжника по изпълнителното дело да изпълни задължението си за предаване на детето на баща му ,доколкото това обстоятелство не е било удостоверено по съответния ред и в необходимата форма за удостоверяване на изпълнителните действия ,съгласно чл. 434, ал.2 от ГПК. Според този текст на закона „за всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол в който посочва деня и мястото на извършването му ,направените от страните искания и заявления,събраната сума и направените разноски по изпълнението . Тази норма е част от глава тридесет и осма на ГПК- започване , спиране и прекратяване на изпълнението и това е обща норма ,уреждаща изпълнителното производство и според съда тя намира приложение и към конкретното задължение за предаване на дете,доколкото в глава четиридесет и осма – Изпълнение на определено действие и конкретно в чл.

528 от ГПК- изпълнение на задължение за предаване на дете ,не е предвидена друга,различна форма за удостоверяване на предприетото изпълнително действие ,т.е съдът намира ,че и в този случай –на предаване на дете е необходимо предприетото от ЧСИ действие на принудително изпълнение по предаване на детето да е отразено в специално съставен за тази цел от самия ЧСИ протокол от дата -08.03.2025г. за възприетата от него фактическа обстановка по предаване на детето , което априори означава ,че това действие е следвало да се извърши в присъствието на самия ЧСИ,който да възприеме конкретната фактическа обстановка ,да отрази конкретните действия на страните по изпълнителното дело ,в т.ч. дали има отказ от страна на длъжника да предаде детето на баща му на посочената дата или неизпълнението на задължението за предаване на детето се дължи на други причини ,извън поведението на длъжника. Това присъствие на ЧСИ на насроченото за 07. 03.2025г.и 08.03.2025г. предаване на детето е било още повече необходимо ,като се има предвид ,че макар майката да е изразила предварително съгласие да предаде детето на баща му ,то тя изрично е посочила ,че самото дете не желае да бъде предадено на баща си ,което с оглед на спецификата на изпълнението на задължението за предаване на дете и за запазване интересите на самото малолетно дете е следвало да бъде предварително съобразено от ЧСИ , който да предприеме мерки това предаване да се осъществи без засягане интересите на самото дете .

В случая липсва такъв протокол от ЧСИ в който да е удостоверено предприетото от него действие по предаване на детето на 08.03.2025г. ,както и че непредаването на детето на бащата на тази дата се дължи на някакво виновно поведение на майката Р. Б. А.,която да е отказала предаването на детето или да е мотивирала детето по какъвто и да било начин да не желае да тръгне с баща си .

В случая ,ЧСИ не само че не е присъствал на предприетите действия по предаване на детето на 08.03.2025г. и не е възприел лично конкретната фактическа обстановка при която това действие не се е осъществило, но се е доверил изцяло на депозираната от взискателя молба с вх.№ 05695/ 12.03.2025г. в която се твърди от същия този взискател ,че длъжникът не е изпълнил задължението за осъществяване на режима на лични отношения с взискателя с детето М. както на 07.03.20205г.

,така и на 08.03.2025г. и че на 08.03.20205г. при отиване в дома на длъжника ,взискателят се е видял с детето на вратата ,след което майката извикала детето и то не е тръгнало с баща си .

Безспорно е ,че въпросната молба подадена от взискателя няма обвързваща нито ЧСИ ,нито пък съда доказателствена сила относно твърдените в нея обстоятелства , доколкото в нея взискателят сочи изгодни за себе си обстоятелства , а би могла да има такава доказателствена сила само в случай ,че с нея се признаваха неизгодни за самия взискател факти и обстоятелства или пък в случай ,че длъжникът по изпълнителното дело не оспорваше изложената в тази молба фактическа обстановка. В конкретния случай това не е така , доколкото длъжникът сочи съвсем 3 различна от твърдяната в молбата на взискателя фактическа обстановка ,която освен това кореспондира и с други събрани по делото доказателства ,които сочат по-скоро ,че причина за непредаването на детето М. на баща му на посочената дата – 08.03.2025г. е не неправомерно поведение на майката , а нежеланието на самото дете да отиде с баща си .