Решение № 2 от 08.01.2024, Районен съд - Царево
- Съд
- Районен съд - Царево
- Дело
- Гражданско дело 88/2023
- Вид
- Решение № 2
- Подписан
- 08.01.2024
- В сила
- 06.02.2024
- Състав
- НИКОЛА ТОДОРОВ ДЕЛИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 и ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 13 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 и ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 146, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал. 1 пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13а · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 3 т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит
- § 1 т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№2 гр. Царево, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20232180100088 по описа за 2023 година
Предявени са обективно-кумулативно съединени искове с правно основание 26 ал. 1, предл. първо и трето от ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и на основание чл. 143 ал. 1 от ЗЗП и по чл. 55 ал.
1 пр. 1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от И. А. А., с ЕГН: ********** от гр. Ц.**** чрез адв. Д. М. със съдебен адрес: гр. П.***, против: „Вива Кредит“ ООД, с ЕИК: 201995287, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“ бул. „Джавахарлал Неру“ №28 бл.
АТЦ „Силвър център“ ет. 2 офис 73Г с представител Д. С. Д., с която се иска от съда:
1./ да обяви за нищожна клаузата на чл.1 ал.3 от Договор за паричен з а е м Standard 14 № 5749980 от 12.11.2021г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 419,64 лева, на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 10а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК, както и на основание чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, 2/ да обяви за нищожна клаузата на чл.5 ал.2 от Договор за паричен з а е м Standard 14 № 5749980 от 12.11.2021г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 279,76 лева, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. чл.10а, чл.11, чл.19 и чл.22 от ЗПК, както и на основание чл.143 ал.1 от ЗЗП, и
3/ да осъди ответника да заплати на ищеца на основание чл. 55 ал. 1 пр.
1
1 от ЗЗД сумата в размер общо на 50,00 лева, представляваща заплатена от ищцата без основание сума по недействителни клаузи по Договор за паричен заем Standard 14 № 5749980 от 12.11.2021г., а именно: за неустойка сума в размер на 25.00 лева и за такса за експресно разглеждане на документи сума в размер на 25,00 лева.
В ИМ се твърди, че ищцата е сключила с ответното дружество Договор за паричен заем Standard 14 № 5749980 от 12.11.2021 г., по силата на който ищцата следва да върне на ответника сумата в общ размер на 1555,32 лева, при сума на получаване 700 лева, при ГПР от 49.06%, както и ГЛП от 40.32%, при срок на кредита от 52 седмици.
Сочи се, че съгласно чл. 1 ал. 3 от Договора ищцата дължала такса за експресно разглеждане на документите за отпускането на кредит в размер на 419,64 лева. Наред с това в чл. 5 ал. 2 от Договора е предвидено и заплащането на неустойка в размер на 279,76 лева.
Твърди, че клаузата на чл. 1 ал. 3 от Договора, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на документите за отпускането на кредит в размер на 419,64 лева , както и клаузата на чл.5 ал.2 от Договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 279,76 лева са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, тъй като с така договорената неустойка и такса за експресно разглеждане на документите в общ размер на 699,40 лева се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите й като кредитополучател с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Твърди, че така също посочените клаузи от Договора са нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143, т.
19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез тях, в размер общо на 699.40 почти се равнява на сумата на отпуснатия кредит от 700.00 лева, като по този начин изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
На следващо място твърди, че клаузата на чл. 1 ал. 3 от Договора, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 419,64 лена е в противоречие с нормата на чл. 10а от ЗПК, която не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди, че наред с това така уговорените клаузи по чл. 1 ал. 3 и по чл. 5 ал. 2 от Договора са и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи. Счита, че с уговорената неустойка и уговорената такса за експресно разглеждане на документите се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като основната им цел е да доведат до неоснователно обогатяване на ответника, доколкото по съществото си представляват добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
На следващо място, твърди, че с клаузата на чл. 1 ал. 3 и клаузата на чл.
5 ал. 2 от Договора, се заобикаля нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, тъй като 2 събирането на такива разходи е част от дейността по управлението на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите, което в случая не е направено – тези разходи не са включени в размера на посочения в договора ГПР, поради и което последният не е реално прилагания между страните и това представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ал.
1 и ал. 2 т. 1 от ЗЗП. Твърди, че клаузите за неустойка и за такса за експресно разглеждане на документите са неравноправни и по смисъла на член 4 параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, а посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6 параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО.
Твърди, че по процесния договор е заплатила на ответното дружество 700 лева главница, 155,92 лева лихва, 25 лева за такса за експресно разглеждане и 25 лева неустойка. Предвид нищожността на клаузата на чл.1 ал.3 и на клаузата на чл. 5 ал. 2 от Договора, счита че не дължи на ответното дружество сумата от 419,64 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи, и сумата от 279,76 лева, представляваща неустойка, и че с така направените плащания по договора е надвнесла сума за неустойка в размер на 25.00 лева и сума за такса за експресно разглеждане на документи в размер на 25.00 лева.
Моли съдът да обяви за нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 10а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК, както и на основание чл. 143 ал. 1 от ЗЗП клаузата на чл. 1 ал. 3 от Договор за паричен заем Standar 14 № 5749980 от 12.11.2021 г., предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 419.64 лева; да обяви за нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 10а, чл. 11, чл. 19 и чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, клаузата на чл. 5 ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5749980 от 12.11.2021 г., , предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 279,76 лева, и да осъди ответника да й заплати на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД сумата в размер общо на 50.00 лева, представляваща заплатена от ищцата без основание сума по недействителни клаузи по Договор за паричен заем Standard 14 № 5749980 от 12.11.2021 г., а именно: за неустойка сума в размер на 25,00 лева и за такса за експресно разглеждане на документи сума в размер на 25,00 лева. Претендира присъждането на разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът „Вива Кредит“ ООД, в депозирания писмен отговор взема становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Твърди, че ищцата е получила и усвоила по процесния договор сумата от 700.00 лева без предварително да е дала, каквато и да е гаранция за връщането й, като предварително е била запозната с клаузата на чл. 5 ал. 2 от Договора, предвиждаща заплащането на неустойка и е могла да не приеме предложените й условия и да не подпише предложения и договор с така уговорената клауза на неустойка, чиято цел е да обезпечи изпълнението на договора, доколкото 3 при необезпечени кредити кредитора поема риск от неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя. Счита за неоснователни и твърденията за нищожност на клаузата по чл.1 ал.3 от Договора предвид доброволния характер на избрана от ищцата услуга за експресно разглеждане на документите, като същата е била предварително запозната с това условие и се е съгласила с него, подписвайки процесния договор. С оглед на изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира присъждането на разноски по делото. Оспорва се претендираното възнаграждение за процесуално представителство.
В съдебно заседание, проведено на 12.07.2023 г. е прието направеното по реда на чл. 214 от ГПК от ищцата увеличение на размера на предявения от нея осъдителен иск, като вместо сумата в общ размер на 50,00 лева, представляваща заплатена от ищцата сума по недействителни клаузи по Договор за паричен заем Standard 14 №5749980/12.11.2021 г., а именно: за неустойка в размер на 25,00 лева и такса за експресно разглеждане на документи в размер на 25,00 лева, осъдителния иск да се счита предявен за сумата в размер общо на 559,52 лева, представляващи заплатени от ищцата суми по недействителни клаузи по Договор за паричен заем Standard 14 №5749980/12.11.2021г., а именно: сумата в размер на 139,88 лева за неустойка и сумата в размер на 419,64 лева такса за експресно разглеждане на документи.
По делото са представени писмени доказателства.
По делото е допусната, назначена, изготвена и приета съдебносчетоводна експертиза.
След преценка на доказателствата по делото, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, че на 12.11.2021 г. между „Вива кредит“ ООД (с универсален правоприемник „Вива кредит“ АД) като заемодател и И. А. А. като заемател е сключен Договор за кредит „Standard 14” №5749980, по силата на който заемодателят се задължава да предостави на заемателя кредит – потребителски заем в размер на 700.00 лева, а заемателят се задължава да го върне съгласно условията на договора (чл. 3, ал. 1). Заемът е предоставен при следните условия, предвидени в чл. 3, ал. 1, от т. 1 до т. 8: срок на заема – 52 седмици, при 26 броя вноски с посочени падежи, както следва: 26.11.2021 г., 10.12.2021 г. , 24.12.2021 г., 07.01.2022 г., 21.01.2022 г., 04.02.2022 г., 18.02.2022 г., 04.03.2022 г., 18.03.2022 г., 01.04.2022 г. 15.04.2022 г., 29.04.2022 г., 13.05.2022 г., 27.05.2022 г., 10.06.2022 г., 24.06.2022 г., 08.07.2022 г., 22.07.2022 г., 05.08.2022 г., 19.08.2022 г., 02.09.2022 г., 16.09.2022 г., 30.09.2022 г., 14.10.2022 г., 28.10.2022 г., 11.11.2022 г. ; фиксиран ГЛП – 40,32%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден - 0.11 %, начисляван всеки ден върху усвоената и 4 непогасена главница; ГПР – 49,36%. Размерът на всяка погасителна вноска в лева е в размер на 49,06 лева, в която с а включени ч а с т от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Договорено е (чл. 3, ал. 1, т. 7), че при изчисляването на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът да е валиден за посочения в него срок, всяка от страните да изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора.
Установява се, че сключването на договора, заемателят заявява, че преди подписването му е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Кредитора, което обстоятелство е декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. За извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 419,64 лева. С подписването на договора, страните се уговарят таксата да се заплати от Заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.