Определение № 210 от 14.08.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210 гр. Варна, 14.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20263000600287 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Софийската градска прокуратура срещу протоколно определение от 30.06.2026 г., рег. № 698/01.07.2026 г., постановено по НОХД № 1716/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С него съдебното производство е прекратено и делото е върнато на Софийската градска прокуратура за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на подсъдимите.

В частния протест определението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 НПК, съдържа необходимите факти за обективните и субективните признаци на престъпленията и позволява на подсъдимите да разберат повдигнатите обвинения. Според прокурора констатираните от първата инстанция недостатъци не съществуват или се отнасят до доказването, поради което не могат да обусловят връщане на делото. Иска се отмяна на определението и продължаване на съдопроизводствените действия.

В писмения отговор, подаден от подсъдимия Н. С. чрез защитника му, протестът се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че обвинителният акт не съдържа конкретни и непротиворечиви факти относно времето и начина на сговарянето, специалната цел, участието на подсъдимия и връзката му с отделните вторични престъпления.

Във възражението на подсъдимия Б. К. чрез неговия защитник също се иска потвърждаване на определението. Твърди се, че протестът не преодолява несъответствията относно времето на сговарянето, специалната цел и конкретното участие на К. в деянията по чл. 304б от НК.

1

Частният протест е подаден в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е допустим.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да бъдат изложени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него. Необходимо е да бъдат посочени времето, мястото и начинът на извършване, както и фактическите обстоятелства, относими към обективните и субективните признаци на престъплението.

Обвинителният акт определя фактическите предели на обвинението и предмета на доказване в съдебното производство. Липсата на конкретни факти относно изпълнителното деяние или участието на обвиняемия, както и противоречието между обстоятелствената и заключителната част, ограничават правото му да разбере обвинението и да организира защитата си.

Проверката в разпоредителното заседание не обхваща доказаността на обвинението. В случая констатираните от първата инстанция недостатъци не се отнасят до достатъчността или достоверността на доказателствата, а до липсата на ясна и непротиворечива фактическа обвинителна теза относно част от признаците на вменените престъпления и участието на отделните подсъдими.

По обвиненията по чл. 321, ал. 6 от НК в обстоятелствената част е посочено, че в периода от месец юли 2024 г. до края на месец май 2025 г. подсъдимите Б. К., Н. С., Й. К. и И. М., заедно с неустановен народен представител в 51-вото Народно събрание, се срещнали на територията на гр.

Варна, а впоследствие и в гр. София, и се сговорили да извършват престъпления по чл. 143 и чл. 304б от НК. Така изложеното не съдържа достатъчно конкретни факти относно времето и начина на постигане на съгласието. Посочен е общият период на твърдяното престъпление, но не е изяснено кога в неговите рамки е осъществено сговарянето, при коя от срещите е постигнато съгласието, кои лица са участвали и чрез какви конкретни действия всеки е изразил волята си за обща бъдеща престъпна дейност. Изразите, че лицата „се срещнали“, „се сговорили“, „била постигната уговорка“ и „било постигнато разпределение на ролите“, съобщават крайния извод на обвинението, но не описват фактическото поведение, чрез което е постигнато твърдяното съгласие. Не е изяснено и съотношението между времето на сговарянето и началото на престъпленията, посочени като извършени в негово изпълнение. Периодът на сговарянето според обвинението продължава до края на май 2025 г., докато първото от вторичните престъпления е отнесено към началото на август 2024 г. Не става ясно дали съгласието е постигнато преди това деяние, дали се е формирало постепенно, дали отделни лица са се присъединявали последователно, или първоначалната уговорка е била допълвана впоследствие.

2

Налице е и вътрешно хронологично несъответствие относно участието на неустановения народен представител. В обстоятелствената част е посочено, че непосредствено след приключването на местните избори подсъдимите получили указания от лице, заемащо длъжността народен представител в 51вото Народно събрание. Същевременно началото на сговарянето е поставено през юли 2024 г., преди провеждането на изборите за 51-вото Народно събрание на 27.10.2024 г. Не е уточнено дали лицето е участвало в първоначалното сговаряне, дали се е присъединило впоследствие, или е обозначено чрез придобито по-късно качество. Посоченото качество е включено в самата фактическа конструкция на обвинението – на лицето са приписани даването на първоначалните указания, участието в сговора, осигуряването на политическа протекция и насочването на държавен ресурс към общината. Поради това хронологичното несъответствие не може да се възприеме като несъществена неточност. Само по себе си неустановяването на името на народния представител не препятства непременно формулирането на обвинение срещу останалите участници. В конкретния случай порокът произтича от неясното и хронологично противоречиво описание на времето, начина и съдържанието на участието му в сговора.

Неясно е формулирана и специалната цел на сговарянето. От една страна, е посочено, че подсъдимите целели да набавят за себе си имотна облага. От друга страна, се твърди, че придобитата облага следвало да бъде носена в гр. София и предоставяна за финансиране на бъдеща кампания на политическата партия, на която участниците симпатизирали. Не става ясно дали според обвинението целта е била лично имуществено облагодетелстване, набиране на средства за политическа партия или едновременно постигане и на двете. Не е посочено и дали предоставянето на средствата за партийна кампания е било включено в общия умисъл още при постигането на сговора, или представлява последващо изменение на тяхното предназначение. Не са индивидуализирани политическата партия и изборната кампания, за които се твърди, че са предназначени средствата. В конкретната обвинителна теза те не представляват странични обстоятелства. Партията е посочена като краен получател на имотната облага, а финансирането на нейната кампания – като предназначение на средствата и съдържание на общата цел. След като прокуратурата е включила това предназначение във фактическото съдържание на специалната цел, е следвало да посочи за коя политическа партия и за коя изборна кампания се твърди, че са били предназначени средствата. Без тази конкретизация не е ясно каква цел се твърди, че всеки подсъдим е възприел и споделял при постигането на сговора, а защитата е поставена в положение да предполага в полза на кой политически субект е била насочена дейността му.

Посочените недостатъци се отнасят до времето и начина на изпълнителното деяние и до фактическите обстоятелства, очертаващи общия умисъл и специалната цел. Неоснователно е възражението в протеста, че посочването на общия период от юли 2024 г. до края на май 2025 г. е достатъчно. То не дава отговор кога и как е постигнато съгласието и как 3 същото предхожда престъпленията, определени като извършени в негово изпълнение. Неоснователен е и доводът, че последващото предназначение на облагата не създава неяснота. Проблемът не е дали облагата може да бъде предоставена другиму, а че обвинителният акт не съдържа еднозначно фактическо твърдение каква специална цел е обхваната от общия умисъл при постигането на сговора.

По обвиненията по чл. 143 НК обвинителният акт съдържа три отделни твърдения за упражнена принуда.

Относно деянието спрямо Биляна Якова-Атанасова са посочени конкретното действие, което подсъдимият К. изисквал от нея, служебната зависимост, съдържанието на отправеното предупреждение и причината исканото действие да не бъде извършено. По този начин фактическите обстоятелства относно твърдяната злоупотреба с власт са достатъчно конкретизирани. Не е изяснено обаче по какъв начин това деяние, отнесено към периода от края на ноември 2023 г. до края на март 2024 г., е включено от прокурора сред престъпленията, свързани с предмета и изпълнението на сговора, чието начало е поставено през юли 2024 г.

По обвинението срещу Б. К. и Н. С. за опит за принуда спрямо П.Д. са посочени датата, мястото, исканото действие и съдържанието на заплахата.

Изложени са и факти за организирането на срещата от С., присъствието на К. и съвместното отправяне на искането и заплахата. Поради това по това обвинение е налице необходимото съответствие между фактическото описание и диспозитива.

Различно е положението по обвинението срещу И. М. за опит за принуда спрямо Дарина Димитрова.Посочено е, че М. настоявал тя да прекрати действащия договор със „Залива 47-СП“ АД и да сключи договор с дружеството, на което той бил съсобственик. Като начин на въздействие са описани демонстрирано самочувствие, заповедническо поведение, повишен тон, арогантност, настъпателност и назидателно говорене. Не е описано конкретно изявление или действие, чрез което М. да е обективирал пред пострадалата настъпването на неблагоприятна последица при неизпълнение на искането му. Изразът, че подсъдимият „се опитал да я сплаши“, е заключение за целеното въздействие, но не описва конкретното средство, чрез което то е осъществено.

В диспозитива е посочено, че деянието е извършено чрез заплашване, като в съдържанието му отново са включени единствено демонстративното самочувствие, арогантното и настъпателно поведение и назидателният тон.

Така липсват конкретни факти за посочения начин на извършване, както и за съдържанието на умисъла на М. да въздейства върху волята на пострадалата именно чрез твърдяното заплашване. Липсата не се отнася до доказаността или до въздействието на заплахата върху пострадалата, а до отсъствието на фактическо описание на посоченото в диспозитива изпълнително средство.

По обвиненията по чл. 304б от НК е налице несъответствие между 4 описаните в обстоятелствената част действия и участието на лицата, посочени в диспозитива като съизвършители.

За първото деяние е посочено, че в началото на август 2024 г. Й. К. се срещнал с П.Д. и заявил, че тя трябва да заплати на него, на Б. К. и на Н. С.

15% без ДДС от стойността на обществената поръчка, за да бъде упражнено влияние върху заместник-кмета Диан М.. Изпълнителното действие – поискването на облагата – е описано единствено като извършено от К.. Не са изложени факти К. и С. да са присъствали на срещата, да са възложили отправянето на искането, да са определили размера на облагата или предварително да са съгласували с К. конкретното деяние. Твърдението на К., че сумата следва да бъде платена и на К. и С., не съдържа факти за действията и умисъла им. Въпреки това в заключителната част и тримата са посочени като съизвършители.

При второто деяние е описано, че на 08.05.2025 г. Т.Г. се срещнал с К. в сградата на Община Варна и изложил проблема със забавеното издаване на заповед за одобряване на ПУП. К. го уверил, че скоро ще има разрешение по случая. След срещата Г. бил настигнат от А. П., която му заявила, че трябва да плати 60 000 евро на кмета, за да бъде издадена заповедта от заместник-кмета Пламен К.. Не е посочено К. да е присъствал при поискването на сумата, да е възложил на П. да я поиска, да е определил нейния размер или предварително да е съгласувал с нея искането. Уверението му, че скоро ще има разрешение по случая, не съдържа фактическо твърдение за участие в последвалото поискване на облагата. Не е конкретизирано и как са били разпределени действията между К. и П. – дали П. е поискала облагата от свое име, дали е действала по възлагане на К. и чрез какви действия всеки от тях е участвал в поискването срещу твърдяното влияние върху заместник-кмета К..