Определение № 154 от 20.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 154 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20265000600129 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по частни жалби, изготвени лично от осъдения С.

И. В., както и по жалби на адв. К. Н. –упълномощен защитник на С. И. В. срещу определение рег. № 46 от 27.01.2026 г. и срещу определение рег. № 47 27.01.2026 г. – и двете по НОХД № 2304/2021 г. на Старозагорския окръжен съд.

С първото от цитираните определения, С. И. В. е бил осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на Окръжен съд – Стара Загора сумата от 3 667,50 лева (с равностойност от 1 675,16 евро), представляваща изплатено възнаграждение на вещите лица от комплексните две тройни СППЕ, изготвени от Е. З., В. Б. и З. Д..

С второто от посочените по-горе определения С. И. В. е бил осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ направените по ВНОХД № 243/2021 г. на АС – Пловдив, НОХД № 2304/2021 г. на ОС – Стара Загора и ВНОХД № 235/2022 г. на АС – Пловдив разноски в общ размер на 9 160 лева (с равностойност 4 683,43 лева), представляващи изплатено възнаграждение за служебни защитници по делото.

В жалбите се излагат доводи за незаконосъобразност на 1 постановените съдебни актове и се прави искане същите да бъдат отменени, поради прекомерност на размера на присъдените разноски, както и поради назначаването на защитата при условията на задължителна такава. Прави се възражение за изтекла давност във връзка с възлагането на разноските в полза на НБПП и в полза на бюджета на съдебната власт, което е станало след приключване на производството по делото на три инстанции.

Въззивният съд, като взе предвид депозираните частни жалби и обсъди изложените в тях доводи и съображения и материалите по делото, намира за установено следното:

Частните жалби са процесуално допустими. Разгледани по същество, се явяват неоснователни по следните съображения:

С упоменатите по-горе определения по цитираното дело в производството по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК на осъдения са били възложени за заплащане разноските за експертизи и служебни защитници в производството. Производството по цитираните по-горе дела на ОС-Стара Загора и АС-Пловдив е приключило с влязла в законна сила присъда.

Цитираното ВНОХД № 235/2022 г. на втория по ред състав на Апелативния съд в Пловдив е било образувано по жалба на подсъдимия С. И. В. и по жалба на неговия служебен защитник адв. Г. Н. Г.-М. срещу присъда № 7 от 01.03.2022 г. на Старозагорския окръжен съд, наказателно отделение, постановена по НОХД № 2304/2021 г. по описа на същия съд, с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на три престъпления.

Първото от тях - квалифициран състав на блудство с малолетна * чрез използване на принуда в периода месец май 2016 г. до месец ноември 2018 г. включително, през всеки месец от периода с изключение на месеците януари и февруари 2018 г. на неустановена дата от съответния месец, с правна квалификация по чл. 149 ал. 5 т. 4 вр. ал. 2 т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 54 НК от дванадесет години лишаване от свобода, като В. е бил признат за невинен и оправдан за това всяко едно от отделните деяния, включени в продължаваното престъпление да представлява особено тежък случай, за това блудствените действия *, както и да е извършил блудствените действия спрямо малолетната * през неустановен ден от месец декември 2014 г., месец януари 2018 г. и месец март 2019 г., поради което е бил оправдан по първоначално 2 повдигнатото му в този смисъл обвинение.

За второто престъпление, за което е бил признат за виновен подсъдимия с обжалваната присъда на окръжния съд - за престъпно съвкупление със * чрез използване на принуда под формата на сила и заплашване с правна квалификация по чл. 152, ал. 4, т. 1 и т. 4 вр. ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 т. 2 вр. 26 ал. 1 НК, извършено в периода от месец декември 2018 г. до 03.03.2019 г., му е било наложено наказание при условията на чл. 54 НК от четиринадесет години лишаване от свобода, като е бил признат за невинен и оправдан за това всяко отделно измежду четирите деяния, включени в продължаваната престъпна дейност да представлява и самостоятелно особено тежък случай.

Третото престъпление, за което е бил признат за виновен В., осъществено в периода от месец май 2016 г. до месец януари 2019 г., е с правна квалификация по чл. 155б, ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 вр. 26 ал. 1 НК. За него на В. е било наложено наказание при условията на чл. 54 НК от шест години лишаване от свобода, като е бил признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за това да е извършил престъплението и пред месец януари 2018 г. и месец февруари 2018 г.

На основание чл. 23, ал. 1 НК първият съд е наложил на подсъдимия С. И. В. едно общо най-тежко наказание от четиринадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС.

С решение № 121 от 10.07.2023 г. по ВНОХД № 235/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив присъдата на втория по ред състав на Окръжния съд в Стара Загора е била потвърдена, като решението на въззивния съд е било проверено по касационен ред и оставено в сила с решение № 412 от 08.11.2023 г. по н. д. № 872/2023 г. на ВКС, I н. о. Решението на ВКС като необжалваемо е влязло в законна сила на цитираната вече дата 08.11.2023 г.

По постъпило искане от НБПП за възлагане на разноските за служебен защитник, както и във връзка с разноски по делото, за които не е имало произнасяне, Окръжен съд – Стара Загора е осъдил С. И. В. да заплати същите, съобразно данните по делото.

С обжалваните определения обосновано и законосъобразно 3 първоинстанционният съд е посочил, че се явява компетентен като първа инстанция да се произнесе за разноските по делото, които не са били възлагани със съдебен акт. Настоящият съд се съгласява с доводите на инстанцията, че е компетентна да се произнесе за невъзложените разноски в производството, защо нейно е задължението да възложи всички разноски в наказателното производство и има компетентност да издава изпълнителни листове.

В първия от атакуваните съдебни актове на Окръжен съд – Стара Загора правилно е било отбелязано, че с постановената присъда Старозагорският окръжен съд е пропуснал да се произнесе по направените в хода на съдебното следствие 2 бр. комплексни психолого-психиатрични експертизи съответно на пострадалата С. С. В. и на подсъдимия С. И. В..

Действително съгласно протоколно определение от 28.02.2022 г. по НОХД 2304/2021 г. на ОС – Стара Загора на всяко едно от вещите лица: Е. З., В. Б. и З. Д. е било изплатено възнаграждение в размер от 507 лв. за изготвяне на експертизата за пострадалата, както и по 100 лв. за явяване в съдебно заседание и защита на заключението, както и по 565,50 лв. за изготвяне експертизата на подсъдимия, както и по 50 лв. за явяване в съдебно заседание и защита на заключението. Съгласно чл. 189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото. В тази връзка е и ТР № 4/2010 Г. на ОСНК на ВКС. Поради изложеното не търпи укор преценката на първия съд, че на основание чл. 189, ал. 3 НПК осъденият следва да заплати в полза на Съдебната власт, сумата от 3667,50 (три хиляди шестстотин шестдесет и седем лева и петдесет стотинки), платима по бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара Загора, представляващи разноски направени в съдебното следствие, като съгласно Закона за въвеждане на еврото в Р. България (ДВ бр. бр. 70 от 20 август 2024 г.; изм. и доп., бр. 25 от 2025 г.; изм., бр. 49 от 2025 г.; изм. и доп., бр. 63, бр. 65, бр. 99 и бр. 100 от 2025 г.) следва да се присъдят 1675,16 евро (хиляда шестстотин седемдесет и пет евро и шестнадесет евроцента). С оглед на изложеното обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Не могат да бъдат споделени доводите на защитата и осъдения, че вещите лица не са представили справки декларации за изплатените им възнаграждения. Видно от приложените по делото на втория по ред състав на 4 окръжния съд такива са били предоставени и приложени от всяко едно от вещите лица, а именно за дължима сума от 507 лева от вещото лице З. Д. (л.

488 от делото на ОС), за сума в размер на 507 лева - дължима на вещото лице В. Б. (л. 490 от делото на ОС), както и сума в цитирания вече размер от 507 лева, която следва да бъде заплатена на вещото лице Е. З. (справката – декларация от последната е била приложена на л. 492 от делото на ОС).

Посочените справки декларации са били подадени от всеки един от експертите във връзка с освидетелстването на С. С. В..

Не намират опора в материалите по делото и оплакванията на осъдения и защитата за липса на представени справки–декларации от вещите лица по комплексната тройна СППЕ с подекспертен С. И. В.. Същите са налични по делото на ОС – за вещото лице З. Д. (л. 522 от делото на ОС) за сума в размер на 565,50 лева, за дължима на вещото лице В. Б. сума в същия размер от 565,50 лева (л. 523 от делото на ОС), както и сума в цитирания вече размер от 565,50 лева, която следва да бъде заплатена на вещото лице Е. З.

(справката – декларация от последната е била приложена на л. 524 от делото на ОС). Посочените справки декларации са били подадени от всеки един от експертите и възложени в посочените размери ведно с цитираните суми от по 100 лева и по 50 лева, за всяко едно от вещите лица - за изслушване и устни разяснения в проведеното на 28.02.2022 г. съдебно заседание по НОХД № 2304/2021 г. (съгласно протокола от СЗ, приложен на л. 543-562 от цитираното дело). Протоколите от проведените съдебни заседания не могат да бъдат оспорвани понастоящем, нито размерите на определените и изплатени на вещите лица възнаграждения. Още повече, че се касае са комплексни експертизи, възложени на експерти със специфичен професионален ценз, на които е недопустимо да бъде изплащано възнаграждение по минималната работна заплата за страната, в предложения от защитата и осъдения смисъл, в подадените от тях въззивни жалби. Не е налице и основание за съмнение в добросъвестното деклариране на положените часове труд от вещите лица, като за тях възнаграждение е било определено съобразно секторното законодателство, което урежда заплащането по експертизи, изготвени за нуждите на досъдебните и съдебните производства.

Второто от цитираните определения е било образувано по искане на Председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП) за 5 присъждане на направените от бюрото разноски в хода на наказателното производство за възнаграждение на служебните защитници на осъдения С. И.

В. - адв. Я. К. Б. за предоставена правна помощ пред Апелативен съд – гр.

Пловдив и Окръжен съд – гр. Стара Загора в размер на 3 250 лева, адв. М. Б. Д.

- за предоставена правна помощ пред Окръжен съд – гр. Стара Загора и Апелативен съд – гр. Пловдив в размер на 1 840 лева и адв. Г. Н. Г.-М. - за предоставена правна помощ пред Окръжен съд – гр. Стара Загора и Апелативен съд – гр. Пловдив в размер на 4 070 лева. Правилно окръжният съд е съобразил, че производството по делото е приключило с влязла в сила присъда № 7 от 01.03.2022 г., с която С. И. В. е бил осъден на четиринадесет години лишаване от свобода. Присъдата е била изцяло потвърдена с решение № 121 от 10.07.2023 г. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив, като същото е оставено в сила от ВКС на Република България с решение № 412 от 08.11.2023 г. Участието на защитник в производството по делото е било задължително с оглед разпоредбата на чл. 94, ал.1, т. 6 от НПК. Съгласно чл.

189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник. В тази връзка ТР № 4/2010 г. на ОСНК на ВКС посочва, че подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита. Видно от решение № ПВ-2588-18406/2021 г. на Националното бюро за правна помощ от 20.09.2021 г. на адв. Я. К. Б. е било определено възнаграждение в размер на 1 200 лева за предоставена от същия правна помощ на С. И. В. по ВНОХД № 243/2021 г. по описа на АС – Пловдив и възнаграждение в размер на 2 050 лева за предоставена правна помощ по НОХД № 2 304/2021 г. на ОС – Стара Загора съгласно решение № ПВ-3906-26202/2021 г. на Националното бюро за правна помощ от 14.12.2021 г. Видно от решение № СЗ-1569-19150/2022 г. на Националното бюро за правна помощ от 13.09.2022 г. на адв. М. Б. Д. е било определено и заплатено възнаграждение в размер на 1 840 лева за предоставена от същия правна помощ на С. И. В. по НОХД № 2304/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора и ВНОХД № 235/2022 г. на АС – Пловдив. Видно от решение № СЗ-1597-19193/ 2022 г. на Националното бюро за правна помощ от 14.09.2022 г. на адв. Г. Н. Г.-М. е било определено и изплатено 6 възнаграждение в размер на 4 070 лева за предоставена от същия правна помощ на подсъдимия С. И. В. по НОХД № 2304/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора и ВНОХД № 235/2022 г. по описа на АС – Пловдив. Поради изложеното, на основание чл. 189, ал.3 НПК съставът на окръжния съд е приел, че осъденият следва да заплати на Националното бюро за правна помощ посочените суми в общ размер на 9 160 (девет хиляди сто и шестдесет) лева, представляващи разноски направени от бюрото за възнаграждение на служебно назначените му защитници, като съгласно Закона за въвеждане на еврото в Р. България (ДВ бр. бр. 70 от 20 август 2024 г.; изм. и доп., бр. 25 от 2025 г.; изм., бр. 49 от 2025 г.; изм. и доп., бр. 63, бр. 65, бр. 99 и бр. 100 от 2025 г.) следва да се присъди тяхната равностойност от 4 683,43 евро (четири хиляди шестстотин осемдесет и три евро и четиридесет и три евроцента).