Определение № 1352 от 22.05.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 778/2025
- Вид
- Определение № 1352
- Подписан
- 22.05.2025
- В сила
- 22.05.2025
- Състав
- Вяра Иванова Камбурова, Мила Гочева Димова, Галя Василева Белева
Цитирани разпоредби
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1352 гр. Бургас, 22.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Вяра Ив. Камбурова
Членове:
Галя В. Белева
Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500778 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представлявано от изпълнителния си директор Зорница Банкина, чрез процесуален представител юрисконсулт Нели Пенчева, срещу Разпореждане №4002/02.04.2025 г. по ч. гр. д. №2405/2025 по описа на Районен съд- Бургас в частта, с която заповедният съд е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение в ползва на настоящия жалбоподател срещу Й. С. Б. за следните суми, дължими по договор за заем MicroCredit № 9052-00176199 от 18.03.2024 г. и договор за допълнителни услуги към него от 18.03.2024 г., сключени с „Микро Кредит“ АД и които вземанията са прехвърлени на заявителя с приложение № 1 от 22.07.2024 г. към рамков договор за цесия от 30.03.2023 г.:
232,52 лева – договорна лихва за периода от 20.04.2024 г. до 20.03.2025 г., 1132,20 лева – допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 20.04.2024 г. до 20.03.2025 г., 115,71 лв. - лихва за забава за периода от 21.04.2024 г. до 30.03.2025 г., както и за сумата над 40,16 лева за разноски по делото.
В частната жалба се застъпва становище за неправилност на разпореждането и се моли същото да бъде отменено като настоящият състав да постанови издаването на заповед за изпълнение за процесните суми.
Жалбоподателят твърди, че описаните услуги, включени в предоставения на клиента пакет „Разглеждане до минути“, се предоставят единствено като допълнение към подписания договор за заем и след попълване и подписване на формуляр- искане за допълнителни услуги. С попълването на искането клиентът е потвърдил, че е информиран и разбира, че за предоставянето на допълнителни услуги или пакети дължи заплащане на цената при подписване на договора. Съгласно договора за допълнителни услуги потребителят дължи заплащане на цената за предоставения пакет от допълнителни услуги, независимо от основанието за прекратяване на договора. Сочи, че дори наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, да са налице, то същото не води до нищожност, ако договорът може да се прилага и 1 без тези клаузи. При тези доводи моли разпореждането да бъде отменено.
При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по 413, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съдът споделя мотивите, изложени е първоинстанционния съдебен акт и на основание чл. 278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК препраща към тях. Съображенията за крайния извод на съда са следните.
Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Й. С. Б. за следните суми, дължими по договор за заем договор за заем MicroCredit № 9052-00176199 от 18.03.2024 г. и договор за допълнителни услуги към него от 18.03.2024 г., сключени с „Микро Кредит“ АД, и които вземанията са прехвърлени на заявителя с приложение № 1 от 22.07.2024 г. към рамков договор за цесия от 30.03.2023 г., както следва: 1000 лева – главница, 232,52 лева – договорна лихва за периода от 20.04.2024 г. до 20.03.2025 г., 1132,20 лева – допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 20.04.2024 г. до 20.03.2025 г., 115,71 лева - лихва за забава за периода от 21.04.2024 г. до 30.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 31.03.2025 г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните със заявлението главница, ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението до изплащане на вземанията, както и за разноски по делото съразмерно на уважената част от искането. По отношение на претендираните суми за договорно възнаграждение, лихва за забава и сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги от 18.03.2024 г. към договора за заем, заявлението е отхвърлено.
Към заявлението е представен договор за заем MicroCredit № 905200176199 от 18.03.2024 г. и договор за допълнителни услуги към него от 18.03.2024 г., сключени с „Микро Кредит“ АД, при следните параметри: сума на кредита – 1000 лева, срок на кредита – 12 месеца, размер на вноската 102,71 лв.; годишен процент на разходите (ГПР) – 48,90 %; годишен лихвен процент – 40,47 %; общо задължение по кредита – 1232,52 лв., а в договора за допълнителни услуги, сключен към договора за заем, е предоставен пакет от допълнителни услуги „комфорт“, в чл. 3 от който е уговорен срок – 12 месеца, размер на вноската 94,35 лв., платима на 20-то число на месеца, т.е. в общ размер от 1132,20 лева и с предмет: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на кредитора; 3. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4. Разглеждане до минути; 5 преференциално обслужване; 6. право на участие в специални промоции.
Съгласно правилото на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.
Настоящият съдебен състав намира, че правилно районният съд е преил процесният договор за заем, от който произтича вземането, за недействителен поради неизпълнение на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК, изразяващо се в 2 непосочване на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, тъй като към него не са включени сумите, дължими по договора за допълнителни услуги „комфорт“.
Постановеното разпореждане е съобразено както със задължителната съдебна практика, така и с казуалната такава. С Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 по поставените втори и трети въпрос СЕС е приел, че за да се даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на ГПР да бъдат включени всички разходи следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички такива, лишава потребителя от преценка за обхвата на своето задължение, както и непосочването въобще на този процент. В чл.
22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е уредена недействителност на договора при непосочване на ГПР. Предвид тълкуването, дадено с Решение на СЕС по дело С-714/22, че и неточно посочване на ГПР се приравнява на липса на такъв, то в настоящия случай следва да се приеме, че договорът за потребителски кредит е недействителен. Санкцията за неспазване на императивното изискване се изразява в лишаване на кредитора от правото му да получи уговорените лихви и разноски, т.е. потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита.
Предвид гореизложеното се налага извод за правилност на постановеното разпореждане, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК, Окръжен съд- Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №4002/02.04.2025 г., постановено по ч.гр.д. №2405/2025 г. по описа на Районен съд- Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3