Определение № 2880 от 11.10.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2880 гр. София, 10.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Диана Василева като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100603513 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от подсъдимата Б. С., чрез упълномощения от нея защитник адв. С.З. – от САК, против присъда от 28.03.2023 г., постановена по НОХД 1478/2022 г. по описа на СРС, НО, 121 състав, с която подсъдимата Б.

С. С. е призната за виновна в това, че на 13.03.2019 г., в гр. София, бул. „*******, в нотариалната кантора на нотариус К.К. с рег.№ 064 на Нотариалната камара, с район на действие СРС, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила заблуждение у С.Б. С., че ще сключат нов предварителен договор за покупко-продажба на поземлен имот в гр.София, район „Витоша“ – неурегулирано празно дворно място с площ 1000 кв.м., находящо се в землището на с.Владая, м.Яслите, като вместо това представила пред нотариуса договор за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД от дата 13.03.2019 г., с който договор С.Б. С. продава на Б. С. С. изцяло наследствените си права и задължения, останали в наследство от наследодателя му Р.П. С.а, за продажна цена 5 000 лв., каквато била уговорена за предварителния договор, и с това направила опит да причини на Светослав С. имотна вреда в големи размери – 150 790 лева – общата стойност на придобитото от същия наследство, а именно: апартамент № 8, находящ се в ж.к. “*******, на стойност 120 450 лв. и неурегулирано празно дворно място с площ 1000 кв.м., находящо се в землището на с.Владая, м.Яслите, на стойност 30 340 лв., като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини – престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, пр.1, вр. чл.18, ал.1 НК, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, пр.1, вр. чл.18, ал.1 НК, вр. чл.54 от НК, подс. Б. С. С. е осъдена на наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което наказание, на основание чл.66, ал.1 НК, е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

С така постановената присъда и на основание чл.59, ал.1, т.1 НК, е приспаднато времето, през което подс. Б. С. С. е била задържана със Заповед за задържане на лице № 513зз–90/13.03.2019 г., за срок до 24 часа на полицейски орган при 03 сектор ОИП – СДВР.

С присъдата и на основание чл.189, ал.3 от НПК , подсъдимата Б. С. С. е осъдена да заплати по сметка на СДВР, сумата в размер 804,45 лева – представляваща разноски в ДП, както и по сметка на СРС, сумата в размер на 1092 лева – разноски в съдебното 1 производство.

В така депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се излагат твърдения за нейна неправилност, неоснователност и незаконосъобразност. Сочи се, че от събраните в хода на воденото производство доказателства, не се доказва по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимата С. е извършила инкриминираното деяние. Твърди се, че в показанията на разпитаните по делото свидетели са налице многобройни противоречия и несъответствия, както и, че пострадалото лице е демонстрирало арогантно отношение на досъдебна и съдебна фаза на процеса. Излагат се аргументи, че от представения по делото предварителен договор се установява, че пострадалото лице доброволно го е подписал и е получил сума от 10 000 лева, като впоследствие пред нотариуса е положил подпис в нотариалния акт. Акцентира се, че единствено заради намесата на служителите на МВР в този момент, сделката не е осъществена. С оглед на така изложените обстоятелства, защитата счита, че не е осъществен състава на престъплението измама, нито друг вид престъпление.

Излагат се аргументи и, че от прочетените показания на починалия св. В.Ц. се установява, че подс. Б. С. не е имала нищо общо с продавача на инкриминирания имот.

Твърди се, че подсъдимата е имала единствено уговорка с починалия свидетел да закупи процесния имот на свое име, след което да го продаде с печалба на лицето, дало капаро по предварителния договор. Отправя се искане към Въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова такава, с която да признае подс. Б. С., за невиновна.

В подадената въззивна жалба, не се сочи на необходимост от събиране на нови гласни доказателства.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, след като се запозна с материалите по делото, НАМИРА за установено следното:

Настоящият съдебен състав установи, че първоинстанционният съд е допуснал съществено, отстранимо процесуално нарушение, изразяващо се в ограничаване правото на защита конкретно на подсъдимата Б. С. С., която като самостоятелна и различна от защитника си страна в процеса, има право да получи препис от депозираната срещу постановената от СРС присъда въззивна жалба, независимо, че същата е подадена от упълномощения от нея защитник; съответно да узнае нейното съдържание, по който начин да й бъде предоставена възможност да вземе отношение във връзка с така подаденият сезиращ въззивната инстанция документ, съгласно разпоредбата на чл.321, респ. чл.322 от НПК. Обстоятелството, че СРС е изпратил препис от въззивната жалба, подадена от адв. С.З.

– от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подс. Б. С. С. – единствено на СРП, е пропуск, който следва да бъде отстранен, доколкото не са налице каквито и да е обективни данни от които да се установява, че подсъдимата е била търсена на известния за нея адрес и не е била открита, за да й бъде връчен препис от въззивната жалба лично, респ. да бъде получен от нея. Неизпращането на препис от въззивната жалба лично на подс.С. като самостоятелна страна в процеса, която е взела и участие в хода на съдебния процес пред първата инстанция и има правото да бъде запозната индивидуално с подадената въззивна жалба, в частност – с изтъкнатите в нея доводи и съображения, съответно да допълни или коригира същите, доколкото с така подадената въззивна жалба се атакува постановената от СРС присъда в цялост, представлява процесуално бездействие, допуснато от първостепенният съд, което по свое характер е отстранимо, съществено нарушение на процесуалните правила, поради неизпълнение на задължението от СРС по чл.321 от НПК – да съобщи на всички заинтересовани страни /в случая на конкретната подсъдима/, за постъпилата жалба срещу така постановената присъда.

Тук следва да се отбележи още едно нарушение на процесуалните изисквания, ограничаващо правата на подс.Б. С. С., относимо до невръчване на мотивите към постановената първоинстанционна присъда, респ. неизпращането им за връчване на 2 посочената страна, на известния за нея адрес, в която връзка Въззивният Съд установява, че съобщението за тяхното връчване е изпратено, респективно получено от упълномощения защитник – адв. З., на неговия служебен адрес. Това обстоятелство не освобождава Районния съд от задължението да уведоми лично подсъдимата С. като самостоятелна страна във водения процес, за изготвените мотиви към първоинстанционната присъда, по който начин да й бъде предоставено и осигурено правото да организира процесуалното си поведение пред въззивната инстанция, доколкото след запознаване с изготвените мотиви,подс. С. има право да ревизира както становището си по същество, така и да допълниподадената въззивна жалба със съответни доводи по същество и/или да направи доказателствени искания.

Впрочем, няма никакви обективни данни, подсъдимата Б. С. С., като заинтересована страна в производството, да е търсена на известния за нея адрес, както за да й бъде връчен препис от подадената въззивна жалба, така и да бъде уведомена за изготвените мотиви към първоинстанционната присъда, при все, че същата е и с установен адрес по местоживеене, и с известен телефон за връзка, и е взела участие в хода на производството пред първата инстанция. Видно от материалите по делото, не са използвани никакви начини за уведомяване на конкретната подсъдима Б. С. С. за депозираната срещу постановената от СРС осъдителна присъда въззивна жалба от адв. З., в качеството му на неин защитник, както и за уведомяването й за изготвените мотиви към тази присъда, за да има възможност да организира процесуалната си позиция в бъдещата съдопроизводствена фаза, по който начин първостепенният съд не е изпълнил задълженията си по администриране на съдебните книжа, съобразно разпоредбата на чл. 321 НПК и е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните изисквания, следващо да бъде отстранено.

С оглед на изложеното ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира, че производството по настоящото въззивно дело следва да бъде прекратено, а делото – върнато на СРС за неговото надлежно администриране и за изпълнение на дадените по-горе указания относно необходимостта от връчване лично на подс. Б. С. С. – на препис от подадената въззивна жалба срещу постановената първоинстанционна присъда, както и за уведомяването й за изготвените към тази присъда мотиви, по предвидения за това процесуален ред – съгласно изискванията на НПК.

По изложените съображения Софийски Градски Съд, І-ви въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по ВНОХД № 3513/23 г. по описа на СГС, НО, 1-ви въззивен състав.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на СРС, за надлежно законосъответно администриране на подадената въззивна жалба срещу присъда на СРС, НК, 121 състав, както и за уведомяването на подс.Б. С. С., за изготвените към постановената първоинстанционна присъда, мотиви – съгласно изискването на чл.321 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4