Решение № 3371 от 30.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3371 гр. Пловдив, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330117561 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от З. А. З. срещу „Фератум България“ ЕООД, с която се иска от съда да прогласи за нищожен спрямо ответника договор за кредит от 05.10.2020 г., както и да осъди последното дружество да заплати на ищеца сумата от 50 лв., платена от него без основание. Твърди се, че са сключени договори от 05.10.2020 г. за кредит и за гаранция, като по договора за гаранция, сключен с „Фератум Банк“ ЕАД се дължало възнаграждение в размер на 1183,76 лв. при главница 2000 лв. Счита, че не е записан действително приложимият лихвен процент в кредитното правоотношение, счита, че таксата за гарант е разход по кредита, който следва да бъде включен и в ГПР. Липсвала и клауза относно наличието или липсата от право на отказ от договора и условията за неговото упражняване. Осъдителният иск е бил увеличен по размер до сумата от 1520 лв.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът намира иска за неоснователен, сочи, че обезпечението от „Мултитюд Банк“ не е задължително условие за сключване на договора, а договорът за гаранция е отделно правоотношение. Твърди, че ищецът сам е избрал „Мултитюд Банк“ като поръчител и след информиране за дължимите такси е подал заявление за кредит. Получил бил преддоговорна информация, според която за сключване на договора за кредит се изиска поръчителство. След получаване на договора за гаранция и след като бил информиран, ищецът потвърдил чрез СМС желанието си да сключи договора. Намира, че не са нарушени чл. 143 ЗЗП и чл. 19 ЗПК. Твърди, че договорът за гаранция е възмездна услуга, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Моли за отхвърляне на иска и да се присъдят разноски. С молба от 23.07.2025г. поддържа становището си, че в ГПР не е включен размерът на възнаграждението за 1 гаранта.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са установителни искове за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.

9,10 и 20 от ЗПК. Предявен е и осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

Доколкото ищецът не обосновава интерес от кумулативното разглеждане на исковете за нищожност, нито определена поредност, следва да се приеме, че основанията са предявени в условията на алтернативност.

Съдът намира, че договорът за потребителски кредит, за който страните не спорят, че са сключили, е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК. Установява се от представения с исковата молба договор, че страните сключили ДОГОВОР № *** за предоставяне на потребителски кредит от 05.10.2020г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 2000 лв. Съгласно чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за „наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден“.

Установява се от приложения договор за предоставяне на потребителски кредит (чл.9), че в него било предвидено правото на кредитополучателя да се откаже от договора. В отклонение от законовите изисквания обаче, в договора не е посочен лихвеният процент на ден, който е от значение в хипотезите на чл.29, ал.4 и ал.6 от ЗПК. Това са случаи, в които потребителя се отказва от договора в 14-дневен срок от сключването му. При това положение и съгласно цитираните норми, той дължи да плати на кредитора усвоената главница и лихвата за дните от усвояване на кредита до връщане на главницата. Именно в тази връзка е от значение лихвеният процент на ден, тъй като за потребителя следва да е ясно колко лихва ще плати за дните от усвояването до връщането на главницата. В договора е посочено само, че дължимата лихва се изчислява на базата на посочения в договора лихвен процент, което преповтаря нормата на чл.29, ал.4 ЗПК, но липсва изискването на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК, наред с това да се посочи лихвеният процент на ден. При това положение, не може да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, не само формално, но и по същество, тъй като основаната цел на тази норма е да се обезпечи информираност на потребителя за всички дължими от него суми при отказ от договора. Искът за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит е основателен и следва да се уважи на това основание, без да се разглеждат останалите.

Установява се от заключението на допълнителната експертиза, на която се дава вяра като кореспондираща със заключението на СТЕ, че ищецът е платил над размера на главницата от 2000 лв., сумата от 1520 лв. В тази сума се включва и възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство, представен от ответника, сключен с трето лице. С оглед недействителността 2 на договора за кредит, недействителен е и акцесорният договор за предоставяне на поръчителство на основание чл.138, ал.2 от ЗЗД, тъй като не може да се учреди такова за недействителен дълг. Без значение е дали тези суми е предадена на гаранта, тъй като е платена именно на ответника.

Получавайки суми по двата недействителни договора, ответникът няма други права, освен да върне тези суми на ищеца, като платени при начална липса на основание.

На основание чл.23 от ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит подлежи на връщане само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи. Ето защо сумата, която допълнителното заключение на ССЕ установява като платена над размера на главницата – 1520 лв./777,16 евро, е платена при начална липса на основание. Осъдителният иск за връщането й следва да се уважи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.10.2024г., до окончателното плащане.

При този изход от спора право на разноски има ищецът. Същият е доказал разноски за експертиза в размер на 385,21 евро. В полза на адвоката на ищеца ще се присъди хонорар по чл.38 от ЗА за безплатна адвокатска защита. Исканата сума от 1140 лева с ДДС следва да се намали до 600 лв. с ДДС/306,78 евро с ДДС с оглед възражението за прекомерност, ниската сложност на делото и неявяването на адвоката в о.с.з.

Ищецът е бил освободен от държавна такса в размер на 31,09 евро и разноски за първата експертиза в размер на 102,26 евро, платени от Бюджета на съда, които следва да се присъдят в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Фератум

България“ ЕООД, ЕИК:200599406, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост“ 3, бул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет.9, офис 20, по предявения от З. А. З., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, че сключеният между страните ДОГОВОР № *** за предоставяне на потребителски кредит от 05.10.2020г. е недействителен, тъй като не съдържа информация за размера на лихвения процент на ден, в случай на отказ на потребителя от договора.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406, с адрес: гр.

София, ж.к. „Младост“ 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет.9, офис 20, да плати на З. А. З., ЕГН **********, с адрес: ***, по предявения от него иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата в размер на 777,16 евро, платена от З. А. З. по недействителния ДОГОВОР № *** за предоставяне на потребителски кредит от 05.10.2020г. и получена от „Фератум България“ ЕООД без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.10.2024г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406, да плати на:

З. А. З., ЕГН **********, сумата в размер на 385,21 евро за разноски по 3 делото за експертизи;

ЕАД ***, Булстат: ***, сумата в размер на 306,78 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. на Държавата, в полза бюджета на Съдебната власт по сметка на ПРС, сумата от 133,35 евро – разноски за държавна такса и основна ССЕ.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4