Решение № 47 от 07.04.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Свиленград, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620200120 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Т. П. К. с ЕГН ********** от град ********************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.

„Димитър Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез адвокат И. Д., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 9900667 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал.

2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. С Писмена молба процесуалният му представител – адвокат И. Д., иска отмяна на обжалвания акт, тъй като пътният знак В26, въвеждащ ограничение от 40 1 км/ч не важал за км. 366+500 и на снимковия материал се виждал повече от един автомобил. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на обжалвания ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 16.09.2024 година в 17.11 часа по първокласен път № 8, при км.

366+500, на територията на община Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока магазин „Жанет”, моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел А 170 ЦДИ с държавен регистрационен номер Х 28 71 КК, със скорост 68 км/ч, при разрешена такава 40 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 28 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 9815569 на името на П.Т.К. - собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието, като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП му е даден 14-дневен срок да плати Глобата или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие о т Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, П.Т.К. представя в съответното поделение на МВР Декларация по чл. 188 от ЗДвП и сочи като лице, на когото е предоставил процесното МПС - жалбоподателя Т.

2

К. и представя необходимите документи в тази връзка. Издаденият спрямо П.

К. ЕФ е анулиран.

На жалбоподателя Т. К. качеството му на лице, на което е предоставено превозното средство съгласно представената от Панайот К. Декларация по чл.

188 от ЗДвП, е издаден процесният ЕФ. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл.

182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 16.01.2025 година (, видно от Писмо с рег.№ 351000-1065/14.02.2025 година, Справката за нарушител и Разпечатката от картона на ЕФ) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 о т ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата. Жалбоподателят не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 16.09.2024 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият, проверен от Началника на структурното звено, е приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 16.09.2024 година и времето (15.40 часа до 19.10 часа), както и местонахождението на мястото за контрол , където е използвана системата – първокласен път № 8, при км. 366+500, за ограничението на скоростта - 40 км/ч разрешена скорост, въведена с пътен знак В26, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз 3 основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които са видни автомобили. От същите се установява, че е заснет автомобил при измерена скорост на движение 71 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 3 1 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 40 км/ч, въведена с пътен знак, като превишението е 28 км/ч (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч ), като на снимките се виждат няколко автомобила (както вече бе посочено), движещи се в различни посоки.

От представения Протокол № 7-52-24/09.05.2 0 2 4 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на Българския институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен, на интернет - страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването й Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото са приложени и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложено едно административно наказание „Глоба” с влязъл в сила ЕФ за нарушение на ЗДвП; както и ЕФ серия К № 9815569.

Изискана е и е приложена Схема на организацията на движението към дата 16.09.2024 година в процесния участък с обозначение на пътни знаци, въвеждащи ограничение на скоростта.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на 4 страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач, от Разпечатката от картона на ЕФ и от Писмо с рег.№ 351000-1065 от 14.02.2025 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на финансовата санкция.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, идентични с тези, посочени от процесуалния представител на жалбоподателя в Писмената му молба:

1 . Налице е недоказаност на нарушението, свързана с описание на инкриминираното нарушение от към място, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ.

Като място на нарушението в ЕФ е посочено първокласен път № 8 при км.

366+500, посока магазин „Жанет”, но от Скицата, представена от Община Свиленград става ясно, че за км. 366+500 не важи ограничението от 40 км/ч, тъй като ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26, е налично чак при км. 366+652, т.е. 152 метра след мястото, посочено от АНО като място на нарушението. Преди км. 366+500 няма ограничение на скоростта, въведено с пътен знак, но дори при евентуално наличие на такова то важи до първото кръстовище, т.е. до улица „Крайречна”, респ. Метанстанцията. В този ред на мисли Съдът държи да отбележи, че няма как разстоянието, посочено в 5

Протокола за използване на АТСС като 300 метра, да отговаря на действителната фактическа обстановка.

Т.е. изложеното обстоятелство води до недоказаност на нарушението, а оттук и до недоказаност на обвинението от обективна страна, предвид че мястото на осъществяване на деянието е задължителен признак на същата. В този смисъл е и Решение № 4804 от 18.11.2024 година по КАНД № 789/2024 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова.

2. На следващо място настоящият състав на Съда намира, че от приложените към Административнонаказателна преписка (АНП) снимки не може да се установи кое от трите МПС е превишило максимално допустимата стойност, независимо от факта, че автомобилите, налични на снимките се движат в противоположни посоки и независимо, че единият от тях е товарен.

От прегледа на приложените в делото снимки безспорно се различават три автомобила, но от същите по никакъв начин не може да се установи скоростта на кое точно МПС от заснетите автомобили е отчетена с процесното АТСС. В текстовото съдържанието на тези снимки липсва индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена с автоматизираното техническо средство, за да се приеме, че именно автомобилът на жалбоподателя е този, който е навлязъл в зоната с ограничение на скоростта.

По делото липсват каквито и да са доказателства, от които да става ясно, че в случай като процесния АТСС установява превишение на скоростта на конкретния автомобил. Липсват указания за начина на определяне на зоната за измерване върху доказателственото изображение (, които биха могли да дадат възможност да се формира извод, че процесният автомобил попада именно в тази зона, при положение че на представените по делото снимки са заснети три автомобила), липсват също така и данни съществуват ли други зони, които се определят от маркерите на изображението и какво е тяхното значение при определяне на нарушителя и най-вече съществува ли зона (от изображението), в която, за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на нарушителя, се допуска наличието само на едно превозно средство и коя е тя.