Решение № 58 от 02.02.2022, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Търговище, 02.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христина Ив. Сярова при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело № 20213530101611 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.237 от ГПК във вр.чл.55 ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата от 9209.93лв.

Ищецът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД твърди в исковата си молба, че на 01.04.2020г. между тях и М. З. У., с ЕГН **********, е сключен договор за потребителски кредит № **** (Договор за кредит), с който Банката е предоставила на кредитополучателя заем в размер на 9909,93 лева (девет хиляди деветстотин и девет лева и деветдесет и три стотинки), с краен срок за погасяване 05.11.2024 лева. Страните са уговорили (чл. 9 от Договора за кредит) възнаграждение под формата на лихвен процент, който изразен като годишен лихвен процент е 45,53 % и при ГПР 49,46 %. Общата сума, която кредитополучателят е трябвало да върне в края на договора е 23 143.62 лева.

На 21.10.2020 г. Банката е получила съобщение от РС Търговище, с което им е връчена искова молба подадена от М.У. с искане цитираният Договор за кредит да бъде обявен за нищожен. С Решение № 69 от 18.02.2021 г. РС Търговище прогласява за нищожен Договор за потребителски кредит № **** от 01.04.2020г., поради противоречие със закона.

След обжалване на решението ОС Търговище се произнася с Решение № 51 от 28.07.2021г., с което потвърждава първоинстанционното решение.

В хода на двете съдебни инстанции РС Търговище и ОС Търговище приемат една и съща фактическа обстановка и приемат за безспорно установени (безспорни факти) факта на съществуването на облигационно отношение между страните, обективирано в Договор за кредит № ****/01.04.2020 г., както и предаването от страна на Банката на кредитополучателя (М.У.) сумата от 9 903,93 лева, обстоятелства застъпени още с исковата 1 молба на настоящия ответник.

От дата на подписване на договора за кредит (01.04.2020 г.) М. З. У. е заплатил суми в общ размер на 700 лева. С влизането в сила на Решение № 51 от 28.07.2021г. по в.гр.д. № 122/2021г. описа на ОС Търговище, договор за потребителски кредит № ****/01.04.2020г. е станал нищожен, т.е. кредитополучателят М.У. е получил сумата от 9 909,93 лева на вече отпаднало основание (договор за кредит) и се е обогатил със сумата 9 209,93 лева, след приспадането на платената от него сума в размер на 700.00 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника М. З.. УЗ., с ЕГН **********, да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД сумата в размер на 9209.93 /девет хиляди двеста и девет лева и деветдесет и три стотинки/, като получена на отпаднало основание, ведно със законна лихва върху същата от дата на входиране на настоящия иск. В съдебно заседание не се явяват. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез пълномощника – адв.А.С. – АК Търговище, е депозирал писмен отговор, с който признава изцяло иска. В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Видно от приложените по делото доказателства, на основание чл.131, ал.1 от ГПК на ответника са изпратени преписи от исковата молба и приложените доказателства, като му е даден месечен срок да вземе становище по иска и да сочи доказателства. Указани са му и последиците от неизпълнение на тези задължения съгласно чл.133 от ГПК.

С признаване на иска от ответника и с оглед направено искане от ищеца за постановяване на решение при признаване на иска и съгласно чл.237, ал.1 от ГПК, съдебното дирене по делото е прекратено.

С оглед на това съдът намира искането за основателно, налице са предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, като съдът не следва да мотивира решението по същество. Предявеният иск е вероятно основателен с оглед събраните доказателства и признанието от страна на ответника, поради което следва да бъде уважен.

На осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати и направените по делото разноски в размер на 340лв., съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК, включващ 40лв. държавна такдса и 300лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. З.. УЗ. с ЕГН-********** от с.Д., общ.Търговище, ул.Х. Б. № **, да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК:***** със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Д. Х.“ 52-54, действащо чрез ю.к.С.С., сумата от 9209.93лв. получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2021г., до окончателното 2 изплащане на задължението, на осн.чл.55, ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 340лв. представляваща направени разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________

3