Решение № 85 от 19.06.2024, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Кубрат, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, ІІІ - ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петко П. Монев при участието на секретаря Павлина П. И.ова като разгледа докладваното от Петко П. Монев Гражданско дело № 20233320100689 по описа за 2023 година

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба подадена от „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ“ ЕООД, ЕИК 205788439, със седалище и адрес на управление град Варна, р-н Одесос, ул. „Драгоман“ № 41, представлявано от Е.Р.Д., чрез пълномощник адв. И. Л., САК, с адрес за съобщения и кореспонденция г**, срещу Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес в **, като е предявен положителен установителен иск за установяване дължимост на вземане по оспорена заповед за изпълнение - пр. основание чл.422, вр. чл.415, вр. чл.410 от ГПК.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за установено, че Г. В. Г., ЕГН ********** дължи на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ“ ЕООД, ЕИК 205788439 сумата в размер на 73,66 лв., представляваща незаплатена главница по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 17.07.2018 г. сключен между длъжника и "Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД, сформирана както следва:

- главница по фактура **********/22.10.2019 г. в размер на 23,80 лв.;

- главница по фактура 1276164577/22.11.2019 г. в размер на 23,80 лв.;

- главница по фактура 1277777846/22.12.2019 г. в размер на 23,80 лв.;

- главница по фактура 1279476293/23.01.2020 г. в размер на 2,26 лв., както и 25,76 лв. обща мораторна лихва сформирана, както следва:

- върху главницата по фактура **********/22.10.2019 г. на стойност 23,80 лв. се дължи мораторна лихва от 09.11.2019 г. до 12.03.2020 г. в размер на 0,83 лв. и от 14.05.2020 г. до 26.05.2023 г. в размер на 7,67 лв., - върху главницата по фактура 1276164577/22.11.2019 г. на стойност 23,80 лв. се дължи мораторна лихва от 22.12.2019 г. до 12.03.2020 г. в размер 1 на 0,63 лв. и от 14.05.2020 г. до 26.05.2023 г. в размер на 7,67 лв., - върху главницата по фактура 1277777846/22.12.2019 г. на стойност 23,80 лв. се дължи мораторна лихва от 09.01.2020 г. до 12.03.2020 г. в размер на 0,42 лв. и от 14.05.2020 г. до 26.05.2023 г. в размер на 7,67 лв., - върху главницата по фактура 1279476293/23.01.2020 г. на стойност 2,26 лв. се дължи мораторна лихва от 11.02.2020 г. до 12.03.2020 г. в размер на 0,04 лв. и от 14.05.2020 г. до 26.05.2023 г. в размер на 0,83 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се сторените разноски в исковото и заповедното производства.

В исковата молба се твърди, че на 29.05.2023 г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника, по повод на което било образувано ч.гр.д.№ 426/2023 по описа на Районен съд – Кубрат, по което била издадена заповед за изпълнение, с която длъжниците Г. В. Г., ЕГН ********** и "Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица" ЕООД, ЕИК 204569830 били осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от 73,66 лв., представляваща незаплатена главница по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 17.07.2018 г. сключен между длъжника и "Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД, сформирана както следва:

- главница по фактура **********/22.10.2019 г. в размер на 23,80 лв.;

- главница по фактура 1276164577/22.11.2019 г. в размер на 23,80 лв.;

- главница по фактура 1277777846/22.12.2019 г. в размер на 23,80 лв.;

- главница по фактура 1279476293/23.01.2020 г. в размер на 2,26 лв., както и 25,76 лв. обща мораторна лихва сформирана, както следва:

- върху главницата по фактура **********/22.10.2019 г. на стойност 23,80 лв. се дължи мораторна лихва от 09.11.2019 г. до 12.03.2020 г. в размер на 0,83 лв. и от 14.05.2020 г. до 26.05.2023 г. в размер на 7,67 лв., - върху главницата по фактура 1276164577/22.11.2019 г. на стойност 23,80 лв. се дължи мораторна лихва от 22.12.2019 г. до 12.03.2020 г. в размер на 0,63 лв. и от 14.05.2020 г. до 26.05.2023 г. в размер на 7,67 лв., - върху главницата по фактура 1277777846/22.12.2019 г. на стойност 23,80 лв. се дължи мораторна лихва от 09.01.2020 г. до 12.03.2020 г. в размер на 0,42 лв. и от 14.05.2020 г. до 26.05.2023 г. в размер на 7,67 лв., - върху главницата по фактура 1279476293/23.01.2020 г. на стойност 2,26 лв. се дължи мораторна лихва от 11.02.2020 г. до 12.03.2020 г. в размер на 0,04 лв. и от 14.05.2020 г. до 26.05.2023 г. в размер на 0,83 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Сочи се, че в законоустановения срок длъжникът Г. В. Г. е депозирал възражение на основание чл.414, ал.2 от ГПК.

2

Излага се, че по отношение на "Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица" ЕООД, съгласно т.5 от ТР № 3/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д.

№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е влязла в законна сила, предвид че не е депозирал възражение по чл.410, ал.2 от ГПК, ето защо на основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК са предявили настоящия иск за установяване на вземането единствено спрямо Г. В. Г..

По отношение на претедираното вземане за главница в размер на 73,66 лв. се сочи, че "Българска телекомуникационна компания" ЕАД е предприятие с основен предмет на дейност изграждане, използване и поддържане на обществени и далекосъобщителни мрежи и информационни системи на територията на Република България, както и за предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез тях и други услуги на своите абонати.

Твърди се, че на 17.07.2018 г. между "БТК" ЕАД и Г. В. Г. е сключено Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен телефон номер ** с абонаментен план “i-Traffic S+”, в който план са включени и интернет услуги по абонаментен план “Vivacom FiberNet 50”, като договорът е сключен за срок от 24 месеца и същия влиза в сила в деня на подписването му.

Твърди се, че на 22.10.2019 г. е издадена фактура № ********** за отчетен период 22.09.2019 г. до 21.10.2019 г., която включва стойността на ползваните мобилни и интернет услуги в размер на 23,80 лв. с ДДС, която до настоящия момент не е заплатена; че на 22.11.2019 г. е издадена фактура № 1276164577 за отчетен период 22.10.2019 г. до 21.11.2019 г., която включва стойността на ползваните мобилни и интернет услуги в размер на 23,80 лв. с ДДС, която до настоящия момент не е заплатена; че на 22.12.2019 г. е издадена фактура № 1277777846 за отчетен период 22.11.2019 г. до 21.12.2019 г., която включва стойността на ползваните мобилни и интернет услуги в размер на 23,80 лв. с ДДС, която до настоящия момент не е заплатена; че на 23.01.2020 г. е издадена фактура № 1279476293 за отчетен период 22.01.2020 г. до 21.02.2020 г., която включва стойността на ползваните мобилни и интернет услуги в размер на 2,26 лв. с ДДС, която до настоящия момент не е заплатена.

По отношение на предявения иск съгласно чл.84 от ЗЗД, се сочи, че когато деня на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

Твърди се, че ответникът е длъжен да заплати на ищеца сумата от 25,76 лв., представляваща мораторна лихва за забава, формирана както следва: 8,50 лв. по фактура № **********/22.10.2019 г., като за периода 09.11.2019 г. до 12.03.2020 г. се дължи сумата 0,83 лв., а за периода 14.05.2020 г. до 26.05.2023 г. се дължи сумата 7,67 лв.; 8,30 лв. по фактура № 1276164577/22.11.2019 г., като за периода 22.12.2019 г. до 12.03.2020 г. се дължи сумата 0,63 лв., а за периода 14.05.2020 г. до 26.05.2023 г. се дължи сумата 7,67 лв.; 8,09 лв. по фактура № 1277777846/22.12.2019 г., като за периода 09.01.2020 г. до 12.03.2020 г. се дължи сумата 0,42 лв., а за периода 14.05.2020 г. до 26.05.2023 г. се дължи сумата 7,67 лв.; 0,87 лв. по фактура № 3

1279476293/23.01.2020 г., като за периода 11.02.2020 г. до 12.03.2020 г. се дължи сумата 0,04 лв., а за периода 14.05.2020 г. до 26.05.2023 г. се дължи сумата 0,83 лв.; Твърди се, че до настоящия момент горепосочената сума не е заплатена от ответника.

На следващо място се сочи, че на 31.05.2021 г. между "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, като цедет и "Иновативни Финанси" ООД, ЕИК 201257149, като цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземания, като процесните фактури попадат в обхвата на този договор.

Твърди се, че "Иновативни Финанси" ООД в качеството си на пълномощник на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД е изпратило уведомление до Г. В. Г. на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. Излага се, че на 05.01.2023 г. "Иновативни Финанси" ООД прехвърлило всички свои вземания придобити по горепосочения Договор на ищеца "Евро Финанс Колект" ЕООД. Посочва се, че "Иновативни Финанси" ООД, в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на вземания, сключен на 05.01.2023 г. е изпратило уведомление по пощата до Г. В. Г. на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.

Излага се, че законът не указва формата и момента на съобщаване, като длъжникът може да противопостави своето възражение, че няма надлежно уведомление, само ако наведе твърдение, че е изпълнил задължението си на стария кредитор /Определение № 987 от 18.07.2011 г., на ВКС по гр.д. № 867/2011 г., IV г.о., ГПК/.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който сочи, че искът е допустим и основателен, като не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, както и представените от ищеца доказателства.

Изявява желание за постигане на спогодба с ищцовата страна, съгласно която разноските следва да останат за страната, която ги е направила.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законният представител, не се представлява. С писмено становище депозирано на 30.04.2024 година се изразява становище за основателност на депозираната искова молба. По същество на делото е направено искане за уважаване на предявения иск, като основателен. По отношение на предложената от ответника съдебна спогодба заявява, че не е съгласен с предложените параметри и такава спогодба е непостижима. Направено е възражение и за прекомерност, в случай, че ответникът претендира адвокатско възнаграждение. С исковата молба се претендират и сторените в производството разноски, за което е представен списък с разноски.

Ответникът Г. В. Г., редовно призован, явява се лично. Поддържа депозирания писмен отговор. Потвърждава, че исковата молба е основателна.

Възразява за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, като същите са приети и приобщени към доказателствения материал по делото.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 426/2023 г. по описа на Районен съд 4 Кубрат ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 228/29.06.2023 г., по силата на която е разпоредено длъжникът Г. В. Г. и длъжникът "Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица" ЕООД да заплатят солидарно на кредитора "ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ" ЕООД, следните суми: - 73,66 лв. – главница, представляваща неплатено задължение по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен телефон номер ** с абонаментен план “i-Traffic S+” , ведно със законната лихва считано от 29.05.2023 г. до окончателното плащане ; - 25,76 лв. – мораторна лихва върху главницата по издадените фактури, считано от датата на падежа на всяка фактура до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 26.05.2023 г.; - 25,00 лв. – внесена държавна такса; - 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

С разпореждане № 1035/12.09.2023 г. съдът е приел постъпилото възражение от длъжника Г. Г. и е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, както и че следва да представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, в противен случай съдът ще обезсили заповедта за изпълнение. Видно от данните по делото в указания срок от връчване на съобщението по чл.415, ал.1 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника Г. В. Г., че дължи сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 426/2023 г. по описа на Районен съд - Кубрат.