Решение № 517 от 30.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Пловдив, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20255300500445 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 от ГПК.

Обжалва се от ответницата по спора Д. Р. Р. Решение № 3 582 от 14.08.2024 г., пост. по гр.д. № 3 894/2023 г. по описа на РС - Пловдив в частта, с която на основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че дължи на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД вземане в размер на сумата 2 348, 92 лв. - съставляваща непогасена главница по сключен между въззивницата и Кредисимо ЕАД Договор за потребителски кредит № ***/*** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК / 22.12.2022 г. / до окончателното й изплащане - което вземане е престирано на Кредисимо АД от „ Ай Тръст „ ЕООД на основание сключен между него и въззивницата Договор за поръчителство от *** г., а регресното си вземане към Р. досежно казаната главница поръчителят „ Ай Тръст „ ЕООД е прехвърлило на въззиваемия – ищец „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД съгласно Приложение № 1 от *** г. към Договор за цесия от *** г..

Твърденията на въззивницата за неправилност на решението са, че Ай Тръст ЕООД е платило при начална липса на възведеното основание – договор за поръчителство , т.к. този договор – юридическия факт, на който се основава претенцията, е недействителен. Като основание за недействителността се сочи, че кредитодателят Кредисимо АД и поръчителят Ай Тръст ЕООД са свързани лица като първото е едноличен собственик на капитала на второто. Основният предмет на дейност на „Ай тръст „ ЕООД са гаранционни сделки, печалбата от които се получава от „ Кредисимо „ АД като негов едноличен собственик. Това според жалбоподателката налага несъмнен извод, че посредством договорът за поръчителство не се цели реално обезпечаване на заема, а предоставяне на още едно възнаграждение на кредитодателя / дължимото се от потребителя възнаграждение на Ай 1 тръст „ ЕООД за даденото от него поръчителство /. Така е налице недействителност на договора за поръчителство поради заобикаляне на закона – чл. 26 ал. 1 предл. 2 от ЗЗД, както и поради нарушение на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, т.к. възнаграждението на поръчителя не е включено в ГПР по кредита.

По така изложените доводи моли за отмяна на решението в обжалваната негова част и отхвърляне на иска и досежно главницата по кредита.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемото дружество – ищец е депозирало отговор за неоснователност на жалбата. Счита, че договорът за поръчителство е сключен между дружеството кредитодател и дружеството поръчител, като така въззивницата се явява трето за договора лице, което няма право да го оспорва. Счита за преклудирано възражението за недействителност на договора за поръчителство, т.к. не е било възведено в първоинстанционното производство. Счита, че след като плащането от поръчителя към кредитора е било извършено преди завеждането на делото, то основанието за плащането е било валидно и годно да произведе правните си последици.

По така изложените доводи пледира за потвърждаване на решението.

В жалбата и в отговора не са заявени доказателствени искания.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 като кредитор срещу длъжник Д. Р. Р., ЕГН ********** иск по 422 от ГПК – за признаване за установено, че Р. дължи на ищцовото дружество вземанията, произтичащи от сключен между Р. и Кредисимо ЕАД Договор за потребителски кредит № *** от *** г. и които вземания предмет на издадената по ч.гр.д. № 18 726/2022 г. по описа на РС – Пловдив Заповед по чл. 410 от ГПК № 9275/30.12.2022 г. както следва: сумата 2 734, 68 лв., съставляваща главница по договора, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението / 22.12.2022 г. / до окончателното изплащане; сумата 826,23 лв. – договорна/възнаградителна лихва за периода 20.05.2021 г. – 31.12.2022 г. и сумата 390, 30 лв. – обезщетение за забава върху главницата за период 21.05.2021 г. – 21.12.2022 г..

Искът се основава на следните твърдения: Процесните вземания произтичат от сключен между „ Ай Тръст „ ЕООД и Д. Русенова Р. Договор за поръчителство от *** г., по силата на който „ Ай Тръст „ ЕООД е поело задължение в случай на неизпълнение от заемателя Р. на паричните му задължения по Договор за потребителски кредит № *** от *** г. със заемодател „ Кредисимо „ ЕАД да плати същите на заемодателя; че в изпълнение на така поетите задължения поръчителят „Ай Тръст „ ЕООД ги е платило в размер на претендираните суми и регресните си вземания за тях към длъжника Р. по чл. 146 ал. 1 от ЗЗД / в който смисъл и чл. 4 ал. 2 от договора за поръчителство / е прехвърлило на ищеца съгласно Приложение № 1 от *** г. към рамков Договор за цесия от *** г..

Ответницата е депозирала отговор за неоснователност на иска, като е поддържала, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 вр. чл.

19 ал.ал.1 и 4 от ЗПК, съответно свързания с него договор за поръчителство не е породил действие, като последният е също и недействителен по изложените във въззивната жалба доводи.

Договорите за кредит и поръчителство са представени по делото, представен е и договорът за цесия между Ай Тръст ЕООД и ищцовото дружество.

Назначена е ССчЕ, от чието заключение е установено, че в посочения договора за кредит ГПР от 47,47 % е включена само възнаградителната лихва, но не и възнаграждението на „Ай Тръст „ЕООД за предоставеното от него поръчителство, съответно, че при включването му действителния ГПР е 202, 86 %. Според същото заключение след крайния 2 падеж по договора непогасените задължения на потребителя Р. са възлизали на сумата 3 671,61 лв. и са платени изцяло от поръчителя на кредитодателя по искане на последния.

С оглед така установеното районният съд е приел за основателно възражението за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, с оглед което и на основание чл. 23 от ЗПК задължението на ответника Р. по същия е само за непогасената чиста стойност / предоставената в заем сума /, която – след приспадане на платеното от Р. по договора, възлиза на 2 348,92 лева. Искът е уважен за тази сума, ведно със законната лихва, като не са изложени мотиви по възражението на ответницата за недължимостта й на Ай Тръст ООД, съответно на ищеца като частен правоприемник на „ Ай Тръст „ ООД на възведеното основание - договора за поръчителство, по релевираните за това доводи.

Претенциите за възнаградителна лихва и обезщетение за забава са отхвърлени и в тези му части решението е влязло в сила като необжалвано.

Първоинстанционното решение е валидно, в обжалваната му част – допустимо, но неправилно.

Настоящата инстанция намира за основателно поддържаното от въззивницата, че доколкото кредитодателят е едноличен собственик на капитала на дружеството – поръчител / безспорно и установено от справка в АВ – ТР /, то единствената цел на договора за поръчителство е скрито и като така неправомерно оскъпяване на кредита / чрез дължимото от потребителя възнаграждение за поръчителя / и като така договорът за поръчителство се явява без предмет / реално обезпечаване на кредита / и преследва забранена от закона цел.

Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 138 ал. 2 изр. 1 от ЗЗД поръчителството може да съществува само за действително задължение. Недействителността на договора за кредит като цяло означава, че същият не е породил действителни задължения / в т.ч. и досежно главницата по кредита / за поръчителя, съответно и за неговия частен правоприемник по договора за цесия. Следователно плащането от „ Ай Тръст „ ЕООД на главницата по недействителния договор за кредит не е на основание договора за поръчителство – възведеното основание на иска, а частният правоприемник не е придобил прехвърленото му от поръчителя регресно вземане по чл. 146 ал. 1 от ЗЗД. Вземането на кредитора по чл. 23 от ЗПК не е в изпълнение на договора, а на плоскостта на неоснователното обогатяване - за реституиране на даденото по недействително правоотношение, т.е. нормата на чл. 23 от ЗПК урежда извъндоговорно основание за връщане на главницата. Поради което и с оглед казаната разпоредба на чл. 138 ал. 2 от ЗЗД няма как това вземане да бъде обезпечено чрез договорно поръчителство по недействителната облигация – договора за кредит, съответно регресното вземане по чл. 146 ал. 1 от ЗЗД на поръчителя – когато е платил по недействителната облигация, да бъде придобито на основание договора за цесия от ищцовото дружество. Тоест не се дължи според настоящия съд и вземането, съставляващо главница по договора за кредит на предявеното основание.

По така изложените мотиви първоинстанционното решение в обжалваната му част се отменя и искът досежно претенцията за главница се отхвърля.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

Отменя Решение № 3 582 от 14.08.2024 г., пост. по гр.д. № 3 894/2023 г. по описа на РС - Пловдив в обжалваната част - с която на основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че Д. Р. Р., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 сума в размер от 2 348, 92 лв., съставляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *** от ***г., сключен между Р. и „Кредисимо“ ЕАД, задълженията по който са изпълнени от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по силата на Договор 3 за предоставяне на поръчителство от ***г., сключен между Р. и „Ай Тръст“ ЕООД, с което последното е встъпило в правата на удовлетворения кредитор и впоследствие е прехвърлило вземанията си по договора на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от ***г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК / 22.12.2022г. / до окончателно й погашение – за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9 275/30.12.2022 г. по ч.гр.д. № 18 726/2022 г. по описа на РС – Пловдив и в тази част Постановява:

Отхвърля предявения от „ Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че Д. Р. Р., ЕГН ********** дължи на ищцовото дружество сума в размер от 2 348, 92 лв., съставляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *** от ***г., сключен между Р. и „Кредисимо“ ЕАД, задълженията по който са изпълнени от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от ***г., сключен между Р. и „Ай Тръст“ ЕООД и последното е прехвърлило регресното си вземане по договора на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от ***г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК / 22.12.2022г. / до окончателно й погашение – за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9 275/30.12.2022 г. по ч.гр.д. № 18 726/2022 г. по описа на РС – Пловдив.

Отменя Решение № 3 582 от 14.08.2024 г., пост. по гр.д. № 3 894/2023 г. по описа на РС – Пловдив в частта, с която Д. Р. Р., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „ Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 сумата 350, 16 лв. – направените от последното разноски за заповедното и исковото производство.

Осъжда " Агенция за събиране на вземания " ЕАД, ЕИК 203670940 да заплати на Д.

Р. Р., ЕГН - ********** разноски за въззивното производство в размер на 79,50 лв. / седемдесет и девет лева и петдесет стот./ - ДТ по въззивната жалба.

Осъжда „ Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 да заплати на адвокат Т. Н. Д., личен № ********** на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА възнаграждение за въззивното производство в размер на 400 / четиристотин / лева.