Решение № 1478 от 06.10.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1478 гр. Варна, 06.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20213100501976 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от Г. А.. А.. от гр.Варна, действащ чрез особен представител адв.Р.Ж., срещу решение №262058/25.06.21г., постановено по гр.д.№7963/20г. на ВРС, в частта, в която е прието за установено по отношение на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК 202527341, със седалище гр.София, че Г. А.. А.. от гр.Варна дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №669/10.02.2020г., издадена по ч.гр.д. №1607/2020г. по описа на ВРС, в полза на ищеца суми, а именно: сумата от 641.87лв, представляваща дължима главница, произтичаща от Договор за паричен заем № 5458261, сключен на 31.07.2018г. между „Вива кредит” ООД и Г. А.. А.. , вземанията по който са прехвърлени от страна на „Вива кредит” ООД в полза на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД по силата на Приложение №1/01.08.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г.; сумата от 35,03лв, представляваща законна лихва за периода от 28.04.2019г. до 28.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

1

В жалбата въззивникът е навел твърдението, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.

Счита, че тъй като длъжникът не е уведомен за извършената между Вива Кредит ООД и ищеца цесия, тя няма действие по отношение на него, като съдът не бил обсъдил в мотивите си това възражение на ответника. Счита, че връчването на особен представител не може да се приравни нито на връчване на ответника, нито на връчване на упълномощен представител. Поради ненадлежно уведомяване на ответника за извършената цесия за ищеца липсвало ликвидно и изискуемо вземане. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде отхвърлен иска.

Въззиваемата страна АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК 202527341, със седалище гр.София, е депозирала в срок отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК 202527341, против Г. А.. А.. от гр.Варна, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане за установено, че Г. А.. А.. дължи на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, следните суми: сумата от 722,40лeва, представляваща главница по договор за паричен заем №5458261 от 31.07.18г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда– 06.02.2020г. до окончателното изплащане; сумата от 35,03лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.04.2019 г. до 28.01.2020г ., които вземания са цедирани от „Вива кредит” ООД на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД по силата на по силата на Приложение № 1/01.08.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г., за които е издадена заповед №669/10.02.2020год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1607/2020год. на ВРС.

В исковата молба поддържа, че с договор за паричен заем №5458261 от 31.07.18г., сключен между „Вива кредит” ООД и Г. А.. А.., на последния е предоставен паричен кредит в размер на 800лв, която сума била усвоена от ответника. Излага, че в тежест на ответника било задължението да погаси заема на 9 мес.вноски, ведно с уговорената възнагр.лихва. Сочи, че ответникът е извършил плащания в размер на 185лв.

Тъй като изпаднал в забава ответникът дължал лихва за забава. Сочи, че на 27.04.19г. настъпил крайния срок на договора, като целия неизплатен остатък станал изискуем.

Твърди, че ищецът е придобил вземанията по договора срещу ответника по силата на Приложение №1/01.08.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г.

2

Ответникът Г. А.. А.. от гр.Варна, чрез особен представител адв.Р.Ж., в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва получаването на заемната сума от ответника. Счита, че прехвърлянето на процесното вземане няма действие по отношение на ответника, като връчването на особен представител не можело да се приравни нито на връчване на ответника поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до неговото знание за цесията, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия доколкото му връзката му с клиента се предполагала. Прави възражение за нищожност на клаузите на процесния договор поради нарушение на закона и добрите нрави.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

С оглед оплакванията във въззивната жалба спорно се явява обстоятелството налице ли е надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, съответно надлежно активно материалноправно легитимиран ли е ищецът да претендира процесните вземания от длъжника.

В настоящия случай за установяване на легитимацията си като кредитор ищецът – заявител АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД е посочил и представил рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г., ведно с Приложение 1 към него от 01.08.19г., по силата на който продавачът „Вива кредит” ООД му е прехвърлил вземания към свои длъжници в определен размер, произтичащи от договори за кредит, индивидуализирани в съответното Приложение №1, срещу определено в договора възнаграждение, сред които и този, сключен с длъжника Г. А..

А... Представено е още и издадено от цедента потвърждение за прехвърлянето на вземанията.

По делото е приложено и нарочно пълномощно от „Вива кредит” ООД на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, от което е видно, че е налице изрично изявена правно валидна воля от цедента за упълномощаването на цесионера от негово име да предприеме действия по уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, за извършването на което действие от пълномощник липсва 3 законова пречка. От представените по делото доказателства не се установява факта на надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия преди предявяването на иска, доколкото липсват доказателства както за изпращането, така и за получаването на приложеното уведомление.

Доколкото обаче на ответника чрез особения му представител са надлежно връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея (сред които договора за цесия от 01.12.2016г., ведно с приложение №1 към него ; пълномощно от цедента на цесионера за съобщаване на цесията; нарочно писмено уведомление до длъжника от упълномощения за това цесионер), обосновано може да се приеме, че съобщаването в конкретния случай на извършеното прехвърляне на вземането на цедирания длъжник е сторено с връчването на книжата по реда на чл.131 ГПК, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. Съдът съобразява в тази връзка, че книжата по делото са били изпратени на вписаните в регистрите настоящ и постоянен адрес на ответника, като на осн. чл.47, ал.5 вр. с ал.1 ГПК предвид редовно извършена процедура по връчване на книжата по делото, на осн. чл.47, ал.6 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Защитата, която се осъществява от назначения по делото особен представител в тази хипотеза осигурява защита на страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34, ал.3 от ГПК, и съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици / в този смисъл е Решение № 198/18.01.19г. по т.д.№193/18г. на ВКС/.

Предвид гореизложеното съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на ответника, свързани с липсата на надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Следва да се приеме, че процесната цесия има действие за длъжника и тъй като не се твърди той да е извършил плащане на прехвърлените суми, то ищецът - цесионер АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД се явява носител на тези вземания.

Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

При този изход на спора в тежест на въззивника следва да бъдат възложени сторените от въззиваемата страна във въззивното производство разноски в размер на 250лв– ю.к. възнаграждение и депозит за особен представител.

Воден от горното, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №262058/25.06.2021г., постановено по гр.д. № 7963/2020г. по описа на Варненски районен съд, в частта, в която е прието за установено по отношение на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК 202527341, със седалище гр.София, че Г. А.. А.., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, жк.Възраждане бл.36, вх.2, ет.1, ап.36, дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №669/10.02.2020г., издадена по ч.гр.д. №1607/2020г. по описа на ВРС, в полза на ищеца суми, а именно: сумата от 641.87лв, представляваща дължима главница, произтичаща от Договор за паричен заем № 5458261, сключен на 31.07.2018г. между „Вива кредит” ООД и Г. А.. А.. , вземанията по който са прехвърлени от страна на „Вива кредит” ООД в полза на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД по силата на Приложение №1/01.08.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г.; сумата от 35,03лв, представляваща законна лихва за периода от 28.04.2019г. до 28.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Г. А.. А.., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, жк.Възраждане бл.36, вх.2, ет.1, ап.36, ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Панайот Волов 29, ет.3, сумата от 250лв, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

В необжалваната му част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5