Решение № 53 от 11.03.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Сливен, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20262230200141 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от „Б.Ч.М.“ ООД – гр. В., представлявано от управителя Д. Д. Д., подадена чрез процесуален представител, против НП № 20-2500197 от 09.01.2026 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 766,94 евро на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата, моли издаденото НП да бъде потвърдено и да им бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РП - Сливен, надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

1

На 09.12.2025 год. бил съставен АУАН № 20-2500197 от същата дата против жалбоподателя за това, че на 26.11.2025 год. във времето от 10,50 до 11,30 часа била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на строителен обект – СМР по „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилна жилищна сграда“ гр. Сливен, кв. „Д.“ бл. 21, вх. А, Б, В, Г и Д и въз основа на извършената проверка и от събраните сведения се установило, че по силата на Договор за строителство № 2/21.10.2025 год. „Б.Ч.М.“ ООД е изпълнител (строител) на обекта (по смисъла на §1, т. 2 от ДР на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Обн.

ДВ бр. 37/2004 год.)), като същевременно е и „работодател” по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ. В акта било посочено, че при проверката на място се установило, че предоставя работна сила като общ работник при полагане на топлоизолация лицето К.В. Д., както и че в предявената му декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ (попълнена и подписана от К.В. Д. в 11,00 часа) лицето декларирало писмено собственоръчно, че полага труд за „Б.Ч.М.“ ООД от 26.11.2025 год., с определено работно време, работно място, трудово възнаграждение, както и че има сключен трудов договор, но не бил получил копие от протокол с вписани данни за началото на изпълнението на трудовия договор и екземпляр от трудов договор. В акта било отразено, че на 27.11.2025 год. по електронен път в Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен бил представен Трудов договор № 17/25.11.2025 год., сключен между „Б.Ч.М.“ ООД и К.В. Д., като в договора било отбелязано, че лицето е получило екземпляр от трудовия договор без отбелязана дата на получаването. В акта било посочено още, че видно от представен на 03.12.2025 год. по електронен път в Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен протокол за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение № 1, 2 и 3 към чл. 8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта с № 30Е005123589/26.11.2025 год. от 13:04:02 часа, работодателят бил подал до Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) електронен трудов запис за сключения на 25.11.2025 год. трудов договор с К.В. Д., за вписване на данните в регистъра на заетостта в 13:04:02 часа на 26.11.2025 год., т.е. след извършената проверка на място и установяването на полагане на труд от лицето К.В. Д.. В акта било отразено, че с оглед на събраните доказателства, „Б.Ч.М.“ ООД, в качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснал до работа на 26.11.2025 год. работника К.В. Д. преди да му предостави копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В акта било посочено, че така констатираното нарушение било извършено на 26.11.2025 год. във времето от 10,50 до 11,30 часа, на строителен обект: СМР по „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилна жилищна сграда“ гр. Сливен, кв. „Д.“, бл. 21, вх. А, Б, В, Г и Д, а било установено на 03.12.2025 год. в Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен при 2 проверка на представени по електронен път документи. В акта било посочено, че била нарушена разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда. Актът бил връчен на представляващия дружеството на 09.12.2025 год. (л. 11 – 12 от делото).

Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 20-2500197 от 09.01.2026 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, с което за описаното в акта нарушение на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 766,94 евро на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. В НП било посочено, че нарушението не можело да бъде квалифицирано като маловажно, тъй като с нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ законодателят е изключил приложението на маловажността при нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. В НП било отразено, че нарушението носи вредни последици за трудовоправния статус на работника и свързаните с това обществени отношения и задължения на работодателя към българската държава. В НП било посочено, че при определяне на имуществената санкция административнонаказващият орган взел предвид характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение и преценил, че за постигане на специалната и генералната превенция, следвало да наложи санкция в минимален размер от 766,94 евро на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда. НП било връчено на представляващия дружеството на 22.01.2026 год. (л. 9 – 10 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят е допуснал до работа лицето К.В. Д. преди да му предостави копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. От разпита на актосъставителя Ж. и свидетеля К. се установява, че по време на проверката лицето е работело като общ работник при полагане на топлоизолация на обекта на жалбоподателя. Тази констатация на служителите от Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен се потвърждава и от приложената по административнонаказателната преписка Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която била попълнена лично от К.В. Д., като е посочил, че полага труд за „Б.Ч.М.“ ООД от 26.11.2025 год., с определено работно време, работно място, трудово възнаграждение, както и че има сключен трудов договор. Съгласно разпоредбата на чл.

63, ал. 2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или 3 служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, т.е. екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Безспорно е установено, че лицето К.В. Д. е предоставял работна сила в обекта на жалбоподателя без да му е връчено процесното уведомление. Видно от приложените по делото писмени доказателства проверката е извършена на 26.11.2025 год. във времето от 10,50 часа до 11,30 часа, а началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 е регистрирано в ТД на НАП на 26.11.2025 год. в 13:04:02 часа, т.е. след извършване на проверката. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, поради което същият следва да понесе предвидената в чл. 414, ал. 3 от КТ отговорност.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при което е извършено.

Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона минимален размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. В тази връзка възражението в жалбата относно липсата на обосновка за определяне на размера на наложеното административно наказание е неоснователно, доколкото в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ е предвиден минимален размер на административно наказание „Имуществена санкция“ 1500,00 лева, чиято еврова равностойност е 766,94 евро. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.

В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.

58д, се присъжда и възнаграждение в размер на, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на чл. 63д от ЗАНН е посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130,00 до 190,00 лева. С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 130,00 лева с в еврова равностойност 66,47 евро.

4

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-2500197 от 09.01.2026 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, с което на „Б.Ч.М.“ ООД – гр. В., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 766,94 евро на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл.

63, ал. 2 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „Б.Ч.М.“ ООД - гр. В. с ЕИК *****, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” разноски в размер на 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

5