Определение № 3071 от 25.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3071 гр. София, 21.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20248002900552 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв. Д. К. от АК - Шумен касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ АД, гр.Добрич, срещу решение № 297/30.10.2023г. по възз.т.д.№ 291/2023г. на АС - Варна, с което, след отмяна на решение № 70/14.07.2022г. по т.д.№ 67/2021г. на ОС - Добрич, са отхвърлени предявените от „Водоснабдяване и канализация“ АД, гр.Добрич против „Енерго- Про Продажби“ АД, гр.Варна, иск, с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 25 446.97лв., представляваща цена на пренос „средно напрежение“, начислена по фактури, издадени в периода 12.10.2016г.- 03.05.2019г., и иск, с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 9 679.94лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за периода на забавата от 05.12.2016г.-26.07.2019г., и са присъдени разноски в тежест на касатора.

В касационната жалба са релевирани всички основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Според касатора е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на възраженията му и неизлагане на мотиви по тях, че дължи и е заплатил цена 1

„пренос високо напрежение“, която покрива и компенсира загубите на електроразпределителното предприятие за трансформиране на напрежението от 110 на 20 kV, но не дължи и не заплаща такса „пренос ниско напрежение“ и такса „пренос средно напрежение“; че подстанцията/ПС, към която се е присъединил, е собственост на „ЕСО“ АД, което именно дружество, а не „ЕРП Север“ АД, осъществява оперативното управление и диспечиране; че няма качеството на клиент, присъединен към електроразпределителната мрежа на електроразпределителното предприятие, а е присъединен директно към преносната мрежа на „ЕСО“ АД, поради което не дължи на ответното дружество цена „пренос средно напрежение“ и цена „пренос ниско напрежение“; че електроразпределителното предприятие не е собственик на електроразпределителната мрежа „средно напрежение“, а неин собственик е ищецът, че електроразпределителното предприятие не е предоставяло услугата „пренос средно напрежение“; че към извода, към който е присъединен ищецът на подстанция „Шабла“, собственост на „ЕСО“ АД, а не електроразпределителното предприятие ЕРП, няма присъединени др.обекти.

Според касатора е неправилно игнорирано влязлото в сила решение от 15.06.2017г. по т.д.№ 1418/2015г. на ОС - Варна между същите страни за същия спор, но за друг период. По същество касаторът оспорва извода, че процесният електропровод е свързан към електроразпределителната мрежа и е част от нея по см. на § 1, т.22 от ДР на ЗЕ, респективно поддържа, че се касае за самостоятелен електропровод, който не е част от електроразпределителната мрежа на ответника по см. на т.22 от ДР на ДЕ. Оспорва извода, че е в качеството си на клиент, присъединен към електроразпределителната мрежа на електроразпределителното предприятие, тъй като то не е неин собственик и услугата „пренос средно напрежение“ не му е предоставяна, поради което липсва основание да я заплаща на ответника. Поддържа, че договорът с електроразпределителното предприятие за достъп и пренос на ел. енергия от 24.08.2018г. е с частично невъзможен предмет, тъй като с него ищецът се е задължил да заплаща услугата пренос през електроразпределителната мрежа, без реално тази услуга да му се предоставя, поради което съдът е следвало да го приеме за нищожен. Според касатора приетото от въззивния съд, че оспореното му задължение не зависи от принадлежността на правото на собственост върху отделни елементи от електроразпределителната система, от фактическото им ползване или от дължината на трасето, е в противоречие с 2 решение от 17.10.2019г. по дело С-31/18 на СЕС. Искането е за отмяна на решението и за уважаване на исковете. Претендира за присъждане на направените разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, като не е установил фактите и не е изяснил предмета на делото, както и не е разгледал в пълнота събраните по делото доказателства?

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения, възражения и доводи на страните?

3. Длъжен ли е съдът, на осн. чл.298 и чл.299 ГПК, да зачете силата на пресъдено нещо относно предходно установени с влязло в сила съдебно решение общи факти и обстоятелства между същите страни?

4. С невъзможен предмет ли е договорът за достъп и пренос между мрежовия оператор и клиента и длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за нищожността на правната сделка?

Въведено е и основанието за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Налице ли е електроразпределителна мрежа по см. на §1, т.2 от ДР на ЗЕ, когато съответният оператор притежава само електомер, а останалите съоръжения са собственост на др. лица?

2. Дължи ли се цена за пренос през собствени съоръжения?

3. Когато потребител е присъединен със собствени съоръжения и електроразпределителното дружество не е собственик на електроразпределителната мрежа, достатъчно основание ли е да се приеме, че потребителят е присъединен към електроразпределителната мрежа?

4. Правилно ли е определил ЕРП Север границата на собственост на електрическите съоръжения до 30.12.2016г. и след 30.12.2016г. на ВЕЛ „Ябълка“/ изходящите клеми/?

5. За да получава електроразпределителното дружество цена за пренос СрН, условие ли е преносът на ел. енергия да се осъществява през електроснабдителната мрежа, собственост на електроразпределителното 3 дружество?

6. От значение ли е дали собствен електропровод е част от електроразпределителната мрежа при условие, че поддръжката, отстраняването на аварии и загубите по мрежата са за сметка на „ВиК Добрич“ АД ?

7. Налице ли е превратно тълкуване от страна на въззивния съд на постановеното по дело С-31/18 решение на СЕС от 17.10.2019г.?

С подадения чрез адв. Н. Б. от АК- Варна писмен отговор ответникът „Енерго- Про Продажби“ АД, гр.Варна, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и след преценка на данните по делото, приема следното:

Производството по делото, т.д.№ 67/2021г. по описа на Окръжен съд – Добрич, е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД, гр. Добрич, с която срещу „Енерго Про Продажби“ АД, гр.Варна, и „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна, са предявени искове, с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата 25 446.97лв., представляваща платена без основание цена на пренос „средно напрежение“, начислена по фактури, подробно описани в исковата молба, издадени в периода 12.10.2016г. – 13.05.2019г. и, с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата 9 679.94лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата (05.12.2016г. – 26.07.2019г.)

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните твърдения: Ищецът се легитимира с нотариален акт за собственост № 2, рег.№ 25, д.№2 от 17.01.2012г. на Нотариус П.П., № 538 на НК с район на действие РС - Каварна като собственик на въздушен електропровод на 20 kV с дължина 4713.20м, който е заведен от 01.10.1983г. в инвентарната книга на „В и К“ ЕООД, което е преобразувано в ищцовото дружество, и е изграден да снабдява с ел. енергия трафопостовете и сондажите от водоснабдителна група „Шабла“.

За този обект, за периода 07.03.2016г.-14.10.2020г., ищецът е заплатил по процесните фактури мрежовата услуга „пренос средно напрежение“. Те са 4 заплатени без основание, тъй като „Електроразпределение Север“ АД не е осъществявало услугата „пренос по разпределителната мрежа“, доколкото тя не е негова собственост, а е собственост на ищеца, подстанцията „Шабла“, към която е присъединен ищецът, е собственост на „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД, което е осъществявало оперативното управление и диспечиране на товара към ищеца и, следователно, „Електроразпределение Север“ АД не е извършвало разходи по поддържане на подстанцията, а те са извършвани от „ЕСО“ АД, и по разпределителната мрежа, която е собственост на ищеца, и разходите, след подстанцията, са в тежест на ищеца. Ето защо ищецът няма качеството на клиент, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД и липсва основание за дължимост на цена за „пренос средно напрежение“.

Въведени са твърдения, че ищецът е подал жалба пред КЕВР за издаване на разпореждане за отпадане начисляването от „Електроразпределение Север“ АД за обекта на мрежовата такса „пренос средно напрежение“, с решение на КЕВР № Ж-118/27.02.2018г. производството по жалбата е прекратено, поради неоснователността й, но то е отменено с решение по адм. д.№ 3337/2018г. на АССГ, оставено в сила с решение по адм.д.№ 6295/2020г. на ВАС. Ищецът се е позовавал на установеното от административния съд въз основа на заключенията на СТЕ, че средствата за търговско мерене след извършване на преустройството на 19.08.2016г. са монтирани съгласно нормативните изисквания, че процесният електропровод е самостоятелно съоръжение, захранено от подстанция „Шабла“, собственост на „ЕСО“ АД, че измерването на енергията на процесния електропровод се извършва със средства за търговско измерване, а електромерите на останалите 16 бр. потребители на електроенергия от подстанция „Шабла“ се използват за целите на анализа и баланса на разпределяната след измервателните системи на „ЕСО“ АД ел. енергия, че„Електроразпределение Север“ АД няма други клиенти, присъединени към процесния електропровод от подстанция „Шабла“, че ищецът потребява услугите пренос и достъп „високо напрежение“, но не потребява мрежовата услуга „пренос средно напрежение“, като в цената за пренос са включени разходите за пренос на ел. енергия в зависимост от нивото на напрежение в т.ч. технологичните разходи от разпределителната уредба на средно напрежение на подстанцията до мястото на търговско измерване на консумираната ел. енергия. Ищецът е поддържал, че след 19.08.2016г.

5 меренето е на границата на собственост, поради което разпределителното дружество не извършва технологични разходи по самото разпределение, които да възстанови чрез цената за пренос, а преносът на ел. енергия се осъществява чрез електроразпределителна мрежа, собственост на ищеца. Ето защо ищецът е поддържал, че в случая услугата пренос „средно напрежение“ не му е предоставяна за исковия период. Позовал се е и на влязлото в сила решение по т.д.№ 1418/2015г. на ОС - Варна, с което ответникът е осъден да му възстанови, на осн. чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД, платената без основание за процесния електропровод цена за такса „пренос средно напрежение“ и такса „пренос ниско напрежение“ за периода 02.09.2010г.-02.09.2015г.

С определение № 86/11.08.2021г. производството по исковете срещу двамата ответници е разделено, като производството по т.д.№ 67/2021г. по описа на Окръжен съд - Добрич е продължило по исковете против „Енерго Про Продажби“АД, гр.Варна.

В подадения писмен отговор на ИМ ответникът„Енерго Про Продажби“АД, гр.Варна, е оспорил допустимостта, евентуално основателността на предявените искове. Подържал е, че с извършеното плащане е погасено реално и съществуващо задължение за заплащане на мрежовата услуга „пренос средно напрежение“, като елемент от процесните фактури. Въведени са твърдения, че в посочения период между ищеца и „Енерго Про Продажби“ АД като доставчик на ел. енергия от последна инстанция е било налице облигационно отношение, което не се оспорва, като „Енерго Про Продажби“ АД е изпълнило договорното си задължение си за доставка на ел.енергия за посочения период. Поддържано, че доставчикът от последна инстанция има нормативни задължения да обезпечава непрекъснатостта на снабдяване на потребителите с ел. енергия за периода, през който клиентите са останали без постоянен доставчик. От друга страна, е релевирано, че на осн. чл.28 ПТЕЕ, крайните клиенти, какъвто е ищецът, заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на доставчика от последна инстанция, който събира и заплаща на оператора на електроразпределителната мрежа суми за пренос, достъп и др. мрежови услуги за съответния период за цялото фактурирано от доставчика от последна инстанция количество ел. енергия. Ето защо ответникът е поддържал, че е бил овластен да събира от крайните си клиенти в процесния период цена на мрежови услуги. Поддържа, че, доколкото дължимостта на мрежовата услуга 6

Разпечатката съдържа 35 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/263e02f0-1152-43c3-90b6-14eae953a690