Решение № 117 от 10.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Пловдив, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20265000500081 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №275 от 23.09.2025г., постановено по гр.дело №714/2023г. по описа на Окръжен съд-Хасково, по предявения от Е. Л. С. с ЕГН:**********, представлявана от баща си Л. В. С. с ЕГН:**********, двамата от гр.С.“, бл.46, вх.2, ет.2, ап.4, и конституирания на основание чл.26,ал.4 от ГПК като съищец „4ГИС“ООД, ЕИК 203962720, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“България“№57, ап.204, против Т. Х. Л. с ЕГН:**********, от гр.Х.“№10, вх.А, ет.4, ап.7, отрицателен установителен иск е постановено, че се признава за установено по отношение на Т. Х. Л. с ЕГН:**********, от гр.Х.“№10, вх.А, ет.4, ап.7, несъществуването на следните взЕ.ния: в размер на 320787,05лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.06.2023г. до окончателното й изплащане; в размер на 6059,31лв. – законна лихва за периода от 01.04.2023г. до 07.06.2023г.; в размер на 6536,93лв. – 1 държавна такса, и в размер на 21208,74лв. – адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист №864 от 15.06.2023г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №2127/2023г. по описа на ЧСИ Мариян Петков, рег.№851, с район на действие Софийски градски съд, и на несъществуването на ипотечно право, учредено с договор от 29.10.2009г., обективиран в Нотариален акт №41, том V, рег.№20361, дело №0734/2009г. по описа на Валентина Благоева – нотариус с район на действие Районен съдСофия, вписана под №302 в регистъра на Нотариалната камара, за учредяване на договорна ипотека върху следния недвижим имот, а именно: Апартамент без посочен номер съгласно документ за собственост, а съгласно приложено удостоверение за данъчна оценка е под №15, находящ се в гр.София, ул.“Хан Аспарух“№19, VI етаж, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, двор, калкан, И.Х. и ул.“Аспарух“, заедно с таванско помещение, без посочени номер и площ съгласно документ за собственост, а съгласно приложено удостоверение за данъчна оценка с площ от 12кв.м., при съседи: коридор, двор, М.К. и коридор, както и мазе, без посочени номер и площ съгласно документ за собственост, а съгласно приложено удостоверение за данъчна оценка с площ от 10кв.м., при съседи:

Г.Д. и от три страни коридор, заедно с 6/100 ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от мястото, съставляващо парцел Х-10 в кв. 353 по плана на гр.София, м.“ГГЦ-Г-6-I“, цялото от 610кв.м., при съседи съгласно документ за собственост: ул.“Аспарух“, Г. Г., детски дом, ЕС“Св.Георги“ и „Софжилфонд“, а съгласно скица при съседи: ул.“Хан Аспарух“ УПИ VIII-9, УПИ VII-8 за ОДЗ, УПИ XX-12 и УПИ XII-13, а съгласно КККР, одобрени със заповед РД-18-108 от 13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 12.05.2022г., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се на шестия етаж в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с адрес: гр.София, р-н Триадица, ул.“Хан Аспарух“№19, ет.6, ап.15, заедно с прилежащите таванско и избено помещения, както и 6/100 ед.части от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: няма, собственост на ищцата Е. Л. С. с ЕГН:**********, представлявана от баща си Л. В. С. с ЕГН:**********, 2 двамата от гр.С.“, бл.46, вх.2, ет.2, ап.4, и Т. Х. Л. с ЕГН:**********, от гр.Х.“№10, вх.А, ет.4, ап.7, е осъден да заплати на Н. Г. – адвокат от АКБлагоевград, с адрес на упражняване на дейност: гр.София, ул.“Позитано“№39, сумата в размер на 5000лв. – възнаграждение за адвокат за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищцата Е. Л. С. с ЕГН:**********, представлявана от баща си Л. В. С. с ЕГН:**********, двамата от гр.С.“, бл.46, вх.2, ет.2, ап.4, както и е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд сумите в размер на 14183,67лв. – държавна такса за образуване на делото, и в размер на 1000лв. – възнаграждения за вещо лице.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Т.

Х. Л., който чрез пълномощника адв.И. И. го обжалва с оплаквания за произнасяне свръхпетитум по въпросите за изтекла погасителна давност по отношение на отделни вноски по кредита, валидността на цесиите и встъпването в дълг, съобщаването на цесията, по които не са били повдигнати възражения, като тези въпроси не са били включени в доклада, в това число и, че ищецът има качество на потребител по смисъла на ЗЗП, не е разпределена доказателствената тежест и не са дадени надлежни указания. По подробно изложените съображения, включително за неправилност относно приетото от фактическа и правна страна, жалбоподателят претендира за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете, както и за присъждане на направените по делото разноски, включително заплатеното адвокатско възнаграждение за всички инстанции.

ВъззиваЕ.та страна Е. Л. С., действаща чрез своя баща и законен представител Л. В. С., е депозирала чрез пълномощника адв.Н. Г. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, подкрепящи приетото с обжалваното първоинстанционно решение, за чието потвърждаване претендира, както и за присъждане на разноски за въззивното производство.

ВъззиваЕ.та страна „4ГИС“ООД не е подала отговор на въззивната жалба и не е взела становище по нея.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството 3 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

В исковата молба се твърди на 28.10.2009г. между „Юробанк Еф Джи България“АД в качеството на кредитор и Н.Т.М. в качеството на кредитополучател да е сключен Договор за потребителски кредит за текущи нужди в размер на 91000 евро, като обезпечение на който е учредена договорна ипотека върху собствения на третото лице А.К. С. недвижим имот – апартамент №15 в гр.София, ул.“Хан Аспарух“№19, ет.6, ведно с таванско и избено помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на собственост върху дворното място – УПИ Х-10 в кв.353 по плана на гр.София, м-ст „Центъра“, който ипотекиран имот с договор от 13.06.2022г. по НА №171/2022г., нто.дело №157/2022г. ипотекарният длъжник А. С. дарила на внучката си – ищеца Е. Л. С.. Между страните по договора за кредит били сключени допълнителни споразумения от 26.03.2012г. и от 04.02.2014г., с които били определени задълженията по него.

Кредитополучателят Н. С. починала на 29.07.2015г. След смъртта й по кредита не били извършвани погасявания, поради което цялото взЕ.не на кредитора по договора за кредит станало предсрочно изискуемо още през 2015г. ВзЕ.нето по договора за кредит и допълнителните споразумения към него било прехвърлено от банката на „С.Г.Груп“ЕАД с договор за цесия от 30.06.2021г., а с договор за цесия от 21.12.2021г. цесионерът „С.Г.Груп“ЕАД прехвърлил взЕ.нията на Т. Х. Л.. Със споразумение от 21.03.2023г. кредитополучателя Н.

С. била заместена като длъжник по кредита от „4ГИС“ООД. Въз основа на това нотариално заверено споразумение кредиторът Л. депозирал заявление за издаване на заповед по чл.417 от ГПК и въз основа на него била издадена Заповед №1047 от 15.06.2023г. по ч.гр.дело №2144/2023г. по описа на Районен съд-Пазарджик срещу длъжника „4ГИС“ООД за следните суми: сумата от 320787,05лв., представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 12.06.2023г. до изплащане на взЕ.нето, сумата от 6059лв., представляваща законна лихва за периода от 01.04.2023г. до 07.06.2023г., както и държавна такса в размер на 6536,93лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 21208,74лв. Длъжникът умишлено не възразил срещу заповедта. Издаден бил изпълнителен лист №864 от 15.06.2023г. и въз основа на него било образувано изп.дело №20238510402127, по което била насрочена публична продан на ипотекирания имот, собственост на ищеца. При така изложените фактически 4 обстоятелства ищецът поддържа към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение процесното взЕ.не да е било погасено по давност, тъй като от спирането на плащанията по кредита през 2015г. до предявяване на взЕ.нето по съдебен ред през 2023г. са изминали осем календарни години, през които давността не е спирана или прекъсвана.

Правният си интерес от предявяване на иска, че обезпеченото задължение не съществува, ищецът извежда от предвиденото в чл.151 от ЗЗД, целейки да препятства реализирането на ипотечното право. Поддържа в настоящата хипотеза на висящ изпълнителен процес предявяването на установителен иск от длъжника на основание, че взЕ.нето на кредитора е погасено по давност, цели да установи липсата /погасяването/ на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил факт на погасяване на задължението и като последица – прекратяване на изпълнителния процес, доколкото липсата на валидно изпълняемо право отнЕ. материалноправната основа на принудителното изпълнение. Формулираният петитум е да се признае за установено несъществуването на обезпеченото с ипотека кредиторово взЕ.не, а именно, че по отношение на ищеца Е. Л. С. като ипотекарен длъжник и по отношение на собствения й недвижим имот ответникът Т. Х. Л. като взискател по изпълнителното дело няма качеството на кредитор.

С Разпореждане №929 от 06.11.2023г. съдът е оставил без движение исковата молба, включително за уточняване на пасивната легитимация по иска, предвид обстоятелството, че взискателят и длъжникът по изпълнението, по което се извършват действия по принудително изпълнение върху имущество, собственост на ищцата – ипотекарен длъжник в изпълнителното производство, са необходими задължителни другари в процеса.

В отговор на дадените указания с молба вх.№10023/29.11.2023г. ищецът е уточнила петитума досежно размера на отричаното взЕ.не, за което е издаден изпълнителния лист, според както е посочен в обстоятелствената част на исковата молба, и е заявил становище, че главният длъжник в изпълнителното производство следва като задължителен необходим другар на ищеца да бъде конституиран служебно като съищец, а не като ответник, позовавайки се на приетото с Решение №60143 от 28.07.2021г. по гр.дело №3830/2020г. на ВКС, IVг.о.

5

С Разпореждане №161 от 12.02.2024г. съдът е постановил преписи от исковата молба, уточняващите молби и приложенията да се изпратят на длъжника в изпълнителното производство „4ГИС“ООД за становище, включително по искането за конституирането му като съищец.

С отговора на исковата молба ответникът Т. Л. е оспорил иска като неоснователен, оспорвайки твърдението погасителна давност за процесните взЕ.ния да е започнала да тече от момента на смъртта на кредитополучателя и поддържайки кредитът да не е бил обявен за предсрочно изискуем с нарочно волеизявление на кредитора, което да е получено от длъжника, поради което и тъй като договорът за кредит е със срок от 156 месеца и крайният му падеж настъпва през м.ноември.2022г., то именно тази дата да е релевантна към прилагането на давността в конкретния случай.

От третото лице „4ГИС“ЕООД е подадено становище вх.

№2682/18.03.2024г., с което възразява да бъде конституиран като страна в производството по съображения, че не е страна по правоотношението с ипотекарния длъжник, чиито действия нямат отношение към неговите права и задължения по правоотношението му с кредитора Т. Л., което е валидно възникнало по силата на споразумението от 21.03.2023г. за заместване на страна по договор за кредит.

С Определение №357 от 22.04.2024г. по чл.140 от ГПК съдът е конституирал „4ГИС“ООД като ищец по делото.