Определение № 1146 от 30.04.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1146 гр. Бургас, 29.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Въззивно частно гражданско дело № 20242100500567 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 - 278 от ГПК.

Образувано по повод частната жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против Разпореждане № 3232/20.03.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1696/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника И. К. Г. за сумата от 39,21 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy S20 Plus 128GB Red с отстъпка от стандартната цена, начислена поради предсрочното прекратяване на ползваните от длъжника договорни абонаменти, като се моли същото да бъде отменено и вместо него съдът да постанови издаване на заповед за изпълнение против длъжника и за горната сума. Жалбоподателят счита, че в тази му част разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като изложените от районния съд мотиви, че тази неустойка противоречи на добрите нрави, както и че е прекомерна, са в противоречие с твърденията на заявителя и с представените по делото доказателства. Не са представени нови доказателства, не са направени доказателствени искания.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275 от ГПК, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд, поради което същата е допустима.

По същество съдът намира, че частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по подадено от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника И. К. Г. за сума в общ размер от 463,76 лв., от които 227,12 лв. - дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и цена на мобилни услуги, 113,98 лв. – неплатени лизингови вноски, 83,45 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен 1 абонамент за мобилен номер 359890121771 и 39,21 лв. – неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy S20 Plus 128GB Red с отстъпка от стандартната цена в размер на 582,14 лв., начислена поради предсрочното прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху сборната главница, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото.

Твърди се, че между страните са били сключени договор за ползване на мобилни услуги от 01.12.2015 г., допълнително споразумение към него от 10.09.2020 г. и договор за лизинг на устройство от същата дата, като длъжникът не е изпълнил задължението си да плати дължимите суми за ползваните услуги за отчетните периоди 01.05.2022 г. – 31.05.2022 г. и 01.06.2022 г. – 30.06.2022 г. в общ размер от 227,12 лв., поради което договорите между тях са били прекратени предсрочно от заявителя и длъжникът следва да му заплати претендираните суми.

С Разпореждане № 3232/20.03.2024 г. БРС е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя против длъжника за част от процесните суми, както и за част от разноските. Със същото разпореждане съдът е отхвърлил подаденото заявление по чл. 410 от ГПК в частта, с която се иска присъждане на сумата от 39,21 лв. – неустойка за предоставено за ползване устройство, ведно със законната лихва върху нея, както и за разноските на заявителя над сумата от 464,42 лв. до пълния претендиран размер от 505 лв., като в мотивите си съдът е приел, че така претендираната неустойка се основава на неравноправна договорна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2 (неточно посочена от БРС като ал. 1), т. 19 от ЗЗП, тъй като нейната формулировка препятства възможността за определяне на размера й към датата на сключване на договорите, а освен това неустойката е необосновано висока, съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП - веднъж заявителят е договорил механизъм за обезщетяване чрез предвидената неустойка в трикратния размер на месечната такса, като допълнително претендираната неустойка за отстъпка води до прекомерност на обезщетенията по договорите, надхвърлящи близо два пъти дължимите суми за такси, услуги и лизингови вноски.

След запознаване с твърденията на заявителя, както и с представените доказателства, Бургаският окръжен съд намира, че в обжалваната му отхвърлителна част разпореждането на БРС е неправилно по следните съображения:

По делото са представени сключени между „Теленор България“ ЕАД (с настоящо наименование „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД) и длъжника И. Г. Договор за мобилни услуги от 01.12.2015 г., допълнително споразумение към него от 10.09.2020 г. и договор за лизинг от същата дата. Съгласно т. II от допълнителното споразумение при сключването му потребителят получава устройство SAMSUNG Galaxy S20 Plus 128GB Red на цена в брой или обща лизингова цена с абонаментен план в размер на 1 367,76 лв., при стандартна цена на устройството от 1 949,90 лв., съответно с отстъпка в размер на 582,14 лв., като договорът за лизинг е сключен за същото устройство.

В раздел IV, т. 2 на допълнителното споразумение е предвидено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичането на срока му (24 месеца) по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а) неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на срока му, като същата не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти, и б) ако е било предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната му цена съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора.

В случая сумата от 39,21 лв., за която е отхвърлено заявлението, се претендира като неустойка, равняваща се на гореописаната част от разликата между стандартната цена на 2 устройството и преференциалната такава, дължима поради прекратяването на договора за мобилни услуги. Настоящият съдебен състав намира, че клаузата на р-л IV, т. 2, б. „б“ от допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, съответно не е недействителна, тъй като тя не задължава потребителя при неизпълнение да заплати необосновано високо обезщетение, а същият следва да заплати само част от ползваната от него отстъпка от цената на предоставеното му устройство, съответна на неспазения срок на договора. В този смисъл целта на тази клауза е не да санкционира потребителя и да доведе до неоснователно обогатяване на оператора, а да се преодолее нееквивалентността на насрещните престации на страните по договорното правоотношение, каквато нееквивалентност е налице при предсрочното му прекратяване поради факта, че потребителят е закупил устройство на преференциална цена именно със задължението да ползва услугите на конкретния оператор за целия срок на договора. Това условие обаче не е било спазено от потребителя, поради което е логично и обосновано за неспазения срок на договора да отпадне и преференцията му да закупи устройство на по-ниска цена от стандартната.

Горната клауза не е неравноправна и по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, както е приел районният съд, тъй като в случая още при сключването на договора потребителят е знаел конкретния размер на предоставената му отстъпка от стандартната цена на устройството (582,14 лв.), както и че при прекратяване на договора по негова вина ще дължи на оператора част от тази сума, съответстваща на неспазения срок от договора, т.е. той е можел да прецени икономическите последици от тази клауза.

Предвид горното, съдът намира, че са налице условията за издаване на заповед за изпълнение и по отношение на сумата от 39,21 лв., поради което обжалваното разпореждане на БРС следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

С частната жалба не е обжалвано разпореждането на БРС в частта относно неприсъждането на законна лихва върху сумата от 39,21 лв. и в частта за разноските, както и не са претендирани разноски за въззивното производство, поради което такива не следва да бъдат присъждани на жалбоподателя.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 3232/20.03.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1696/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлено подаденото от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: 130460283, срещу И. К. Г., ЕГН **********, ГГзаявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта, с която се иска присъждане на сумата от 39,21 лв. – неустойка, равняваща се на част от отстъпката от стандартната цена на предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy S20 Plus 128GB Red, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът И. К. Г., ЕГН **********, от ***, да заплати на кредитора „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 39,21 лв. (тридесет и девет лв. и двадесет и една ст.), представляваща част от предоставената й отстъпка от стандартната цена на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S20 Plus 128GB Red по допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от 10.09.2020 г. и договор за лизинг от същата дата.

ВРЪЩА делото на РС-Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за горното вземане.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4