Решение № 10222 от 15.06.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10222 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110159341 по описа за 2022 година

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на извършеното със заповед № 56/01.09.2022 г. на управителя на „.... прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца и неговата отмяна.

Ищецът Е. С. К. твърди, че по силата на трудов договор № 77/20.01.1986 г. е бил в трудово правоотношение с ответника „...., в рамките на което е изпълнявал длъжността „машинен оператор, обработчик каучук“, на която е бил преназначен по силата на допълнително споразумение от 02.01.2020 г., като със заповед № 56/01.09.2022 г. същото е било прекратено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие. Поддържа, че никога не е давал съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание, нито е получавал от работодателя си подобно предложение, което да е приемал, поради което счита, че извършеното с оспорената заповед № 56/01.09.2022 г. такова е незаконосъобразно. В тази връзка посочва, че на 01.09.2022 г. управителят на „.... и съпругата му Б. К. са посетили дома му, за да му предоставят за подпис документи във връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение поради предстоящото закриване на предприятието на ответника, като на 05.09.2022 г. те отново са го посетили, за да му връчат и оставят екземпляр от вече изготвената заповед № 56/01.09.2022 г., от която с учудване впоследствие е установил, че вписаното в нея основание за прекратяване е по взаимно съгласие на страните. Сочи, че подписването на процесната заповед от негова страна се дължи на въвеждането му в заблуждение от страна на ответника, че прекратяването на трудовото му правоотношение ще се извърши на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ – поради закриване на предприятието, а не на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, както е вписано в нея. Изяснява, че страда от вродено увреждане на очите и зрението – пигментен ретинит, поради което не е способен да прочете и подпише написан текст, с оглед на което не е разбрал, че в действителност вписаното в процесната заповед основание се различава от съобщеното му такова от страна на управителя на „..... Заявява, че никога не е формирал и изразявал воля за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, нито е отправял молба до ответника в този смисъл, поради което оспорва да са били налице предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Допълва, че през цялото време у него е съществувало убеждение, че предстои закриване на предприятието и съкращаване на 1 служителите в него, като тези свои впечатления е формирал при предварителните си разговори по телефина с управителя на ответното дружество – Д. К., с който са изградили добри отношения и взаимно доверие помежду си, тъй като е негов дългогодишен служител.

По изложените съображения отправя искане извършеното със заповед № 56/01.09.2022 г. прекратяване на трудовото му правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, да бъде признато за незаконно и да се отмени. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „.... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска при твърдението, че същият е предявен за първи път едва с уточнителната молба от 17.11.2022 г., т. е. след изтичане на давностния срок по чл. 358, ал.

1, т. 2 КТ, което счита за самостоятелно основание за отхвърлянето му. Поддържа, че от страна на ищеца е подписана и отправена молба за прекратяване на трудовия договор помежду им по взаимно съгласие, позовавайки се на такава от 01.09.2022 г., посочвайки, че датата и подписа върху нея са изписани лично от него. Не оспорва, че на 01.09.2022 г. изпълнителният директор на дружеството и съпругата му – Б. К. са посетили ищеца в дома му, но счита, че това обстоятелство е ирелевантно, тъй като няма правно значение къде точно е подписана молбата за прекратяване на трудовия договор. Счита, че ищецът не е недееспособен, както и че очното заболяване, от което страда, не представлява пречка да прочете и възприеме текста на процесната молба от 01.09.2022 г. В тази връзка посочва, че на 08.11.2022 г. ищецът се е явил лично в предприятието на ответника, където е получил оформената си трудова книжка и фишовете за изплатено обезщетение за платен отпуск за м. януари и м. февруари 2022 г., за което собственоръчно е подписал декларация, върху която е изписал текст и е положил подписа си. Не оспорва, че въпреки намаленото зрение на ищеца същият е изпълнявал над 35 години длъжността „оператор на машина“.

Твърди, че К. не е подписал молбата вследствие на упражнена спрямо него принуда или заплашване, като пояснява, че той е положил подписа си незабавно, както и че не е релевирал възражения при връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на 05.09.2022 г., нито е поискал допълнително време, за да се запознае с помощта на своите близки с текста на молбата. Намира за ирелевантни изложените от ищеца в исковата молба твърдения относно формираната у него субективна представа относно основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение. Поддържа, че е налице взаимно и ясно изразена воля от негова страна за прекратяване на същото, на основание чл.

325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, тъй като с полагането на положителна резолюция върху молбата от страна на ответния работодател, последиците от прекратяване на трудовото правоотношение следва да се считат за настъпили, като последващата промяна във волята му не опорочава първоначалното му изявление. Допълва, че поради техническа грешка в заповедта е посочена различна дата на сключване на трудовия договор между страните, като коректната такава следва да е посочената от ищеца - 20.01.1986 г., а не 01.07.2021 г., като не излага твърдения относно съществуването на друг трудов договор между страните. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск.

Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С определение от 07.03.2023 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните трудово правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е трудов договор /заповед за назначаване/ № 77/20.01.1986 г., в рамките на което ищецът е изпълнявал длъжността „машинен оператор, обработка на каучук“ при ответника, като считано от 01.09.2022 г. същото е било прекратено с процесната заповед № 56/01.09.2022 г.

Нещо повече, така отделените за безспорни факти се подкрепят и от данните, 2 съдържащи се в материалите от трудовото досие на ищеца К. – трудов договор /заповед за назначаване/ № 77/20.01.1986 г., множество допълнителни споразумения към него, последното от които е от 01.04.2022 г., както и трудовата му книжка, съдържаща отразяване относно продължителността на трудовия му стаж в „...., както и относно прекратяването на трудовото му правоотношение с дружеството, считано от 01.09.2022 г., на основание чл.

325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие.

От представената молба от 01.09.2022 г., адресирана до управителя „...., се установява, че от страна на ищеца Е. К., заемащ длъжността „машинен оператор, обработка на каучук“, е отправено искане да бъде освободен от заеманата от него длъжност по взаимно съгласие, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.09.2022 г., като видно от резолюцията в горния ляв ъгъл на документа, същата е достигнала до ответния работодател, който е отговорил положително, полагайки ръкописния текст: „Да! Съгласен съм“, датата „01.09.2022 г.“, както и подписа си, ведно с печата на дружеството.

Видно от мотивите на заповед № 56/01.09.2022 г. за прекратяване на трудов договор № 77/01.07.2021 г., трудовото правоотношение с Е. К. е било прекратено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, считано от 09.01.2022 г., като връчването на същата ищецът е удостоверил с подписа си, чието авторство той не оспорва.

Представени са още 4 броя експертни решения на ТЕЛК съответно от 10.11.2011 г., от 07.10.2014 г., от 09.11.2017 г. и от 04.12.2020 г., установяващи, че на ищеца Е. К. е определена трайно намалена работоспособност, без чужда помощ, поради намалено централно зрение на двете очи, без да е изключена възможността за работа на машина.

На 09.09.2022 г. ищецът Е. К. е сезирал „Инспекция на труда“ – Софийска област с оплакване във връзка с начина на прекратяване на трудовото му правоотношение от страна на „...., излагайки доводи за въвеждането му в заблуждение относно конкретното основание за това, и отправяйки искане за извършване на проверка по случая.

С покана от 03.10.2022 г. управителят на „.... е поканил ищеца Е. К. да се яви в дружеството на адрес: ...., в срок от 3 работни дни, за да получи трудовата си книжка, оформена съгласно чл. 350, ал. 1 КТ.

По делото не се спори, че на 08.11.2022 г. ищецът Е. К. е декларирал получаването на трудовата си книжка от бившия си работодател, надлежно оформена, заверена и подпечатана с печат на дружеството, който факт той е удостоверил с подписа си, като е получил в брой и дължимите му суми, начислени с фиша за заплата за м. януари и м. февруари 2022 г., който факт той също е удостоверил с подписа си.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. С.а К.а и Б.

П.К.

Свидетелката С. К.а разказва, че като на сестра на ищеца е формирала впечатления относно трудовата му дейност при ответника, където е преминал целият му трудов стаж.

Посочва, че с работодателя си Е. е бил в добри отношения и работата му е протичала нормално до момента, в който му е донесена за подпис заповед за прекратяване на трудовото правоотношение помежду им. Заявява, че брат й не е имал намерение да подава молба за напускане, но е споделял пред нея, че напоследък дружеството не е имало работа, поради което може да бъде съкратен в случай, че преустанови дейността си. От разговора си по телефона с него свидетелката е разбрала, че шефът му е донесъл заповед за съкращаване, но когато по-късно дъщеря й прочела съдържанието на заповедта, се установило, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е по взаимно съгласие. Разказва още за проведен телефонен разговор с шефа на брат си, в който той отрекъл да го е съкратил по взаимно съгласие, като е заявил, че не се е консултирал с „..... Спомня си и за последващ разговор с него, в който той предложил Е. да се яви за получаване на заповедта, с която го съкращава по предпочитания от тях начин, но той отказал, тъй като е чакал да приключи 3 проверката на „..... От брат си свидетелката знае, че работодателят му заедно с една жена са го посетили в дома му, за да му представят документ за подпис, като след няколко дни отново са отишли, за да подпише още един документ, но той не е прочел какво подписва, тъй като не вижда поради вроден проблем със зрението. Уточнява, че не е присъствала към момента на връчване на документите във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение на брат си, но знае, че към този момент нито той, нито майка му, са направили опит да ги прочетат, тъй като е имал доверие на работодателя си.

Свидетелката Б. К. разказва, че в качеството си на служител по граждански договор в „.... е придружила управителя на дружеството до дома на Е., за да подпише молбата за напускане по взаимно съгласие. Сочи, че той е бил уведомен предварително от гн К. за повода на посещението им, тъй като двамата са провели телефонен разговор, като срещата им е преминала в нормален тон, без той да изрази някакви възражения. Допълва, че Е. не е проявил претенции и впоследствие през м. ноември 2022 г., когато се е явил на място в завода, за да подпише декларацията за получаване на трудовата си книжка и възнаграждението за платен годишен отпуск за 2022 г. К. уточнява, че не е присъствала на предварителния разговор между управителя на „.... и Е., но е присъствала и при двете посещения в дома му за подписване на молбата и връчване на изготвената въз основа на нея заповед. С категоричност свидетелката заявява, че двамата с г-н К. са уведомили Е. относно основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение, а именно: по взаимно съгласие, без той да е изразил някакви възражения в тази насока. Свидетелката допълва, че многократно ищецът е канен да се яви в офиса на дружеството, но той е отказвал, поради което се е наложило да бъде посетен на място в дома му, което се е случвало и друг път, спомняйки си и конкретните дати на посещенията.