Решение № 14503 от 25.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14503 гр. София, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ..... при участието на секретаря .... като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20241110156272 по описа за 2024 година

I. Обстоятелства по делото:

Производството е образувано по насрещна искова молба от ....., срещу Д. Д. В., ЕГН:

**********. Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 4 600 лв. /четири хиляди и шестстотин лева/, представляваща пропуснати ползи от несвоевременно прехвърляне на право на собственост – задължение, произтичащо от Предварителен договор от 29.01.2014 г. и от Договор от 27.02.2017 г.; ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 29.01.2014 г. между него и Д. В. е сключен Предварителен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу изграждане на жилищна сграда. Съгласно договора, ищцата поела задължение да учреди в полза на ..... право на строеж на 75% от общата РЗП на жилищна сграда в собствения ПИ № .... по КККР на гр. Кърджали, срещу което дружеството следвало да построи сградата за своя сметка и да предаде на Д. В. обекти, представляващи не повече от 25% от общата РЗП.

Ищцата също така е следвало да прехвърли идеалните части от правото на собственост върху ПИ, съответстващи на обектите, които дружеството е следвало да получи.

На 04.03.2014 г. Д. В. е издала нотариално заверено пълномощно в полза на ...., управител на дружеството. На 16.05.2015 г. страните са сключили Нотариален акт за учредяване на право на строеж № 117, поправен с НА № 77, с които са индивидуализирали обектите. Подписан е Анекс от 03.06.2015 г.. Разрешение за строеж № 98/09.06.2015 г. е издадено и влязло в законна сила на 01.07.2015 г..

Ищецът твърди, че задължението на В. за прехвърляне е станало изискуемо най-късно на 1

16.06.2015 г. (7 дни след издаване на Разрешението за строеж, предполагащо одобрение на инвестиционните проекти), и до влизането в сила на Решение № 117/2019 г. по гр.д. № 1065/2018 г. (12.01.2021 г.) е налице неизпълнение.

Вследствие на това неизпълнение, ищецът твърди, че е претърпял вреди в размер на 4 600 лв., изразяващи се в пропуснати ползи. Тези пропуснати ползи произлизат от ползването на части от имота от трети дружества:

......: Ползвало е 40,43 кв.м. от ПИ № .... без основание от 01.05.2018 г.. По гр.д.

1030/2019 г. и 1023/2021 г. на РС-Кърджали, ...... е осъдено да заплати на Д. В. общо 4 612,55 лв. обезщетение за неоснователно обогатяване за периоди от 01.05.2018 г. до 12.07.2021 г..

....: Д. В. е предявила иск срещу него (ГД № 2022111011107347/2022 г. на СРС) за ползване без основание на 20 кв.м. от същия ПИ за периода 01.05.2018 г. – 16.07.2021 г., претендирайки 2 548,72 лв.. Това дело е висящо към момента на предявяване на насрещната искова молба и /към момента на решаване на делото не е влязъл в сила краен съдебен акт./

Ищецът ..... твърди, че ако Д. В. е била прехвърлила собствеността над земята своевременно, той би имал правото да получи сумите в размер на 3/4 от тези обезщетения.

Д. Д. В. подава отговор на насрещния иск, като оспорва последния по основание и размер.

Твърди, че не е имала намерение да прехвърля собственост и е била подведена. Посочва, че по делата срещу ...... и ...., ... (като трето лице-помагач), е твърдял наличие на наемни правоотношения и заплащане на наеми за ползването на тези идеални части от имота.

Съгласно указанията, дадени в Протокол № 3982/24.02.2025 г. по настоящото дело, съдът следва да вземе предвид подадения отговор на насрещна искова молба с вх. № 2478 от 16.03.2023 г. на РС гр. Кърджали, който се счита за подаден в срока по чл. 131 ГПК. Отговор с вх. № 318115 от 09.11.2023 г. на Софийски районен съд следва да се вземе предвид като становище в производството, като възражения, преклудирани след срока по чл. 131 ГПК, няма да бъдат взети предвид в крайния съдебен акт.

С оглед горното, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД за пропуснати ползи. За да бъде уважен такъв иск, ищецът следва да докаже кумулативно наличието на: 1) валидно правоотношение, 2) неизпълнение на задължение, 3) настъпили вреди под формата на пропуснати ползи и техния размер, 4) причинно-следствена връзка между неизпълнението и пропуснатите ползи, и 5) предвидимост на вредите.

Относно началната дата на исковия период и падежа на прехвърляне на земята:

Ищецът свързва началната дата на исковия период (01.05.2018 г. за претендираните пропуснати ползи) с момента, от който ..... започва да ползва процесната площ, и я обвързва със своята претенция за пропуснати ползи, дължащи се на неизпълнението на ответницата да прехвърли идеалните части. Макар ищецът да твърди, че задължението на Д. В. да 2 прехвърли собствеността е станало изискуемо още на 16.06.2015 г. (т.е. настъпил е падежът), предявеният иск за пропуснати ползи е ограничен до периода от 01.05.2018 г. до 11.01.2021 г.. Следователно, съдът разглежда исковия период, както е заявено от ищеца, като твърдяните пропуснати ползи се отнасят за периода, в който, според ищеца, е следвало да бъде собственик на идеалните части и да реализира приходи от тях, но не е успял поради забавата на ответницата. Този подход, обаче, не променя общата доказателствена тежест за ищеца относно сигурността и реалността на пропуснатата полза.

Съществено за този състав на неоснователно обогатяване, както и при доказване на пропуснати ползи, е че те не се предполагат, а следва да бъдат доказани. Всяко неосъществено увеличаване на имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не е било осуетено, съставлява пропусната полза. Тази сигурност обаче подлежи на доказване. При липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването , пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. За да бъде уважен иск за присъждане на пропуснати ползи, страната ищец следва да проведе при условията на пълно и главно доказване установяване на факти, от които следва, че е налице сигурност за увеличаване на имуществото и реализиране на приходи, т.е. пропуснатата полза няма хипотетичен характер и присъждането на парична сума, представляваща пропусната полза е обусловено от установяване наличието на категорични данни, че в патримониума на ищцовата страна може да настъпи благоприятен резултат. Това означава, че не може да се присъждат имагинерни, а само реално съществуващи, но неосъществени ползи.

В настоящия случай, съдът намира, че ищецът ..... не успява да докаже с необходимата сигурност елементите на претенцията си за пропуснати ползи, това е така , тъй като:

1. Процесуално качество на ищеца (трето лице-помагач) и силата на пресъдено нещо:

Ищецът ..... се позовава на влезли в сила съдебни решения по гр.д. № 1030/2019 г. и гр.д. № 1023/2021 г. на РС-Кърджали, по които той е участвал в качеството н а трето лице-помагач, а не като главна страна. По гр.д. № 20221110107347/2022 г. на СРС, ..... също е конституирано като трето лицепомагач.

Съгласно константната съдебна практика на Върховния касационен съд, третото лице-помагач не е страна по делото и за него не се формира сила на пресъдено нещо по отношение на спорното материално право. Силата на пресъдено нещо се разпростира само спрямо главните страни по делото. В мотивите на съдебното решение, изводите относно правните основания и фактите, върху които се гради решението, имат обвързваща сила за помагача в ново дело, само доколкото са изложени в диспозитива на решението. По отношение на правни изводи, изложени само в мотивите, но необхванати от диспозитива, третото лице-помагач не е обвързано от силата на пресъдено нещо и може да оспорва тези изводи в друго производство. В този смисъл е и Решение 3

№ 187 от 12.11.2010 г. по т.д. № 11/2009 г. на ВКС, ТК, I ТО, както и Определение № 24 от 14.01.2016 г. по ч.гр.д. № 810/2015 г. на ВКС, III г.о. (по чл.

290 ГПК). В Решение № 266 от 14.06.2011 г. по гр. д. № 1725/09 на IV г.о. на ВКС , съдът постановява, че: "Всяко неосъществено увеличаване на имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не е било осуетено, съставлява пропусната полза."

В Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по т.д. № 3/12 г. ОСГТК на ВКС , се посочва, че: "Тази сигурност обаче подлежи на доказване. При липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса."

В случая, ... се опитва да използва изводите от мотивите на решенията по посочените граждански дела, които Д. В. е водила срещу ..... и "...., като да са влезли в сила спрямо него като главна страна и да удостоверяват неговото право на тези пропуснати ползи. Това обаче е недопустимо, тъй като силата на пресъдено нещо не се формира в негова полза като трето лице-помагач по отношение на конкретната претенция за пропуснати ползи. Ищецът е бил помагач на ответника в тези дела и правният спор е бил между Д. В. и ползвателите. Изводите за неоснователното обогатяване на Д. В. от тези дружества (в единия случай, или отхвърляне на иска в другия - след служебно извършена справка това дело не е с положителен изход за ответнижата в натоящото произовдство) обвързват Д. В. и ...../ ".... със сила на пресъдено нещо, но не и ... по отношение на негова претенция за пропуснати ползи. Поради това, ищецът е трябвало да докаже по безспорен и категоричен начин наличието на всички предпоставки на собствената си претенция за пропуснати ползи в настоящото производство, включително и размерът на претенцията си.

2. Липса на сигурна реализация на пропуснати ползи от страна на ищеца и противоречиви твърдения:

Ищецът ..... твърди, че ако Д. В. е прехвърлила собствеността по-рано, дружеството би имало право на 3/4 от обезщетенията, получени от Д. В. от ...... и .....

Въпреки това, съдилищата са констатирали съществуването на наемни отношения: между ..... и .... (Договор за наем от 16.12.2016 г. за самостоятелен обект в сградата), както и между .... и ...... (Договор за наем от 02.11.2018 г. за преотдаване на Спортен бар).

По делата срещу ...... (гр.д. № 1030/2019 г. и гр.д. № 1023/2021 г.), съдът е осъдил ...... да заплати обезщетение за неоснователно обогатяване на Д. В.. Това е станало за неправомерно ползване на конкретна дворна площ от 40,43 кв.м., която е част от поземления имот на Д. В. и не е била предмет на наемните договори между дружествата. Съдът е приел, че нито ....., нито ...., 4 нито ...... са имали правно основание да ползват тази конкретна дворна площ спрямо Д. В. като собственик на земята.

Тези констатации, че Д. В. е била правоимаща страна за тези обезщетения, пряко опровергават твърдението на ..., че той би реализирал тези ползи, дори и да е имало своевременно прехвърляне на идеални части.

По делото срещу .... (ГД № 20221110107347/2022 г., Решение № 11224 от 12.06.2025 г.), съдът е отхвърлил иска на Д. В. за неоснователно обогатяване.

Мотивите са, че .... е ползвало имота по силата на валидно наемно правоотношение с ....., като не е установено ползване извън обичайното по договора за наем или пречене на Д. В.. Това означава, че дори Д. В. да беше запазила собствеността върху цялата площ, тя не би получила обезщетение от .....

Следователно, ..... по никакъв начин не може да претендира 3/4 от тези суми като свои пропуснати ползи.

3. Противоречие в тезата за "пропуснати ползи" при наличие на наемни договори и липса на доказателства за сигурно по-висок наем:

Ищецът ....., като трето лице-помагач в предходни производства, е поддържал тезата, че съществуват наемни отношения между него (чрез пренаемател) и ......, както и между него и ...., за ползването на обекти в имота. Съдилищата са констатирали съществуването на тези наемни договори, касаещи отдаването под наем на самостоятелни обекти (помещения) в сградата.

Ищецът претендира, че поради забавата на ответницата да прехвърли собствеността, за която забава не са представени никакви доказателства а са налице само твърдения, по отношение на това, кой е началния момент, той е пропуснал ползи, изразяващи се в обезщетенията, които Д. В. е получила или претендира за неоснователно ползване на земя пред обектите. Аргументът на ищеца е, че ако е бил собственик на земята по-рано, би могъл да получава наем и за тази земя, т.е. по-висок общ наем, включващ и земята.