Решение № 10 от 07.01.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Сливница, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20251890200365 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Й. Е. срещу Наказателно постановление № 9364/21.05.2025 г., издадено от Началник „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ – гр. София, с което му се налага глоба в размер на 2500 лева, за извършено нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пр.2 ЗП.

В жалбата са изложени твърдения, че Наказателно постановление е незаконосъобразно, доколкото при издаването им са допуснати съществени процесуални нарушения.

Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва същата. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на издадения електронен фиш.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество:

От представения по делото Наказателно постановление № 9364/21.05.2025 г., издадено от Началник „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ – гр. София /л.10/ се установява, че на Г. Й. Е. е наложено наказание глоба в размер на 2500 лева на основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2 ЗП, вр. с чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пр.2 ЗП, вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

1

От Акта за установяване на административно нарушение /л.15/ се установява, че на 25.04.2025 г. в 09.53 ч. на път I-8, км.39+600, на отбивна площадка в посока гр. Сливница, Г.

Й. Е. е управлявал и извършвал превоз на товар /фракция/ с МПС с 4 оси с две управляеми оси марка „**************“, с рег. № *****************, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата. Необходимостта от разрешение се изисква, доколкото, при извършено измерване на масата и поосовото натоварване на ППС с електронна везна, модел PW-10K0200007 и ролетка № 1309/18 /5м./, е констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.40 м. натоварването на ос на двойната задвижваща се ос е 29.250 т., при максимално допустимо натоварване на оста от 19 т., като превишението е 10.250 т., което прави ППС – то тежко, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Изложеното в АУАН и в Наказателното постановление се установява от разпита на свидетелите Е.– актосъставител и Р. - свидетел по акта /протокол от о.с.з. от 09.10.2025 г. л.73/, които са присъствали и констатирали нарушението. И двамата свидетели безпротиворечиво установяват, че на 25.04.2025 г. спрели за проверка процесното МПС с 4 оси с две управляеми оси, което превозвало фракция. Направили измерване с техническо устройство електронна мобилна везна и техническо средство рулетка и установили, че натоварването на ос е около 30 т., при допустимо максимално натоварване от 19 т.

Съставили АУАН, който бил подписан от водача и препис от същия му бил връчен.

Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и безпротиворечиви както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

Свидетелите дават сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели.

Измереното натоварване и превишаване се установява и от протокол за измерване на превозното средство от същата дата - 25.04.2025 г. /л.17/, в който е отразено, че натоварването на двойната задвижваща ос е 29.250 т., като претоварването е с 10.250 т.

Протоколът е подписан от водача, което не се оспорва от същия. Измерването е извършено с електронна везна, модел PW-10K0200007 и ролетка № 1309/18 /5м./ Съдът кредитира протокола като годно доказателствено средство. Съпоставен с кантарна бележка за товара на процесното МПС на процесната дата, предоставена от водача /л.19/ се установява, че в последната е отразена тежестта на полуремаркето преди натоварване – 16.860 т. и след натоварване – 47.440 т., а в кантарната бележка е измерен тонажа на полуремаркето на МПС от 30.580 т. Тоест в протокола е отразено измерване на по-малък тонаж от този измерен и посочен в носената от водача кантарна бележка.

Наред с това по делото са представени доказателства, че посочените измервателни съоръжения са одобрен тип, преминали са периодична проверка и са годни да установят измерено тегло, за което са представени Заповеди за преминаване на метрологична проверка, протоколи за преминати такива проверки, протокол, че везната е одобрен тип устройство /л.48-66/

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, допустимото натоварване на ос на процесното ППС, като такова по чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредбата– с четири оси с две управляеми оси, е 19 т., доколкото е измерено разстояние между осите от 1.40 м.

В случая измереното натоварване на двойната задвижваща ос, по реда на посочената разпоредба, е 29.250 т. или с 10.250 т. над допустимото.

С оглед изложеното процесното ППС има характеристиките на тежко превозно средство по смисъла на чл.3, т.2 от Наредбата, доколкото натоварването на ос е по-голямо от стойностите по чл.7 от Наредбата.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11, тежки ППС могат да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, какъвто е процесния, като републикански път, само след издадено разрешително от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР.

Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни 2 превозни средства. Разрешенията се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от съвета длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и от кметовете за съответните общини – за общинските пътища.

Съгласно § 1, т. 8, пр. 1 от ДР на ЗП „Специално ползване на пътищата“ е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари. В този смисъл по изричната разпоредба на закона движението на тежко ППС представлява специално ползване на пътя и за това е необходимо издаването на разрешение.

Разрешение не е представено както пред контролиращите органи, така и в настоящото производство, което потвърждава липсата на такова.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ задължението за осигуряване на такова разрешение имат собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец.

С процесното Наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран в качеството му на водач на управляваното от него извънгабаритно ППС.

От представеното Свидетелство за регистрация на процесното МПС част II /л.18/ се установява, че същото е собственик на „ОТП Л.“ ЕООД, а негов регистриран ползвател е „А.С. СМ“ ЕООД.

От представен по делото трудов договор от 11.12.2019 г. /л.68/ се установява, че жалбоподателят работи на трудово правоотношение при „А.С. СМ“ ЕООД на длъжност „шофьор на тежкотоварен самосвал – 12 и повече тона“.

С Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. по тълк. дело № 5/2023 г. от Общото събрание на съдиите от НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т.

1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.

С оглед посоченото по-горе тълкуване, в АУАН и в НП неправилно е прието, че в конкретния случай е извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП.

От ангажираните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е собственик на посоченото по-горе ППС, нито има качеството на лицензиран превозвач, осъществяващ процесния превоз.

За водача на ППС, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, е предвидена изрично административнонаказателна отговорност в чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, поради което няма как същият да е субект на нарушението на чл. 26, ал. 2, т.

1, б. "а", предл. 2 от Закона за пътищата, респ. да му бъде наложено наказание по чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП, за нарушението на които отговарят собственик на пътното превозно средство, лицензирания превозвач, осъществяващ превоза, съответно лицето, наредило превоза.

С оглед обстоятелството, обаче, че в случая се установи извършено нарушение, макар и не с правната квалификация, посочена в АУАН и НП, съдът следва да прецени дали са налице предпоставките на чл.63, ал.7,т.1 ЗАНН за изменение на НП, като приложи закон за еднаквото, същото или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Съдът счита, че в обстоятелствената част на АУАН и на НП са изложени обстоятелства, относими към разпоредбата на чл.139, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Същата се санкционира по реда на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, в редакцията й към датата на нарушението, която предвижда за това нарушение наказание „глоба“ в размер на 500 лева до 3000 лева, която санкция е по-лека от предвидената в чл. чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП – глоба в размер от 1000 лева до 5000 лева.

Предвид изложеното съдът приема, че принципно би могло да бъде приложена 3 разпоредбата на чл.63, ал.7,т.1 ЗАНН, като НП се измени и се приложи закон за по-леко наказуемото нарушение.

В случая, обаче, за двата вида нарушения - за тези чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от Закона за пътищата, респективно за тези чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП са предвидени различни органи, които могат за издават наказателни постановления.

За нарушенията по ЗП в чл.56, ал.3, т.1 ЗП е предвидено, че се санкционират с наказателно постановление, издадено от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или от упълномощено от председателя на управителния съвет длъжностно лице от агенцията, съответно от директора на Агенция "Митници" или от упълномощено от него длъжностно лице от агенцията, какъвто в случая е наказващия орган, издал оспорваното НП, оправомощен от председателя на управителния съвет на АПИ, съгласно Заповед № РД – 11-97/29.01.2025 г. /л.22/ и Заповед № РД – 11-560/02.05.2025 г. /л.24/ и двете, издадени от Председателя на УС на АПИ.

За нарушенията по ЗДвП е предвидено, че същите се санкционирани с наказателни постановления, издадени от лицата посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, съгласно която, в редакцията, действала към датата на издаване на наказателното постановление, това са министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

С разпоредбата на чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП, в редакцията й към датата на издаване на процесното НП, е предоставена съответна компетентност на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица, но само за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП.