Решение № 300 от 21.12.2022, Районен съд - Айтос

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Айтос, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20222110100134 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба oт Ю. Х. Х., с ЕГН **********, и З. Х. Х., с ЕГН **********, и двамата с адрес: *** чрез адв.Д. срещу Х. Х. Б., с ЕГН **********, с адрес:

***, със съдебен адрес: ***.

В ИМ се сочи, че страните са съсобственици в следния недвижим имот, a именно: УПИ XI-72, в кв. 5, пo ПУП на село Р. одобрен със Заповед № 313/04.06.2008 г. на Кмета на Община Р., с административен адрес: село Р.,община Р., Б. област, ***, целият с площ от 917 кв. м., с неуредени регулационни сметки за 156 кв. м., при граници на УПИ:

УПИ VIII-68, IX-70, Х-71 и XII-73,74,67.

Между страните е налице налице влязло в cилa съдебно Решение №I- 36/16.04.2021 год., постановено пo в.гр.дело №144/2021г. на Окръжен съд- Бургас. По силата на цитираното съдебно решение на БОС, окончателно е признато за установено, че ищеца в настоящото производство Ю. Х. Х. е собственик на 643 кв.м ид.ч от общо 761 кв.м.ид.ч. от поземлен имот пл.№ 72 за който имот е отреден и попада в УПИ XI-72, в кв.5 пo плана на с.Р., целият УПИ XI-72 с площ от 917 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 156 кв.м., a ответника е признат за собственик на 118 кв.м.ид.ч. от общо 761 кв.м.ид.ч. oт същото дворно мяcтo.

B описаното дворно място се намират и изградените от ответника Х. Х. Б. МАСИВНА ЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 73.00 кв.метра, разположена пo западната peгулaционна граница на имота, МАСИВНА НЕЖИЛИЩНА ПOCTPOЙKA със ЗП от 11,00 кв.м., представляваща баня и тоалетна, разположена на северната дворищно-регулационна линия със съседния УПИ XII-74,67,73, HABEC със ЗП от 17.00 кв.м. и МАСИВНА C. C. със ЗП от 12,00 кв.м.. B скицата на имота е нанесена единствено МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със ЗП от 44 кв.м. , като 1 останалите сгради не са отразени на скицата, нo съществуват на място.

C Решение №58/24.06.2011г. , постановено пo в.гр.дело №989/2010г. на БOC , в сила от 02.12.2011г. , е установено , че към датата на постановяване на решението , ответника е бил признат за собственик на ПОЛУМАСИВНА ПOCTPOЙKA със застроена площ от 44,40 кв.м, изградена в УПИ XI-72, в кв.5 пo плана на с.Р.. Прието е също , че ответникът е придобил пo давност тази сграда в резулат на упражнено необезпокоявано владение от 1972г. , като същият се е снабдил и с Удостоверение за търпимост №115/07.05.2007г. на oбщ. Р..

Видно oт гореизложеното е, че към началото на 2012r. , ответника Х. Б. , е бил собственик единствено на ПОЛУМАСИВНА ПOCTPOЙKA със застроена площ от 44,40 кв.м., като другите описани пo-гope, масивни и полумасивни постройки не са съществували в имота, поради което и не са били нанесени в скицата на същия. Съществуването на тези допълнително изградени постройки не е коментирано и в Решение №58/24.06.2011г. , постановено пo в.гр.дело №989/2010г. на БOC, кoeтo според ищците вoди на извода , че същите ca построени в съсобственото дворно място след 2012г.

Освен това, според ищците в удостоверение за търпимост №115/07.05.2007г. на общ.

Р., е посочено , че постройката , за която се издава удостоверението е със ЗП 44,40 кв.м. и е ПОЛУМАСИВНА , a не e със ЗП 73 кв.м. и нe е МАСИВНА, каквато съществува към настоящия момент в имота. Според ищците след 2012г. , ответника на мястото на полумасивната постройка е изградил нова МАСИВНА ЖИЛИЩНА ПOCTPOЙKA със ЗП oт 73.00 кв.м. За така извършеното строителство в съсобственото дворно място , ответника не разполага с разрешение за строеж и не е получавал съгласието на ищците. Ето защо , ищците излагат , че пo силата нa чл.92 от ЗС, като съсобственици в дворното място, в което е изградена постройката , са придобили право на собственост върху построеното, поради което е възникнала съсобственост между страните пo иск.

По отношение на изградената в дворното място през 2012г.-2013г. , M.

НЕЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА със 3П от 11,00 кв.м., представляваща баня и тоалетна, се прави уточнение , че с влязло в сила съдебно Решение №I-36/16.04.2021 год., постановено no в.гр.дело №144/2021r. на Oкpъжeн cъд-Бypгac , e отхвърлен иск между страните с правно осноавание чл.109 от ЗС , за премахване на тази постройка, като БОС приема, че иска е неоснователен т.к цит. « Построяването на сграда в сьсобствен имот , само пo себе си не предстявлявя неосновтелно действие no смисъла на чл.109 or ЗС , т.к всяхо лице което притежавя npaвomo на собсвеност върху едно дворно място разполага с правомощията и да го застроява. Още повече че пo правилото на чл.92 oт ЗС, построеното принадлежи на всички лица, които притежяват прявото на собственост върху дворното място.». Oт изложеното ищците твърдят, че черпят правата си и ca станали съсобственици пo силата на приращение на част oт горепосочената постройка , т.к същата е построена от ответника no иска без знанието и съгласието им , в съсобственото на страните дворно място.

Относно останалите постройки , HABEC със ЗП от 17.00 кв.м. и M.

СЕЛСКОСТОПАНСКА C. със ЗП oт 12,00 кв.м., отново се твърди , че същите са 2 построени от Х. Б. в съсобственото дворно място, след 2012г. без знанието и съгласието на ищците и без да е налице разрешение за строеж и/или учредено право на строеж от съсобствениците в парцела. Поради тази причина , ищците са станали съсобственици пo силата на приращение на част от горепосочените постройки , изградени в съсобственото на страните пo делото дворно място.

Пpи така изложената фактическа обстановка, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено пo отношение на Х. Х. Б. , с ЕГН **********, че Ю. Х. Х., c ЕГН **********, с адрес: Област Б., Община Р., село Р. , ***, и З. Х. Х., ЕГН:**********, с адрес: Област Б., Община Р., село Р. , ул. ,, *** " №4, са собственищи no силата на приращение пo чл.92 oт ЗС , в качеството им на съсобственици на УПИ XI-72, кв.5 пo плана на с.Р., одобрен със Заповед №313/ 04.06.2008г. на Кмета на общ.Р., с административен адрес: с.Р. , обл.Б., общ.Р., ***, целият с площ 917.00 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 156.00 кв.м, на следните ид.части от сгради :

62/73 кв.м. идеални части от МАСИВНА ЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 73.00 кв.метра, разположена пo западната регулационна граница на имота,

9/11 кв.м. идеални части от МАСИВНА НЕЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА със ЗП от 11,00 кв.м., представляваща баня и тоалетна, разположена на северната дворищнорегулационна линия със съседния УПИ XII-74,67,73, НАВЕС със ЗП от 17.00 кв.м. и -10/12 кв.м идеални части от МАСИВНА СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА със ЗП от 12,00 кв.м.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Х. Х. Б., ЕГН **********, , чрез адв.И.. В отговора на ИМ ответника оспорва редовността на ИМ и моли да бъде оставена БД за отстраняване на нередовности.

По същество ответника признава, че страните пo делото са съсобственици в имота, нo оспорва твърдението, че между тях има влязло в сила съдебно решение, пo силата на което са установени и определени квотите на съсобствеността в имота.

Оспорвам се твърдението, че „ Пo силата на цитираното съдебно решение на БОС, окончателно е признато за установено, че ищеца Ю. Х. Х. е собственик на 643 кв.м. ид. части от общо 761 кв.м. ид. ч.от имот пл. № 72 пo плана на село Р.. Твърди се, че родители на ответника Х. са му прехвърлили притежаваните от тях към 2012 г. 390/569 кв.м. ид. части от имота и е невъзможно тези 390 кв.м. да са се превърнали в 643 кв.м., тъй като липсват други юр. факти и/или събития, които могат да доведат дo такова драстично увеличение на квотата в собствеността на един от съсобствениците.

Посоченото съдебно решение е постановено пo повод предявен от ответника Б. отрицателен установителен иск — гр. дело № 1045/2019 г. на АРС, след което в. гр. дело № 144/2021 г. на БОС никъде нe e прието за усгановено, че Х. е собственик на 643 кв.м. ид. части от ПИ № 72 no плана на с. Р.. Сочените в ИM 643 кв.м. ид. части от HH № 72 изобщо 3 нe ca били предмет на предявения в преюдициално производство. Ето защо ответникът твърди, че липсва влязъл в сила съдебен aкт, формиращ сила на присъдено нещо, според който ищеца Ю. Х. Х. да е собственик нa посочените 643 кв.м. ид. части от ПИ № 72 пo плана на с. Р..

Ответникът излага, че не спори относно факта, че с влязло в сила Решение № 58/24.06.2011г. нa БOC пo в. гр. д. № 989/2010 г. ответникът Б. e признат за собственик пo давност на съществуващата в северозападната част на имота масивна жилищна сграда. Ответникът владее тази жилищна постройка ситуирана пo северозападната регулационна линия на имота и живее в нея необезпокоявано повече от 40 години. Сградата в началото на 70-те е била плевня, нo след женитбата на ответника стопанската постройка е превърната в жилищна, където той заживява и съответно владее и до настоящия момент.

Твърди се, че това е посочено в Решение № 777/18.07.2007 r. на ВКС. Самата постройка cc състои от две cтaи, салон и кухня, като към нея в края на 80-те е било пристроено обслужващо помещение с квадратура 12-13 кв. м. изпълняващо функциите на складово помещение. Oт онзи момент сградата/постройката ползвана от ответника и семейството на ответника не е променяла своят вид и застроена площ. Правени са само частични ремонти боядисване, смяна на керемиди и пр.

Оспорва се твърдението в обстоятелствената част нa ИM, че ответникът е построил след 2012г. нова MЖC със застроена площ от 73 кв.м. Оспорва се твърдението, че жилището на ответника e със застроена площ от 73 кв.м. В отговора на ИМ се твърди, че от края на 80те гoдини на северозападната регулационна граница на имота съществува една жилищна сграда съставена от преустроената през 70те полумасивна стопанска сграда /плевня/ и пристройката към жилищната сграда — склад. Ответникът не e извършвал никакво ново строителство, в това число и пристрояване и дострояване след 2012 г, т.е. след придобиване на части от имота от ищците. В периода 2016 г. — 2019 г. имота многократно е посещаван от cлyжитeли на отдел ТСУ — Община Р., в това число и от гл. архитект на Общината и ново строителство не е констатирано от специалистите на общината.

Посочената от ищците в отделен петитум МАСИВНА СЕЛСКОСТОПАНСКА C. със застроена площ от 12 кв.м. на практика няма самостоятелен характер и тя конструктивно и функционално е част от жилището на ответника. По твърдение на ответника т.нар. от ищците M. C. C. със застроена площ от 12 кв.м. представлява склад / складово помещение по смисъла на чл.40, ал.1 ЗУТ.

Ответникът оспорва и твърдението в обстоятелствената част на ИМ, че е построил през 2012 г. — 2013 r. M. НЕЖИЛИЩНА ПOCTPOЙKA със застроена площ от 11,00 кв.м. представляваща баня и тоалетна. По отношение на тази сграда/постройка между страните ce e водил исков процес с правно основание чл. 109 от ЗС, част от който процес е установяване на собственостга върху вещта и който процес е завършил с решение, което обвързва страните със СПН. Съгласно част от мотивите на Решение no rp. д. № 1045/2019 r. на APC е установено, че претендираната за съсобствена от ищците сграда баня-тоапетна е построена през 2007 r. — 2008 г. на мястото на съществуващата дo тогава паянтова външна 4 тоалетна върху септична яма. Тази сграда е била боядисана през 2010 г.. след което пo нея не са извършвани никакви строителна дейности и реконструкции. Със съществуването на това санитарно помещение cc удовлетворява задължителното изискване и нужда към всяко жилище да има баня-тоалетна. Както и пo отношение на складовото помещение и това санитарно помещение няма самостоятелен характер и е прилежащо и обслужващо жилището на ответника Б..

По отношение на съществуващия в северната част на имота НАВЕС със ЗП от 17 кв.м., се сочи, че той е изграден в началото на 90те от дървени колове и покрив от интернит. Повече от 30 години се използва от семейството на ответника за нареждане на дърва за огрев за зимата. Самата конструкция на навеса е паянтова. При оглед лесно може дa се види, че дървените колове, от които са направени стените на сградата са вече изгнили и компрометирани, което ясно показва годината на построяване. B тази връзка с отговора на ИМ ответникът оспорва и твърдението, че навеса със 3П от 17 кв.м. е построен след 2012 г.