Решение № 186 от 06.06.2016, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н И Е гр.МОНТАНА

06.06.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при секретаря П.И., като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.дело №70019 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените искове са с вещно-правен характер и с правно основание чл. 108 ЗС и чл.109 ЗС.

Ищците М.В.В. и Д.В.И. xxx, предявяват срещу ответника Ц.И. xxx, искове с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС. Поддържат, че са собственици на недвижим имот, който са придобили на основание договор за покупко-продажба, на който съседен е имот на ответника.

Поддържат, че при трасиране на границите между техния имот и този на ответника, установили, че последният е заградил част от имота им и по този начин им пречи да упражняват правото си на собственост. Също така поддържат, че ответникът незаконно е построил сграда в собствения си имот, която частично попада в границите на техния имот, а също така и ограда там, където свършва построената от него сграда.

Молят съда да постанови решение, с което на основание чл. 108 ЗС да признае за установено по отношение на ответника Ц.И.Г., че са собственици на площ от 100 кв.м., заключена между имоти №№ ***, ***, *** и ***, която е част от собствения им поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. на изп. директор на АК, адрес на имота - град Монтана, местност „Пръчов дол", с площ 691 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), при съседи: имоти с №№ ***, ***, ***, ***, *** и да осъди ответника да им отстъпи собствеността и предаде владението.

Със същата молба ищците претендират още на основание чл. 109 от ЗС ответника Ц.И.Г. да бъде осъден да премахне построените от него ограда и частта от сградата, която попада в имот № *** или се намира на по-малко разстояние от 3 метра от имотната граница на имот № ***, така че да осигури определеното в чл.

31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ разстояние до страничната граница на имот № ***.

Молят да им бъдат присъдени направените в производството деловодни разноски.

Ответникът

Ц.И. xxx представя писмен отговор на исковата молба и взема становище, че предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни и недоказани. Поддържа, че претендираните 100 кв.м. ги владее и са негова собственост по силата на покупко-продажба. Отделно твърди, че никой не му е оспорвал владението върху имота и на основание давностно владение продължило непрекъснато и необезпокоявано повече от пет години се явява собственик на имота съгл. чл.79, ал.2 от ЗС. По отношение на иска по чл.109 от ЗС ответникът твърди, че оградата му е построена на имотната граница, а сградата е разположена изцяло в неговия имот, поради което по никакъв начин не пречи на ищците да упражняват своето право на собственост. Развива подробни съображения в писмена защита, като моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани, както и да му бъдат присъдени разноските по делото.

Доказателствата са писмени и гласни. Изслушани са и приети две единични съдебно-технически експертизи, изпълнени от вещото лице Л.А. и Т.Д. Ганев.

Съдът, след преценката на събраните по делото писмени доказателства и с оглед становищата на страните, съобразявайки правилото на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищците М. и Д. Иванови са собственици на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. на изп. директор на АК, адрес на имота - град Монтана, местност „Пръчов дол", с площ 691 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), при съседни имоти: №№ ***, ***, ***, *** и ***.

Ответникът Ц.И.Г. е собственик на имот № ***, който е съседен на имота на ищците в западна посока, като в имот № *** ответникът е построил сграда и ограда.

Спори се по следните въпроси - дали построените от ответника Ц.Г. сграда и ограда в имот № *** навлизат в имота на ищците - № ***, каква е площта на застъпената част и чия собственост е спорната площ.

Относно въпроса дали построените от ответника сграда и ограда навлизат в имота на ищците и каква е площта на застъпената част:

По делото са изготвени две съдебно-технически експертизи, които по несъмнен начин установяват, че построените от ответника сграда и ограда навлизат в границите на имот - ***, собственост на ищците.

Изготвена е повторна съдебно-техническа експертиза от вещото лице Т.Д. Ганев /л. 200 - л. 204/, който дава отговори на поставените му задачи:

Построената в имота на ответника -

*** сграда „обозначена в скицата като № 1, навлиза в ПИ ***, като това навлизане е с площ от 5.66 кв.м. и размери в югозападния край 0.75 м и 0.70 м от североизток”.

В заключението си вещото лице е заявило, че на стр. 72 от делото е показан ПУП - ПЗ, в който е отбелязано с червена ограничителна пунктирана линия, че възможното строителство е на минимум 3 метра от границата на съседния ПИ ***. От скицата към приложенията се вижда, че не само не е спазено минималното отстояние, а и че част от построената сграда е в границите на съседния имот” /скица № 2, приложената към експертизата/.

Заснети са 6 бр. точки от съществуваща паянтова ограда, изградена от бетонови колове и телена мрежа между двата имота. Вещото лице твърди, че оградата попада изгряло в ПИ ***". /скица № 3, приложена към експертизата/.

Категоричният извод на вещото лице инж.Т. Ганев е, че „собственикът на ПИ *** е заградил с паянтова ограда и построил сграда върху част от ПИ ***, с което той пречи на ищците да ползват в пълен обем имота си.” /скица № 3 към приложението/.

Като е уточнено, че „площта, с която са ощетени собствениците на ПИ *** е 38.75 кв.м.”.

Извършената първоначална съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж.Л.Б.А. /л. 157 - 158/ също установи, че има навлизане на построените от ответника сграда и ограда в имота на ищците, поради което в тази част съдът възприема заключението.

В останалата част заключението не е достатъчно пълно и ясно, вещото лице Л.А. не дава отговор на по-голямата част от поставените й въпроси, а именно: не е отговорила на какво разстояние следва да отстои сградата на ответника от имотната граница на ищците - собственици на имот *** и това разстояние спазено ли е; не е посочено колко точно е констатираното изместване на границата на място между процесиите имоти; въпреки че, е констатирала, че съществуващата ограда е наклонена, не е уточнено на кои точно места е наклонена същата; не е измерена каква е площта на заградената от ответника част от имот ***; липсва отговор на въпроса пречат ли сградата и оградата на собствениците на имот *** да ползват в пълен обем терена и сградите в имота и в какво се изразяват тези пречки; няма заключение и по допълнително поставените задачи относно това дали строежът, предмет на узаконяването е бил допустим по правилата и нормите към момента на извършването му, респективно към момента на узаконяването; съответно дали са спазени правилата и нормите при издаване на акта за узаконяване.

На следващо място, приложената към експертното заключение на в.л. Л.А. скица не дава възможност да бъде определена застъпената площ и нейните конкретни граници, тъй като е нанесена само построената от ответника сграда, но не е нанесена констатираната от вещото лице съществуваща на място ограда, предвид което същата не може да се отграничи от нанесената на място кадастрална граница.

В проведеното на 26.11.2015 г. съдебно заседание вещото лице изрично уточни, че „изчертаната линия представлява линията, която дава кадастралната карта", тоест кадастралната граница.

В същото съдебно заседание вещото лице Л.А. поясни още, че „Навлизането в имота представлява един цял - не само в точките, а се образува линия от тия измерени четири точки, които ограждат терен, с който се навлиза”.

Въпреки това тази линия не е отразена на представената към заключението скица и не може да се отграничи от кадастралната граница.

С оглед на горните пропуски остава неизяснен въпроса къде е местоположението на оградата спрямо кадастралната граница, къде точно навлиза в имота на ищците и коя е застъпената площ. Видно е, че сградата е залепена за имота на ищците, но не е отразено каква част от нея навлиза в имот ***, съответно коя е застъпената площ с имота на ищците.

За разлика от в.л. Л.А., вещото лице Т. Ганев е представил три скици в увеличен мащаб 1:100, съответно 1:250, на които са нанесени не само сградата и оградата, а също кадастралната граница и застъпената между двата имота площ, отразени са съответните разстояния, на които отстоят сградата и оградата от имота на ищците, съответно каква част от тях навлиза в имота на ищците и с каква площ са ощетени същите.

Не без значение за пълнотата на експертизата е, че при изготвяне на същата вещото лице Л.А. е използвала като начални изходни точки само две точки и то не от местната геодезическа мрежа, а „две други точки от допълнително развита геодезическа мрежа, стабилизирани на терена”.

По причина, че не е могла да се свърже точка от местната геодезическа мрежа с триангулачната точка с номер 1283, която съгласно заключението е единствената триангулачна точка в близост до двата процесии имота: „По одобрената кадастрална карта на гр. Монтана в непосредствена близост до двата процесни имота няма две поне /или три по методология/ изходни точки, определени с траен знак/ метална тръба, метален пирон, бетоново блокче/, на които да се вземат точните координати. Има само една триангулачна точка, означена с бетонов блок, на условно приета източна посока, която е точка от държавна триангулачна мрежа".

В проведеното на 26.11.2015 г. съдебно заседание се изяснява, че двете точки, които са послужили за геодезическото заснемане са предоставени не от Службата по геодезия, картография и кадастър, а от „препоръчани колеги, които работят на територията на града и които имат координатите на близките мрежи", а именно Йовко Люцканов, който е геодезист на частна практика.

Вещото лице следва при изготвяне на заключението си да се съобрази най-вече с предоставените й от СГКК данни, предвид факта, че същите представляват официални такива и са база за изготвянето на кадастралната карта и скиците на недвижимите имоти, след което следваше да отчете какво е натрупването на грешки при използването на данните от СГКК, да ги съпостави с получените измервания, извършени от предоставените други точки и едва тогава да даде своето заключение на така поставените й задачи.

Вещото лице Т. Ганев, изготвил повторната съдебно-техническа експертиза е намерил в района на обекта освен посочената по-горе триангулачна точка - 1283 още две точки едната полигонова, а другата триангулачна, а именно ТТ № 8323 и ПТ № 1007.

Геодезическото заснемане, извършено от Л.А. е извършено само посредством един вид геодезичен инструмент, а именно -тотална станция TOPCON 3005N, докато в.л. Т. Ганев, изготвил повторната съдебно-техническа експертиза е използвал не само тотална станция за своето геодезическо заснемане, но и GPS, като за целта е закупен официално от СГКК и цифров модел на имот ***.

Т. Ганев е създал посредством

GPS работна геодезическа основа /цифров модел - част от кадастралната карта/ за обекта от пет точки „с номера

ЛТ1, ЛТ2, ЛТЗ, ЛТ4 и ТТ8323", три, от които - ЛТ1, ЛТ2 и ТТ8323 са били координирани с GPS, като за по-голяма точност са използвани диференциални поправки от базова станция на GNSS мрежа на Геонет.

Ситуационните подробности са заснети чрез полярен метод станция TCR 407 power на фирма Leica, за която в.л. е посочило, че има директна точност на измерена посока ± 7 сс и точност на измерените разстояния ± (2 mm + 2 ppm), което е нищожно отклонение на ъгловата точност.

Вещото лице Л.А. никъде не е посочила с каква точност използваната от нея тотална станция измерва заснеманите геодезически обекти, предвид което не може да се определи дали извършеното от нея заснемане е в рамките на т.нар. допустимите грешки.