Определение № 656 от 13.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 656 гр. Пазарджик, 13.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20265200500241 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248 ал.3 във връзка с ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се определение рег.№3467 от 03.12.20205г. на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д.№2509/2025г. по описа на същия съд за 2025г, с което е оставена без уважение молбата на ответника „Стик-Кредит“ АД за изменение на постановеното по делото решение №1264 от 17.10.2025г. в частта за разноските.

В частната си жалба с вх.№35513 от 22.12.2025г. подадена от ответника в исковото производство „СТИК-КРЕДИТ“АД, ЕИК-202557159 чрез процесуалния си представител адвокат Х. М. от САК, се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че не е възможно да се установи дали представения по делото договор за правна защита е свързан с конкретно първоинстанционно дело поради липса на реквизити, като и на индивидуализация относно предмета на разноските. Освен това , по делото не било безспорно установено че страните се намират в близки отношения по смисъла на чл.38 ал.1 т.3 предл.2-ро от ЗАдв., като в тази връзка се прави искане за събиране на доказателства пред въззивната инстанция и че действително между представител и представляван е налице връзка по силата на която представляваният има качеството на близък по отношение на процесуалния представител, което доказателствено искане въззивната 1 инстанция не намира основание да уважава поради неотносимостта му към предмета на спора, като отбелязва становището си само в мотивите и без постановяване на изричен диспозитив за отказ. Жалбоподателят смята, че следва съдът служебно да съблюдава наличието на изключението за представяне на безплатна адвокатска помощ и с цел да не се злоупотребява с право на разноски, което според въззивната инстанция е неправилна интерпретация на закона. По отношение размера на присъденото адвокатско възнаграждение се поддържа, че същото е несъобразено с незадължителния характер на НМРАВ/НВАР/, като в случая по предмета на спора съществувала обилна съдебна практика, че исковият съд следи служебно за неравноправни клаузи, , че въпросът за добросъвестно упражняване на правата от страна на потребителя както в съдебния така и в извънсъдебния етап е основен.

Жалбоподателят смята ,че справедливият размер в случая, следва да бъде определен под минимума по наредбата. Моли да се отмени обжалваното определение и се постанови друго с което да се откаже присъждане на адвокатско възнаграждение или при условията на евентуалност да се намали значително.

В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна-пълномощника на ищеца адвокат Д. Г. от АК-Ловеч, в който частната жалба се квалифицира като неоснователна по същество, и моли съдът да не я уважава.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред Пазарджишки районен съд е инициирано исково производство /искова молба с вх.№17704 от 20.06.2025г. - гр.д.№20255220102509 по описа на същия съд/ подадена от ищцата Г. П. Г., ЕГН-********** от с.***** чрез адв.Д. Г. от АК-Троян и против „Стик -Кредит“ АД, ЕИК-202557159 със седалище и адрес на управление в гр.Шумен с искане да се признае за установено, че ищцата Г. П. Г., не дължи на „Стик -Кредит“ АД, сумата от 2403.35лв, допълнително претендирана сума от дружеството над заплатената до момента от ищцата по договор за потребителски кредит от 1197лв, поради настъпила недействителност на договора произтичаща от недействителност на клаузата за неустойка, оскъпяваща потребителския кредит допълнително чрез скрити лихви, за да не бъдат включени при определянето на Годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита и поради противоречието й с добрите 2 нрави, поради което и предвид недействителността на договора потребителят не дължи съгласно чл.23 от ЗПК исканата от кредитора парична сума.

С исковата молба /ИМ/ е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от ГПК във връзка с чл.38 ал.1 т.3 предл.2 от Закона за адвокатурата. Към ИМ е приложен ДПЗС /договор за правна защита и съдействие/, според който процесуалното представителство на ищцата се осъществява безплатно при условията по чл.38 ал.2 от ЗА от адвокат Д. Г..

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество чрез адвокат Х. М. от САК, /вх.№21804 от 04.08.2025г./ в който исковите претенции на ищцата се оспорват изцяло по основание и по размер.

Развиват се подробни доводи в таза насока. Няма заявено оспорване на въведеното с ИМ и ДПЗС твърдение за безплатно процесуално представителство на ищцата от пълномощника й адв.Д. Г.., няма направено от ответното дружество признание на иска и с искане да се постанови решение при признание на иска /чл.237 ал.1 от ГПК/ и на това основание ответното дружество да иска да бъде освободено от отговорността за разноски към ищцата.

В единственото проведено открито съдебно заседание ответното дружество е депозирало писмена молба с вх.№27740 от 13.10.2025г. в която отново исковата претенция се оспорва изцяло като неоснователна. За първи път се въвежда довод за злоупотреба с право на разноски, който факт с правно значение е преклудиран според въззивната инстанция , тъй като е следвало да се направи най-късно в срока за отговор на исковата молба. При условията на евентуалност дружеството поддържа, че ако съдът приеме, че са налице условията за присъждане на разноски, същите да се присъдят под минимума по цитираната Наредба.

С постановеното решение рег.№1264 от 17.10.2025г. исковият съд е уважил изцяло предявения установителен иск като е приел за установено в отношенията между страните, че ищцата Г. П. Г. не дължи на ответното дружество „Стик -Кредит“АД исковата сума от 2403.35лв по договор за потребителски кредит №1091953 от 14.06.2024г. поради неговата недействителност, като е присъдил в полза на адв. Д. Г. на основание чл.38 ал.2 от ЗА разноски в размер на 648.41лв с ДДС.

3

За да присъди този размер на адвокатското възнаграждение исковият съд е приел, че предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. са -оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на страната на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и осъждане на насрещната страна да заплати разноските в производството съобразно правилата на ГПК; Че наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата страна възражение за липса на основанието по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и ангажирани по него доказателства. Допълнено е още, че преценката да престира безплатна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв. е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него наличието на визираните за нея основания. Отчетено е и това, че същевременно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. предвижда, че адвокатът има право на адвокатско възнаграждение във всички случаи, когато съобразно правилата на чл. 78 от ГПК насрещната страна е осъдена за разноските по делото. В този смисъл е последователната практика на ВКС, обективирана в Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2611/2021 г., IV г. о., Определение № 203 от 17.05.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 1518/2021 г., I т.о. и други. Акцентирано е още, че наличието на други дела между същите страни не е основание на пълномощника на ищеца да не бъде платено адвокатско възнаграждение, тъй като по всяко от делата се дължи отделно възнаграждение на адвоката, така както се дължи отделно възнаграждение за всеки предявен иск, дори и съединени с една искова молба.

Че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът, без да е обвързан от определен минимален размер на възнагражденията, следва да изхожда от критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. Това от своя страна означава да се отчетат конкретни фактори, като вида, броя и цената на предявените искове, броя на проведените съдебни заседания, вида и обема и на събраните в производството доказателства, положения от адвоката труд и други. В случая съдът отчита, че делото не се отличава с фактическа сложност, проведено е само едно съдебно заседание, събран е минимален обем от доказателства и 4 като съобрази размерите на адвокатски възнаграждения, регламентирани в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, които могат да служат като обективен ориентир при преценка на справедливото възнаграждение на адвоката, намира, че адвокатското възнаграждение с оглед цената на иска отричаната от ищеца като недължима сума от 2 403,35 лева, следва да се определи в размер на 648,41 лева с ДДС, която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на пълномощника на ищцата.

За да откаже да уважи молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските по чл.248 от ГПК, исковият съд приема, че искането за изменение на решението в частта за разноските за допустимо, тъй като е направено в срока за обжалване на решението, но разгледано по същество за неоснователно. Акцентирано е, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен на 05.11.2024г. между ищцата и упълномощения от нея адвокат, който е достатъчно индивидуализиран с посочване на страните и предмета на договора. Същият е породил правни последици и служи като основание за ангажиране на отговорността на насрещната страна по делото за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг юрист. Към настоящия момент е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда. За отговора на този въпрос е образувано т.д. № 3/2025 г. по описа на ОСГТК на ВКС, по което все още няма постановено тълкувателно решение. С оглед различните становища, застъпвани в практиката по този въпрос, сочената от пълномощника на ответника съдебна практика не може да се приеме за актуална и безспорна.

Съставът на исковият съд споделя становището, според което предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. са: оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на страната на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и осъждане на насрещната страна да заплати разноските в производството съобразно правилата на ГПК. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не може 5 да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата страна възражение за липса на основанието по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и ангажирани по него доказателства. Излагат се аргументи, че преценката да престира безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него наличието на визираните за нея основания – в случая, че е материално затруднено лице, нито адвокатът има правомощия да проверява дали това е така. Също така разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. предвижда, че адвокатът има право на адвокатско възнаграждение във всички случаи, когато съобразно правилата на чл. 78 от ГПК насрещната страна е осъдена за разноските по делото. Ето защо искането на ответника да не се присъжда адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно и не следва да бъде уважавано. Съдът смята, че адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. се определя от съда с оглед спецификите на конкретното дело. В тази дейност съдът не е обвързан от определен минимален размер на възнагражденията, а следва да извърши индивидуална преценка по всяко дело, като изхожда от критериите за разумност и пропорционалност, с цел да намери баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. Това от своя страна означава да се отчетат конкретни фактори, като вида, броя и цената на предявените искове, броя на проведените съдебни заседания, вида и обема и на събраните в производството доказателства, положения от адвоката труд и други.