Решение № 296 от 17.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000500247 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по ВЖ от адв. А. Б. – пълномощник на С. Т. Н. против решение №5429/26.10.2023г., постановено по гр.д. №6279/2022г. на СГС.

Основното оплакване в нея е, че то е неправилно, тъй като не е отчетено обстоятелството, че в момента на ПТП Н. е бил с влошено здравословно състояние, което е причина да приеме сироп за кашлица, който съдържа алкохол. Сочи, че това е провокирало положителния резултат за наличие на алкохол в кръвта, при изследването с Алкотест Дрегер и след това при изследването на кръвната проба по газхроматографския метод. Счита, че е необоснован изводът за наличие на алкохол в кръвта на Н. над допустимата от закона норма от 0, 5 промила, тъй като единствената обективно установена концентрация е на такъв е 0, 4 промила, установена с последния метод в медицинска лаборатория.

Според жалбоподателя, необоснованият извод на съда за основателност на частичния иск е направен, поради обсъждане и позоваване на токсилогичните експертизи, който дават хипотетични стойности на тази концентрация.

Отделно от горното поддържа, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на сочения от него механизъм на ПТП – то, а именно че е настъпило по изключителна вина и противоправно поведение на ответника. Позовава се на извод в САТЕ, че водачът на другия лек автомобил е имал възможност да възприеме неговия автомобил на разстояние от около 30 метра. Ето защо не 1 следва, че е налице внезапност на маневрата му. Жалбоподателят счита, че водачът на другия автомобил – „Ауди“ е нарушил разпоредбите на чл. 20 от ЗДвП и на чл. 50а и чл. 31, т.4 от ППЗДвП, с което е станал основна причина за настъпване на ПТП –то или поне е съпричинил същото. По изложените съображения моли решението да бъде отменено и да се отхвърли изцяло главният иск, както и този за мораторна лихва върху главната претенция и на тази за законна лихва.

Отговор на ВЖ е депозиран от ищеца ЗК „Уника"АД, която чрез пълномощника си юрк. М. излага доводи за неоснователност на същата.

Твърди, че са изложени обосновани изводи в съдебния акт за доказано наличие на алкохол в кръвта на ищеца, от което следва ангажиране на отговорността му да възстанови на дружеството заплатената регресна претенция на „ЗАД“Армеец“. Обосновава също липсата на убедителни доказателства за тезата на Н., че е бил с влошено здравословно състояние, което е провокирало отчитането на наличие на алкохол в кръвта по приложените му методи на изследване. Ето защо, застрахователят изразява становище за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Във въззивното производство не са приобщени нови доказателства на осн. чл. 266 от ГПК.

Решаващият състав констатира, че въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът констатира, че обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което то е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Софийският градски съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си, които са в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му. Софийският апелативен съд като инстанция по същество излага самостоятелни свои фактически констатации и правни изводи, както следва :

От фактическа страна е установено, че в протокол за ПТП № 1475946/10.03.2015г. на мл.автоконтрольор при ОПП на СДВР, приложен в кориците на н.а.х.д.№ 7101/2015г. на СРС-НО е удостоверено, че на 10.03.2015г. на кръстовището на бул. „Панчо Владигеров“ и бул. „Царица 2

Йоанна“ в гр.София е настъпило ПТП с участници л.а. „Ауди А6“ с рег.№ ********(за временна регистрация) и л.а. „Шевролет Авео“ с рег.№ ********.

Съставителят е отразил, че причина за произшествието е поведението на водача на л.а. „Шевролет Авео“, който движейки се по бул. „Царица Йоанна“, в посока от бул. „Панчо Владигеров“ към бул. „Добринова скала“, е предприел завой наляво на кръстовището с бул. „Панчо Владигеров“, навлизайки на червен сигнал на светофара, при което е ударил насрещно движещият се и направо л.а. „Ауди А6“. Удостоверено е също, че при направена на място проба за употреба на алкохол на водачите с техническо средство „Дрегер“ 0131 е отчетена концентрация на алкохол в кръвта на С. Т. Н. в диапазона от 0.50 до 1,2 промила. Протоколът е разписан от водачите и от съставителя. В същия са отразени и валидните към датата на събитието договори за задължителна застраховка ГО за всеки автомобил.

В акта за установяване на административно нарушение от 10.03.2015г., също съставен от мл.автоконтрольор при ОПП на СДВР, приложен в кориците на н.а.х.д.№ 7101/2015г. на СРС-НО е констатирана концентрация на алкохол в кръвта на С. Т. Н. от 0, 73 промила, отчетена чрез тест техническо средство „Дрегер“ 0131.

Видно е от материалите в н.а.х.д.№ 7101/2015г. на СРС-НО, образувано по жалба на С. Т. Н. срещу съставеното му НП, с което са му наложени глоби за две нарушения – за навлизане в кръстовището на забранителен сигнал и за шофиране със СУМПС с изтекъл срок, че има за предмет искане за отмяната на административно – наказателната санкция. Със съдебно решение от 16.02.2017г., което не е било обжалвано от страните и е влязло в сила на 11.03.2017г., НП № 15-4332-000670/20.04.2015г. на Началника на ОПП – СДВР, с което са наложени глоби на ищеца, е отменено като незаконосъобразно. Основанията са отмяната му са допуснати процесуални нарушения в производството по квалифициране на деянието като административно нарушение и определяне на наказанието от административно - наказващия орган.

Поради това, че механизмът на ПТП – то не е установен с влязъл в сила административен или съдебен акт и във връзка с възраженията на ответника С. Н. СГС е изяснил същия чрез съдебна автотехническа експертиза, която е направила обобщено заключение, че той е виновен за настъпването му.

След анализ на доказателствата експертът е констатирал, че произшествието е настъпило на кръстовището на бул. „Панчо Владигеров“ и бул. „Царица Йоанна“ на 10.03.2015г. в тъмната част на денонощието при мокра пътна настилка. Процесният л.а. „Ауди А6“ с рег.№ ******** се е движел по бул. „Панчо Владигеров“ в посока от бул. „Добринова скала“ към тунела „Люлин“, като на кръстовището е спрял за изчакване на зелен сигнал за преминаване. Вещото лице е установило, че този автомобил се е намирал в дясната лента за движение направо при съществуваща вдясно от него още една лента, предназначена за завой надясно. По същото време л.а. „Шевролет Авео“ се движел срещуположно по бул. „Царица Йоанна“, като на кръстовището с бул. „Панчо Владигеров“ предприел завой наляво при неразрешен жълт сигнал на светофарната уредба и поради непропускане на 3 насрещно и направо преминаващият л.а. „Ауди А6“ е станал причина за настъпилия удар. Установил е от циклограмата на светофарната уредба за процесното кръстовище, че водачът на л.а. „Шевролет Авео“ е навлязъл на предупредителен жълт сигнал на светофара за него, последван от забранителен червен сигнал, като превключването на сигнала от зелен в жълт е станало две секунди (1,84 сек) преди л.а. „Шевролет Авео“ да пресече стоп линията, т.е. когато е отстоял на 15.32 метра от нея, а водачът на л.а. „Ауди А6“ е навлязъл в кръстовището при потегляне от спряло положение и при разрешен зелен сигнал на светофара за него.

Определил е, че скоростта на двата автомобила е била около 30 км/ч и двамата водачи са могли да се възприемат взаимно и да предприемат аварийно спиране, тъй като видимостта в кръстовището не е била ограничена.

От горепосочената циклограма вещото лице е установило, че не е възможно дублиране на зелен сигнал в посоките на движение на двата автомобила.

Относно вредите, описани и одобрени за ремонт по л.а. „Ауди А6“ е заключил, че са в зоната на удара и са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а действителната пазарна стойност за отстраняването им възлиза на заплатените от застрахователя по договора „Каско“ суми, тъй като този автомобил е гаранционен.

Въззивният състав приема, че обсъденото заключение САТЕ е компетентно и обосновано, като не почива на предположения, а се основава на приетите доказателства. Поради това е и обективно. Ето защо, правилно СГС го е кредитирал, въпреки възраженията на С. Н. за необоснованост на изводите в него. Несъстоятелни са и идентичните му оплаквания във ВЖ, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на механизма на ПТП –то.

Последният е изяснен въз основа на приобщените писмени доказателства и от експерт със съответна квалификация, поради което това оплакване е голословно.

Предоставените в делото данни от НЗОК за извършени прегледи на ответника, за времето преди, в деня и след процесния инцидент сочат, че С. Н. не е посещавал лекар и не е имал предписана терапия за овладяване на заболяване. Заедно с това в протокола за медицинско изследване, съдържащ се материалите по н.а.х.д.№ 7101/2015г. на СРС е отразено, че на 10.03.2015г. в 21.35 ч. е била взета кръвна проба от ответника, изпратен за кръвно изследване с талон, връчен му в 21.00 ч., като в медицинското заведение при вземане на кръвната проба С. Н. е съобщил за прием на лекарство – сироп за кашлица „Мукоплант“ и „Омник“, но не и на сироп „Димекс“. Изложеното разминаване в твърденията на Н. създава съмнение за реализирането на това обстоятелство. Заедно с това, твърдението за прием на сироп за кашлица не се подкрепя от други доказателства в делото, поради което следва да се приеме, че не е доказано.

В протокола за химическа експертиза от 11.03.2015г. са отразени резултатите от изследването на концентрацията на алкохол в кръвта на ответника към 21.35 ч. на 10.03.2015г., което е около три часа след удара, и тя е 4 била 0.4 промила.

Предвид възражението на ответника в отговора на исковата молба, че приема на сироп за кашлица „Димекс“ е причина за отчетен положителен резултат за алкохол на Алкотест Дрегера, са допуснати основна и допълнителна съдебно-токсикологични експертизи. Основният и несъмнен извод на експерта е, че отчетената стойност, както на Дрегера, така и при кръвната проба е от прием на алкохол.

Изводите на вещото лице в тях са, че при установена концентрация на алкохол в кръвта 0.4 промила към 21.35ч., стойността към часа на ПТП – 18.40ч., би бил 0.84 промила. Те са изведени от правилото, че елиминирането на алкохол от човешкото тяло се осъществява с постоянна скорост, която не зависи от антропометричните данни на индивида (за разлика от абсорбцията), като в процесния случай и с оглед стойностите, отчетени от техническото средство „Дрегер“ и от химическата експертиза, се приема, че при ответника е била налице елиминация към часа на кръвната проба. Това се потвърждава и от обстоятелството, че кръвната проба е взета три часа след произшествието, т.е. не допуска водачът да е приел алкохол между удара и пробата, че да е бил във фаза абсорбция.