Определение № 404 от 16.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 404 гр. Ловеч, 16.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500242 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК **********, чрез пълномощника адв.Л.Р., против разпореждане № 642/05.03.2025 г. по ч.гр.д. № 339/2025 год. по описа на Районен съд - Ловеч в частта, с която е отхвърлено подаденото от него заявлението за сумата 400.00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Оспорва извода на заповедния съд, че след като адвокатското възнаграждение е платено от „ФИ“ ЕООД на преупълномощен адвокат, а не от „А1 България“ ЕАД и няма доказателства заявителят да е сторил разноски в производството, то за сумата по изплатеното адвокатско възнаграждение не следва да се издава заповед за изпълнение. Твърди, че е представил пълномощно, с което заявителят е упълномощил „ФИ“ ЕООД да заплаща всички такси и разноски във връзка с правата по пълномощното, вкл. и адвокатски възнаграждения на избраните като процесуални представители на „А1 България“ ЕАД адвокати. Изтъква, че ФИ“ ЕООД се явява търговски пълномощника на „А1 България“ ЕАД по смисъла на чл.26 от ТЗ за изрично описаните в пълномощното действия.

Счита за неотносимо на кого от двамата адвокати е заплатено възнаграждението, доколкото правопораждащият факт е единствено и само неговото реално плащане от името и за сметка на страната, която го претендира. Излага аргументи, че вътрешните взаимоотношения между заявителя, пълномощника му и преупълномощените адвокати не са предмет на изследване от страна на съда при присъждането на разноските, като цитира съдебна практика.

Моли съда да отмени разпореждането на ЛРС в обжалваната част и разпореди издаване на заповед за изпълнение досежно претендираните 1 разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв.

Ловешкият окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и представените по ч.гр.д. № 339/2025 г. на РС-Ловеч доказателства, намира от фактическа и правна страна следното :

Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен от връчване на разпореждането от страна с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което настоящето производство е допустимо.

От представените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 339/2025 г. по описа на РС – Ловеч е образувано по постъпило заявление от „А1 България“ ЕАД, ЕИК **********, чрез пълномощника адв.Л.Р., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против „ОТ ЗЕМЯ И ВЪЗДУХ“ ЕООД за сумата 374.41 лв. – неустойка за неизпълнение на договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, 15.39 лв. – мораторна лихва върху посоченото вземане, както и за разноски в размер на 21.25 лв. платена ДТ и 400.00 лв. адвокатско възнаграждение.

С разпореждане № 642/05.03.2025 г. районният съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********** против „ОТ ЗЕМЯ И ВЪЗДУХ“ ЕООД за следните суми: 374.41 лв. – неустойка за неизпълнение на договор, 15.39 лв. – обезщетение за забава за периода 28.09.2024 г. до 23.02.2025 г. и сторени разноски в размер на 21.25 лв. държавна такса, като отхвърлил заявлението за издаване на заповед за разноски за процесуално представителство в размер на 400.00 лв.

За да отхвърли претенцията на заявителя за разноски за адвокатско възнаграждение, в мотивите на обжалваното разпореждане районният съд е приел, че ангажираните доказателства не установяват сторени разноски за процесуално представителство от заявителя, а от дружество „ФИ“ЕООД, на което е възложено да го представлява, а то от своя страна е овластило двамата адвокати с права за това. Изложени доводи, че в съдебното производство се присъждат разноски, за които са ангажирани доказателства, че са сторени от страната, която търси присъждането им и искането й е уважено.

Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд правни изводи. Пред заповедния съд от страна на частния жалбоподател не са били представени доказателства за реално заплащане на претендираната сума от 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Със заявлението „А1 България“ ЕАД е представило нотариално заверено пълномощно, с което упълномощава „ФИ“ ЕООД, представлявано от И.М.Й. да организира и води искови, заповедни и изпълнителни производства срещу длъжници на „А1 България“ ЕАД чрез свободно избрани от него правоспособни адвокати, като заплаща всички необходими такси и разноски във връзка с правата по пълномощното, включително и адвокатски възнаграждения на избраните като процесуални представители на „А1 България“ ЕАД адвокати. Приложено е пълномощно, с което И.М.Й., в качеството си на управител на „ФИ“ ЕООД, е 2 преупълномощил адвокат И.М.Й. и адвокат Л.Ж.Р. с правата на „ФИ“ ЕООД по цитираното по-горе пълномощно. Към заявлението е представен и договор за правна защита и съдействие от 20.02.2025 г., сключен между „ФИ“ ЕООД и адв. И.М.Й. с предмет оказване на правна защита и съдействие на „ФИ“ ЕООД във връзка с изпълнение на рамков договор от 07.09.2018 г. между „А1 България“ ЕАД и „ФИ“ ЕООД при завеждане на заповедно производство по чл.410 ГПК срещу изброени длъжници, между които и „ОТ ЗЕМЯ И ВЪЗДУХ“ ЕООД при договорено възнаграждение от 400.00 лв., което „ФИ“ ЕООД заплаща на адвоката.

В т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 год. по т.д. № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС са дадени указания, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да бъде вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая от приложените към делото пълномощни и договор за правна защита и съдействие от 20.02.2025 г., сключен между „ФИ“ ЕООД и адв. И.М.Й., не може да се направи извод, че от страна на заявителя „А1 България“ ЕАД са направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Дори да се приеме твърдението на частния жалбоподател, че „ФИ“ ЕООД се явява търговски пълномощник на „А1 България“ ЕАД по смисъла на чл.26, ал.1 ТЗ, то съгласно цитираната разпоредба търговският пълномощник извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение, а доказателства в тази насока не са представени. На последно място следва да се отбележи, че представения със заявлението договор за правна защита и съдействие от 20.02.2025 г., в който е посочено, че за изпълнение предмета на договора „ФИ“ ЕООД заплаща на адвоката възнаграждение в размер на 400.00 лв., е сключен между „ФИ“ ЕООД и адв. И.М.Й., а заявлението по делото е подадено от адв.Л.Ж.Р., която е другия упълномощен адвокат.

Поради изложените съображения обжалваното разпореждане на РС Ловеч в частта, с която е отхвърлено подаденото от „А1 България“ ЕАД заявление за присъждане на сумата 400.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение в заповедното производство, следва да бъде потвърдено като правилно.

Мотивиран от горното, Ловешкият окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане № 642/05.03.2025 г. по ч.гр.д. № 339/2025 год. по описа на Районен съд - Ловеч в частта, с която е отхвърлено подаденото от „А1 България“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

3

Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4