Решение № 237 от 21.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Пловдив, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20225001000588 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл . ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ищцата И. И. А. с ЕГН:

**********, представлявана от адвокат Л. Г. от АК-П. против Решение № 229 от 15.06.2022 г., постановено от Пловдивският окръжен съд по търг.дело№ 232/2021 г.

Предмет на въззивно обжалване са следните отхвърлителни части на първоинстанционното решение: а/ частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 10 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от допълнителна хирургическа интервенция,извършена на 15.06.2018 г. б/ частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 20 000 лева до 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди ,изразяващи се в болки и страдания, произтичащи от оперативната интервенция, извършена на 02.02.2021 г. в МБАЛ „ Св. И. Р.“1 С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.02.2021 г. до окончателното й заплащане. в/ частта, с която предявеният от ищцата иск е отхвърлен за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от ексцес, изразяващ се в ново заболяване , а именно: дясноконвектна тораколумбална сколиоза, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 01.06.2019 г. до окончателното й заплащане.

Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че в тези отхвърлителни части решението е постановено в противоречие с чл.52 от ЗЗД като присъдените размери на обезщетенията са занижени и не съответстват на претърпените болки и страдания.

В тази връзка се твърди, че съдът, при определянето на обезщетението за претърпените болки и страдания за втората операция е отчел единствено времето на болничния престой, който е продължил 17 дни. Но не е отчел тези болки и страдания, която ищцата е изпитала за периода от две години, считано от поставянето на гръбначната стабилизация непосредствено след настъпилото ПТП до операцията от 15.06.2018 г. Съдът не е отчел факта, че тези болки и страдания са продължили и след премахването на гръбначната стабилизация и по принцип никога не са стихвали.

По отношение на ексцеса, изразяващ се в дясноконвектна тораколумбална сколиоза съдът не е отчел факта, че се касае до усложнение, което по своята същност е процес, който се развИ. във времето и не е възможно да се получи в момента на фрактурата на прешлените. За първи път това заболяване е установено през м. май 2019 г., т.е. повече от 2 години след процесното ПТП.

Претендира се отмяната на решението в обжалваните му отхвърлителни части и постановяване на въззивно решение по същество, по силата на което да се уважат предявените обективно съединени искове в пълните им предявени размери.

Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е депозирана и от ответника ЗД „Б. И..“ АД ЕИК *********, който обжалва решението в осъдителната му част. Поддържа се оплакването за неправилно 2 приложение на чл.51,ал.2 от ЗЗД, като съдът не е отчел наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца.

Последното се изразява в това, че същата е пътувала в автомобила, без поставен предпазен колан, който да възпрепятства свободното й движение в купето след удара.

Жалбоподателят счита, че съпричиняването от страна на пострадалата ищца е в размер на 50%, поради което и претендира за постановяването на въззивно решение, с което да бъде намален размера на присъдените в полза на ищцата обезщетения за неимуществени и имуществени вреди наполовина.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивните жалби оплаквания и доводи , приема за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл.432,ал.1 от КЗ във вр. с чл.51,ал.3 от ЗЗД. Претендира се присъждане на обезщетение за претърпените от ищцата И. А. неимуществени вреди, настъпили поради влошаване на здравословното й състояние / ексцес/.

Наред с това се претендира и обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, разходи за болногледач и за рехабилитация, както за минал, така и за бъдещ период от време.

По делото е безспорно установено ,че вредите, предмет на исковата претенция са възникнали при пътно-транспортно произшествие/ ПТП/, настъпило на 26 декември 2016 г около 1.03 часа на пътя 3-****км., село У. в посока към гр.К., в землището на село У.,П. област. На тази дата и в този час лекият автомобил „Ф. П.“, с рег.№ ********, управляван от лицето Б. М.

Ш. ,който е управлявал лекия автомобил с несъобразена скорост в резултат на което лекият автомобил е напуснал платното за движение от ляво, преобърнал се е и със задната част на автомобила се е ударил в крайпътно дърво. Авторството на деянието, неговата противоправност и вината на управляващия лекия автомобил Б. М. Ш. са установени по приложеното НОХД № 3281/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

Наказателното производство е приключило с Определение от 13.07. 2017 г., с което е било одобрено споразумението, с което подсъдимият Б. Ш. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343,ал.3, предл.4-то 3 и предл.7 –мо НК , затова, че при управление на лекия автомобил „Ф. П.“ с рег.№ ******** е нарушил правилата за движение по пътищата и конкретно разпоредбите на чл.5,ал.1, т.1 от ЗДв.П, чл.20, ал.1от ЗДв.П, чл.20,ал.2 от ЗДв.П и чл.150а,ал.1 от ЗДВ.П . Съгласно чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. В резултат на процесното ПТП на пострадалата ищца И. И.

А. са били причинени четири средни телесни повреди,а именно: а/ фрактура/ счупване/на 11- ти и 12- ти гръдни прешлени, ангажиращо телата, дъгите и израстъците им, поотделно и в съвкупност, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата; б/ контузия и притискане на гръбначния мозък от счупените гръдни прешлени, довела до пареза на двата долни крайника и до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника; в/ контузия на белите дробове и двустранно наличие на кръв в гръдната кухина, по отделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; г/ фрактура/ счупване/ на дясната ключица, довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник;

Пред застрахователя „Б. И.“АД е била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод на което е образувана ликвидационна преписка по щета № ********** от 21.02.2017 г. Преписката е приключила със Споразумение от 10.11.2017 г., по силата на което ЗД „Б.

И.“АД се е задължило да изплати на пострадалата И. А. застрахователно обезщетение в размер на 400 000 лева.

Съгласно чл.1 от споразумението обезщетението обхваща претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди, възникнали от процесното ПТП или по повод на същото, включително и „ такИ. за лихва за забава, пропуснати ползи и въобще всякакви вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП“.

4

Съгласно чл.3 от споразумението с изплащане на обезщетението бенефициента заявява, че няма никакви неудовлетворени претенции към застрахователя и към виновния водач за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, включително и за бъдещи такИ.…, т.е. такИ. вреди, които ще настъпят в бъдеще при влошаване на здравословното състояние на пострадалата, но имат причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие.

В тази част заявеното от ищцата,че няма претенции при влошаване на здравословното й състояние за в бъдеще представлява предварителен отказ от бъдещи права. Правото да се претендира обезщетяване от бъдещо влошаване на здравословното състояние / ексцес / е ново право, което към момента на сключване на споразумението не е съществувало.

Основен принцип в правото е, че е недопустим предварителен отказ от бъдещи права, поради което в тази част заявеният от пострадалата ищца отказ не е породил действие.

По делото не се спори и това е документално установено,че застрахователят е заплатил на ищцата договорената сума в размер на 400 000 лева, за което е представил 5 платежни нареждания / л.141- л.145/.

В представеното споразумение от 10.11.2017 г. страните не са посочили изрично сумата от 400 000 лева кои точно травматични увреждания обезщетява. В чл.7 от споразумението ищцата И. А. е декларирала, че е съгласна с размера на определеното застрахователно обезщетение, което покрИ. изцяло претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, както и тези, които евентуално би претърпяла за в бъдеще по повод и във връзка с настъпилото застрахователно събитие. Вече бе отбелязано, че клаузата за предварителен отказ от правото да бъде обезщетена при влошаване на здравословното състояние / ексцес/ е нищожна и не поражда действие.

В исковата молба се твърди, че при ищцата е настъпило допълнително влошаване на здравословното състояние/ексцес/, изразяващо се в „ дясноконвексна тораколумбална сколиоза“. Според изложеното този ексцес се е развил в резултат на получените първоначални травми, но се е проявил по-късно и конкретно на 01.06.2019 г., когато заболяването е отразено за първи път в медицинската документация.

5

По делото пред първата инстанция е прието заключение на комплексна неврохирургична съдебно-медицинска експертиза,изготвена от вещите лица д-р К. Ш., който е специалист –невролог и д-р Г. Б. – специалист по неврохирургия.

Според експертите сколиозата се изразява в латерално / странично/ изкривяване на гръбначния стълб, при което пострадалият изпитва затруднение при заемането на симетрично вертикално положение на гръбначния стълб. В конкретния случай при ищцата е налице т.н „вторична сколиоза“,т.е. допълнително възникнало странично изкривяване на гръбначния стълб, което се дължи обикновено на получена травма. Ищцата е претърпяла тежка гръбначно-мозъчна травма, като при този вид травми причината за проявяването на сколиозата е обездвижването и прекарването на много часове в легнало или седнало положение или такова с изкривена стойка. Вещото лице д-р Г.Б. при приемане на заключението в съдебно заседание е обяснил, че травматичните увреждания на двата гръдни прешлени/ фрактурата на 11ти и 12 ти гръдни прешлени/ до промяна на оста на гръбначния стълб. Последният се изкривява встрани и тъй като в случая изкривяването е надясно се получава дясноконвексна тораколумбална сколиоза. Наред с това вещото лице д-р Б. е пояснило, че при прегледа на рентгеновите снимки, направени преди първата операция през 2016 г. се констатира, че доминиращото изкривяване на гръбначния стълб е изгърбване назад, което представлява кифоза. Тази деформация обаче не е предмет на исковата претенция, поради което и съдът не я коментира. Наред с това снимките показват, че част от гръбнака, в областта на счупените два гръдни прешлена е изкривен настрани, т.е. налице е лека форма на сколиоза.

Според тезата на ищцата това е ексцес, който се е проявил след сключеното споразумение и конкретно на 01.06.2019 г., когато заболяването е отразено за първи път в медицинската документация.

Въззивният съд не споделя това становище, тъй като от заключението на комплексната съдебно –неврохирургична експертиза и обясненията на вещите лица при приемане на заключението се установява, че деформацията на гръбначния стълб е констатирана непосредствено след претърпяната гръбначно-мозъчна травма. Наред с това експертите считат, че сколиозата не 6 представлява допълнително настъпило усложнение, а пряка последица от първоначалната тежка фрактура –взривното счупване на двата гръдни прешлена. Освен това от обясненията на вещите лиза се изяснява, че сколиозата/ изкривяването на гръбначния стълб надясно/ е динамична , а в някои случаи и обратима.