Решение № 268 от 08.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Стара Загора, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20245500500382 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба от П. А. С., чрез адв. П.

П. от АК – Хасково, против Решение № 64/18.04.2024г., постановено по гр.д.

№ 501/2023г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което се признава за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че П. А. С. не дължи сумата в размер на 205.29 лева представляваща неустойка по чл. 5, във връзка с чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 690240 от 10.06.2022 г., сключен със „С.К.“ ООД, гр. С., поради нищожността на клаузата на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП;

Осъдена е на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, П. А. С. да заплати на „С.К.“ ООД, гр. С. сумата от 198.42 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № 690240 от 10.06.2022 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба в съда 26.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; присъдени са разноски и държавна такса.

Въззивницата обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е присъдено вземане в полза на „С.К." ООД за главница в размер на 198.42 лв., ведно със законна лихва върху главницата, както и в частта му за присъждане на разноски в полза на „С.К." ООД. Намира същото за неправилно и за неточно. Твърди, че първоинстанционният съд не съобразил, че по процесния договор за потребителски кредит тя получила главница в размер на 300 лв., 1 която видно от приетата по делото експертиза била изплатена изцяло. Счита, че неправилно първоинстанционният съд в противоречие с императивната норма на чл. 23 от ЗПК присъдил в полза на ищеца по насрещния иск да бъде заплатена още главница в размер на 198.42 лв., въпреки че в мотивите на обжалваното решение стигал до извода, че на ищеца по насрещния иск се дължи връщане единствено чистата стойност по кредита. На следващо място счита, че неправилно и незаконосъобразно съдът в съдебния акт възложил заплащане на разноски в тежест на ищцата по първоначалния иск, която била в качеството си на потребител по процесния договор.

Моли съдът да отмени атакуваното решение в частта му, в която е осъдена да заплати на „С.К.“ ООД сумата от 198,42 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 690240 от 10.06.2022г. сключен между страните, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба в съда, както и в частта му за присъждане на разноски в полза на ищеца по насрещния иск. Претендира разноски. Моли на основание чл.38, ал.2 от ЗА да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната на въззивника безплатна правна помощ.

Алтернативно моли, ако съдът приеме, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено в частта за дължима главница да съобрази принципа на ефективността, който СЕС е приел да не възпира потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи и не възложи в тежест на потребителя за двете производства заплащането на разноски в полза на кредитора.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна „С.К.“ ООД, чрез адв.Х. М. от АК – С., в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита решението за правилно, обосновано и законосъобразно. Съдът правилно постановил решението си като съобразил приетата по делото ССЕ, съгласно заключението по която размерът на непогасения остатък от кредита бил 223.89 лв.

Намира за неоснователни изложените аргументи във въззивната жалба за неправилно приложение на материалния закон и недължимост на разноски по предявената насрещна искова молба. Неоснователни били и аргументите, че от ищеца по първоначалния иск не се дължали разноски. По отношение на претендираните разноски от процесуалния представител по чл.38, ал.2 от З адв. твърди, че в хода на производството са опровергали материалната затрудненост на въззивницата.

Моли съда да отхвърли като изцяло неоснователна въззивната жалба.

Претендира присъждане на разноски.

Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на другата страна и като разгледа събраните по делото през първата инстанция доказателства, намира за установено следното:

2

Предявени са отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК.

Ищцата по главния иск П. А. С. твърди в исковата си молба, че била страна по договор за паричен заем № 690240, сключен със „С.К.“ ООД на 10 юни 2022 г. с фиксиран лихвен процент в размер на 40.05% и ГПР (годишен процент на разходите) 47.65%, по който получила сумата от 300 лева, която следвало да върне на 6 месечни вноски. Следвало да заплати неустойка в размер на 205.29 лева, като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и неустойка ставало в размер на 546 лева. Твърди, че търсената неустойка по договор за паричен заем № 690240/10.06.2022 г. в размер на 205.29 лева била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.

143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Сумата която се претендирала чрез нея в размер на 205.29 лева била в размер на над 65.00 % на получената сума по отпуснатия кредит, поради което било налице накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Търсената неустойка като необосновано висока била неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП; била нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 24 от ЗПК, тъй като противоречала на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с търсената неустойка по процесния договор за паричен заем се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС №426/2014 г. Търсената неустойка по договора не била индивидуално уговорена, поради което се явявала нищожна по смисъла на чл.

146, ал. 2 от ЗЗП. Неустойката представлявала скрита лихва, поради което кредиторът не бил изпълнил условията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и съгласно чл. 21 от ЗПК била нищожна.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че П. А. С. не дължи сумата в размер на 205.29 лева представляваща неустойка по чл. 5, във връзка с чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 690240 от дата 10.06.2022 г., сключен със „С.К.“ ООД, гр. С., поради това, че е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.

143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Претендира съдебни и деловодни разноски, включително на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адв. възнаграждение на адв. П. П..

В срока за отговор ответникът С.К.“ ООД, гр. С. оспорва иска по същество и предявява насрещен иск против П. А. С. за заплащане сумата 198.42 лв., представляваща сбор от непогасена главница и възнаградителна лихва за периода 10.10.2022 г. - 12.12.2022 г. по договор за кредит № 690240 от 3

10.06.2022 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът по насрещния иск П. А. С. го оспорва като неоснователен.

За да постанови решението си в този смисъл ЧРС е приел за установено от фактическа страна, че на 10.06.2022 г. между ищцата П. А. С. и ответника „С.К.“ ООД е сключен договор за паричен заем № 690240, по силата на който на ищцата е предоставен заем в размер на 300 лева, при ГПР (годишен процент на разходите) по кредита - 47.65%, ГЛП (годишен лихвен процент) по кредита - 40.05%, която сума е следвало да бъде върната от ищцата на 6 месечни вноски. Съобразно чл. 5 от договора, в тридневен срок считано от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция за всички дължими суми по договора или 2. едно или две лица поръчители, които да отговарят на следните, кумулативно поставени изисквания: при един поръчител - същият да има осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. При неизпълнение в срок на горепосоченото задължение, съобразно чл. 11 от договора, длъжникът следва да заплати на кредитора неустойка в размер от 205.29 лева.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза районният съд е установил, че в погасителния план е включена допълнително неустойка в размер на 205.29 лв. и общата сума за погасяване по кредита става 546.00 лв., детайлизирана по видове задължения е както следва: главница - 300 лв., договорена лихва - 40.71 лв. Според заключението ГПР възлиза на 960.074 %. Ищцата по делото е направила три погасителни вноски по договора за кредит в общ размер на 300 лева. Детайлизирането на погасената сума по видове задължение, както следва е: главница - 76.11 лв., договорена лихва - 38.56 лв., неустойка - 180.43 лв., такси - 4.90 лв. Размерът на непогасения остатък от главница и лихва по договора за заем № 690240 от 10.06.2022 г. е в размер на 226.04 лв. в това число: главница - 223.89 лв. и договорена лихва - 2.15 лв.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът е приел, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по повод предоставяне на паричен заем в размер от 300 лева. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание 4 представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 от ЗПК).

Приел е, че кредиторът не е включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, с цел да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. В конкретния случай е посочен ГПР - 47.65% и е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР, с включените в него компоненти.