Решение № 4856 от 30.11.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4856 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330102322 по описа за 2022 година

Предмет на делото са искове по чл. 124 ГПК вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД и и чл. 10а, и чл.

19, ал.4 от ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от П. Я. Ю., ЕГН: **********, И. М. Ю., ЕГН: ********** и Я. М. Ю., ЕГН: ********** действащ със знанието и съгласието на своята майка П. Ю. чрез адв. М.М. против „И. С. К.” ООД, ЕИК:

200604885, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищците – М.Е.Ю. приживе сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ***/23.09.2021 г., като съгласно чл. 1 от така сключеният договор следвало да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 600 лева. На 13.12.2021г. М. Ю. починал, като оставил в качеството на законни наследници ищците. Клаузата по договора относно такса за експресно разглеждане била нищожна на основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че клаузата предвиждаща заплащане такса за експресно разглеждане е в противоречие и с разпоредбата на чл. 10а ЗПК. Твърди се, че клаузата е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по см. на чл. 143, т. 9 ЗЗП, тъй като сумата, която се претендирала, била в размер над 1/2 от получената сума по отпуснатия кредит от 1 200 лева. Така се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. С така уговорената такса за експресно разглеждане в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение. Основната цел на така уговорената клауза целяла неоснователно обогатяване на кредитодаталя за сметка на кредитополучателя. С 1 клаузата се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал 4 ЗПК, като с се нарушавало и изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочените задължения. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Така уговорената клауза е нищожна и неравноправна по см. на чл. 146 от ЗЗП, доколкото същата не била индивидуално уговорена. Направено е искане за прогласяване за недействителна на клауза за такса за експресно разглеждане, обективирана в чл.1 от процесния договор, поради противоречие със закона - чл.10а ЗПК, поради противоречие с добрите нрави, поради заобикаляне на закона - чл.19, ал.4 ЗПК и като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Ангажират се доказателства. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище, че предявения иск е недопустим, доколкото по ч.гр.д. № 19544/2021 г. по описа на ПдРС е издадена Заповед по чл.410 ГПК срещу длъжника М.Е.Ю. за вземания по процесния договор за кредит, по което дело са конституирани като страни наследниците на длъжника - ищците в настоящото производство, които не са подали възражение срещу заповедта и същата е влязла в сила.

Считат, че с неподаване на възражение се преклудира възможността ищците да предявяват настоящия иск и да оспорват валидността на таксата за експресно разглеждане.

Твърди се, че вземанията по заповедта са заплатени, поради което настоящото производство е безпредметно и е отпаднал правния интерес от същото. С оглед изложеното се иска прекратяване на делото.

По възражението за недопустимост на иска, направено от ответника съдът се е произнесъл с Определение № 7803/08.07.2023г. с което възражението е оставено без уважение по съображение, че в заповедното дело не е била предмет такса за експресно разглеждане и по отношение на нея не е формирана сила на присъдено нещо, след влизане в сила на Заповедта, поради което е допустимо да е предмет на отделен иск Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235 ГПК намира следното.

Установява се по делото, че е бил сключен индивидуален договор за потребителски кредит SO №***/23.09.2021г. сключен между М.Е.Ю. / починал на 13.12.2021г. и заместен по право от наследниците – ищците по делото/ и ответника И. С.

Капитал“ ООД като съгласно чл.1, ал.1 от договора кредитополучателя – потребител бил избрал доброволно да се ползва от допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на заявлението с искането за потребителски кредит, а съгласно чл. 1, ал.2 таксата за експресното разглеждане на документите за отпускането на кредит била в размер на 600 лева.

Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита представлява установено задължение на заемополучателя, свързано с усвояване на кредита.

Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадени от 2 всеки потенциален клиент.

Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Предвид изложеното и след като М.Ю. е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите, без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране. Впрочем, изискваната от ответника такса по чл. 1, ал. 2 от Договора представлява пряк разход по кредита и следва да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите ( чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ), което очевидно не е извършено тъй като таксата експресно разглеждане се явява 50 % от главницата, с което ГПР би нарастнал поне до 97,08%, а оттук следва, че по този начин императивно заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишава многократно. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Предвид на горното освен, че клаузата на чл.1, ал.1 и ал. 2 от процесния договор е нищожна, нищожен се явява и целия договор за кредит, но до колкото няма искане за прогласяването му за такъв съдът не се произнася по този въпрос.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят сторените разноски – 50 лева за държавна такса, а на основание чл. 38 ЗА, ал.1, т.3 предл. 2 ЗА в полза на адв. М. В. М. ще следва да се присъдят разноски в размер на 1440 лева за адвокатско възнаграждение в минимален размер за всеки един от ищците по всеки от договорите за правна помощ сключени с тях.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл.1, ал.1 и ал.2 от индивидуален договор за потребителски кредит SO № ***/23.09.2021г. сключен между М.Е.Ю. - починал на 13.12.2021г. и заместен по право от наследниците си – ищците по делото П. Я. Ю., ЕГН:

**********, И. М. Ю., ЕГН: ********** и Я. М. Ю., ЕГН: **********, всички от град П., ул. „Й.Е.“ №... и ответника „И. С. К.“ ООД с ЕИК 200604885 със 3 седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 9, бл. 963, ет.1, офис 11 с *** Д.Д. поради противоречието й с чл. 10а, ал.2 ЗПК;

ОСЪЖДА „И. С. К.“ ООД с ЕИК 200604885 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 9, бл. 963, ет.1, офис 11 с *** Д.Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на П. Я. Ю., ЕГН: **********, И. М. Ю., ЕГН: ********** и Я. М. Ю., ЕГН: **********, всички от град П., ул. „Й.Е.“ № ... сумата от 50 лева разноски за държавна такса за настоящата инстанция;

ОСЪЖДА „И. С. К.“ ООД с ЕИК 200604885 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 9, бл. 963, ет.1, офис 11 с *** Д.Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. М. В. М. с адрес: гр. П., бул. П.ш. № ..., ет.... ап.... сумата от 1440 лева – минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по гр.д. № 2322/2022г. по описа на РС - Пловдив на основание чл. 38 ЗА, ал.1, т.3 предл. 2 ЗА Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Пловдив двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________

4