Определение № 1070 от 19.03.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./………03.2019 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на ………………….март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1673/2018 г. по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Н.П.Л. с ЕГН ********** *** 25, чрез пълномощник адв. С.З. ***, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Тодор Александров“ 18, представлявано от Н. Г. – главен изпълнителен директор и Д.Т.

– изпълнителен директор, с която е предявен иск с правно осн. чл.405, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 76 750 лева - представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” полица № 16001111361 за л.а. „***”, рег.№ ***, рама № SALLSAAF4CA757734*2012 за настъпил на 09.07.2016г. за времето от 15.00 до 00.00 часа покрит застрахователен риск - кражба, равно на действителна пазарна цена на вещта и представляваща разликата между дължимото обезщетение от 78 000 лева по щета № 16110010212 и сумата от 1250 лева, присъдена на ищеца с влязло в сила решение № 1058/14.03.2018г. по гр.д. №6359/2017г. на ВРС, 33-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът е оспорил претенцията.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която конкретизира иска си и репликира възраженията на ответника.

Ответникът в срока по чл.

373 от ГПК е подал отговор на допълнителната искова молба, в който поддържа направените с отговора на исковата молба възражения, с което двойната размяна на книжа е приключила.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие облигационна връзка между тях с характера на договор за имуществена застраховка, изпълнението на задълженията по която е предмет на предявения иск. Сезиран е компетентен съд с оглед цената на иска и адреса на ищеца. Съдът приема, че предявения иск е допустим.

По предварителните въпроси:

Доколкото предявения иск е с предмет неизпълнение по абсолютна търговска сделка следва да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

По доказателствените искания:

Съдът преценява, че всички представени от страните документи представляват относими и допустими доказателства и като такива следва да бъдат приети като доказателства.

Допустимо и относимо е искането на основание чл. 186 ГПК да бъде изискано и приложено към настоящото дело от гр.д. № №6359/2017г. на ВРС, 33-ти състав, както и от МВР отдел Пътна полиция всички налични документи съхранявани в институцията, послужили за регистрацията на л.а. „***”, рег.№ ***, рама № SALLSAAF4CA757734*2012.

Исканията на ответната страна за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред МОТО ПФОЕ ЕООД за снабдяване със справка за сервизната история на процесния автомобил съдът преценява като относимо към предмета на спора и следва да го уважи.

С оглед направеното искане съдът намира за допустимо и относимо към предмета на спора назначаването на автотехническа експертиза за установяване пазарната стойност на л.а. „***”, рег.№ ***, рама № SALLSAAF4CA757734*2012 към датата на застрахователното събитие.

Съдът намира, че следва да отложи произнасянето си по отношение искането на ответното дружество за провеждане на съдебна поръчка до Руската федерация, доколкото същото е неконкретизирано и непълно формулирано както относно органа, от когото ще се изискват документи, така и вида на същите.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.

Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

Съдът намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на осн. чл.374, ал.2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА

ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, заявен от Н.П.Л. с ЕГН ********** *** 25, чрез пълномощник адв. С.З.

***, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ

УНИКА“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Тодор Александров“ 18, представлявано от Н. Г. – главен изпълнителен директор и Д.Т. – изпълнителен директор, за осъждане на ответника да заплати сумата от 76 750 лева - представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” полица № 16001111361 за л.а. „***”, рег.№ ***, рама № SALLSAAF4CA757734*2012 за настъпил на 09.07.2016г. за времето от 15.00 до 00.00 часа покрит застрахователен риск - кражба, равно на действителна пазарна цена на вещта и представляваща разликата между дължимото обезщетение от 78 000 лева по щета № 16110010212 и сумата от 1250 лева, присъдена на ищеца с влязло в сила решение № 1058/14.03.2018г. по гр.д.

№6359/2017г. на ВРС, 33-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сторените по делото разноски.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, гл.32 от ГПК - „ПРОИЗВОДСТВО ПО ТЪРГОВСКИ СПОРОВЕ”.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Твърди се в исковата молба, че ищецът има с ответното застрахователно дружество сключен договор за застраховка „Каско” полица №

16001111361 за л.а. „***”, рег.№ ***, рама № SALLSAAF4CA757734*2012 със срок на действие от 00.00 часа на 08 януари 2016 г. до 24.00 часа на 07 януари 2017 г. При сключването на засраховката автомобилът е бил оценен на 78 000 лв. клауза „А" - пълно Каско. По искане на ответника на 08.01.2016г. е било монтирано допълнително защитно устройство.

Застрахователната стойност била определена в размер на 78 000 лв., а дължимата застрахователна премия в размер на 1 074.06 лв., всяка, платима на 4 разсрочени вноски.

Твърди се, че на 09.07.2016г. за времето от 15.00 часа до 00.00 часа, Н.П.Л. паркирал автомобила в гр. Варна, Търговски център Двете кули до служебния вход, като при излизане от сградата установява, че автомобилът е откраднат. За застрахователното събитие е уведомено Трето РУ, за което е издадено Удостоверение № 439000 - 15096/15.07.2016г. За застрахователното събитие е уведомен и ответника, като в същия ден е съставен приемо - предавателен протокол за свидетелство за регистрация част 1 и 2, ключове с имобилайзер - 2 броя и застрахователна полица в оригинал 16001111361 приети от служител на ответника - В.К..

Сочи се, че е досъдебното производство е спряно.

Излага се, че с писмо изх.№ 3960/27.10.2016г. е уведомен от застрахователното дружество, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение съгласно т. 6.8. от ОУ, а именно - „При сключване на застраховката МПС е било обект на престъпление и/или обявено за издирване от компетентните органи, като противозаконно отнето в или извън страната, както и, че в резултат на извършена проверка от страна на ответника, при която се установява, че автомобил *** c рама SALLSAAF4CA757734 е регистриран в Русия, като липсва информация за напускането му от територията на Русия. Сочи се, че и след повторно изискана справка относно основанието за отказ с вх. № 11/16.03.2017 г., полученото от застрахователя писмо с изх. № 1667/27.03.2017 г. не дава отговор.

Твърди се, че с влязло в законна сила решение по гр.д. № 6359/2017г. на Районен съд Варна „Застрахователна компания Уника"

АД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 1250 лева представляващ частичен иск от сумата 78000 лева, дължимо застрахователно обезщетение по щетата от 11.07.2016г. по застрахователна полица 16001111361, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 16.05.2017г.

Доколкото вещото лице по назначената в хода на исковото производство САТЕ оценява автомобила при средна пазарна цена на 78 400 лева в настоящото производство ищецът настоява за присъждане на разликата от 76 750 лв. между дължимото застрахователно обезщетение на автомобила по застрахователна полица 16001111361 в размер на 78 000 лева и сумата от 1250 лева - присъдена с решението по гр.д. № 6359/2017г. на Районен съд Варна.

Неизпълнението на застрахователния договор между страните за изплащане на дължимото обезщетение, поражда правния интерес от предявяване на иска.

Ответникът в срока по чл.

367 от ГПК депозира писмен отговор, в който излага становище по допустимостта и основателността на иска. Оспорва иска по основание и размер.

Според ответника не е налице покрит риск, като се позовава на т.6.5.16, т.6.5.17 б."з" и т.6.8 от ОУ по застраховка Каско на МПС, приети с решение на

УС на ЗК Уника АД от 11.05.2015г. Изнася, че след заявяване на претенцията за изплащане на обезщетение на 11.07.2016г. ответното дружество е образувало щета №16110010212, по която е извършило проучване, вкл. събиране на документи и допълнителна информация, от които да се направи обоснована преценка за наличието или липсата на основание за изплащане на обезщетение. Съгласно получен сертификат Provin за извършена проверка на произхода на МПС-то, издаден от „Цебиа" ЕООД е констатирано, че автомобил с номер на шаси SALLSAAF4CA757734 е произведено на 03.05.2012г. за пазара в Русия и към момента е регистрирано в гр.Сургут с рег.№ ***. С оглед на така установеното обстоятелство ответното дружество е счело, че застрахованият автомобил не е този за който се твърди да е застрахован т.е. касае се за два различни автомобила, като застрахователя е бил въведен в заблуждение относно действителното фактическо положение. Твърди се, че ако застрахователят е знаел за обстоятелството че представеният пред него автомобил е с рама, която отговаря на друг от същата марка и модел, но регистриран и управляван в друга държава, то той не би сключил договора.

Въведено е възражение за нищожност на застрахователния договор, на осн. по чл.26 ал.1 от ЗЗД, състоящо се в това, че застрахователят е въведен в заблуждение по отношение на действителното фактическо положение, застраховайки автомобил с явно подправена/заменена рама, като се твърди, че налице е невъзможен предмет, доколкото при наличие на данни за неавтентичен идентификационен номер, вписан в застрахователната полица по имуществена застраховка на МПС, следва да се направи извод, че индивидуализираното с този основен белег МПС /чл.399 от КЗ/, като предмет на застрахователна закрила не съществува. Цитирана е практика на ВКС /така Решение №21/01.07.2015 по дело №6057/2014 на ВКС, ГК, II г.о.; №95/0907.2015 г. по т.д. №2416/2014 г. по описа на II ТО на ВКС/. Твърди се, че съгласно приложения сертификат PROVIN се установява съществуването на същата марка и модел автомобил и същия номер на рама, но с друг регистрационен номер, надлежно регистриран в гр.Сургут, Руска Федерация, с рег.№ ***, т.е. налице са данни за неавтентичен идентификационен номер на процесният лек автомобил, което води до обективна невъзможност за индивидуализиране на вещта по процесната застрахователната полица и обуславя нищожност на застрахователния договор, който не е породил валидни права и задължения за страните по него.

Въведено е възражение за нищожност на Договор за покупко - продажба от 17.12.2015г., тъй като същият не е сключен в предвидената от закона форма (писмен договор с нотариална заверка на подписите), със същият се цели заобикаляне на закона, избягване на данъци и такси (сключен е за сумата от 10 000 евро при положение, че действителната пазарна стойност на автомобила се твърди да е 78 000 лева) и същият се явява с невъзможен предмет, както е и привиден по съдържание. Според ответника именно сумата от 10 000 евро, доколкото автомобилът е закупен за тази сума на свободния нерегулиран пазар, която дори и да е по -ниска от пазарната на сходни автомобили е тази на която страните са оценили процесния автомобил, ищецът следва да бъде обезщетен за реално претърпените вреди. Тези действия на застрахования също попадат в обхвата на предвидените в т.6.5.16 от ОУ изключения.

Разпечатката съдържа 50 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2638f8af-27dd-45da-8196-c218fb97e42b