Решение № 7041 от 17.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 18820/2022
- Вид
- Решение № 7041
- Подписан
- 17.04.2024
- Състав
- ИВЕЛИНА СТОЯНОВА КОЛЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 31613 от 08.04.2022 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Протокол № 6956 от 17.05.2022 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Протокол № 11709 от 25.08.2022 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Определение № 21518 от 25.08.2022 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Разпореждане № 32584 от 13.03.2023 · СНЕЖАНА АНДОНОВА ЧАЛЪКОВА
- Протокол № 17997 от 11.07.2023 · ИВЕЛИНА СТОЯНОВА КОЛЕВА
- Разпореждане № 72200 от 21.05.2024 · ИВЕЛИНА СТОЯНОВА КОЛЕВА
- Разпореждане № 79185 от 04.06.2024 · ИВЕЛИНА СТОЯНОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 15 · Закон за закрила на детето
- чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 14, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 16, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 21, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3, т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 6 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 6 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 343б · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 7041 гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110118820 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 70688/08.04.2022 г., подадена от Р. Р. Д., ЕГН **********, в качеството й на законен представител на малолетното дете А. Т. Ю., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита срещу домашното насилие по ЗЗДН в негова полза по отношение на Т. Р. Ю., ЕГН **********. Изложени са твърдения, че молителят е син на ответника. На 04.04.2022г. в рамките на пролетната ваканция детето А. било с баща си.
Около 20.00 часа вечерта майката получила съобщение от А., че баща му, с когото били заедно, е задържан в полицията. Тя започнала да звъни на ответника, но той не отговарял на позвъняванията й. Обадила се отново на детето, което я уведомило, че е с непозната за майката жена, с името Деси.
Попитала А. знае ли защо е задържан баща му и той отговорил, че двамата заедно отишли на пазара Ситняково, където са изкарали целия следобед в заведение, след което баща му казал, че с колата се връщат обратно в Нови Искър, като преди това ще минат да вземат Деси. Тъй като автомобилът на ответника бил двуместен, накарал детето да седне между седалките, защото при тях трябвало да се качи съседката Деси. След потегляне на автомобила, същият бил спрян от полицейски патрул и на ответника бил направен тест с дрегер за алкохол. Според детето дрегерът отчел 1,8 или 1,9 и баща му бил 1 задържан. По възможно най – бързия начин майката отишла в Нови Искър, като по пътя детето й се обадило, за да й каже, че е получил обаждане от баща си, който го молел, ако обича, да не й звъни и да я кара да не ходи да го взема. Майката пристигнала в Нови Искър, където установила, че детето е със съседка на баща му, живуща на ул. „Веслец“ № 17 в гр. Нови Искър – Д. Т..
Тази жена била непозната за майката. Около 22 ч. на мобилния телефон на майката се обадил мъж, който се представил за дежурен при 1 РУП на СДВР и я уведомил, че ответникът е задържан в 1 РУП на СДВР и че при задържането с него е бил синът й. Служителят се интересувал къде е детето, дали майката познава съседка на име Деси и дали може да го прибере.
Майката попитала защо й се обаждат толкова късно – два часа след задържането на ответника, като била уведомена, че ответникът е отказал да даде нейния номер с аргумента, че нямало да може да отиде да прибере детето си. Намерили номера й чрез пълнолетната дъщеря на ответника от предходен брак. Майката уведомила служителя, че пътува да го вземе и след А. бил при нея, му се обадила да го увери, че детето е в безопасност.
В съдебно заседание молителят поддържа молбата за защита. Счита, че молбата е доказана и основателна. Претендира разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва молбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Молителят е син на ответника. С Решение № 45616/23.02.2017г. на СРС, 86 състав по гр. д. № 70877/2015г., влязло в сила на 23.02.2017г., бракът на родителите на детето е прекратен поради взаимно съгласие за развод, като родителските права спрямо детето А. са предоставени за упражняване на майката, местоживеенето му е определено при майката, на бащата е определен режим на лични отношения с детето, определена е дължимата от бащата месечна издръжка на детето.
Представени са две декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, които съдът не кредитира като годни писмени доказателства, тъй като същите изхождат от Р.
Р. Д. /в първата декларация/ и Р. Р. Д. в качеството й на законен представител и упражняваща родителските права върху А. Т. Ю. /във втората декларация/, 2 която декларира обстоятелства от чуждо име, а именно от името на малолетното дете А., като е недопустимо деклариране на такива от чуждо име.
Видно от справката за съдимост, ответникът е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от три години; приспаднато е на основание чл. 59, ал. 1, ал. 2 НК задържането за 24 часа, считано от 04.04.2022г. до 05.04.2022г.; наложено е на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца; зачетено и приспаднато е времето, през което е бил лишен от това право, считано от 04.04.2022г.
На 04.04.2022г. в 19.40 часа ответникът е бил задържан за срок от 24 часа в 01 РУ – СДВР и е освободен в 10.30 часа на 05.04.2022г.На 15.04.2022г. е повдигнато обвинение срещу Т. Р. Ю. за престъпление по чл.
343б, ал. 1 НК. На 19.05.2022г. досъдебното производство е внесено в СРС – НО с обвинителен акт. Образувано е НОХД 6309/2022 на 102 състав. Делото е приключило със споразумение на 14.07.2022г. Т. Р. Ю. се е признал за виновен в това, че на 04.04.2022г. в гр. Соф.“, на площадката пред стадион „Васил Левски“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка/модел „Дачия Логан“ с рег. № СА 1746 МХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,14 на хиляда, установено по надлежния ред, а именно с протокол за химическо изследване № 150/5.04.2022г. на УМБАЛ „Света Анна – София“ АД – престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК.
В хода на съдебното производство е изслушано детето А. по реда на чл.
15 ЗЗДт в присъствието на социален работник при ДСП – Лозенец. Същото заявява, че е на 11 години, ученик е в 126 училище. Любимият му предмет е физическо. Има много приятели в училище. В момента живее с майка си. С татко му не са се виждали от шест месеца по желание на детето. Той се прибира по – късно, не му се обажда, а и не иска да го гледа как пие. Случва се майка му също да се прибере по – късно, но му се обажда по телефона.
Много пъти са се карали с баща му. Ако детето не направи нещо веднага, той започвал да му вика. През 2022г., като не си спомня точно кога се случило, 3 детето било с баща си. Отишли на пазар „Ситняково“. Той си взел две бутилки ракия, след което тръгнали с колата, за да вземат Д.. Отишли на паркинга пред стадион „Васил Левски“. Детето споделя, че баща му не е пиел, докато шофира, но бил изпил една бутилка и половина ракия преди да се качи в колата на пазара „Ситняково“. На паркинга баща му започнал да прави някакви маневри с колата. Полицаят му казал да спре, но той продължил.
Полицаят отново му казал да спре и тогава баща му спрял колата. Полицаят го питал дали е пил. Баща му отговорил „Не“. Той духнал два – три пъти на дрегера. Полицаят му казал на третия път, че ако не го направи правилно, ще го задържи. Дрегерът отчел 1.85, като предния ден майка му казала, че кръвната проба била 2.15. С майка му не са обсъждали предварително какво да каже в съда. Тя не му е показвала книжа по този случай. Полицаят го задържал, като го взел под ръка. Казал му, че ако се съпротивлява, ще му сложи белезници. Отишли при колата до другия полицай. Баща му започнал да разправя, че е бил офицер и че на такива като тях двамата е бил шеф и ги е обучавал. След това го задържали. Д. била в колата, като не си спомня от къде я взели. Д. извикала такси и се прибрали в гр. Нови Искър в нейния дом.
Детето звъннало на майка си и тя след 10 минути дошла да го вземе. След този случай не се е виждал с баща си. Видели се четири месеца по – късно.
Поздравил го, но не му казал нищо за случая. Казал му, че има дело дали ще му върнат книжката.
От показанията на св. Д. Стефчова Т. се установява, че с ответника са съседи . Случвало се А. да го оставят при нея, тъй като се познавали с нейния син и си играели заедно. Било лятото през 2022г. Оставяли А., за да си играе с нейния син. А. бил оставен при нея, защото ответникът бил отведен от органите на МВР. Тогава тя била на работа. А. и ответникът отишли на работното й място в пощенски клон. Тъй като й приключвало работното време, си тръгнала с тях двамата. Когато тръгвали с колата, на паркинга станало нещо. Тогава полицаите спрели автомобила. Свидетелката взела А. с нея, а ответникът останал да говори с полицаите. Тя взела А., защото е дете и да не стои там при полицаите. Тя не се е свързвала с майката. А. сам се свързал с нея. С А. се прибрали в дома на свидетелката. Детето било при нея около час – час и нещо. Дошла майка му и си го взела. Случаят бил на паркинга на стадион „Васил Левски“. Полицаите дошли още на самия паркинг. Детето било спокойно. Когато с него били в дома на свидетелката, 4 детето било спокойно. Майката, като взела детето, казала, че щяла да заведе дело. Тогава детето спортувало на стадион „Васил Левски“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалия съгласно чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лица.
Молителят твърди извършен акт на домашно насилие на 04.04.2022г., а молбата до съда е подадена на 08.04.2022 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява процесуално допустима.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.” Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие”.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на посочените в чл. 3, т. 4 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на настоящото разглеждане. По делото се установява, че ответникът е баща на малолетното дете А. Т. Ю..
След анализ на събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно се установява, че на 04.04.2022г. в гр. София, на пазар „Ситняково“ ответникът употребил алкохол, след което управлявал лекия си автомобил до стадион „Васил Левски“, в който се намирал и малолетният му син А.. Посоченият извод се обосновава от приобщените материали по преписката по задържането на ответника от 01 РУ – СДВР, заверени преписи от материалите по образуваното досъдебно и съдебно производство срещу ответника, които съдът кредитира на основание чл. 14, ал. 1 ЗЗДН, справка за съдимост, както и от споделеното от детето А. при 5 неговото изслушване по реда на чл. 15 ЗЗДт. Съдът намира, че с извършване на така установените действия ответникът е осъществил спрямо молителя акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН - домашно психическо и емоционално насилие, тъй като с поведението си е поставил в риск живота и здравето на малолетния си син. Деянието, за което му е било повдигнато обвинение и е осъден, представлява престъпление по чл. 343б НК, видно от протокол от открито съдебно заседание от 14.07.2022г. на СРС, НО, 102 състав, което е извършено в присъствието на малолетния А.. Това безспорно създава предпоставки за настъпване на вредни последици за детето, включително и за увреждане на неговото здраве и живот. Съдът намира, че описаният акт на домашно насилие е предизвикал силни негативни емоции у детето, което се подкрепя от споделеното от А. при неговото изслушване, а именно, че от шест месеца не са се виждали с баща си по желание на детето, защото той се прибира късно, а и не иска да го гледа как пие. Ответникът и детето не са се срещали след акта в продължение на четири месеца, което от своя страна обосновава изводът за нежеланието на А. да се вижда със своя баща поради предизвиканите негативни емоции у него в резултат на шофирането след употреба на алкохол. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. Т. в частта им, че по време на задържането на ответника от органите на 01 РУ – СДВР пред стадион „Васил Левски“ детето било спокойно, както и че след като пристигнали в дома й, то било спокойно.
Разпечатката съдържа 34 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2638a28b-0359-40aa-835f-ff80d902ef35